I. понятие и условия

Определени имущества стават по силата на самия закон особено съвместно притежание на съпрузите. Без значение е обстоятелст­вото, дали са придобити на името на двамата съпрузи или на името на единия от тях. Според чл. 19, ал. 1 СК „Вещите, правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити." Широко употребяван термин за обозначаване на общите имущества е „съпружеска имуществена общност", или „съпружеска общ­ност", или.„имуществена общност". Семейният кодекс също изпо­лзва като заглавие на чл. 19 СК израза „съпружеска имуществена общност". В живота се употребява и терминът „семейна" имущес­твена общност, но той е неточен: притежател на имуществото не е „семейството" (в което могат да влизат и други лица), а само двамата съпрузи. Но общността би могла да се нарече „семейнопра-вна", за да се отличи от обикновената гражданскоправна съсобстве­ност.

От цитирания чл. 19, ал. 1 СК се вижда, чеусловията, при които възниква съпружеската имуществена общност, са точно определе­ни. Те трябва да бъдат дадени едновременно: 1) придобилият иму­ществото да има качеството на „съпруг"; 2) придобитото имущес­тво да е от даден вид - вещ, право върху вещ или паричен влог; 3) имуществото да е придобито през време на брака; 4) то да е резултат на съвместен принос. Тези условия изискват самостоятелно разгле­ждане.

II. КАЧЕСТВОТО „СЪПРУГ" - УСЛОВИЕ НА ОБЩНО­СТТА

Учредената от Семейния кодекс имуществена общност възниква само между съпрузи. Тя е съпружеска имуществена общност, Тя предполага валиден брак. Такъв е бракът, сключен при спазване на всички формални и материални изисквания. Такъв е и унищожаемият брак, т. е. сключен в предписаната от закона форма, но при нарушаване на материалните условия за брак по чл. 12 и 13 СК или под влияние на принуда. Този брак произвежда действието на зако­нен брак и евентуалното му прекратяване от съда е сходно на развода. Не произвежда обаче действие нищожният брак - резултат на радикални закононарушения (например „сключен" само в черко­вна форма). Той е само привидност на брак и лицата по него юридически не стават съпрузи. Между тях може да възникне само обикновена съсобственост, но не и съпружеска общност. Такава общност още по-малко може да възникне между лицата, живеещи просто във фактическо извънбрачно съжителство. Ако такива лица придобият общо имот, отново ще бъде налице обикновена съсобс­твеност. Тя няма да се превърне в „съпружеска общност", ако впоследствие лицата встъпят в брак. Съпружеска имуществена общност не възниква и при съвместни придобивания на съпруг с друго лице - член или нечлен на семейството (например съпруг и син, съпруг и трето лице). Между тях ще се създаде гражданскопра-вна съсобственост, като само делът на съпруга (ако са налице условията на Семейния кодекс), ще се превърне в съпружеска общност. Такава общност не може да възникне и между други членове на семейството вън от съпрузите (например между брат и сестра, дядо и внук, втори баща и доведено дете и пр.).

Съпружеската имуществена общност възниква само за опреде­лени в кодекса обекти. На първо място между тях са посочени вещите. Вещите са обособени материални предмети.

Главното деление на вещите, което има важно правно значение, е делението им на недвижими и движими. Недвижимите вещи обикновено се наричат „недвижими имоти" или просто „имоти". Определението на недвижимите вещи е дадено в чл. 110 от Закона за собствеността: Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или постройката. Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи." Общността на вещите означава, че е общо правото на собственост върху тях. Не са вещи по смисъла на чл. 19, ал. 1 СК парите. Те материализират стойности, а не се използват чрез физи­ческите им качества - като хартия или метал. Но вън от нормалните им функции парите могат да се разглеждат като вещи. Например -монети с нумизматична стойност.

б. Права върху вещи;

Това не са всички права по отношение на вещи (например наемът за една вещ). Отнася се само до т. н. ограничени вещни права върху чужда вещ.

Вещно право е правото на ползване: „Правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназна­чение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено." (чл. 56 ЗС). Право на ползване може да бъде учредено и от съда при съдебната делба на жилище: „Когато възложеното жилище надхвърля жилищните нужди на съделителя, определени съобразно със Закона за наемните отношения, и може да задоволи жилищните нужди на друг съделител, който живее в него и няма друго жилище или вила, годна за постоянно обитаване, съдът може след преценяване на възможностите за съвместно съжителство да учреди по искане на този съделител право на ползване върху реална част от жилището за определен срок или пожизнено. Това право може да бъде учредено само в полза на възходящи на съделителя, на когото жилището е възложено, на възходящи на наследодателя, както и в полза на преживелия съпруг. Стойността на правото на ползване се изплаща на месечни вноски, чийто размер се определя в троен размер на наемната цена по чл. 10 от Закона за наемните отношения." „Правото на ползване може да бъде прекратено по съдебен ред при отпадане на жилищната нужда на ползвателя или при неплащане на повече от три месечни вноски за него" (чл. 288, ал. 9 и 10 ГПК).

Вещно право е правото на строеж или „суперфиция". Това е право да се държи собствена постройка върху чужда земя: „Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката." „Също така собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуваща постройка." „Собственост върху постройка, отделно от земята, може да се създаде и чрез доброволна делба" (чл. 63, ал. 1, 2 и З ЗС).

Вещни права са и правото на надстрояване и правото на пристрояване. Такива права могат да бъдат учредени от съда при съдебната делба на жилище: „Когато предмет на делба е жилищна сграда, за която с регулационния и застроителния план се предвижда да бъде надстроена или пристроена, правото на надстрояване или пристрояване за отделно жилище, ателие или гараж се счита за самостоятелен обект и може да бъде поставено в самостоятелен дял или за уравнение на дяловете. Правото на надстрояване и пристро­яване се учредява с акта на съда по чл. 288,291 и 292 (чл. 287, ал. 2 ГПК).

в. Парични влогове

Семейният кодекс от 1985 г. включи в съпружеската имуществе­на общност и паричните влогове. Съгласно чл. 19, ал. 1 СК, щом са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, те принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Това е важна отлика в сравнение с кодекса от 1968 г. Той обявяваше за общи само „вещите и правата върху вещи", т. е. правото на собственост и ограничените вещни права върху чужда вещ. Сферата на общността бе ограничена до вещните правоотно­шения. Всичко вън от нея беше индивидуално притежание на съпру­га. „Невещите" бяха по принцип лични. Поради това бяха лични всички вземания и по-конкретно паричните влогове. Новият кодекс добави последните към категорията на веществените обекти. Но това е единственото имущество „не-вещ", привлечено към общно­стта. Всички други подобни имущества и по-конкретно останалите вземания (за трудово възнаграждение, за авторски хонорар, за обезщетение и др.) продължават да бъдат лични на съответния съпруг.

Въведената от новия Семеен кодекс през 1985 г. общност на влоговете бе разпростряна и върху наличните влогове на съпрузите, съгласно с цитирания § 4 СК. Макар личен до момента и на името само на единия съпруг, влогът става общ автоматически по силата на самия кодекс, щом отговаря на посочените в чл. 19, ал. 1 СК условия. Това беше поредно смущение в отношенията между хората в името на единството на режима, добавено към сложната и трудно разбираема сама по себе си фигура „съпружеска имуществена общност върху паричния влог".

Кодексът говори общо за „парични влогове", без да уточнява техния вид или влогонабирателния институт, в който са внесени. Следователно общи стават всички парични влогове в смисъла на Наредбата за влогонабирането и безкасовите плащания на гражда­ните: спестовен влог, жилищноспестовен влог, разплащателен влог и пр. Върховният съд прие, че и депозитната вноска за покупка на лек автомобил, направена по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежи общо на двамата съпрузи независимо на чие име е (р. 10-87-ОСГК).

По своята същност съпружеската имуществена общност върху паричен влог се изразява в едно съвместно вземане. Явлението на пръв поглед наподобява активната солидарност, но веднага се отк­рояват принципни различия: в случая съвсем не е възможно всеки от „кредиторите" (съпрузите) да иска изплащане на влога и чрез това влогонабирателният институт да се освободи от задължението си. Както ще видим по-нататък, разпореждането с влога се извършва по начало от титуляра, а при определени условия - по общо съгласие на двамата съпрузи (срв. чл. 22, ал. 5 СК). Налага се изводът, че съпружеската имуществена общност върху влога представлява сво­еобразно и ново правно явление, установено от семейното право.

Твърде особено е проявлението на тази общност. При нормални условия, когато разпореждането с влога става еднолично от титуля­ра, общността съществува само във вътрешните отношения между съпрузите, без външен израз. Но ако с изтеглените пари се придобие вещ, общността на влога ще премине и ще се прояви в общност на вещта. Общността на влога може да се прояви и в необходимостта от съвместно разпореждане, което съпругът нетитуляр може да провокира. Тя се проявява и при прекратяване на брака, което предизвиква обособяване на две отделни вземания. Фигурата на тази общност е изобщо много сложна и неясна. Тя поражда широка и трудно казусна проблематика - както веднага пролича на практика.

За да възникне съпружеска имуществена общност, вещите, пра­вата върху вещи и паричните влогове трябва да са придобити от съпрузите „през време на брака". Следователно сключването на брака и неговото прекратяване по принцип са рамката, в която се проявява действието на общността. Ако единият съпруг е придобил имущество преди брака, то няма да стане общо със сключването на брака. Ако двамата съпрузи са придобили на общо име имущество преди брака, след встъпването им в брак то ще остане обикновена гражданскоправна съсобственост (р. 73-72-ОСГК, р. 459-90-1). Все­ки ще запази обособената си „идеална част" и няма да се приложи особеният режим на съпружеската имуществена общност. Този режим няма да се приложи и ако след прекратяване на брака единият бивш съпруг или пък двамата на общо име придобият имущество. То ще бъде индивидуална собственост на единия съпруг или обик­новена съсобственост на двамата съпрузи.

Но има и по-сложни случаи, когато процесът на придобиването в известен смисъл засяга както периода на брака, така и периода преди неговото сключване или след неговото прекратяване. Напри­мер: съпругът придобива жилище преди брака със заем, който изплаща през време на брака; или той получава документ за собст­веност след сключване на брака, но е платил изцяло цената преди това; или той придобива собствеността след развода със заем, отпуснат му през време на брака, и т. н. Случаите трябва да се решават конкретно с оглед на две обстоятелства: формалния мо­мент на придобиването и приноса на съпрузите.

Разводът обикновено се предшества от фактическа раздяла между съпрузите. През този период съвместно съпружеско съжи телство липсва, но бракът формално съществува. Значи режимът на имуществена общност продължава да действа. Той не е отменен. Съдбата на придобитите имущества ще трябва да се определя в зависимост от приноса на съпрузите.⁷⁵ В случая това обстоятелство получава особено значение. Не е изключено да бъде придобит по време на фактическата раздяла имот на името на единия съпруг, но в резултат на съвместен принос. Например снабдяване тогава с нотариален акт при цена, платена по-рано от двамата съпрузи. Имотът ще бъде съпружеска общност. Но напълно е възможно съпругът да придобие по време на фактическата раздяла имот, без другият съпруг да има какъвто и да е принос. Даже това е по-вероятно при продължителна раздяла, изключила от дълго време всякакви духовни и икономически връзки между съпрузите. Придо­битото имущество ще бъде лично.

Чл. 19, ал. 1 СК обявява за общи вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака „е резултат на съвместен принос". Значи в основата на общността е поставен съвместният принос. Ако такъв е налице, общност ще възникне. Ако такъв липсва, общност няма да възникне. Това ясно указание е несъмнено предимство на втория кодекс. То не беше изразено в първия. Нещо повече - при неговото действие имаше основание да се поддържа, че за възникване на съпружеската имуще­ствена общност е достатъчен простият факт на брака. Но още тогава се считаше, че общността е справедлива и социално оправдана именно когато и двамата съпрузи са допринесли за придобиване на имуществото. Предлагаше се настоятелно това да се изясни норма­тивно. Именно така постъпва действащият Семеен кодекс.

Чл. 19, ал. 2 СК определя и възможните форми на приноса: „Съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинство­то." Вижда се, че съвместният принос се признава на много широка основа. Значение имат всички форми на съдействие. Според редак­цията и смисъла на текста формите на съвместния принос са поста­вени в две групи: пряко материално съдействие за придобиването и косвено съдействие за придобиването. В първата група влиза влага­нето на „средства и труд". Например: двамата съпрузи събират от своите трудови възнаграждения парите за цената на вещта; или единият купува материалите, а другият изгражда постройката. Във втората група влизат „ грижи за децата и работа в домакинство­то". Например: съпругът купува лека кола със спестявания от своите трудови доходи, а в това време съпругата, макар да не е получавала заплата, сее грижила за децата и домакинството. Следва да се подчертае, че при една политика за насърчаване на раждаемо­стта и закрила на майчинството грижите за децата с основание са посочени като форма на принос при имуществените придобивания.

б. Презумпция за съвместен принос

Чл. 19, ал. З СК установява законно предположение (презумп­ция) относно наличието на съвместен принос: „Съвместният принос се предполага до доказване на противното." Законните предположе­ния са норми, които разпределят тежестта на доказване в процеса. Чл. 128, ал. 1 СПК предвижда: „Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение..." Това в случая означава, че при спор не е необходимо да се доказва наличието на съвместен принос. Трябва да се доказва липсата на съвместен принос. Не съпругът трябва да установява, че има при­нос. Другият съпруг, който твърди обратното, трябва да опровергае презумпцията, като установи, че съпругът му не е съдействал за придобиване на имуществото.

В основата на всяко законно предположение лежи нормалното състояние на нещата в живота ("това, което обикновено става"). Затова сам законът го предполага до доказване на противното. Предполжението за съвместен принос на съпрузите също има своето оправдание в нормалното състояние на брачните отношения. По правило и двамата съпрузи в съвременното семейство съдейст­ват за изграждане на неговото материално благополучие. При това приносът им е признат на извънредно широка основа. Понеже нещата стоят именно така, те не трябва да се доказват. Обратното е изключение, което именно трябва да бъде установено. Например съпругата е издържала децата и домакинството само със своите средства, а съпругът е пропилявал всички свои доходи и не е полагал никакви грижи за семейството. Ако в такава обстановка съпругата придобие имущество със свои средства, съпругът няма нито пряко, нито косвено съдействие. Съпружеска общност няма да възникне. Същото би било и ако съпругата купи апартамент с парите от продажбата на своя наследствена къща и в други подобни случаи. Ако се докаже отсъствието на съвместен принос поради липса на съдействие от страна на единия съпруг, имуществото ще се третира за лично притежание на другия съпруг.

Текстът не сочи кой има право да оборва презумпцията за съвместен принос. Въпросът е сложен. Според автора, надделяват съображенията, че овластен да оспорва е само съпругът, който твърди, че партньорът му няма принос. В основата на правото лежат интимни съпружески и семейни отношения и субективни преценки за това, как съпругът се е грижил за децата и за съпругата си и как се е занимавал със семейното домакинство. Дори и да липсва принос, самото доказване и използване на този факт зависи от личното желание на заинтересувания съпруг. Той може да не поже­лае да черпи права от него. (Но не би могла да се отрече сериозността и на по-широкото виждане: тъй като оспорването на приноса има имуществено значение и цели предотвратяване на неоснователното обогатяване, то може да се признае и на наследниците, както и на трети лица с правен интерес.)

Кодексът не посочва кога може да се установява липсата на принос. Тази възможност не е непременно свързана с развода. Тя би могла да се осъществи и през време на брака. Например: съпругът желае да продаде определен имот и предварително предявява уста-новителен иск, за да докаже, че съпругата му не е допринесла за неговото придобиване.

Липсата на съвместен принос би могла да се доказва за всички имущества или за отделни имуществени обекти. Първото е мисли­мо в редки случаи. Например - ако въпреки формалното сключване на брака съпрузите не са заживели съвместно и не са установили помежду си никакви реални съпружески отношения. По-вероятна е липсата на съвместен принос относно отделни имущества: напри­мер придобити през време на продължителна фактическа раздяла, или чрез трансформация на лично имущество, чрез дарение и др.

За да се обори презумпцията за съвместен принос, съпругът трябва да изключи всички негови възможни форми, посочени в цитираната разпоредба на чл. 19, ал. 2 СК.

VI. ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ И ТИТУЛЯРСТВО

Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи „независимо от това на чие име са придобити" (чл. 19, ал. 1 СК).

Те могат да бъдат придобити на името на двамата съпрузи или на името само на единия от тях. Общност ще възникне и в двата случая. Вторият способ е ядро на режима: имуществото се придоби­ва на името на единия съпруг, но става по силата на закона общо на двамата съпрузи. Следователно видимото титулярство би могло да не съответства на вътрешното съдържание на правоотношенията. Макар например в нотариалния акт да фигурира като купувач само единият съпруг, щом покупката отговаря на условията на чл. 19, ал. 1 СК, имотът ще представлява съпружеска имуществена общност. При същите условия обща би станала идеалната част (например една втора от къща), придобита от съпруга на негово име в съсобс­твеност с трето лице. Последното по необходимост ще получи още един съсобственик. За притежавания от съпрузите дял ще важи общността по Семейния кодекс, а за дела на третото лице и отноше­нията му със съпрузите - гражданскоправният режим на съсобстве­ност.

VII. ХАРАКТЕР НА СЪПРУЖЕСКАТА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ

Характерът на съпружеската имуществена общност се определя от две особености: тип на задължителност и правна същност.

1) Съпружеската имуществена общност възниква автоматич­но, по силата на закона. Тя възниква щом бъде придобито имуще­ство от тези, които кодексът обявява за общи. Без значение е титулярството по придобивката сделка, т. е. фактът на чие име се придобива имотът. Без значение е и волята на съпрузите и по-специално - обратната тяхна воля, т. е. желанието им имотът да бъде индивидуално притежание на единия от тях. Съпрузите не разпола­гат с правни средства за избягване на общността. Те не могат да я отменят по договорен път. Всяко противно съглашение ще бъде нищожно. Следователно се касае до една императивна законна общност. Както видяхме, императивен характер има цялостният режим на съпружеските имуществени отношения. Такъв характер има той и специално в частта си относно съпружеската имуществена общност. Налице е твърде голяма скованост на режима. Тя винаги е била критикувана, а при съвременните условия става съвсем неоправдана. Целесъобразно би било някакво _)глиберализиране" на уредбата.

2) По своята правна същност съпружеската имуществена общ­ност се проявява различно при вещите и при влоговете.