I общи положения Ч



страница1/3
Дата21.01.2017
Размер0.93 Mb.
  1   2   3
Наредба № 4 от 14.10.2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа
Издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 105 от 8.11.2002 г., в сила от 9.02.2003 г.

Раздел I

Общи положения
Чл. 1. С наредбата се определят минималните изисквания за защита на работещите от съществуващи или потенциални рискове за здравето и безопасността при експозиция на биологични агенти на работното място.

Чл. 2. Наредбата се прилага във всички предприятия, места и дейности по чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд , когато работещите са или могат да бъдат експонирани на биологични агенти в резултат на работата им.

Чл. 3. (1) Биологичните агенти се класифицират в четири рискови групи в зависимост от нивото на риск от инфекция:

1. група 1 - биологични агенти, които вероятно няма да причинят заболяване у хората;

2. група 2 - биологични агенти, които могат да причинят заболяване у хората и да представляват опасност за работещите, но не е вероятно да се разпространят в обществото и обикновено има ефективна профилактика или средства за лечение;

3. група 3 - биологични агенти, които могат да причинят тежко заболяване у хората и да представляват сериозна опасност за работещите, възможен е риск за разпространяване на заболяването в обществото, но обикновено има ефективна профилактика или средства за лечение;

4. група 4 - биологични агенти, които причиняват тежки заболявания у хората и представляват сериозна опасност за работещите, съществува висок риск за разпространяване на заболяването в обществото и обикновено няма ефективна профилактика или средства за лечение.

(2) Класифицираните биологични агенти са посочени в приложение № 1.

(3) В случаите, когато биологичният агент, който трябва да бъде оценяван, не е включен в приложение № 1 и не може да бъде класифициран точно в една от посочените в него групи, той се класифицира в съответствие с ал. 1, като се определя по-високата рискова група сред алтернативите.

Чл. 4. (1) Рискът се оценява съгласно Наредба № 5 от 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (ДВ, бр. 47 от 1999 г.).

(2) При оценката на риска задължително се определят видът, степента и продължителността на експозицията на работещите с биологични агенти.

(3) При дейности, които са свързани с експозиция на различни групи биологични агенти, рискът се оценява на базата на опасността от всички налични биологични агенти.

(4) Оценката периодично се преразглежда и при всеки случай на промяна на условията, които влияят на експозицията на работещите на биологични агенти.

(5) Работодателят предприема необходимите мерки за отстраняване или намаляване на рисковете в зависимост от резултатите от оценката на риска.

(6) Работодателят е длъжен при поискване да предоставя на контролните органи използваната информация за извършване на оценката на риска.



Чл. 5. Оценката на риска се извършва въз основа на наличната информация, която включва:

1. класификация на биологичните агенти, които са или могат да бъдат опасност за човешкото здраве, съгласно чл. 3 ;

2. информация за заболяванията, които могат да се проявят в работещите вследствие на работата им;

3. възможни алергични реакции и/или токсични въздействия като резултат от работата на работещите;

4. данни за заболявания, които са установени при работещи и са пряко свързани с тяхната работа;

5. нормативни актове за контрол на биологичните агенти с цел опазване здравето на работещите, когато те са или могат да бъдат експонирани на биологични агенти вследствие на работата им;

6. всяка друга информация, полезна за оценяване на риска.

Чл. 6. (1) При работа с биологични агенти от първа група, включително живи атенюирани ваксини, както и в случаите, в които резултатите от оценката по чл. 4 покажат, че експозицията и/или възможната експозиция е на биологичен агент от първа група и не е установен здравен риск за работещите, се спазват принципите на производствената безопасност и хигиена.

(2) В случаите, в които резултатите от оценката на риска показват, че дейностите в приложение № 2 не са пряко свързани с биологични агенти, но има възможност за експониране на работещите, се прилагат разпоредбите на чл. 7 , 9 , 12 , 13, 14, 15, 16 .



Раздел II

Задължения на работодателите
Чл. 7. Всеки работодател е длъжен да избягва употребата на опасни биологични агенти чрез заместването им с биологични агенти, които не са опасни или са по-малко опасни, когато характерът на извършваната работа позволява това.

Чл. 8. (1) В случаите, в които резултатите от оценяването на риска показват риск за здравето и безопасността на работещите, работодателят е задължен да предотврати експонирането им на биологични агенти.

(2) Когато предотвратяване е технически невъзможно, работодателят намалява риска от експониране чрез:

1. ограничаване броя на работещите, които са или могат да бъдат експонирани;

2. организиране на работните процеси и предприемане на технически мерки така, че да се избегне или сведе до минимум контаминирането на работното място с биологични агенти;

3. осигуряване на колективни средства за защита и/или лични предпазни средства;

4. хигиенни мерки с цел опазване или намаляване възможността за случайно пренасяне или контаминиране на работното място с биологичен агент;

5. употреба на знак за биоопасност съгласно Наредба № 4 от 1995 г. за знаците и сигналите за безопасност на труда и противопожарна охрана (ДВ, бр. 77 от 1995 г.) и други подходящи предупредителни знаци;

6. съставяне на план за действие при аварии, свързани с биологични агенти, който включва и план за спешни действия за опазване на работещите от експозиция на биологични агенти от група 3 или 4 при аварии и технически инциденти;

7. изследване (където е необходимо и технически възможно) за наличието на използваните биологични агенти, извън определените за тях места;

8. осигуряване на средства за безопасно събиране, съхранение и унищожаване на отпадъци, когато е необходимо и след съответна обработка, както и употреба на обезопасени и обозначени контейнери;

9. мероприятия за безопасно боравене и пренасяне на биологични агенти на работното място.

Чл. 9. (1) Когато резултатите от оценката на риска показват риск за здравето и безопасността на работещите, при поискване от контролните органи работодателят предоставя информация за:

1. резултатите от оценката;

2. дейностите, при които работещите са или могат да бъдат изложени на биологични агенти;

3. броя на експонираните работещи;

4. името и квалификацията на органа за безопасност и здраве при работа;

5. взетите предпазни и защитни мерки, включително работни процедури и методи;

6. плана за спешни действия по чл. 8, ал. 2, т. 6 .

(2) Работодателят е длъжен при поискване да представи и на работещите и/или техните представители информацията по ал. 1.

(3) Работодателят незабавно информира съответната дирекция "Областна инспекция по труда" и хигиенно-епидемиологичната инспекция за всякаква злополука или инцидент, който може да доведе до контаминирането с биологичен агент и може да причини тежка инфекция у хората и/или заболяване.

(4) В случаите, когато предприятието прекратява дейността си, списъкът по чл. 13 трябва да се съхранява в Националния осигурителен институт, а здравното досие по чл. 19 се съхранява съгласно изискванията на Наредба № 14 от 1998 г. за службите по трудова медицина (ДВ, бр. 95 от 1998 г.).



Чл. 10. (1) При дейности с биологични агенти, при които съществува риск за здравето и безопасността на работещите, работодателят:

1. осигурява на работещите необходимото предпазно и специално облекло;

2. осигурява на работещите подходящи средства за измиване и тоалет, включително и средства за измиване на очите и/или антисептични средства за кожата;

3. осигурява правилното съхраняване на предвиденото за целта място на всички необходими предпазни средства, проверката и почистването им, при възможност преди и след всяка употреба, както и поправянето или подменянето им при дефект и преди по-нататъшна употреба;

4. специфицира процедурите за вземане, боравене и изследване на проби от човешки или животински произход;

5. въвежда забрана за работещите за консумиране на храни и напитки в работните зони, където съществува риск от контаминиране с биологични агенти.

(2) Личните предпазни средства, включително и работното облекло, за които се предполага, че са контаминирани с биологични агенти, се отделят при напускане на работната зона и се съхраняват разделно от другите облекла. Работодателят осигурява тяхното обеззаразяване, почистване или унищожаването им при необходимост.

(3) Средствата за прилагане на мерките в предходните алинеи са за сметка на работодателите.



Чл. 11. (1) Работодателят осигурява на работещите и/или техните представители подходящо обучение и инструктаж относно:

1. потенциалните рискове за здравето;

2. мерките, които трябва да се предприемат за предотвратяване на експозицията;

3. хигиенните изисквания към работните места и работното оборудване;

4. носенето и използването на предпазни средства и облекло;

5. мерките, които трябва да се предприемат от работещите за предпазване от инциденти;

6. мерките, които трябва да се предприемат от работещите в случаи на инциденти.

(2) Обучението и инструктажът по ал. 1:

1. се извършват при започване на работа, включваща контакт с биологични агенти;

2. се съобразяват с новите или променящите се рискове;

3. периодично се повтарят при необходимост.

Чл. 12. (1) Работодателят осигурява на работното място писмени инструкции и указания относно процедурата, която се следва в случай на:

1. сериозна авария или инцидент при работа с биологичен агент;

2. работа с биологичен агент от група 4.

(2) Работещите са длъжни незабавно да уведомят органа за безопасност и здраве при работа за всяка авария или инцидент, свързани с работа с биологичен агент.

(3) Работодателят незабавно информира работещите и/или техните представители за всяка авария или инцидент, които могат да възникнат вследствие на контаминиране с биологичен агент, който може да причини тежка инфекция за хората и/или заболяване.

(4) При сериозна авария или инцидент работодателят възможно най-бързо информира работещите и/или техните представители за причините, за взетите мерки или за мерките, които трябва да се вземат за справяне със ситуацията.



Чл. 13. (1) Работодателите изготвят списък на работещите, експонирани на биологични агенти от група 3 и/или група 4, в който се посочва видът на извършваната работа, а когато е възможно и конкретният биологичен агент, на който те са експонирани, както и данни за експозициите, авариите и инцидентите.

(2) Работодателят при всяка промяна на обстоятелствата актуализира списъка по ал. 1.

(3) Списъкът по ал. 1 и всички актуализирани списъци по ал. 2 се съхраняват:

1. десет години след края на експозицията;

2. четиридесет години при експозиции с биологични агенти, които:

а) причиняват персистиращи или латентни инфекции;

б) могат да се диагностицират след дълъг период, едва когато заболяването се прояви;

в) имат особено дълги инкубационни периоди, преди да се развие заболяването;

г) причиняват заболявания, които могат да рецидивират след дълъг период независимо от лечението, или

д) могат да имат тежки, дълготрайни последствия.

(4) Работодателят осигурява постоянен достъп до списъците по ал. 1 и 2 на лекаря от службата по трудова медицина, на контролните органи и на органите за безопасност и здраве при работа.

(5) Работодателят при поискване от работещите и/или техните представители им предоставя обобщени данни, изготвени въз основа на информацията, включена в списъците по ал. 1 и 2.

(6) Всеки работещ има право на достъп до отнасящата се за него информация, посочена в списъците по ал. 1 и 2.

Чл. 14. Работодателят решава в сътрудничество и след консултация с работещите и/или техните представители всички въпроси, свързани със защитата на работещите от съществуващи или потенциални рискове за здравето и безопасността им при експозиция на биологични агенти на работното място.

Чл. 15. (1) Работодателят в срок до 30 дни преди започване на работа за първи път с биологични агенти от групи 2, 3 и 4, както и в същия срок преди употреба за първи път на всеки последващ биологичен агент от групи 3 и 4 (в случай че той сам временно класифицира този биологичен агент) обявява пред контролните органи и хигиенно-епидемиологичните инспекции намерението си да извършва такава дейност.

(2) При лабораториите, осигуряващи диагностично обслужване във връзка с биологичните агенти от група 4, работодателят обявява само намерението си да извършва такава дейност.

(3) Повторно обявяване на извършваната дейност се извършва в случаите, когато има съществени промени на процесите и/или процедурите, които могат да окажат влияние върху здравето или безопасността при работа.

(4) Обявяването на дейността включва:

1. седалището и адреса на управление на предприятието и/или заведението;

2. името и квалификацията на лицето, отговорно за безопасността и здравето;

3. резултатите от оценката на риска;

4. вида на биологичния агент;

5. планираните мерки за защита и профилактика.

Раздел III

Медицинско наблюдение
Чл. 16. (1) Работодателят осигурява медицинско наблюдение на работещите, за които е налице риск за здравето или безопасността, установени от оценката на риска. Медицинското наблюдение се извършва:

1. преди експозицията;

2. веднъж годишно.

(2) В зависимост от резултатите за здравното състояние на работещите лекарят от службата по трудова медицина може да предложи на работодателя намаляване на срока по ал. 1, т. 2.

(3) Медицинското наблюдение се организира така, че да дава възможност за прилагане на конкретни мерки.

(4) Наблюдението по чл. 16, ал. 1 се извършва при спазване на изискванията, посочени в приложение № 3.



Чл. 17. (1) Работещите, за които се изискват специални предпазни мерки, се определят при оценката на риска.

(2) Когато при оценката на риска се установи, че има риск за здравето и безопасността на работещите, които нямат изграден имунитет към биологичния агент и за които съществуват ефективни ваксини, работодателят е длъжен да им предложи подходяща ваксинация.

(3) Ваксинацията се извършва съгласно изискванията на Наредба № 2 за видовете имунизации в Република България и сроковете за извършването им (ДВ, бр. 38 от 2000 г.).

(4) Лицата, извършващи медицинското наблюдение, запознават работещите с положителните и отрицателните последици както от ваксиниране, така и от неваксиниране.

(5) Ваксините, които не се заплащат от републиканския бюджет, както и тяхното прилагане са за сметка на работодателя.

(6) Ваксинацията се отразява в имунизационния паспорт на лицето. Копие от него се предоставя на работодателя и на съответната служба по трудова медицина. Данните се предоставят при поискване на контролните органи.



Чл. 18. (1) Когато се установи, че работещ е инфектиран или заболял в резултат от експозиция на биологичен агент, подходящо медицинско наблюдение се осигурява и на останалите работещи, изложени на подобна експозиция.

(2) В случаите по ал. 1 се прави повторна оценка на риска.



Чл. 19. (1) В случаите, в които се извършва медицинско наблюдение, здравното досие се съхранява най-малко 10 години след края на експозицията.

(2) Здравното досие се съхранява 40 години след последната известна експозиция при работа с биологични агенти, посочени в чл. 13, ал. 3, т. 2 .

(3) Лекарят от службата по трудова медицина разработва и предлага на работодателя съответните предпазни и защитни мерки, които да се предприемат спрямо отделния работещ.

(4) Работещите имат право да получат информация и съвети за медицинското наблюдение, което може да се извършва след края на експозицията.

(5) На работещите се осигурява достъп до резултатите от медицинското наблюдение, отнасящи се за тях.

(6) Работещите или работодателят могат да поискат обсъждане с лекаря от службата по трудова медицина на резултатите от предприетите предпазни и защитни мерки във връзка с медицинското наблюдение.

(7) Всеки случай на заболявания или смърт, които произтичат от експозиция на биологични агенти по време на работа, се съобщава съгласно Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести (ДВ, бр. 33 от 2001 г.).

Раздел IV

Здравни, лечебни и ветеринарномедицински заведения
Чл. 20. При оценката на риска в здравни, лечебни и ветеринарномедицински заведения, с изключение на диагностичните лаборатории, се вземат предвид:

1. възможността за наличие на биологични агенти, които са или могат да бъдат в организма на пациенти (хора и животни), както и в проби или материали, взети от тях;

2. опасността от биологичните агенти, които са или могат да бъдат в организма на пациенти (хора и животни), както и в проби или материали, взети от тях;

3. рисковете в резултат на естеството на работата.



Чл. 21. За защита здравето и безопасността на работещите в заведенията по чл. 20 се прилагат подходящи мерки, в т. ч. и:

1. специфициране на процедури за съответно обеззаразяване и дезинфекция;

2. въвеждане на процедури, позволяващи обработването на отпадъците и отстраняването им без риск.

Чл. 22. С цел минимализиране на риска от инфекция в изолаторите за пациенти (хора и животни), които са или могат да бъдат заразени с биологични агенти от група 3 или група 4, се подбират и прилагат защитни мерки от посочените в приложение № 4, колона А.

Раздел V

Специални мерки за производствени процеси, лаборатории и помещения за животни
Чл. 23. (1) В лабораториите, в т. ч. диагностичните, както и в помещенията за лабораторни животни, които експериментално са заразени с биологични агенти от групи 2, 3 и 4 или които са или могат да бъдат носители на такива агенти, както и при дейности, включващи боравене с биологични агенти от групи 2, 3 и 4 за изследователски, експериментални, учебни или диагностични цели, защитните мерки се определят съгласно приложение № 4 с цел минимализиране на риска.

(2) Мерките по ал. 1 се определят в съответствие с оценката на риска и след установяване на изискваното ниво на защита за биологичните агенти в зависимост от степента на опасност.

(3) Дейностите, включващи боравене с биологични агенти, се осъществяват:

1. само в работни области, които отговарят най-малко на ниво на защита 2 за биологичен агент от група 2;

2. само в работни области, които отговарят най-малко на ниво на защита 3 за биологичен агент от група 3;

3. само в работни области, които отговарят най-малко на ниво на защита 4 за биологичен агент от група 4.

(4) При дейности, включващи боравене с материали, за които съществува възможност от наличие на биологични агенти, които могат да причиняват заболявания у хората, както и при дейности на култивиране или концентрация на биологичните агенти се осигурява ниво на защита най-малко 2. В съответствие с оценката на риска могат да се определят нива на защита 3 или 4.

Чл. 24. (1) При производствени процеси, при които се използват биологични агенти от групи 2, 3 или 4, се прилагат мерките за защита, регламентирани в чл. 23, ал. 2 и 3 на основа практическите мерки и съответните процедури, посочени в приложение № 5.

(2) В съответствие с оценката на риска във връзка с използването на биологични агенти от групи 2, 3 и 4 министърът на здравеопазването има право да определя и други подходящи мерки, които се прилагат при производствена употреба на тези агенти.



Чл. 25. Всички дейности, обхванати от този раздел, при които не е направена окончателна оценка на риска за биологичен агент, за който се смята, че предвидената употреба може да представлява сериозен здравен риск за работещите, могат да се осъществят само на работни места, където нивото на защита отговаря най-малко на ниво 3.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "биологични агенти" са микроорганизми, вкл. онези, които са генетично модифицирани, клетъчни култури и човешки ендопаразити, които могат да провокират инфекция, алергия или токсичност;

2. "микроорганизъм" е микробиологична единица, клетъчна или неклетъчна, способна да се размножава или да пренася генетичен материал;

3. "клетъчна култура" е in vitro растеж на клетките, произлизащи от многоклетъчни организми;

4. "експозиция" е излагане на човешки организъм на въздействието на физични фактори, химични вещества или биологични агенти;

5. "контаминиране" е попадане на биологични агенти и/или продуктите им извън предвиденото за тях място;

6. "работодател" е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда , както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията;

7. "органи за безопасност и здраве при работа" е длъжностно лице или специализирана служба в предприятието за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове.



ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда .

§ 3. Указания по прилагане на наредбата дават Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика.

§ 4. Наредбата влиза в сила 3 месеца след обнародването й в "Държавен вестник".

§ 5. Предприятията, работните места и работното оборудване, въведени в експлоатация преди влизането в сила на тази наредба, се привеждат в съответствие с изискванията на приложения № 4 и 5 не по-късно от 3 години от датата на влизането в сила на наредбата.

Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 чл. 3, ал. 2

Класификация на биологичните агенти

I. Общи положения при класификацията на биологичните агенти

1. В приложените списъци са класифицирани само биологичните агенти, за

които е известно, че причиняват заразяване при хората.

При съставяне на списъците не са взети предвид животински и растителни патогени, за които е известно, че не причиняват заразяване при хората, както и генетично модифицираните микроорганизми.

2. Класифицирането на биологичните агенти се основава на тяхното

въздействие върху здрави работещи лица. Не са взети предвид специфичните

въздействия на биологичните агенти върху работещите, чиято възприемчивост е

променена вследствие на предшестваща болест, медикаментозно лечение, намален

имунитет, бременност или кърмене и др. Допълнителният риск за тези работещи

трябва да бъде оценен при извършване на оценката на риска съгласно чл. 4 .



3. Когато биологичните агенти не са посочени в групи 2, 3 и 4 от

списъка, те не следва автоматично да се класифицират в група 1. За

биологичните агенти, за които са известни повече от един вид, патогенен за

човека, в списъка се включват видовете, които са най-чести причинители на

заболявания, като се посочва, че и други видове могат да причинят увреждания

на здравето. Когато в списъка е посочен цял род, от това следва, че

непатогенните видове и щамове са изключени.


Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> TPOOUT -> BG TPOOUT=NORMATIVE%20DOCUMENTS -> Labour -> Ordinances
Ordinances -> Първа общи положения ч
Ordinances -> І общи положения Ч
Ordinances -> Наредба за работното време, почивките и отпуските
Ordinances -> I общи положения Ч
Ordinances -> Наредба №11 от 21. 12. 2005 г за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея
Ordinances -> Наредба №3 от 19. 04. 2001 г за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място
Ordinances -> I общи положения Ч
Ordinances -> I организация и провеждане на задължителните предварителни медицински прегледи на работниците
Ordinances -> Наредба №11 от 27. 12. 2004 г за минималните изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при потенциален риск от експлозивна атмосфера


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница