И ще Го наречеш Исус Ако отхвърлим закона, това е същото, да отхвърлим Сина

Отхвърлянето на Сина е същото, като отхвърлянето на Отца.

Светът вижда бунтове.

Кой направлява тези събития?

Те не се случват само в арабския свят, но и в Европа. Ще дойдат и тук.

На хората им е писнало от всичко, което се случва в този свят. Това е развалината, която трябва да бъде възстановена във времето, в което живеем. Можем да изучаваме пророчествата, можем да разбираме какво се случва по света и да знаем всичко, но АКО НЕ ЗАПОЧНЕМ ОЩЕ ТУК И СЕГА С ИСУС, НЯМА ДА СТИГНЕМ ДО НИКЪДЕ.

Както вече чухте, названието на тези серии е:

В тези серии ще разгледаме най-последните моменти от земната история. И ще открием необикновено силни пророчества в Библията, които ще ни покажат как се разгъва този финален конфликт. Ще се съсредоточим на Дан.11 гл., където финалният конфликт е изложен и се разгъва рязко във времето, когато Михаил става и поставя точката на този конфликт. Целият процес се развива около Исус Христос, затова днес искам да започна с Исус Христос. Защото светът не може да приеме библейския Исус Христос. Те искат „този Исус”, но не искат истинския Исус. Нарекох тази лекция

Това е решаващият въпрос на тия теми. И всичко останало – конфликтът, как той се разгъва, встъпващите в него сили – всичко останало е второстепенно по отношение на този централен въпрос.

Ерем.6:16 „Така казва Господ: Застанете на пътищата, та вижте. И попитайте за древните пътеки, де е добрият път и ходете по него, и ще намерите покой за душите си...”

И ето ти проблем. Светът казва: „...Не щем да ходим в него”. Често Библията казва, че някой все пак отива някъде. Но това е тесния път. А наоколо има толкова много лъжа.

Мат.1:21-23 „Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси людете от греховете им...”

Това е много важен текст. И ние трябва внимателно да го изследваме, защото този свят толкова е извратил евангелието на Исус Христос. Всички искат да бъдат спасени, но въпросът е, искат ли да съответстват на критерия, за да бъдат спасени.

„... Той ще спаси людете от греховете им. А всичко това стана, за да се изпълни реченото от Господа чрез пророка, който казва: Ето, девица ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил, което значи „Бог с нас”.

Това не е просто дете. Това е Емануил, „Бог с нас”. Той ще спаси хората от греховете им. Има чудесни аспекти в Неговото раждане. Историята била разделена от това дете.

В бележките си върху Мат.1:21 Джон Уесли пише: „Исус е Спасител. Той има същото име като на Исус Навин, който бил Негов праобраз. Често това означава Господ, Спасение. Негов народ – Израел. И целият Божи Израел”.

Всичко се събира в Него. Неговият народ намира битието и възстановяването си в Него.

Лука 2:21 „И като се навършиха осем дена и трябваше да обрежат детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела, преди да е било зачнато в утробата”.

Това е името, около което се налага на целият свят да подрежда бъдещето си.

Лука 2:34 „И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падането и за ставането на мнозина в Израел, и за белег, против който се говори”.

Ето ви предизвестие за конфликта. Това е сериозен въпрос. Точно в това детенце ние придобиваме или извисяване, или падение. И това е всемирен въпрос. Тази война бушува на небето откакто се е завързала. И кулминацията й ще бъде в такива мащаби, каквито ние, като хора, трудно можем да си представим. Къде стоим по отношение на това детенце. Затова е „Бос с нас”, преди да ни освободи от греховете ни.

„В този текст има две функции. За някои ще бъде камък за препъване и ще паднат на Него, а по пътя на други ще бъде скала, на която ще се опрат и ще се изправят...”.

Или падате на камъка, или ви Той ще ви смаже. Няма трети път. Или едното, или другото.

„Те падат на камъка, разбиват се и се възстановяват. А други си разбиват в него глава си и си остават глупаци. Който претърпи всичко, ще бъде възстановен. А който се откаже да изтърпи всичко (защото Библията казва: „Ще се преклони всяко коляно”), този ще бъде унизен така, че няма да стане. Грешниците ще се очистят, глупаците ще станат мъдреци, за да изгубят намереното. Всичко намира развръзката си в това име.

Чуйте какво е казала пророчица Анна. Не са дадени точните й думи, но са преразказани в Лука 2:38 „И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим”.

Отново и отново, и отново Библията потвърждава, че спасението се намира в тази Личност. Какво значи да си изкупен? Изкупление. Изкупление означава откупуване, възстановяване, преображение. Толкова граници на тази дума, че поразяват ума.

Ерем.23:5 „Ето, идат дни, казва Господ, когато ще дигна на Давида праведен Отрасъл, Който като цар ще царува, ще благоденства. И ще върши правосъдие и правда по земята”.

Той е не само изкупител, Той е цар. И Управител. „И ще върши правосъдие и правда...”. Ако вие вършите правосъдие, трябва да има стандарт, съгласно който да го вършите. И това трябва да е закон, затова, като бъдещ цар, Той трябва да има и система на управление. На какво управление се подчинявам аз? Подчинявам ли се на земните правителства със цялата им корупция? Така аз попадам под тях и трябва да им се подчинявам до тогава, докато не стигнат в разрез с висшия Цар.

Ерем.23:6 „В Неговите дни Юда ще бъде спасен и Израел ще обитава в безопасност; и ето името, с което ще се нарича – ГОСПОД Е НАША ПРАВДА”.

С други думи, този Спасител вменява и изработва правдата на спасените. Т.е., Той е единственият, Който може да поправи това, което е разрушено в началото. Нищо не произлиза от нас.

Фил.2:10 „... така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества”.

Жив ли си или умрял, ангел ли си на небето, ти ще се поклониш на тази Личност, което значи, че Той е най-висшата Личност. Пред ТОВА ИМЕ всяко коляно ще се преклони.

Деян.4:12 „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим”.

В тази малка вест е изобразен целият конфликт. Това е война. И в този малък текст ще бъде решено кой ще бъде спасен и кой ще бъде изгубен. В резюме бих искал да кажа: „Ето в какво е проблемът - само в това име лежи спасението. Не защото хората не искат да признаят това име или да го носят. В действителност общоизвестните привърженици на това име обичат да влизат в одеждите си, за да ги почита този свят. Всички искат да бъдат проповедници на Исус Христос. И ние можем да ги срещнем във всяка точка по света. Но това име има вражда против този свят. Този свят не може да Го приеме като единствен Спасител, Който ще ги спаси от греховете им. Защото тогава ще им се наложи да се отделят от света. А това никой не го иска. Т.е., искаме спасението, но не искаме да платим неговата цена. Бихме искали спасение, но има още един път – не като този Път”.

Променят ли неочаквано всички религии на нашата планета теологиите и философиите си, и избират това име като единственото, чрез което можем да се спасим? Или светът дотолкова отстъпва, че всички се съединяват, независимо от това приемат или не тази Основа.

„Съгласно Писанията това име не е едно от многото. Само то може да ни спаси. Той е единствен Първосвещеник, Господ и Цар. И като християни сме призвани да носим това име”.

Да провъзгласяваме това име, да вярваме в това име, да живеем с това име. Всичко, чрез което сме свързани с това име. И само с него. Виждате ли войната? Виждате ли конфликта?

1 Тим.3:16 „И без противоречие, велика е тая тайна на благовестието: Тоя, Който биде явен в плът, доказан чрез Духа, виден от ангели, проповядван между народите, повярван на света, възнесен в слава”.

Има такива хора – известни богослови – и колкото по-красиви са одеждите им, толкова са по-известни, и които изглежда отхвърлят тези думи до такава степен, че в съвременните преводи даже няма думата „Бог”. Има просто „Той”.

„Христос е Бог в плът. В Него божественото и човешкото се обединяват. В Него обитава цялата пълнота на божеството телесно. Той живя в този свят съвършен живот, откривайки характер, който човека, по божествена благодат, може да придобие. В живота Си Той остави пример, който всеки истински християнин трябва да следва. Нито една лъжлива дума не се отрони от Неговата уста”.

Това е критерий, който си струва да отбележим.

„Ни веднъж Той не извърши нечестива постъпка. Той тръгваше с неопетнена чистота и добродетел, откривайки им единствено какъв трябва да бъде човек преди да може да влезе в светия град” Знамение на времето, 16 април, 1905.

Винаги ме е учудвало, че хората днес вярват, че ще има на планетата война и Бог в крайна сметка ще унищожи злото, и ще ги покани през парадния вход... на небето. И после те вярват, че когато небето затвори парадния си вход, Бог ще отвори черния вход, за да позволи на грешниците да влязат. Защото Неговата любов е толкова голяма, че Той няма да унищожи грешника. Има ли в това някакъв смисъл? Изритани от парадния вход, само за да ги пусне през черния вход? Ако за ангелите послушанието беше условие, за да останат на небето, какво тогава трябва да е условието за нас, за да влезем в това свято небе? Трябва да е послушанието. А това означава, че трябва да се случи преобразуване на характера, който в нашата греховна плът, с наши сили, ние не можем да изпълним. Затова трябва да се държим за Неговата праведност. И за Неговата божественост, за да преодолея и да въплътя това, което сам аз не съм способен. Светът не иска това, той казва: „Това е невъзможно”. Но Библията казва, че Той е станал напълно човек, за да покаже, че това е възможно. Той се е държал божествено и ние можем да се държим божествено. И ние можем да бъдем преобразени.

„Сеячът сее словото”. Христос дойде да засее истината в света. Веднага след падението на човека сатана започна да сее семето на злото. С лъжа, от самото начало, той получи власт над човека и по този начин той работи и до сега, за да свали Божието царство на земята и напълно да подчини човека на своята власт. Сеячът от висшият свят, Христос, дойде да сее семето на истината. Този, Който стоеше в съвета на Отец, Който обитаваше във вътрешността на вечното светилището, може да даде на хората чистите принципи на истината. За съвременното падение на човека Христос започна да открива истината на света. Чрез Него нетленното семе, Божието слово, живо и пребиваващо във века, се предава на човека. При първото Си обещание, дадено на нашата паднала раса в Едем, Христос вече сееше семето на евангелието. Но притчата за сеяча е особено приляга на Неговото лично служене сред хората, за работата, която по този начин постанови” LHU, 69.4.

Ето Неговото семе. И ние можем да бъдем или семето, паднало край пътя, или заглушеното, или падналото на плодородна почва. Интересно ми е, защото Библията казва, че на света е нужен спасител. Не ангели или не паднали същества. Чуйте този стих: „Защото Бог толкоз възлюби (...какво се казва тук?) света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” Йоан 3:16.

Светът... Извинете, ние отнасяме ли се към света? Аз съм от този свят. И ако аз съм от този свят, касае ли ме това спасение? Да или не? Разбира се, че ме засяга. Защото Той е дошъл да спаси този свят. Не е нужен ангел за спасението. За не падналия ангел не е нужно спасение. А за падналите ангели изпитателният срок е приключил. За тях е приготвен вечния огън.

„Светът, който ме включва, ме поставя на едно ниво с всичките Божии светии, чието спасение едва ли е по-малко необходимо, отколкото на най-лошия грешник. В този свят има религии, които казват, че трябва да подражаваме на светиите, по-добри от нас. Защото те са особени, не такива, като нас. Това не е вярно. Те са били такава част от света, както и ние. Този дар се отнася за мен толкова, колкото и за всеки друг, роден на този свят. Затова 1Кор.1:23 ни казва: „А ние проповядваме един разпнат Помазаник – за юдеите съблазън и за езичниците – глупост...”.

До сега винаги е било така. Философите на този свят са еволюционисти, атеисти екзистенциалисти и всички „–исти” - каквито ги има, но за мен са ненужни. Те и без Него могат да си се избират.

1Кор.1:24 „... но за самите призвани – и юдеи и гърци, Христа – Божия сила и Божия премъдрост”.

В това има тайна... В това има тайна. Защо един човек Го приема, а друг Го отхвърля? Защо един се хваща за това призвание, а друг го отхвърля?

„Като паднали същества ние не можем да бъдем в присъствието на Бога и да останем живи. Ние сме паднали, грешни същества, ние се нуждаем от изкупление. И ако искаме да оцелеем, нужно ни е нещо повече от нашата собствена праведност или даже от праведността, която е от закона. Нужно ни е нещо друго. Нужна ни е праведността на Христос, стоящ отдясно на Отца, Когото дяволът не може да опровергае”.

Не е ли удивително, че Той стои като наш Ходатай и не само като Ходатай, но Той застава вместо нас, за нас. Той заема нашето място. Невероятно! Т.е., тази праведност няма да бъде повалена. Праведността от Бога не може да осъди тази праведност. Що се касае до мен, мен може да ме отхвърли. Може да ме издуха като перце. Представете си ме, стоящ там, с моята праведност. А дяволът ме гледа с увеличително стъкло и казва: „Колко петна да му намеря?” Повече от достатъчно, за да ме осъди. Но ако той застане и започне да търси петната от пороците върху дрехите и праведността на Христос, неговата работа ще бъде проиграна. Така че нищо няма да намери. Затуй това е избор – чия праведност искаме? Аз искам да се покрия с Неговата праведност. И тогава ще му се наложи да ме остави на спокойствие. Ще се наложи да ме пусне и да каже: „Не мога да намеря петна у него, защото Бог стои против мен”.

Йоан 14:6 „Исус му казва: „Аз Съм Пътя и Истината и Живота; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене”.

Йоан 11:25, 26 „... Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?”

Това е решаващият момент. Това е изборът, който човечеството трябва да направи. Това е евангелието, което трябва да достигне до целия свят. А днес имаме евангелие с компромиси и можем да останем такива, каквито сме и да приемем всякаква форми на нравственост, каквато и да е тя. В Духа на пророчеството четем: „Той победи сатана след дълъг пост в пустинята и когато той пристъпил към Него като ангел на светлината, предлагайки му царствата на този свят в замяна на поклонение, Той принесе такива жертви, каквито никога няма да се изискват от човека” .

Трябва да отбележим този текст, защото има хора, които вместо да отхвърлят праведността, претендират за праведност, произхождаща от тях. И те предполагат, че вече са я достигнали. Но тук се казва: „Той принесе такива жертви, каквито никога няма да се изискват от човека, доколкото човек никога няма да може да достигне Неговия възвишен характер. Целият Му земен живот беше израз на съвършено подчинение на волята на Отца. Образът в живота на Христос и сатана представлява пълен контраст в живота на непослушния син и вероломния син” 3SP 77.2.

.

Решението на моите проблеми не се заключава в старанието ми да се усъвършенствам, но в моята зависимост от Някого, Който е в състояние да направи това в мен.

Следователно, ако нямам Христос, нямам живот.

„Свещеното писание ни учи да търсим освещение на тялото, душата и духа от Бога. В това ние трябва да си сътрудничим с Него”.

В света няма ни един човек, който може да каже: Аз съм достоен”.

„Много може да се направи за възстановяване на Божия нравствен образ в човека, за усъвършенстване не неговите физически, умствени и нравствени способности. Големи изменения могат да се постигнат чрез съблюдаване на Божия закон и не оскверняване на тялото с каквато и да било нечистота. И макар че не можем да претендираме за съвършенство на тялото, ние сме в състояние да достигнем християнско съвършенство на душата”.

Виждате ли в това смисъл? В това има смисъл само ако се обърнете към Христос, във всичко около Христос. Ето още една красива бележка:

„Благодарение на жертвата, принесена за нас, греховете могат да бъдат напълно простени”.

Без остатък. Като че ли никога не сте грешили.

„Ние се облягаме не на това, което може да направи човек, а на това, което Бог може да направи за човека чрез Христа”.

От човешка страна винаги има цели да възвисим себе си над останалите. Но това изисква абсолютно обратното. Това е противоположно на човешката природа.

„Когато напълно се отдадем на Бога и вярваме в Него, кръвта на Христос ни очиства от всеки грях. Съвестта може да се освободи от осъждане чрез вяра в кръвта на Христос. Всички могат да станат съвършени в Него. Благодарение на Бога, че това е възможно, ние можем да претендираме за освещение, да се наслаждаваме на Божието благоволение, да не се страхуваме, че Христос и Бог мислят за нас, но да размишляваме за това, какво Бог мисли за Христос – нашият заместител”.

Това не е ли чудесно? Да не се страхуваме. Мартин Лутер се бичувал и много велики хора се бичували, защото просто не са могли да достигнат и в същото време да приемат истината, за да им помогне да се успокоят.

Ако аз вярвам, че Христос е Бог, ако аз вярвам в Неговата божествена преобразяваща сила, тогава трябва да повярвам и това, че е способен да направи за мен това, което сам аз не съм в състояние да направя. Това значи, че е възможно да бъдем възстановени до такова състояние, с което да бъдем достойни да се окажем в небесното царство. Такова евангелие на света не е нужно - евангелието, възстановяващо човека до състоянието, в което е бил Адам до падението, не може да се приеме леко.

Лука 18:10-12 „Двама човека влязоха в храма да се помолят – единият фарисей, другият – бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко, що придобия”.

Ето го как стои. Горд с постиженията си. А отзад, с наведена глава и биейки се с ръка в гърдите, стои бирникът.

Лука 10:13 „А бирникът, като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да повдигне към небето, но удряше гърдите си и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника”.

Той осъзнава положението си.

Лука 10:14 „Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан, а не оня; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси”.

Какви трябва да бъдем? Бирник ли трябва да бъдем и да се бием в гърдите или фарисей, предполагайки, че сме достойни. За мен е по-добре да се бия в гърдите.

Исус – светлина на света.

Пс.119:103, 104 „Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи. Да! По-сладки от мед в устата ми. Чрез Твоите повеления станах разумен; затова мразя всеки лъжлив път”.

Сигурен съм, че в своето положение бирникът всеки път е ненавиждал лъжата и се нуждаел от някой, който да разреши кризата вътре в него.

Пс.119:105, 106 „Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеките ми. Заклех се и го потвърдих, че ще държа праведните Твои съдби”.

С чия сила?

„Светлината и послушанието вървят ръка за ръка. Както непослушанието и тъмнината вървят ръка за ръка”

Ето още една истина, която Библията изважда на бял свят и която днес не искат да приемат.

Йоан 8:12 „Тогава Исус пак им говори, казвайки: „Аз Съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има светлината на живота”.

Какво казват фарисеите на този свят?

Йоан 8:13-18 „Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелстваш за себе си; Твоето свидетелство не е истинно. Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствам Аз за Себе Си, пак свидетелството ми е истинно; защото зная от де Съм дошъл и накъде отивам; а вие не знаете от къде ида и накъде отивам. Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. И даже ако съдя, моята съдба е истинна; защото не съм самичък, но Аз Съм и Отец Ми, Който Ме е пратил. И в закона, да! Във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно. Аз Съм, Който свидетелствам за Себе Си ; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелства за Мене”.

Ако искаха, те можеха да видят това по чудесата Му.

Йоан 8:19-21 „Тогава Му казаха: Де е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отца ми; ако познавате Мене, познавате и Отца Ми. Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой Го не хвана, защото часът Му не беше още дошъл. И пак им рече Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Дето отивам Аз, вие не можете да дойдете”.

Сериозно изявление, не е ли така? Невероятно сериозно. Виждате ли как Той работи? Той не ви заставя, на ви задържа. Можете да Го отхвърлите. И Той ще ви остави. Просто ще си отиде.

Йоан 8:21 „И пак им рече Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Дето отивам Аз, вие не можете да дойдете”.

Един от любимите ми представители на човечеството за всички времена е Мартин Лутер. Коментирайки тези стихове той казва: „Страшно е, когато Той Си отива. Защото отнася със Себе Си вечния живот и спасението и всичко, което Бог иска да ни даде от Себе си. И оставя зад себе си смърт, дявола, грях и нещастие. Един вижда това при евреите, от турците също си е отишъл, от папството - също”.

Такъв е Мартин Лутер - прям, като становище на чекист. Харесва ми. Защо Той оставя зад Себе Си смърт и страдание? По Свой избор или по наш? Това е нашият избор. Ако той не ви защитава, ако не ви огражда, ако не изпраща светите Си ангели, защото не ги искате, значи вие трябва да изберете другата страна, защото трета няма. Вие сте или с единия, или с другия.