Играта движеща сила и фактор за развитието на детето о д з „ Райна Княгиня, гр. Панагюрище

Изтегляне 45.95 Kb. Дата 16.05.2024 Размер 45.95 Kb. #121246

ИГРАТА – ДВИЖЕЩА СИЛА И ФАКТОР ЗА РАЗВИТИЕТО НА ДЕТЕТО О Д З „ Райна Княгиня”, гр. Панагюрище Играта е най-обичаната дейност от детето. Тя е основна и водеща в детското развитие. Игрите задоволяват множество личностни потребности на децата, защото са отражение на действителността. Допринасят за социализацията на детето - включването на индивида в обществените отношения. В играта се удовлетворява фундаменталната потребност от самоутвърждаване и самореализация на детето. Тя му дава възможност да изпробва себе си в цялото разнообразие на своите способности. Играта е едно непрекъснато свидетелство за творчество, дейност във въображаема ситуация, намираща се на границата между обективното и субективното, между реалност и измислица. За детето от предучилищна възраст играта се оказва основно пространство за неговата самоизява и самореализация. В нея то има възможност да твори и се развива. Играта е необходима дейност за детството. Чрез изявяване на най-съществените черти, които детето проявява в нея – самостоятелност, активност и субективност, играта се явява едно от най-ефективните и приемливи средства и форми за възпитание и развитие на детето. Играта предлага една от най-добрите възможности за ранна социализация на детето, за навлизане и усвояване на общочовешка ценностна система и за изработването на собствената му такава. Играта е част от истинските и естествени форми на социален живот и взаимодействие на детето с връстници и възрастни. За детето играта придобива статута на едно от най-важните средства и форми за залагане и етапно изграждане на важни личностни елементи и структури, за разширяване на представите му за обкръжаващата го среда, за реализиране на първите му опити за навлизане в социалния живот, за задоволяване на вродената потребност за функционалност и самоизява. В играта и чрез нея се разкрива отношението на детето към заобикалящия го свят, към другите хора и към себе си. За детето играта е единствено възможна самостоятелна житейска практика. Играещото дете се вгражда пълноценно в играта си. За него това е интересен и значим свят, в който то е пълновластен господар – създава и руши, насочва и видоизменя, започва и завършва по своя воля и желание. Така то разгръща цялата си душевност и я реализира в една илюзорна ситуация – възприета, осъзнавана и изживявана. В играта детето най-пълно и най-свободно проявява себе си, дава израз на своята активност. Затова тя може да се счита като такова възпитателно средство, което съдейства най-много за интегриране на отделните страни от психиката на детето, за тяхното структуриране и взаимно подчиняване, за изграждането на детската личност. С основание известният лекар и педагог Аркин изтъква поливалентния характер на играта, като подчертава че тя не изпълнява само една определена, изолирана функция, а представлява за детето труд, изкуство, реалност и фантазия; играта дава на детето пълен живот. Игрите имат голямо значение за физическото развитие и укрепване на децата. В това отношение най-голямо значение имат подвижните игри, особено когато те се извършват на открито и на слънце. Но и всички игри имат ободряващо влияние върху детския организъм. То се постига както чрез многобройните движения, така и чрез повишеното емоционално състояние, с което те се придружават. Игрите имат голямо значение и за умственото развитие на децата от предучилищна възраст. Преди всичко чрез богатия контакт с предметите, които децата използват за игрите си, те имат възможност да се упражняват да възприемат отделни свойства и да добиват впечатления за нещата. По този начин се развиват техните усещания и възприятия. Интересната дейност на играта помага на децата да се съсредоточат върху определен предмет, а това развива вниманието им, усъвършенства тяхната наблюдателност. Паметта също се развива при благоприятни условия на игровата дейност. Изпълнението на различните задачи по време на игра, например на магазин, на лекар, на влак и др. изискват да се запомнят и възпроизведат известни действия и изрази. Игрите имат съществена роля и значение за развитието на въображението на децата. Като играе с реални неща в една въображаема ситуация детето не само се запознава с качествата на тези неща, но същевремено развива своето въображение. Това развитие се извършва при условията на контакта с реалните неща и при възможностите за творчество и свобода на действията, които осигуряват в играта. Затова детската игра има независимо значение за развиване на активното въображение през предучилищната възраст. Игрите имат съществено значение за развитието на мисленето на децата. Това се дължи на обстоятелството, че чрез тях се дават богати възможности не само за непосредствен контакт с действителността, но и за разнообразно словесно общуване в една социална среда. Също така почти при всяка игра детето се поставя пред някаква проблемна ситуация, която трябва да се да разреши не чрез просто манипулиране, а при участието на активни мисловни процеси. Играта, която е спонтанна, свободна дейност същевременно допринася да се организира поведение на децата. Ценното е, че именно тогава, когато децата се заемат съвсем доброволно с организиране на игрите, при което могат да срещнат сериозни затруднения, те изпитват у себе си устойчивост, целенасоченост, дисциплинираност, учат се да кординират усилията си с другите деца. Ролята на игрите за развитието на волята се наблюдава при ясната целенасоченост на децата, при готовността им да преодоляват препятствия или да се въздържат от нежелателни действия. Изследванията на детската игра посочват и нейното благотворно влияние върху развитието на езика. В процеса на играта децата слушат реч, илюстрирана с действия с помоща на на играчки, за които се говори в дадения момент. Това прави речта понятна. Когато в процеса на ролевите игри възникнат нови думи и изражения, децата могат лесно да отгатнат значението им в рамките на ситуацията. Играта е най-привлекателната дейност на детето, съпроводена с чувство за свобода, но същевременно тя създава условия за дисциплинирано и организирано поведение още от предучилищна възраст. Децата се заемат с игра винаги и по всяко време при различни условия. Те са готови за целите на играта да се подчинят на известни вътрешни или външни препятствия, да извършват иначе не особено приятни действия в името на спонтанната и доброволната дейност. В играта се създават условия за организирано поведение, за изграждане на положителни черти на личността. Като самостоятелна практика на детето, играта е условие за доброволно изпълнение на определени форми на поведение, а не по принуждение. Убеждението за самостоятелност и доброволност създават у детето потребност да действа нравствено даже и когато липсва изискване и контрол от страна на възрастните. В игровите ситуации поведението му се опосредства от колектива и от игровите изисквания. Те стават условие за организиране на поведението и за насочването му от социални мотиви. Възможно е игровата роля да съдейства за променяне поведението на детето в резултат на упражняваните в играта неприсъщи до момента форми на поведение. Това води съответно до промяна на мнението на децата за определено дете и оттам до смяна на реалната му позиция в детския колектив. Много често игровата роля е по-благоприятна от реалната позиция на детето и тогава възниква възможност то да демонстрира такива положителни страни на личността си, които в други случаи не успява да покаже. При пренасяне на подобни игрови изяви и в други дейности, настъпват промени в статуса и реалната роля на детето. Това се отразява върху цялостното му развитие. Позитивен е резултата, когато децата се учат чрез игра, у тях се създава интерес към познавателната дейност. Когато децата играят, те се учат и едновремено изпитват удоволствие. На пръв поглед детските игри могат да изглеждат елементарни, но Л. С. Виготски твърди, че играта може да повлияе на развитието и да способства по-късно за появата и усъвършенстването на широк диапазон от способности. Играта способства за социалното съзряване на детето и формиране на различните страни на неговото познание – общото интелектуално ниво, изработване на творчески идеи, овладяване на езика, разграничаване на видимото от реалното и др. От казаното за значението на игрите, базизирайки се на многобройните научни изследвания и от педагогическата практика, се разбира, че в тях се създават най-подходящи условия за интелектуално и социално-личностно развитие на децата от предучилищна възраст. В игрите детето най-ранно усвоява обществения опит, като придобива знания, умения и навици от по-възрастните. Нека ние, възрастните, не забравяме, че за децата играта е самият живот. Литература: 1. Витанова, Н. Детска психология. С., Просвета, 1992. 2. Витанова, Н., М. Якова. Играта на децата от предучилищна възраст. С., Просвета, 1991. 3. Георгиева, Е. Играта. Проблеми на създаване, развитие и функции. Б. Димант, 1994. 4. Гюрова, В. Педагогически технологии на игрово взаимодействие. С., Веда- Словена-ЖГ, 2000. 5. Димитров, Д. Типови игрови технологии за детската градина и началното училище. Благоевград, 1989. 6. Петрова, Е. и др. Предучилищна педагогика. В. Търново., Университетско издателство, 1995. Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org Изтегляне 45.95 Kb. Сподели с приятели: