И ще Го наречеш Исус Ако отхвърлим закона, това е същото, да отхвърлим Сина

Това е истинското християнство.

Фил.3:15,16 „И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие и него. Само нека имаме за правило да живеем според това, в което сме достигнали и същото да мъдруваме”.

Не бидейки законници, проповядващи Христос, нека разберем, кои сме и какво сме, и че сме в процес. Но да не се отклоним, защото без Христос, този процес би бил пресмятане.

1Кор.1:29-31 „За да се не похвали ни една твар пред Бога. А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупуване; тъй щото, както е писано: „който се хвали, с Господа да се хвали”.

„Аз не съм свят, но Той е свят. Не аз стоя твърдо, като скала, но Той стои твърдо като скала. Самонадеяността казва: „Аз съм спасен!”

Няма ли съвременно евангелие в този свят? „Аз съм спасен!” Каква е първата дума в това изречение? Аз. Вярата казва: „Той е обещал и Той е способен. Прости ми!” Ако започнем с думата „той”, ние сме спасени. Веднъж спасен, завинаги спасен. Това е самонадеяно евангелие. Имало е хора, които са били спасени, но по-късно изгубени. И няма гаранция, че ще се върнеш, ако си тръгнал по този път. Но може и да се върнеш.

Езек.33:13 „Когато река на праведния, че непременно ще живее, а той като уповае на правдата си, извърши неправда, то ни едно от неговите праведни дела няма да се спомни; а поради неправдата, която е извършил, той ще умре”.

Можем да се отвърнем. Трябва да се държим за Христос.

Римл.11:22 „Виж прочее, благостта и строгостта Божии; строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе... и ти ще бъдеш отсечен”.

Да не бъдем самонадеяни и да не носим такова евангелие, но да ходим смирено, с Бога, съзнавайки слабостите си.

Коментар на Мартин Лутер към този текст. Той нарича човека, уверен в своето благочестие „свят по дела”. Werksheiliger. Красиво го е казал. Той казва: „Светият по дела, на основание на това, че е самонадеян и облягайки се на своето благочестие, няма да бъде спасен от тях. А Давид и разбойникът на кръста не е трябвало да се отчайват по причина на греха, ако и да бяха изгубени заради него”.

Какъв красив контраст!

„По-добре да останеш по средата и да следиш да не паднеш в грях. Защото Бог е обещал благодат и прощение на греха, но Той не е обещвал, че ако паднеш, обезателно ще се върнеш”.

Точно както Саул и Юда не са се върнали.

„Не е в наша власт да овладеем благодатта”.

Аз не мога просто да заявя: „Аз съм спасен. Аз съм спасен по благодат”. Бог дава благодат.

„Затова е нужно да се боим от Бога, който е враг на самонадеяността и отчаянието” Christlicher Wegweiser für jeden Tag, S.240.

Красиво казано. Така че не си струва като Давид да се отчайваш, мислейки, че си изгубен, защото ти си спасен по благодат. Защото твоето сърце бие в такт с Божието. Но онзи, вторият, чувствал съжаление само за това, което е изгубил.

„С вяра ставаме едно в Христа – сила за спасение и вечен живот. Аз заменям Неговия живот на праведност за моите грехове и смърт”.

Това е евангелие.

Исая 53:6 „Всички ние се заблудихме като овци, отбихме се всеки от своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всинца ни”.

В огъня на деня ние сме спасени.

„Къде се намира грехът на каещият се християнин? На Христос. Възложен е на Христос. Не е нужно повече да си досаждаме с изповяданите ни грехове, да се стремим отново да се избавим от тях, защото те са поправени и на него му е даден чист лист. Той трябва да се успокои и повече да не се рови, изгърбен с въпроси от миналото, защото Господ е направил ново създание. Повече от това - Той го е свързал със Себе Си”.

Не се отчайвайте! Не трябва да се измъчваме от миналото. Виждаш ли, Аз творя всичко ново. Виж, то се появява! Виждаш ли?

Ефес.5:30 „Понеже сме части на Неговото тяло, от Неговата плът и от Неговите кости”.

„Всички светски богатства, пищност и слава, заедно с цялата светска мъдрост са като смет в сравнение с Христос, Началника и Усъвършителя на нашата вяра и нашето спасение. А с Него ние можем действително да се хвалим и в дадения случай – гордо, а не скромно. Тук е нашето спасение. Нищо от това, което правим или говорим. Би било приятно, ако можехме да се спасим със собствени дела.

Ерем.9:24 „Но който се хвали, нека се хвали с това, дето разбира и познава Мене. Че Съм Господ, който извършвам милост, правосъдие и правда на земята; понеже в това благоволя, казва Господ”.

2Кор.4:5 „Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса, като Господ, а себе си, като ваши слуги заради Исуса”.

Ако разберем централното положение на Христос в този последен конфликт, а също, ако разберем и нашата зависимост от Христос в този последен конфликт, ние имаме шанс.

„В това е нашето призвание. И макар че това звучи достатъчно просто, това е най-трудната задача, доколкото тя изисква самоотричане и издържливост пред лицето на големия противник. Ние се отправяме към интересно време. Аз трябва да бъда погребан в Христа завинаги. А това е прекалено висока цена за болшинството”.

На пръв поглед това прилича на робство. Аз съм нищо, а Исус е всичко.

„Кой съм аз? Аз съм раб, раб на праведността”.

Но без това... Ако не приемете праведността на Христос, то върху вас ще е всеобщо нещастие завинаги, винаги и винаги. Само хората, в хармония с Божия закон, ще могат да живеят в свобода без принуда и страх.

„Ако волята на Христос стане наша воля, това вече не е робство, но братство”.

Защото Той желае това, което и ние. Ако аз приема Божия закон и не желая повече да се въвличам в лъжи, мошеничество, кражби, завист и всичко това, което ми дава нищо друго, освен болка, с тези, с които общувам, светът би станал блаженство.

„Пълното доверие на Бога е доверие в Неговото Слово. Той ни е сътворил, Той знае нашето състояние, нашите нужди. Той не изисква сляпо подчинение, размесено с разсъдък”.

Пс.34:8 „Вкусете и вижте, че Господ е благ; блажен оня човек, който уповава на Него”.

Сатана искал да се върне даже на най-ниското положение на небето. При все това той лъже всички, казвайки, че на небето е само страдание.

„Той, Богът-човек, Създател, Изкупител, не ни е оставил сираци. И стана никой за нас и ни доказа любовта Си, като умря за нас, докато бяхме още грешници”.

Евр.1:3 „Който, бидейки сеяние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо”.

Сам. Всичко е съсредоточено към Христос.

Деян.4:12 „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим”.

Фил.3:8 „А още всичко считам за загуба поради това превъзходно нещо – познаването моя Господ Исус Христос, за когото изгубих всичко и всичко считам за измет, само Христа да придобия”.

Няма нищо по-важно за нас във времето, в което живеем. В какво е истината? Ако Го приемем, няма да пропаднем заедно с останалото човечество, както решиха евреите в древността - и освободиха Варава.

1Кор.1:30,31 „А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление; тъй щото както е писано: „който се хвали, с Господа да се хвали”.

„Нашата премъдрост е нашето безумие, нашата праведност е изцапана дреха. Ние трябва да вярваме това слово”.

Ефес.6:10 „Най-после, заякнувайте в Господа и в силата на Неговото могъщество”.

Фил.4:13 „За всичко имам сила чрез Оногова, Който ме подкрепява”.

Марк.9:23 „А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за тогова, който вярва”.

За това на нас ни е гласувана такава вяра, която не успяха да покажат предните поколения.

„Вярата е могъща движеща сила, а вярата в Христос - премества град. И само с такава вяра ще съумеем да преодолеем света. Нищо, даже самите врати на ада няма да могат да я премахнат. Ако имате такава вяра, няма от какво да се боите. Ще можете да противостоите при всякакви обстоятелства”.

Йоан 16:23 „И в оня ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име”.

Вие изпитвате мощта на Бога както първите християни я изпитваха.

„На нашата молитва идва отговор не защото в нас има някаква праведност. Молитвата трябва да се основава на Божиите обещания, от които произлиза силата й. Ние не можем да Го изморим с нашите молитви. Той е наш приятел”.

Имаме ли с Него такива отношения?

Пс.62:8 „Уповавайте на Него, люде, на всяко време. Изливайте сърцата си пред Него; Бог е наше прибежище”.

Йоан 15:7 „Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде”.

„Ние трябва да се държим за тези обещания. Ще ни изведат на прави пътеки. И условието в самата молитва е - трябва да Го слушаме, да се държим за Словото, защото Той е Словото. И Словото свидетелства за Него”.

Йоан 16:33 „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте, Аз победих света”.

1Йоан 4:4 „Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Оня, Който е във вас, от оногова, който е в света”.

Това е избор. Пак стигнахме до него.

„Ако търсите праведност, тогава я търсете в Христос; отделени от Него, няма праведност.

2Кор.5:21 „Който за нас направи грешен Оногова, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога”.

Гал.6:14 „А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез Който светът за мене е разпнат и аз за света”.

„Светът така или иначе ще ви възненавиди. Каква е разликата, ако умрете за света? Нека светът говори надуто и бесней, когато крачи християнин. А ако паднете, станете отново” MartinLuther.

Светът така или иначе ще ни възненавиди. Защото той приема внимание с копнеж да намери сърца. Той не гледа случайно на добрите дела или на случайното провинение. Ние не вярваме в приспособеното християнство. „Сега си на дявола, сега си на Бога. Сега принадлежиш на дявола, сега си Божи”. Стараеш се с всичка сила, нареждаш се зад Христос, ходиш с Христос и после падаш. И преди да си успял да кажеш: „Прости ми!”, автобусът те прегазил. И ти си изгубен. Това е приспособена теология. Няма такава. Той гледа на целия характер, какъвто е в сърцето. Както на Авраам била вменена Христовата праведност. При все, че той имал своите права и грешки. Защото Бог съди сърдечните намерения.

1Йоан 2:1 „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца, Исуса Христа праведния”.

Гал.1:4 „Който даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от настоящият нечестив свят, според волята на нашия Бог и Отец”.

„Искам да ви напомня, че дяволът майсторски представя големите грехове като дребни и значителните и малките грешки – големи. В това той е майстор. Той ще ви напомня за вашите слабости. Ние не зависим от себе си. Ние зависим от Христос. Не слушайте големия измамник и лъжец. Защото той иска да ви съкруши до смърт, напомняйки ви за вашите недостатъци. Но ние имаме Ходатай и затова ние не трябва да се притесняваме от греха, но да го оставим и да продължим. Като християни ние не трябва да се съкрушаваме или отчайваме. Но с вяра да вървим напред. А дяволът ще ни нашепва, че сме недостойни”.

Отхвърлете такива мисли. Кажете му: „Иди си от мен! Ти не съдиш мен, ти съдиш Христос”.

1Йоан 1:9 „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда”.

Приемете това, Той казва така. Ние имаме изкупление в Неговата кръв и прощение на греховете. Това е обещание. И освещаващи се и осветени – всички са от Единия. Затова Той не се срамува да ги нарича „братя”. Той даже теб нарича „брат” и „сестра”.

Евр.2:12 „Ще известявам името ти на братята си; ще те хваля сред събранието”.

Исая 53:5 „Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на него дойде наказанието, докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме”.

А ето и един знаменит цитат от Желанието на вековете, стр.25.2: „С Христос са постъпили така, както заслужаваме ние, за да постъпват с нас така, както заслужава Той. Осъден за нашите грехове, на които Той беше причастен, Христос пострада, за да бъдем оправдани с Неговата праведност, на която ние бяхме причастни. Той прие нашата смърт, за да приемем ние Неговия живот. С Неговите рани ние се изцелихме”.

Римл.5:1 „И тъй оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господа наш, Исус Христос”.

Затова днес ние можем да извикаме: „Авва, Отче!”, защото Той е платил всичко.

Евр.1:3 „Който бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши чрез Себе Си очищение за греховете, седна отдясно на Величието на високо”.

„Може би ние сме щастливи. Нима Бог не иска на земята да обитават Неговите хора; Господ не иска някой да пребивава в мрачно и печално състояние на духа; Той иска ние да се обръщаме към Него лице в лице и да Му позволим да ни обгръща с лъчи ярка светлина от Слънцето на правдата”.

Тогава нека да сме щастливи християни. Да покажем на света, че вярваме на Словото от Библията; да разнасяме евангелието, въпреки всичко. Нека дяволът ни обвинява както си иска. В Христос ние ще устоим.

„Но тази благодат по никакъв начин не означава, че се доставя на ниска цена. За нея е платено скъпо. Тя струвала живота на Божия Син, затова и трябва да я разглеждаме съответно”.

Тези, които са Христови, са разпънали плътта си за страстта и похотта. Ако живеем по Духа, то и по Духа трябва да постъпваме. Това е истинското евангелие. Тук няма място за компромиси. Всеки отделен текст, от тия, които разгледахме до сега, са от Новия завет. Това са думи на самия Христос. И на вас не ви остава място за компромиси. Не можете да заобиколите тези текстове. Ако ги приемете като едно цяло, трябва да приемете, че няма друг начин за спасение, освен ЧРЕЗ Него и В Него.

„Неговото слово е истина и светлина. Игнорирайки или не вярвайки Неговото слово се подлагаме на риск. Словото Му е неизтощимо. Неговата височина, неговата ширина, даже не можем да измерим. Но Той ни го е дал и то ни напомня всяка истина”.

Йоан 6:63 „Духът е, Който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които Съм ви говорил, дух са и живот са”.

Затова днес ние намираме мир. Светът не ни дава мир. Това е нашият мир.

Йоан 14:27 „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам, какво светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои”.

Колкото повече се приближаваме към финалния конфликт, колкото се приближаваме към тази финална конфронтация, нека да носим този мир в сърцата си.

Йоан 16:33 „Това ви казвам, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте, Аз победих света”.

„Този мир е получен от Христос. Това не е този мир, който представлява покой в този свят. Той носи конфликт, той е меч, който реже на дълбоко.

Ефес.3:18,19 „Да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии що е широчината, дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните до цялата Божия пълнота”.

Зах.2:8 „Защото така казва Господ на Силите: След възстановлението на славата Той Ме изпрати при народите, които ви ограбиха; понеже, който докача вас, докача зеницата на окото Му”.

В този конфликт не трябва да се страхувате. Защото Той ще бъде с вас. Негово е желанието да ви спаси. И само нашият избор може да предотврати това.

Йоан 17:24 „Отче, желая, дето Съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които Си Ми дал, за да гледат Моята слава, която Си Ми дал, защото Си Ме възлюбил преди създанието на света”.

Това не е гневното божество, което единствено гледа как да ви изобличи като злодеи. Той иска да ви спаси. Той иска да ви спаси.

Римл.8:1 „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, но по Дух”.