5. В зависимост от източника, равнището на инвестициите и гражданството на инвеститора, инвестициите биват:
• Чуждестранни инвестиции (международни) – Това е всяко вложение на чуждестранно физическо или юридическо лице или негов клон в определени обекти – предприятия, обособени части от тях, за ново строителство или разширения; в банки, недвижимо имущество, ценни книжа, акции и дялове в ТД, кредити, интелектуална собственост, патенти, лицензи, права по концесионни договори и договори за възлагане и управление,.
• Вътрешни инвестиции (местни) – Инвестициите се правят от различни физически или юридически лица и институции в икономиката на страната 9основни източници са не разпределена печалба, амортизационните отчисления и паричните резерви, банкови и фирмени кредити,емисии на ценни книжа, дялово участие и др.)
Правилното съотношение между тези видове инвестиции е една от предпоставките за провеждането на обоснована инвестиционна политика. За действащите предприятия главно направление във водената инвестиционна политика е установяването на правилна пропорция между инвестициите за ново строителство и за разширение, реконструкция и модернизация на съществуващите обекти . Тази структура на инвестициите е известна под наименованието възпроизводствена структура.
При инвестирането в реални активи фирмите трябва да решават два основни проблема:
- Първо, колко и в какви активи да инвестират и
- Второ, по какъв начин да осигурят необходимите за инвестиране парични средства.
Отговорът на този въпрос намира израз във вземането на успешни инвестиционни решения, генериращи положителни резултати (ефекти), а втория – във финансовите решения, водещи до най- доброто съчетаване на финаkсовите източници.
Сподели с приятели: |
