И с к а н е за издаване на преценка на необходимостта от извършване на Екологична оценка



страница2/3
Дата20.05.2018
Размер441.16 Kb.
#69245
1   2   3

4.7. Качество на околната среда

4.7.1 Релеф и климат

Общината Кричим принадлежи към преходно-континентална климатична област, която се характеризира със:



  • средна продължителност на слънчево греене – около 2300 часа/годишно;

  • средногодишна температура на въздуха – около 120С;

  • средно-юлска температура – около 23 0С и средна януарска – около 0.5-10С;

  • висок относителен дял на дни с температурни инверсии, особено в ниската част на територията на общината;

  • сравнително слаба снежна покривка с продължителност на задържане около 25-30 дни;

  • средногодишна сума на валежите – около 560 мм, със сравнително равномерно сезонно разпределение, с незначителен превес през летния сезон;

  • преобладаващи ветрове – от запад, следвани от тези от изток, със скорост 1.6 до 3.2 м/сек;

  • силни ветрове със скорост повече от 14 метра за секунда се наблюдават рядко;

  • характерни за територията на общината са местните ветрове, които се появяват по течението на река Въча и се разглеждат като подчертано положителен екологичен фактор.


4.7.2 Атмосферен въздух

В обхвата на общината и в близост до гр.Кричим няма пункт от Единната Национална система за контрол и отразяване на фоновата концентрация на атмосферния въздух. Гр. Кричим не е определен като “гореща екологична точка”.


Съгласно съществуващи проучвания, основен източник на вредни емисии в приземния слой атмосферен въздух са битовият сектор, транспортната дейност и производствените обекти.
Битовият сектор влияе върху качествата на атмосферния въздух чрез емисии, формирани от горивните процеси, протичащи в различните горивни инсталации –отоплителни системи на дърва, въглища, течни горива и др.подобни. Емисиите, които се генерират, са фини прахови частици, серни оксиди, въглероден оксид, азотни оксиди и бензен. Алтернатива на отоплението с твърдо гориво е поетапното газифициране на общински и частни сгради, което е приоритет на общината. Газификацията на града, макар и частично изпълнена /газифицирани са учебните заведения, поликлиниката и ОДЗ-та/ като правило води до значителен екологичен ефекти като влияе положително върху КАВ.
Транспортната дейност въздейства върху качествата на атмосферния въздух повече заради лошото състояние на пътната настилка и недоброто й поддържане, отколкото от трафика и режима на натоварване.
На територията на общината няма големи промишлени източници/емитери на вредни вещества в атмосферния въздух, както и интензивен автомобилен транспорт. Влиянието на посочените източници върху качествата на атмосферния въздух има сезонен характер и е в пряка зависимост от състоянието на климатичните фактори. В този смисъл, по експертна оценка, епизодични превишения на ПДК по азотен и серен диоксид, оловни аерозоли и нетоксична прах са възможни през студеното полугодие, в условията на температурни инверсии. Благоприятен климатичен елемент за територията на общината са прилежащите склонове на Родопите, по които се случва пренос на въздушни маси, осигуряващи разсейване на вредностите в атмосферния въздух на юг. Друг благоприятен фактор е сравнително ниският относителен дял на дни с тихо време, което е подпомагащ естествената вентилация на територията фактор.
Вероятни източници, които биха довели до генериране на вредни вещества в атмосферния въздух на територията на общината са горските пожари, самозапалване на отпадъци, запалване на стърнища и др., които се разглеждат като неуправляеми, случайни, трудно предсказуеми.

Според статистическите данни за емисиите на вредни вещества, генерирани в съседни общини и липсата на тяхна територия на големи промишлени източници на емисии на вредни вещества (с възможност за пренос на замърсяване на далечни разстояния) следва заключението, че качеството на атмосферния въздух в община Кричим е с много високо качество, касаещо склоновите и припланински части на общината и допустимо – за урбанизираната част на общината.


4.7.3 Води

В геоморфоложко отношение, територията на община Кричим се намира в преходната геоморфоложка област на страната - в южната част на Горнотракийската низина. Разположена е на юг от река Марица, като заема част от надзаливната тераса на река Въча. Главен водоизточник на територията на Община Кричим е река Въча, която събира води от Родопския масив и е естествен отток на язовирите “Въча” и “Кричим”. Реката дренира подземните води от квартернера, като по време на пълноводие ги подхранва, а при ниски стоежи подземните води подхранват речните.


През територията на общината преминава и р. Стара река, която е с регулиран отток, който под ВЕЦ Пещера се поддържа само в границите на санитарно водно ниво. Речните води се натоварват от канализацията на град Пещера, частичната канализация на град Брацигово и от замърсяванията на селата Бяга, Исперихово и Козарско. В землището на гр.Кричим реката навлиза значително замърсена с битови и производствени отпадъчни води. При гара Кричим, в реката са включени без пречистване отпадните води от канализацията на гр.Кричим. Надолу по течението, речната вода се ползва за напояване, изключително на зеленчукови култури. Малкият дебит на регулярния отток (около 100-200 литра/секунда) не позволява протичането на естествените процеси на аерация и самопречистване да преодолеят замърсяването на водите.
Независимо че Община Кричим не попада в списъка на общините с голямо замърсяване, посоченото категорично очертава сериозен екологичен проблем. Решението на този проблем може да бъде намерено в изграждането на цялостна канализация на града и пречиствателна станция за отпадъчните води, за която има отреден терен Площадката, отредена за ГПСОВ, се намира в землището на гр.Кричим, местност Адалъка, парцел 218. Площадката е ограничена от север от дигата р.Стара река, на запад – от ж.п. линия Пещера-гара Въча-Стамболийски-Пловдив, на изток – съществуващ външен колектор на Кричим. Площадката е с площ 10 дка, представлява пустееща обработваема земя, с ограничения от север, където преминава въздушен ел-провод.
По отношение на подпочвените води, проблем представляват частите от града, в които няма канализационна система и всеки парцел, както и жилищните блокове се обслужват от септични ями. По голямата част от тях, обикновено на суха каменна зидария, замърсяват почвата и подпочвените води и околностите му по посока на подпочвения отток. Под града, на десния бряг на река Въча е разположена помпената станция, която черпи подпочвени води за водоснабдяването на града.
Регулирането на естествения воден режим на река Въча след изграждането на каскада “Въча” е причина за много нередовно поддържане на санитарно водно ниво за оводняване на коритото, което се отразява подчертано неблагоприятно на водната фауна и растителността около реката. Освен това, ниското водно ниво в реката води до изтощаване на подпочвените запаси. Посоченото показва, че по отношение на подпочвените и повърхностни води и техните качества е налице проблем, чието решаване е не само задължение на община Кричим.
На територията на Община Кричим няма големи производствени обекти, които сериозно да замърсяват околната среда, в частност водите и да създават екологични проблеми. Съществуват локални проблеми, свързани с отпадните води на млекопреаботвателни обекти, чиито отпадни води се изливат в напоителния канал Същото се отнася за гатерния цех, чиито производствени отпадъци замърсяват околната среда. Сериозен потенциален замърсител на водите на Стара река е и консервното предприятие на гара Кричим.

На територията на Общината има минерален извор, чиято вода се характеризира като изотермална, слабоминерализирана, хидрокарбонатна калциево-натриева, без санитарно – химични признаци на замърсяване. Сондажът се намира на кота 336,62. По силата на чл.19, т.3 от Закона за водите и във връзка със Заповед № РД - 717 / 02.10.2006г. на Министъра на околната среда и водите минералният извор е актуван като публична общинска собственост с АОС № 287/01.12.2006г., находище на минерална вода „Кричимски извори” – Сондаж № 1. Температурата на минералната вода е 32°С, дебитът е Q = 0.93 dm³/s. Със Заповед № РД - 717 / 02.10.2006г. на Министъра на околната среда и водите са утвърдени локалните експлоатационни ресурси от минерална вода – 0,63 л/сек. Водата има стабилен физико – химичен състав и свойства, но поради констатирано трайно несъответствие по микробиологични показатели може де се използва след отстраняване на микробиологичното замърсяване. Понастоящем минералният извор не се използва ефективно и икономическото му значение на Общината е малко.


4.7.4 Почви, растителност, защитени територии и зони, полезни изкопаеми

Почвената покривка на общината е разнообразна, свързано с хипсометричното и експозиционно разнообразие на общинската територия.


За равнинната част на Общината е характерно наличие на алувиални почви. Те имат лек механичен състав, добра водопропускливост и влажност. Притежават рохкав строеж, слаба пластичност, слабо съпротивление при обработка и благоприятен въздушен режим. Тези почви са много благоприятни за зеленчукопроизводство и трайни насаждения. Като правило, те имат висок агроекологичен потенциал и в този смисъл представляват природна даденост, благоприятна за развитие на ефективно селско стопанство.
В северните склонове на Родопите, почвите са предимно кафяви горски, с малък хумусен хоризонт, специфичен механичен състав и сравнително нисък агроекологичен потенциал.

Не е установено замърсяване на почвите с пестициди т.к. употребата им показва устойчива тенденция към намаление. Не е установено замърсяване на почвите с тежки метали. Радиологичният контрол показва, че няма установени отклонения от нормите.


Горският фонд на общината заема 3272ха, което представлява около 65% от територията й. С най-голям относителен дял са иглолистните гори, заемащи 33% от горския фонд, следван от земите, заети от широколистни гори, които съставляват 11% от общата площ на горския фонд. От съществена важност е обстоятелството, че около 28% от горите на територията на общината са определени като гори за реконструкция. На територията на Община годишно се добиват 6 362 куб. м дървесина и се залесяват около 4,5 ха. Създадените нови гори имат основно снего и водозадържащи функции, предпазване от ерозия, добив на значителни количества горски продукти, различни от дървесина, съхраняване на биологичното разнообразие и развитието на туризма.

От горския фонд 82 ха представляват незаявени земи находящи се в местностите съседни на възстановеното селищно образование - вилна зона “Черешево”, които се стопанисват от Община Кричим.

Пътищата до горскотехническите участъци в по-голямата си част са трудно проходими през есенно-зимния сезон.

В границите на община Кричим са разположени следните защитени територии и защитени зони:



  • поддържан резерват „Изгорялото гюне” за опазване на дървовидната хвойна с площ 29,3 ха;

  • част от защитена местност „Козница” за опазване на най-голямото в Родопите нахо­ди­ще на дървовидна хвойна с площ в обхвата на община Кричим 423,0 ха;

  • част от защитена зона „Бесапарски ридове“, код BG0002057 – по директивата за опаз­ване на дивите птици;

  • част от защитена зона „Родопи–Западни“, код BG0001030 – по директивата за опазване на природните местообитания;

  • част от защитена зона „Бесапарски възвишения“, код BG0000254 – по директивата за опазване на природните местообитания;

  • част от защитена зона „Река Въча–Тракия“, код BG0000424 – по директивата за опазване на природните местообитания.

В землището на община Кричим не са открити полезни изкопаеми. Изключение прави кариерата за мрамори, разположена северно от град Кричим – находище Куртово Конаре с площ 231.884 дка.


4.7.5 Шум

Основни източници на шум в разглежданата територия са пътната и ж.п. мрежи, свързваща град Кричим със съседните общини и области.


По експертна оценка, Мониторингът на шумовите нива показва, че преобладаващият диапазон за уличния шум е 68-72 дВ/А, което се дължи най-вече на непрекъснато увеличаващият се автомобилен транспорт и недоброто техническо състояние на уличната мрежа.
Съгласно съществуващата информационна основа, няма системни нарушения на нормите на шум, особено що се отнася до работата на промишлените предприятия.

4.7.6 Отпадъчно стопанство

Ежегодно, единственото населено място в общината – гр.Кричим генерира около 3600 тона твърди битови отпадъци /приблизително около 10 тона/дн/. По отношение на морфологичният състав на отпадъците са характерни сезонни различия – през топлото полугодие преобладаващи по относителен дял са биологичните отпадъци, а през студеното – отпадъчни продукти от горенето на материали за огрев. Генерираните отпадъци се събират, транспортират и депонират на депото /сметище/ за смесени отпадъци, разположено в местността “Сух дол”, разположена на 3 км югозападно от гр.Кричим, до коритото на р Въча. За депото е направено предписание за ежедневно запръстяване, което се извършва с различна честота.


Строителните отпадъци се генерират при провеждане на строителни и ремонтни работи. В последните години количеството им показва тенденция към намаляване. Строителните отпадъци се депонират на сметището “Сух дол”. В с. Първенец има регламентирано сметище за строителни отпадъци, ползването на което се извършва по силата на договор между община Кричим и община Родопи. Наблюденията показват, че по-често за депониране на отпадъци се ползват нерегламентираните сметища по бреговете на р Въча, отколкото посоченото сметище.

Производствени и опасни отпадъци са категория, привързана към определена дейност. На територията на общината източници на производствени отпадъци са обектите, представители на хранително-вкусовата и лека промишленост – сладкарство и хлебо-производство, консерви, млекопреаботване, производство на обувки, отглеждане на животни и птици, земеделие, болнични отпадъци, отпадъци от медицински кабинети и др.п. Касае се за подчертано разнообразни източници, трудно поддаващи се на статистика и контрол. Няма законово регламентирано депо за обезвреждането им. Най-често, генерираните отпадъци с промишлен характер или такива с опасни свойства се изхвърлят в съдовете за битова смет или на нерегламентирани сметища, които са типично присъствие за долината на р Въча.
На територията на града е въведена система за разделно събиране на отпадъците – хартия, стъкло и пластмаси.

Като основни проблеми по отношение на отпадъчното стопанство в общината, изискващи конкретни управленски решения и мерки, се очертава:



  • изчерпаният капацитет на съществуващото сметище;

  • липсата на разделно събиране на основните групи генерирани отпадъци;

  • липсата на политика за повторно ползване на използваемите отпадъчни съставки;

  • наличието на множество нерегламентирани сметища по бреговете и долината на р. Въча.


4.8. Очаквани въздействия върху околната среда

Въздействията върху околната среда от ОПР-Кричим се определят от мерките и свързаните с тях конкретни проекти, които са включени в него и са предвидени да осигурят постигането на специфичните цели към трите негови приоритета.


4.8.1. Мерки и проекти към Първи приоритет, който е „Създаване на предпоставки за развитие на конкурентоспособността на местната ико­номиката и повишаването на ни­вото на заетост”. За неговата реализация са предвидени три специфични цели.
Първата специфична цел е: Разнообразяване към неземеделски дейности и разкриване на но­­ви ра­бот­ни места в общината. Постигането й се осигурява от мерки в следните направле­ния:

  • стимулиране традиционните производства на територията на общината;

  • развитие на предприемачески способности на младите хора в общината;

  • намаляване равнището на безработица на територията на общината;

Проектите, които следва да доведат до осъществяване на мярка 1.1.1. Стимулиране развитието на местната икономика са:

- Проект 1.1.1.1. Стимулиране на местното развитие чрез разработване на Стратегия за интегрирано местно развитие на основата на подхода ВОМР в партньорство със съседни общини;

- Проект 1.1.1.2. Информационни кампании за възможностите за развитие на туризъм на територията на общината и усвояване на средствата от европейските фондове през новия програмен период 2014-202

- Проект 1.1.1.3. Предоставяне на концесия за ползване на минералния извор на общината


Между предвидените проекти няма такива, които да окажат неблагоприятно въздействие върху окол­ната среда.
Проектите, които следва да доведат до осъществяване на мярка 1.1.2. Развитие на предприе­ма­чески способности на младите хора в общината са:

- Проект 1.1.2.1. Периодични информационни кампании за текущи мерки за финанси­ране на земеделски производители и млади фермери;

- Проект 1.1.2.2. Създаване на условия за постигане на устойчива заетост на младежи, чрез самонаемане и възможност за разкриване на нови работни места в новосъздадени бизнеси.
Предвидените по мярка 1.1.2 проекти са с характер на „меки” интервенции и нямат въздействие върху окол­ната среда.
Проектите, които следва да доведат до осъществяване на мярка 1.1.2. Намаляване равнището на безработица на територията на общината са:

- Проект 1.1.3.1. Разработване и реализиране - съвместно с държавни, общински и час­тни предприятия, юридически лица и териториалните поделения на Агенцията по зае­тостта и Агенцията за социално подпомагане, на програми за заетост за безработни ли­ца;

- Проект 1.1.3.2. Подкрепа за младежи до 29 г. възраст за реализация на пазара на труда;

- Проект 1.1.3.3. Разработване на Общинска стратегия за мотивиране на рискови групи на пазара на труда за осъществяване на предприемаческа дейност.


Предвидените по мярка 1.1.2 проекти са с характер на „меки” интервенции и нямат въздействие върху окол­ната среда.
Втората специфична цел към първия приоритет е: Опазване, популяризиране и развитие на културното и природ­ното на­следство на общината с цел развитие на туризма. Постигането й се осигурява от мерки в следните направле­ния:

  • благоустрояване на културно-исторически обекти;

  • модернизация на съществуващата туристическа инфраструктура и изграждане на нова;

  • подкрепа за разработване на местни и регионални туристически продукти.

Проектите, които следва да доведат до осъществяване на мярка 1.2.1. Благоустрояване на кул­турно-исторически обекти са:

- Проект 1.2.1.1. Разработване на туристически маршрути свързани с обекти от културно-историческото ни наследство и природни дадености - Асеневият камък, останките от крепостта „Иванково кале”, Кричимски манастир „Ус­пение Богородично”, останките от древните манастири „Св. Илия” и „Св. Врачове” природен резер­ват „Изгорялото гюне”, новата защитена местност „Козница”;

- Проект 1.2.1.2. Разработване на проект за финансиране изработването на международно приети туристически обозначения, маркировки, указателни и информационни табели за екопътеки и туристически маршрути
Очаква се и двата проекта да имат положително въздействие върху околната среда и да допринесат за популяризиране на общината в качеството й на туристическа дестинация.
Проектите, които следва да доведат до осъществяване на мярка 1.2.2. Модернизация на съще­ствуващата туристическа инфраструктура и изграждане на нова са:

- Проект 1.2.2.1. Подобряване достъпа до природни и туристически забележителности

- Проект 1.2.2.2. Изграждане на специализирани еко-туристически маршрути-пешеходни, природни-познавателни, екстремни и водни
На нивото на ОПР-Кричим оценката е, че тези проекти няма да имат неблагоприятно въздей­ствие върху околната среда.
Проектите, които следва да доведат до осъществяване на мярка 1.2.3. Подкрепа за разработ­ва­не на местни и регионални туристически продукти са:

- Проект 1.2.3.1.  Изграждане и откриване на общински туристически информационен център;

- Проект 1.2.3.2. Превръщане на НЧ “Пробуда 1912” в регионален културен център чрез ежегодно провеждане на ден на художествената самодейност и танцовото изкуства с регионален обхват;

- Проект 1.2.3.3. Подпомагане дейността на НЧ “Пробуда 1912” при разработване на проекти насочени към съхранение и описване на традициите и вписването им в концепцията за развитие на туризма в община Кричим;

- Проект 1.2.3.4. Разработване на програма за включването и рекламата на културните и туристически ресурси като туристически продукт;

- Проект 1.2.3.5. Създаване на партньорства са други общини с оглед развитие на културен туризъм;

- Проект 1.2.3.6 Развитие на вилна зона „Черешево”, чрез предлагане на Общински ту­ристически продукти.

- Проект 1.2.3.7 Използване на ресурсите на р.Въча за водни спортове и туризъм


Не се очаква проектите да окажат неблагоприятно въздействие върху околната среда, още повече, че са с характер на „меки” интервенции и са насочени към експониране и ползване на местните и регионални туристически ресурси.
Третата специфична цел към първия приоритет е: Модернизиране на земеделието и об­вързването му с преработ­ва­телната промишленост. Постигането й се осигурява от мерки в следните направле­ния:

  • целенасочена подкрепа на земеделските стопанства на територията на общината;

  • подпомагане достъпа на стопанствата до пазара и крайните потребители;

Проектите, които следва да доведат до осъществяване на мярка 1.3.1. Целенасочена подкрепа на земеделските стопанства на територията на общината са:

- Проект 1.3.1.1. Подкрепа за модернизиране на земеделските стопанства на територията на общи­ната;

- Проект 1.3.1.2. Подкрепа за развитие на екологично земеделие;

- Проект 1.3.1.3. Разработване на програма за ефективно управление на земеделските ресурси на община Кричим.


И трите проекта ще имат пряко или косвено положително отражение върху околната среда.
Проектите, които следва да доведат до осъществяване на мярка 1.3.2. Подпомагане достъпа на стопанствата до пазара и крайните потребители са:

- Проект 1.3.2.1 Проектиране, доизграждане и модернизация на съществуващия град­ски пазар;


Горният проект не се очаква да окаже неблагоприятно отражение върху окол­ната среда. Независимо от това, е необходимо да се намери потвърждение по реда на чл.6 от Наредбата за ОВОС.
4.8.2. Мерки и проекти към Втори приоритет, който е „Повишаване на инвестицион­ни­ят потенциала на общината, чрез подоб­ря­ване на тех­ни­ческата, екологична и социална инфраструктура”. За неговата реализация са предвидени три специфични цели.

Първата специфична цел е: Рехабилитиране на съществуващата и изграждане на нова тех­ни­ческа инфраструктура.

Проектите, които следва да доведат до осъществяване на мярка 2.1.1. Доизграждане на водоснаб­ди­телната и канализационна система:

- Проект 2.1.1.1. Доизграждане, реконструкция и рехабилитация на водоснабдителна и канализационна мрежа и изграждане на пречиствателна станция за отпадни води;

- Проект 2.1.1.2. Доставка и монтаж на водопроводи - подмяна на съществуващи.
И двата проекта ще имат положително въздействие върху околната среда. За проект 1 това би следвало да се потвърди по реда на чл.6 от Наредбата за ОВОС.
Проектите, които следва да доведат до осъществяване на мярка 2.1.2. Подобряване на транс­портната и икономическа инфраструктура са:

- Проект 2.1.2.1. Рехабилитация на общинския път град Кричим – ж.п. гара Кричим;

- Проект 2.1.2.2. Реконструкция и рехабилитация на общински път – Кричим – ж.п. гара Кричим;

- Проект 2.1.2.3. Рехабилитация на улици с изградена канализация и водопроводната мрежа - Етапи І и ІІ;

- Проект 2.1.2.4. Рехабилитация на улици с изградена канализация и водопроводната мрежа - Етап ІІІ;

- Проект 2.1.2.5. Поддържане и реконструкция на тротоари;

- Проект 2.1.2.6. Проектиране и изграждане на обходен път между Промишлената зона и Републиканската пътна мрежа;

- Проект 2.1.2.7. Рехабилитация на път към в.з. “Черешово”

- Проект 2.1.2.8 Ремонт на път ІІІ-866 Девин – Кричим – Стамболийски – І-8.

- Проект 2.1.2.9 Реконструкция на бул.“Кирил и Методи”

- Проект2.1.2.10 Ремонт на общински полски пътища;

- Проект 2.1.2.11 Ремонт, поддържане и почистване на общински канали за напояване в урбанизираната територия на гр.Кричим



Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница