Играта като основна форма на педагогическо въздействие върху развитието на детската личност. Видове игри
Изтегляне 34.43 Kb.
|
| Видове игри
Детските игри са много разнообразни. Правени са различни опити за тяхното класифициране. Например Ш. Бюлер разпределя игрите в пет групи: функционални, или сензорно-моторни игри, игри на илюзии, рецептивни игри (гледане на картини, слушане на приказки), конструктивни игри и колективни игри. Тази класификация не е задоволителна, понеже не е логически издържана. Първите три категории се основават на критерия за упражняваните при играта функции, четвъртата се основава на дейността, а петата – на личния състав на участниците в играта. Ж. Пиаже разпределя игрите в три основни категории: игри на упражнение, символични игри и игри с правила. Към първата категория Пиаже отнася игри, при които се осъществява просто упражняването на известни функции, без да имат определен сюжет или правила. Символични игри са онези, при които детето си представя липсващ предмет или замества реалният предмет с въображаем (кутията става автомобил). Ние ще приемем класификацията предложена ни от проф. Г. Пирьов, която разделя игрите в три категории: предметни игри, творчески игри и игри с правила. Предметните игри, както самото название показва, са тези, които се осъществяват с предметите от околната среда, без да следват определени правила и без да се включват в някакъв сюжет. Това са найранните игрови действия, които се явяват още през първата и втората година от живота на детето, макар че не загубват значение и през по-късните години на предучилищната възраст. При тези игри се използват както обикновените предмети в семейната среда като кутии, ключове, мобилни телефони, така и топки, кубчета, гумени и пластмасови играчки. Една от най-ранните прояви на предметна игра е тази при която детето чука с твърд предмет върху друг или пък изпуска играчката многократно, докато има кой да му я подава. Богато украсените предмети, тези които издават характерен звук и блестящите предмети са особено привлекателни. Във всички случаи характерно е това, че детето се опознава с околната среда, “проучва” качествата на предметите и главното се проявява като активен фактор в тази среда. Затова колкото повече предметът дава възможност на детето да прави нещо с него, толкова по-добре се осъществява играта. Изтегляне 34.43 Kb. Сподели с приятели:
|