И ще Го наречеш Исус Ако отхвърлим закона, това е същото, да отхвърлим Сина

Йоан 8:22-24 „Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, та казва: Дето отивам Аз, вие не можете да дойдете. И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз Съм от ония, които са горе. Вие сте от тоя свят, а Аз не съм от тоя свят. По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото, ако не повярвате, че Съм това, което казвам, в греховете си ще умрете”.

Тази беседа е невероятна.

Йоан 8:25 „Те прочее Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз Съм именно това, което ви казвам”.

Звучи много усложнено. Какво иска да каже Исус? Това е малка конструкция. „Което казвам” - лалео = lal-eh’-o – определена форма на излязъл от употреба стар глагол = „говоря”, „изричам думи”, „проповядвам”, „казвам”, „говоря”, „разговарям”, „разказвам”, „изричам”. Какво казва Той? Той казва: „Аз Съм словото”.

Йоан 1:1-5 „В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в началото беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлината на човеците”.

Те не са Го искали... Мислите ли, че днес нещо се е променило? Или този конфликт продължава до самата си развръзката? Разбира се.

Ако разгледаме немската версия на Elberfelder, в нея се казва:

Йоан 8:25 „Те попитаха: Кой си ти? И Той отговори: Аз Съм Този, Който говоря. Това, което ви казвам е: Аз Съм, Който Съм, говорещият с вас”.

Йоан 8:25 „Не Аз говоря с вас, но Този, Който Аз Съм, говори с вас. Този, Който Съм, разговаря с вас ” превода на Schlachter.

Йоан 8:25 „Този, Който Съм, говори” Luther.

Тук става въпрос за Личност.

Да разгледаме как Мартин Лутер тълкува този текст. Той коментира: „Те искали да узнаят кой бил Той, но не и това, което имал да им каже. Той единствено искал те чуят какво желаел да им каже и тогава щяха да разберат кой е Той”.

Интересно. Харесва ми как разсъждава Мартин Лутер.

„Словото трябва да бъде в началото, след това следва знанието. Ако се отказваме да слушаме, тогава никога няма да узнаем. Защото така е постановено: Бог не желае да бъде видя, познат, разбран, освен посредством словото Си”.

Не е ли брилянтно?... Това е брилянтно.

„Следователно безсмислено е да предприемаме каквото и да било, за да постигнем спасение, освен посредством словото Му. Той не го позволява, Той не желае това, но Той безспорно го иска”.

Ето как ще научите за Бога – посредством Неговото слово. Те искали да знаят „Кой Си Ти?”. Той искал да научат: „Как четеш?”.

„Затова нека Неговото слово, чрез което ви говори, да бъде ваш съветник, защото Той съвсем не го е написал, за да лежи някъде, където да го прескачат мишки или да го кацат мухи на катедрата. Него трябва да го четат, да се замислят, да говорят с него, да бъдат движени от него, да бъдат убедени, че Той говори лично с тях, а не с ангели или някакви други творения” Martin Luther, Christlicher Wegweiser für jeden Tag, S.289.

Силни думи. Ето в какво е работата, в това Слово. И това Слово ще се доизяснява в днешния свят. От Битие до Откровение го обръщат с краката нагоре, критикуват, разсейват и се прикриват зад него... И даже не се прикриват, а се изгубват в него.

Йоан 8:26 „Много неща имам да говоря и да съдя за вас; но Тоя, който Ме е пратил, е истинен; и каквото Съм чул от Него, това говоря на света”.

Това е Божието слово.

Йоан 8:27-31 „Те не разбраха, че им говори за Отца. Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че Съм това, което казвам....” и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря”.

Това го казва божеството. И ние отказваме да го приемем. По-скоро ще приемем думата на плътския земен човек, когато делото засяга Библията.

„....и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря. И тоя, Който Ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил самичък, защото Аз върша всякога онова, което е Нему угодно. Когато говореше това, мнозина повярваха в Него. Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте мои ученици...”;

Това е много важен въпрос. Словото е централният въпрос на тази война. Христос е Словото. И Словото е Христос. Това го казва Бог.

Йоан 8:32 „...и ще познаете истината, и истината ще ви освободи”.

Приемете каквото казва Словото и ще бъдете свободни. Има ли война около това Слово? Да или не? Има ли закон в този свят забраняващ изучаването на словото? Да или не? Да! Във всичките ни училища. Налага ни се да учим, че Бог е лъжец и никога не е правил това, което говори. Има план за спасение, струва ми се, у старейте, в съвременните закони.

Как на практика Словото ни учи да се освободим от робството на греха? Как да се възродим в Христос, за да заемем положението, изгубено от небесни ангели?

Йоан 8:33-35 „Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога до сега не сме били никога слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни? Исус им отговори: Истина, истина ви казвам - всеки, който върши грях, слуга е на греха. А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно”.

Ето решението. Или с Мен, или с другите. Ако сте с другите, не оставате в дома.

Йоан 8:36 „Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото Моето учение не напредва във вас. Аз говоря това, което Съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща”.

Две армии. И в хода на нашите лекции ще видим как се разгръща тази война. Това е феноменално. Ще засегнем политически въпроси, ще засегнем икономически въпроси, ще засегнем духовни въпроси. И ще видим как тази война ще достигне до апогея си. Те искаха временно освобождение, но не искаха свобода от робството на греха. Всички искат освобождение. Искаме да се освободим от икономическите си проблеми, от политическите си проблеми, от обстоятелствата. Но търсим ли освобождение от робството на греха?

Йоан 8:39 „Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите”.

Днес имаме евангелие, което напълно отрича тези стихове. Всички искат да бъдат спасени, без подчинение на закона. И въобще законът вече е отменен. Обърнете се към Словото.

Йоан 8:40-43 „А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил...”

Библията казва, че той е съблюдавал заповедите, съблюдавал съдбите и закона.

„...Вие вършите делата на баща си. Те Му рекоха: Ние сме родени от блудство; едного Отца имаме, Бога. Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога Съм излязъл; понеже не съм дошъл от себе си, но Той Ме прати. Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение”.

Словото. Отново се срещаме с Него.

Само безгрешният може да се спаси от греха. Как удавник може да спаси друг давещ се?

Йоан 8:44-47 „Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща. А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате. Кой от вас доказва и Ме провинява в грях?”

Това не е слаби изявление.

„Но ако говоря истината, защо не Ме вярвате? Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога”.

Кажете това на съвременното научно общество. Кажете това на съвременната образователна система. Кажете това на съвременните популярни църкви. Ще имате сериозен конфликт. И след това стои сериозният въпрос за извършване на грях против Светия Дух.

Йоан 8:48 „Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че Си самарянин и имаш бяс?”

Когато стигнете до там, да твърдите, че проповядващият праведност говори от дявола, а проповядващият с компромиси - говори от Бога, вие сте в сериозно, много сериозно положение.

Йоан 8:49-51 „Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца си, а вие Ме позорите. Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди. Истина, истина ви казвам. Ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века”.

Тези стихове са толкова прости. Кое не е така, че съвременното християнство ги изхвърля зад оградата заради компромиси?

Йоан 8:52 „Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века. Нима Ти Си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?”

Грях против Светия Дух е, когато говорите, че това, което произлиза от Бога, е от сатана. Грехът против Св. Дух не е нашата слабост и нашето старание да преодолеем греха, когато падаме и отново се стараем.

Йоан 8:52 „Ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века”.

Ето го лекарството. Просто се замислете над това – лекарството, предписано за живот е съблюдаване на Словото. Това е лекарството.

„Това лекарство е предписано от главния Лекар, но за мнозина е доста тежко. Помислете, колко трябва да сме готови да дадем, за да продължим живота си за кратко време. Но цената на живота е вечна, предизвиква насмешка”.

Колко бихте дали за орган, ако се окаже, че вашите органи предават богу дух. Какво ще направите в борбата за живот? Но тази цена... не! Спазвайте словото Ми и... това е всичко. Ще имате живот и не само в този свят. Ще имате вечен живот.

Йоан 8:54-56 „Исус отговори: „Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог; и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му. Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го, и се зарадва”.

Това е живот. Не ходете, както ходите!

Йоан 8:57-59 „Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш и Авраам ли си видял? Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се роди Авраам,. Аз Съм. Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, минавайки през сред; и така си отиде”.

Този въпрос наближава своя апогей. Ето въпроса: „Как да съблюдавам словото Му - това е важен момент – когато моят характер е развален, извратен и сатана постоянно ме дърпа за ръката. Как съм? Първо, Бог направлява; второ – Бог поправя, както баща поправя сина си. Така трябва да се покоря на Неговото наказание, за да принеса плодове на праведност”. Т.е., трябва да призная, че имам проблем. А ако аз имам проблем, трябва да се покоря на Бога. Покорете се на Бога, казва Библията.

2Кор.2:14 „Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоухание на познанието на Него”.

Евр.12:6 „Защото Господ наказва оногова, когото люби; и бие всеки син, когото приима”.

Ако изтърпите наказанието, Бог постъпва с вас като към син. Има ли някой син, когото баща му не е наказвал?

Евр.12:8 „Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове”.

Какви се явяваме? Позволяваме на Бог да ни поправи. И как Той прави това? Поставя такива условия, в които ние се сблъскваме с нашите слабости. И когато ние падаме, както е обичайно, чувстваме последствията... и болката. И ние молим Бога да промени нашите сърца. А после, според мярката на нашия ръст, разбира се по сметката на Бог, Той ни привежда към тези условия, в които можехме да бъдем. И вие отново се сблъсквате със същите неща. Но ако добре сме научили урока от последния път... за съжаление, не. И повтаряме същата грешка. Всеки път – и хоп.. под тънкия слой на хлъзгавия лед. Но ако се покорявате на Бог – отпада. И процесът, наречен освещение, навлиза в действие. Вие можете или да позволите на Бог да ви промени, или да позволите на сатана да ви ожесточи. Изборът е ваш.

Йоан 15:16 „Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да давате плод, и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде”.

Ние даже не можем да твърдим, че сме отговорни за правилния избор, който правим в живота си. Всичкото добро, което е на тази планета, се подбужда от Св. Дух. Абсолютно всичко.

„Бог позволява да попаднем в трудна ситуация, за да познаем от опит, че Той може винаги да спасява”.

Никой от нас не е бил в ситуация, от която просто няма изход. И все пак молитвата може да ни изведе от нея по най-чудните пътища. И ние от опит можем да се нaучим да Му се доверяваме и да се променяме. Това е истинското християнство. Всичко останало е лъжливо християнство.

„За да можем да познаем, че и най-малкото Негово слово е по-силно от лъжата на ада, че нашите нужди са в Неговите възможности, че нашата слабост е Негова сила, че нашата праведност е като изцапана дреха, че нашата надежда лежи в Исус и Неговата праведност. Това е християнство. Фактически вярата в Него има изпълнение на първите скрижали на закона”.

И това е заповед. Трябва да Му вярваме, да Му се доверяваме.

1Йоан 3:23 „И Неговата заповед е това: Да вярваме в името на Сина Му, Исуса Христа, и да любим един другиго, както ни е заповядал”.

Ако отхвърляме закона, отхвърляме Сина. Отхвърляйки Сина, отхвърляме Отца. И този свят няма нито Единия, нито Другия. И повтаряйки историята, те казват: Ние не искаме Този, дайте ни Варава. Дай ни Варава! Все пак жалко. За Него – смърт, ти ни пусни Варава. Светът се намира в идентична ситуация. Всичко е същото, както и тогава. Скъпоценният бисер на никого не е нужен, за никого - непознат. Ние искаме да ходим в своя път. И това са развалините, които трябва да възстановим в това време, в което живеем. Ако не започнем с Исус, няма да стигнем до никъде. Можем да изучаваме пророчествата, може да сме в курса на световните събития, можем всичко да видим, но ако не започнем отношения с Исус, няма да стигнем до никъде. Защото не сме на този път.

Мат.10:22 „Ще бъдете мразени от всички народи поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен”.

Възможно ли е да отстъпим от този път? Да или не? Да, възможно е.

Мат.19:28,29 „А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израелеви племена. И всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или чада, или нивя заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот”.

Това означава, че за всичко, за което четем тук, ще стане камък за препъване, ако приемем такова решение. Жена ви може да ви остави; можете да изгубите имението си; можете да изгубите работата си. Можете да изгубите всичко, което може да служи за котва. Но една Котва няма да изгубите. И това е Христос, ако приемете такова решение. Защото ако с Него постъпваха така, то и с истинските последователи на Христа ще постъпят така. Защото истинското християнство е кръст, а причина за него е вярата. Ако вярвате в Христос, дяволът ще се прицели към вас и няма да ви остави на мира. От гледна точка на дявола, ако кажете: „Аз се доверявам на Христос”, ще бъдете подложен на гонения. Разбира се реакцията ни при гонението трябва да бъде подобна на Христовата – с дълготърпение и смирение. Как ще реагирате на бъдещите си преследвачи? Тяхното престъпление е в това, че те желаят Христос и само Христос. И никой повече. Синкретизмът за тях е равен на шоуто на компромиса. Така че ако кажете: „Няма да направя компромис, не приемам две форми на поклонение, защото в Библията има само една”, ще ви подложат на гонения. Могат да ви изхвърлят от църквата. Могат да ви кажат: „Не са ни нужни хора от такъв сорт”. Но вие сте царе и свещеници на Всевишния. Мартин Лутер е казал: „Не защото те носят корона или скиптър и са облечени само в копринена багреница, но защото са преминали от смърт в живот. Позорът за тях е чест. Дяволът за тях е поставено лице. Грехът е сменен с праведност. Тяхната беда е тяхното щастие. Тяхната нищета е тяхното богатство. Нищо не може да ги отлъчи от Божията любов”.

Мартин Лутер проявил невероятна проницателност.

Мат.11:6 „И ближен оня, който не се съблазнява в Мене”.

Това е сериозна работа. Ето още едно интересно твърдение. И даже не е твърдение, а беседа. Четох трудовете на Мартин Лутер и това са някои от неговите размишления, смесени с моите: „Не е ли странно, че светът ненавижда Този, Който е дошъл да го спаси? Хората избухват срещу Този, който направи слепия зрящ, Който възкреси мъртви и изцеляваше болни. И Мартин Лутер отговоря така: Ако някой възприема такъв спасител за дявола, кой тогава е техният бог?”

Мнозина са толкова образовани, че не могат да възприемат простата библейска истина. Много хора са по-умни от самия Бог, говорещ чрез пророците Си. Те са по-умни, значи – по-добри. Те ще ви разкажат, че този Цар никога не е съществувал, че не е имало всемирен потоп и т.н. и т.н. До колко тази проста история се е оказала сила Божия?

„В тази Книга – казва Мартин Лутер – ще излезете от пелените (говорейки на съвременен език – „от неизпраните памперси”), но този Христос е повит в тях. И ангелите Му пеят хвала”.

Т.е., това, което виждате, може и да не се окаже Царя на славата. Той лежи в неизпраните памперси... Но това е Слънцето на славата. Това е Бог, явил в плът. За нормалната човешка психология това е абсолютно неприемлив феномен.

1Петр.4:1 „И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, че пострадалия по плът се е оставил от греха...”.

Същите мисли както и за Христос. Това е преобразование.

1Петр.4:2 „.. за да живеете през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божия воля”.

Вашият характер се променя.

Римл.8:17,18 „И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, а сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него. Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравняват със славата, която има да се открие към нас”.

Фил.1:29 „Защото, относно Христа, вам е дадено, не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него”.

Това е християнство, това е истинското християнство. Но кому е нужно? На никого не е нужно. Затова Мартин Лутер казал: „Да си вдигнеш кръста, означава сам, доброволно да си навлечеш гнева на дявола”. Готови ли сте за това?

„Колко хора са готови за това – доброволно да си навлекат гнева на дявола, на света, плътта, греха и смъртта, и да ги понесат на плещите си? Доброволно. Само признанието за праведност от вяра, ще следва несъзнателно кръста. Лицемерите няма да признаят първата част, затова, те не само че ще се откажат да вземат кръста, но сами ще станат преследващи и убийци на праведните, носещи кръста” Мартин Лутер.

Това е действителността. Мартин Лутер сам се старал с всички сили да съгласува Павел с Яков. Сам прилагал усилия над концепцията за закона и благодатта. И той нарекъл Посланието на Яков - Соломоново послание, говорейки за това, че не е в състояние да обедини Павел и Яков – единият набляга акцента върху делата, другият – набляга акцента на благодатта. Аз също размишлявах над това и стигнах до заключение, че това е поразителна история. Впрочем, той по-късно също се съгласил, защото осъзнал, че едното произтича от другото и те не си противоречат едно на друго. Но аз намирам за интересно това, че Яков бил брат на Исуса. Той пораснал заедно с Него. И той подчертава закона. Този човек израснал с най-добрата, най-милостивата Личност, живяла някога на планетата. Той пораснал с прощение и благодат и никога не претърпял осъждане от Христос. В действителност той вероятно Го е дразнил, осмивал Го, издевателствал над Него. Кой знае, може и да Го е бил. Братята правят това, нали? Той бил еднакъв (като него) брат. Този човек, който преживял въплъщението на благодатта, подчертава закона.

А сега погледнете Павел – той бил фарисей. Той изобразявал закона. „Подчинение, аз бих постъпил така, това е единственият способ”... И той подчертава благодатта.

Благодаря! Харесвам това!

Ако не сме готови да претърпим участта на християнството, да страдаме за праведността, не сме християни. В компромиса с греха няма страдание, но сте склонни към него, т.е., правейки компромис, вие не страдате, но избягвате страданието. И казвам: „Аз не искам това. Не вземайте кръста!” Изхвърляте го! Да си благочестив, не значи, че си спасен. Нима няма благочестиви хора във всички религии? Да си добър човек или филантроп не ти помага да си спасен. Христос ви спасява.

Римл.3:12 „Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един”.

Всички сме заблудени. Не е важно как се стараем да се покажем от добрата си страна. В крайна сметка аз нищо не мога да направя, за да ме спаси. Или пътя на Христос, или въобще никакъв.

За да се спася, аз трябва да Му позволя да ме преобразува.

2Кор.5:17,18 „За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; вехтото премина; ето, всичко стана ново. А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исуса Христа и даде на нас да служим за примиряването”;

В какво е дългът на всеки християнин? Да проповядва Христос като единствен път. Правим ли това днес в икоменическото движение и световния съвет на църквите? Правил ли го или не? НЕ! И даже нашите протестантски деноминации публично заявиха, че Христос не е единственият път. А римският католицизъм направи това много отдавна. И такива йезуити, като Пол Книтър заявяват, че има и други пътища за спасение. Това не е истинско християнство. Налага ни се да вземем решение.

2Кор.5:19 „...сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примиряването”.

Ние трябва да занесем това евангелие. Това евангелие означава конфронтация. А това значи конфронтация не само с християнските общества, това значи конфронтация и със световните религии. И това наближава. В тези лекции тя ще го разгънат пред нас.

2Кор.5:20,21 „И тъй, от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, Който за нас направи грешен Оногова, Който не е знаял грях, за да станем ние праведни пред Бога”.

И това евангелие ще създаде ужасно пресяване сред хората.

„В този път още никой не е стигнал до финала. Ако мислим, че приемайки Христос, приемаме спасение в Него и сега можем да се поотпуснем, да се устроим по-добре от другите, никой не е достигнал. Това е битка и походно шествие. Това не е святост, но стремеж към святост”.

Това е много важен момент. Никой не може да злоупотребява с тези хора, които са станали стандарт за света, мислейки, че може да управлява света какъв трябва да бъде. Послушанието само по себе си не може да ви спаси. Послушанието е следствие спасението, което има място в Христос. И така, вие не сте стигнали.

„Това не е святост, но стремеж към святост. Това не е духовно здраве, но стремеж към духовно здраве. Това не е състояние, но оформяне. Законничеството от друга страна, претендира за постижения. И това е утвърждаване на Христос, Който е погребален звън за законничеството и цялата благодат”.

Ако аз съм законник, значи аз твърдя, че съм стигнал. Аз отхвърлям кръста. Не ми е нужен кръст, аз стоя с мои сили и... значи аз съм изгубен.

„Самонадеяността претендира за победа над греха, която е прерогатив само на Христос. Аз мога да победя само в Него. Който няма Христовата любов в сърцето си ще стане жертва на този свят и властта, и управляващите. Павел също говори за това”.

Фил.3:12 „Не че съм сполучил вече или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса”.

Това е процес. Ние проповядваме Христос, а не себе си.

Фил.3:13 „Братие, аз не считам, че още съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на Божието отгоре призвание в Христа Исуса”.