Икономика и право: икономически анализ на възникването и ефектите на правните норми гл ас д-р Теодор Седларски1, Стопански факултет на су „Св. Климент Охридски”
Изтегляне 427.42 Kb.
|
Цитирана литература: Леонидов, A. Ордолиберализъм. Социално пазарно стопанство. Трансформация, София: Изд. ЛиК, 2000. Седларски, Т., "Еволюция на теорията на институционалната промяна на Д. Норт", Икономически алтернативи, 2/2010, с.82-95. Седларски, Т., "Неформални институции, идеологии и транзакционни разходи", Социологически проблеми, 3-4/2009a, с.139-155. Седларски, Т., „Транзакционни разходи в процеса на системна трансформация в България”, Икономическа мисъл, 2/2009b, с.35-55. Седларски, Т., „Концепцията за транзакционните разходи в неокласическата и неоинституционалната теория”, Икономически алтернативи, бр.1/2009c, с.79-87. Седларски, Т., „Когнитивни аспекти на транзакционните разходи", Годишник на Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, Том 8, 2009d, с.201-221. Седларски, Т., „Транзакционни разходи и икономически растеж”, Статистика, 2/2008a, с.18-36. Седларски, Т., “Имуществените права в процеса на системна трансформация в България – подходът на Д. Норт”, Управление и образование, 2(4), 2008b, с.83-92. Пеовски, В. “Икономическият империализъм”, Икономическа мисъл, 1999, бр.6. Blum, U., L. Dudley, F. Leibbrand, A. Weiske, Angewandte Institutionenökonomik. Theorien, Modelle, Evidenz. Wiesbaden: Gabler, 2005. Calabresi, G., The Costs of Accidents. A Legal and Economic Analysis; Yale University Press, New Haven, 1970. Calabresi, G. A., D. Malamed, Property Rules, Liability Rules and Inalienability: One View of the Cathedral. Harvard Law Review, 85, 1972, pp. 1089-1128. Coase, R. H., “The problem of Social Cost”. Journal of Law and Economics, 3(15), 1960, pp.1-44. Coleman, J. L., “Afterword: The Rational Choice Approach to Legal Rules”, 65, Chicago-Kent Law Review, 1989, pp.177-191. Coleman, J. L., Economics and the Law: A Critical Review of the Foundations of the Economic Approach to Law, Ethics, Vol. 94, No. 4, Jul., 1984, pp. 649-679. Edlin, A., The New Palgrave: Surveying Two Waves of Economic Analysis of Law. Review of The New Palgrave Dictionary of Economics and the Law (Peter Newman ed. London: Macmillan), American Law and Economics Review, V2, N2, 2000, pp.407-422. Eissrich D., Systemtransformation aus der Sicht der Neuen Institutionenökonomik. Frankfurt/New York: Campus Verlag, 2001. Furubotn, E. G., R. Richter, Institutions and Economic Theory: The Contribution of the New Institutional Economics, Second Edition, Ann Arbor: The University of Michigan Press, 2008. Grembi, V. The Imperialistic Aim of Economics at the Origin of the Economic Analysis of Law. History of Economic Ideas, XV, 2007, 3, pp.139-164. Hsiung, B., The Commonality Between Economics and Law, European Journal of Law and Economics, 2004, 18, pp. 33–53. Kirstein, R., Ökonomische Analyse des Rechts, German Working Papers in Law and Economics, 2004, Paper 4, http://www.bepress.com/gwp. Mackaay E., History of Law and Economics, in B. Bouckaert and G. DeGeest (eds), Cheltenham, UK, Edward Elgar, 2000, pp. 65-117. North, D. C, Understanding the Process of Economic Change. Princeton, N.J.: Princeton University Press, 2005. North, D. C., Institutions, Institutional Change, and Economic Performance. New York: Cambridge University Press, 1990. North, D. C., R. P. Thomas, The Rise of the Western World. A New Economic History. Cambridge: Cambridge University Press, 1973. North, D. C., J. J. Wallis, B. R. Weingast, “A Conceptual Framework for Interpreting Recorded Human History”, WP 12795. Cambridge, MA: National Bureau of Economic Research, 2006. Posner, R. A., Economic Analysis of Law. Seventh Edition. New York: Aspen Publishers, 2007 [1973] Richter, R. “The Role of Law in Economics”, Journal of Law & Policy, 26, 2008, pp.13-36. Richter, R. “Neue Institutionenökonomik – Ideen und Möglichkeiten”, Johann-Heinrich-von-Thünen-Vorlesung 1996, Zeitschrift für Wirtschafts- und Sozialwissenschaften (Beiheft 6), 1998, pp.323-355. Rowley, C. K., “Public Choice and the Economic Analysis of Law”, in Nicholas Mercuro (ed.), Law and Economics, Boston, Kluwer Academic Publishers, 1989, pp.123-173. Schmidtchen, D., “Effizienz als Rechtsprinzip. Bemerkungen zu dem gleichnamigen Buch von Horst Eidenmüller”, Jahrbücher für Nationalökonomie und Statistik, 217 (2), 1998, S.251 ff. Veljanovski, C., The Economics of Law, Second Edition. London: Institute for Economic Affairs & Profile Books Ltd., 2006. 1 Авторът е декан на Стопанския факултет на СУ «Св. Климент Охридски», академичен директор на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към СУ "Св. Климент Охридски", афилиран с Института за стратегии и конкурентоспособност към американския университет Харвард. Ръководител на Центъра за икономически теории и стопански политики (ЦИТСП) към СУ "Св. Климент Охридски". Съпредседател на Френско-германския център за приложни изследвания по икономика и управление към СУ "Св. Климент Охридски". Национален представител на България в конфигурациите на Програмния комитет на Рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации"Хоризонт 2020" (Социално предизвикателство 6: Европа в променящия се свят — приобщаващи, новаторски и осъзнати общества). 21 Тази статия е резултат от Програмата за академичен обмен между СУ „Св. Климент Охридски” и Университета на Заарланд, Германия. Авторът изказва специална благодарност на проф. Р. Рихтер от университета в Заарбрюкен и д-р Хенрик Егберт от университета Юстус Либиг – Гийсен, Германия. За всички евентуални грешки и пропуски отговорност носи единствено авторът. Статията е отпечатана в бр. 2/2011г. на сп. «Икономика», препечатва се с изричното съгласие на автора, предоставено на Съдебно право. 3 През 1958 започва издаването на списанието „Journal of Law and Economics” под редакцията първоначално на професора по икономика А. Директор, тогава декан на юридическия факултет на Чикагския университет, а по-късно на Р. Коуз (вж. Veljanovski, 2006, с.32). От 1972 отново в юридическия факултет в Чикаго се издава „Journal of Legal Studies”, Йейлският университет издава от 1985 списанието „Journal of Law, Economics and Organization”, а от 1981 в САЩ излиза и „International Review of Law and Economics” (вж. Mackaay, 2000). След появата и на множество други списания, през март 1993 в Journal of Economic Literature на Американската икономическа асоциация към класификатора на икономическите изследвания (JEL Codes) е добавено и „Law and Economics”, с което икономика и право формално се признава за самостоятелно поле на анализ (вж. Veljanovski, 2006, с. 41). 4 Въпреки че първи опити за приложение на икономически принципи към проблеми на правото се съдържат още в съчиненията на Н. Макиавели, Дж. Бентам, Д. Хюм, Т. Хобс, А. Смит, К. Маркс, а по-късно и на старите институционалисти, преди всичко Дж. Комънс (срв. с Grembi, 2007; Mackaay, 2000; Veljanovski, 2007, с.27). 5 В работата си, предизвикваща противоречиви оценки, Познър се стреми да покаже, че икономическата ефективност е същинският принцип на прецедентното право и че - дори да не го съзнават - съдиите често са отсъждали в полза на по-ефективно разпределение на ресурсите. В случаите, когато алокативната ефективност е възпрепятствана от други мотиви, Познър предлага промени в правото, чрез които тя да бъде постигната (Hsiung, 2004). Според Познър именно икономическата ефективност се явява универсалната обяснителна концепция за възникването на правните норми. Непосредственият ефект от творчеството му е засилване на интереса на правната общност към възможностите, които икономическият анализ разкрива. През 80-те години „икономика и право” вече се изучава в множество от водещите юридически факултети в САЩ, а голяма част от съдиите във Върховния съд на страната са отлично запознати с принципите на икономическия анализ и ги прилагат в своите решения (вж. Veljanovski, 2006, с. 40-41). 6 Например на Кирщайн (Kirstein, 2004), Шмидтхен (Schmidtchen, 1998), Рихтер (Richter, 2008). 7 Което не е учудващо предвид традиционния фокус в немската икономическа наука още от времето на старата историческа школа (18-ти и 19-ти век) върху значението на нормите (писани и неписани) за икономическата дейност на хората. Последният става отличителна характеристика на тясно свързания с идеите на историческата школа американски институционализъм на границата между 19-тото и 20-тото столетие (срв. с Mackaay, 2000). Вж. и пряката връзка с ордолибералната линия на анализ в немската икономическа традиция (срв. с Леонидов, 2000). 8 Съответно висока пазарна цена на нелегалния пазар. Например забраната за лов на определен дивеч или на дадена хазартна игра. 9 Новата институционална икономика е опит за разширяване на обхвата на неокласическата икономическа теория чрез отчитане ролята на институционалните фактори върху вземането на решения от стопанските субекти. За Р. Коуз общото между отделните изследователски направления в новата институционална икономика, от друга страна, е стремежът възникването, промяната и действието на институциите да се анализират със средствата на „стандартната икономическа теория”. Срв. със Седларски (2010). 10 Понятието ограничена рационалност (bounded rationality) обозначава невъзможността за съвършено рационален когнитивен процес у икономическите субекти (въпреки тяхното намерение за рационално действие) поради непълната разполагаема информация (набавянето й е свързано с разходи), недостатъчния капацитет за възприемане, съхраняване и обработка на постъпващите от външната действителност данни. Уилямсън критикува допускането за т.нар. от него „силна форма на рационалност” в неокласическата икономическа теория като нереалистично, въвеждайки по-слабата форма (ограничена рационалност) като стандартно допускане в новата институционална икономика. 11 Срв. с Grembi (2007); Пеовски (1999). За други крити към приложението на икономически принципи към проблеми на правото вж. предпоследния параграф на настоящата статия. 12 Отново вж. предпоследния параграф. 13 Оттогава насам ролята на разделението на труда и специализацията за увеличаване на предимствата от размяната и благосъстоянието на обществата е останала неоспорена в икономическата наука: Д. Рикардо обосновава с теорията за сравнителните предимства преимуществата от разделението на труда при международна търговия; Н. Калдор счита засиленото разделение на труда и специализация в модерната промишленост за източник на нарастващи ефекти от мащаба; Д. Норт посочва разделението на труда и специализацията, осигурени чрез ефективна институционална рамка, като основа за просперитета и на съвременните общества (вж. Седларски, 2008a). 14 Изрично трябва да бъде подчертана разликата с традиционно използваната в правната наука категория на „имуществените права”. Обхванатите в новоинституционалния термин икономически отношения по повод на ресурси/блага не се припокриват напълно със съдържанието на правната категория, която включва вещните, облигационните, авторските и редица други видове права. 15 Примерът е заимстван от Хюмовия „Трактат за човешката природа” (1740 г.), където изводите от това, което днес е известно като парадокс на колективното действие, са използвани за обосноваване на нуждата от предоставянето на определени колективни блага от държавата (срв. с Mackaay, 2000). 16 Оригиналният пример, който Коуз използва, е ситуация, в която земеделец и скотовъдец притежават съседни участъци земя и животните редовно причиняват загуби на реколтата на земеделеца, стъпквайки посевите му. Въпросът в този случай е дали „отговорността” (бремето на щетите) да бъде приписана на земеделеца (на скотовъдеца да бъде предоставено право за свободно преминаване по засадената земя), или на скотовъдеца (земеделецът да има правото да изисква от трети лица да не навлизат в земята му) (Coase, 1960; вж. също Coleman, 1984). 17 Coleman (1984) аргументира, че, ако се следва т.нар. „принцип на Познър” – правото да уподоби хипотетичното пазарно решение – всъщност ще е налице Парето-влошаване, тъй като домакинствата ще загубят благосъстояние, без да бъдат обезщетени. 18 С което се явява обект на изследване от т.нар. нова политическа икономия (new political economy). 19 […] При тези условия първоначалното разпределение на правата има влияние върху ефективността, с която икономическата система функционира. Един вид уреждане на правата може да доведе до по-голяма стойност на продукцията от всички останали.” (Coase, 1960, с.15). 20 Норт разграничава три различни форми на пазарни отношения: лична размяна, безлична размяна и безлична размяна с принудително налагане на изпълнението (enforcement) от трета страна (срв. със Седларски, 2010). 21 Още в „Трактат за човешката природа” Д. Хюм разглежда правото като съвкупност от общоприети правила, правещи размяната възможна в условията на непълна информираност и конкуриране за ограничени ресурси. Начинът, по който обосновава своята „Идея за съвършената държава” (1777 г.), се доближава до аналитичния подход на съвременната школа на публичния избор (срв. с Mackaay, 2000). Общоприети норми на поведение често възникват еволюционно в рамките на продължителен процес на проби и грешки (например утвърждаването на движението по пътищата вдясно), но централизираното им налагане може да спести значително време и разходи. 22 До каква степен промяната в правните норми измества техническия прогрес като главно обяснение за възприеманата традиционно като технологичен прелом индустриална революция, свидетелства цитатът от North/Thomas (1973, с.157): “Индустриалната революция не е източникът на модерния икономически растеж. Тя е резултатът от повишаване на частната норма на възвръщаемост от развиването на нови технологии и прилагането им в производствения процес”. От една страна, институционални развития като въвеждането на патентите в Англия през 1624 г. допринасят за изравняването на частни и социални ползи от развойна дейност, от друга, обвързването на науката с техниката води до еластично предлагане на ново знание, като комбинацията от двата фактора става причина за нарастващата бързина на техническия напредък. Новият начин на дефиниране на имуществените права над иновациите заляга в основата на общественото и икономическото преобразуване на западноевропейските държави в Късния ренесанс. Подобен възглед обръща посоката в Марксовата интерпретация, според която производителните сили и производствените отношения пораждат социалните структури и надстройка (институциите). 23 На съдилищата Коуз (Coase, 1960, с.19) приписва задачата да правят размяната възможа при високи ТР: „… ситуацията е съвсем различна, когато пазарните транзакции са твърде скъпи и правят трудна размяната на установените със закон права. В такива случаи съдилищата влияят директно на икономическата активност. Затова изглежда желателно съдилищата да разбират икономическите последствия от своите решения и доколкото е възможно, без създаване на несигурност около самата законова норма, да вземат предвид тези последствия при вземане на решенията”. В това отношение позицията му съвпада с тази на Познър (вж. Hsiung, 2004). Ж. Коулман набляга на намаляващото несигурността (а следователно и на транзакционните разходи) действие на всеизвестните и непроменливи правни норми: страните очакват от съдилищата (в системата на прецедентното право) не „налагането на ефективно правило, а [...] налагането на каквото и да е правило, което ще намали несигурността. Тъй като такова правило ще подпомогне рационално договаряне, чиито дългосрочни последствия ще бъдат ефективни” (Coleman, 1989, с.190, цит. по Mackaay, 1999, с.79). 24 Тъй като подобно ограничаване на свободата за доброволна размяна на права на пръв поглед противоречи на икономическата логика (индивидът е този, който познава действителната ценност на дадено право за самия себе си - и би следвало да може да го разменя, ако му се предложи компенсация, надхвърляща тази субективна ценност), в икономическия анализ на правото се търсят обяснения, свързани с несъвършената информираност на рационалната индивидуална преценка в подобни ситуации. Чисто правната идея е, разбира се, да се защити с цената на икономическата ефективност някакво друго желано социално благо (вж. Coleman, 1984). 25 За да се отличават въобще вариантите 1 и 3 от вариант 2, е необходимо в закона да бъде заложена санкция в допълнение към обезщетението на нанесените вреди на притежателя на правото при нарушение, т.е. използването на чуждия ресурс да става при по-висока цена. 26 В икономическия анализ на правото се изхожда от убеждението, че причиняването на вреди е двустранен процес. Ако рибопроизводителите не биха създавали развъдници в близост до фабриката, не би имало и вреди. Правейки го, те приемат последиците от подобно поведение, следователно са съпричинители на вредата наред с предприятието (Kirstein, 2004). 27 Тогава преподавател в юридическия факултет на Йейлския университет (вж. Mackaay, 2000; Veljanovski, 2006, с.38). 28 В случай че транзакционните разходи за осъществяване на определени сделки или дейности са твърде високи на индивидиуално равнище (надвишават очакваните нетни изгоди), не се стига до размяна. Например отсъствието на полицейска защита ще принуди собствениците на производствени площадки да поддържат въоръжена охрана, с което ще понесат изцяло транзакционните разходи по опазване на имуществените права и е възможно да не реализират очакван положителен нетен икономически резултат, т.е. да закрият дейността си. 29 Друго тълкувание на горната икономическа зависимост е, че тя подчертава ролята на социалната политика за създаване на по-доходоносни възможности за законна заетост, например чрез осигуряване на по-високо образователно равнище (Kirstein, 2004). 30 Подобно допускане не е неоспоримо, вж. Coleman (1984). 31 Допълнителен важен аспект на концепцията за ефективността на доброволната размяна се крие в подчертаното значение на свободата на волята на отделния индивид. Всяка външна намеса в самостоятелните решения на икономическите субекти само би намалила ефективността на действие на стопанската система и благосъстоянието на обществото и следователно е нежелана. За по-пълна аргументация против състоятелността на използването на критерия на Парето (подобрение или оптималност) или Калдор-Хикс като нормативни оценки при сравнението на различни състояния на света вж. Coleman (1984). 32 Към обоснованото в творчеството на Веблен гледище за ритуалния произход и значение на нормите – видимо неподчинени на икономическа ефективност в смисъла на максимизация чрез рационална пресметливост и свобода на преследване на индивидуален егоистичен интерес – се добавят нови концепции, придобити на границата между еволюционната биология и икономиката. В процеса на т.нар. групова селекция (ествествен подбор на групите) по-голям шанс да оцелеят и да предадат гените си общности, в които индивидите успяват да наложат норми на алтруизъм (взаимопомощ, преразпределение на ресурси). С това на немаксимизиращото (индивидуално неефективно) поведение се придава характер на мета-рационалност. Изтегляне 427.42 Kb. Сподели с приятели:
|