Икономика на предприятието Курсова работа на
Същност на инвестиционния процес
Изтегляне 112.5 Kb.
|
| Същност на инвестиционния процес
При определянето на инвестициите се установи, че става дума за съвкупност от действия, в резултат на които инвеститорът купува ценни книжа и капиталови активи, обещаващи му задоволителен доход и минимален риск. Повече внимание заслужават техниките за изследване, анализиране и селекциониране на инвестиционните носители (реални, финансови и ликвидни 5 активи) – техники, които ще позволят да се направи добра инвестиция. На този фон е полезно да се разгледат съставните части на инвестиционния процес и да се види характеристиката на инвестиционната функция: Важно условие е определянето на рисковете, свързани с инвестирането като цяло и специфичните рискове, отнасящи се за определен тип ценни книжа. Инвестицията изисква наличието на свободни капитали сега или в бъдеще. За индивидуалния инвеститор това може да бъде ключов проблем за разлика от институционалните инвеститори. Решението на инвестиционната програма изисква солидни познания за ценните книжа и капиталовите активи. Рационалната селекция на ценните книжа може да се осъществи само чрез използване на подходящия метод за анализ. Това предполага да се анализира националната икономика, конкретната индустрия и фирмата. Впрочем всеки анализ трябва да включва подробно прогнозиране с отчитане на качеството, количеството, стабилността и сигурността на дохода. Източниците на информация трябва да са надеждни и печеливши. Отблизо трябва да се познава механизмът на купуването и продаването, както и къде и от кого може да се закупят акции или облигации. От съществено значение е да се познават основните измерения на пазара на ценни книжа. Важно условие за постигане на очакваните резултати е компетентността в областта на портфейлното управление. Това означава, че инвеститорът трябва да разбира своите финансови, лични и психологически нужди. Впоследствие трябва да се установи как може да се удовлетворят тези нужди като се формира портфейлът от активи. Същевременно трябва да се разберат изискванията на рационалното портфейлно управление и значението на добре умислената инвестиционна програма. Изброените седем изисквания всъщност са изражение на инвестиционната функция или на процеса на инвестиране на капитали. Важен проблем тук е определянето на структурата на инвестиционния процес. Той по своята същност е дейност и техника за събиране на предлагащия (този, който има излишен капитал) с търсещия (този, който се нуждае от ресурси) капитали. Обикновено предлагащите и търсещите капитали се срещат чрез финансовите посредници или финансовия пазар. Понякога купувачите и продавачите се договарят пряко един с друг. Финансовите посредници са институции или организации, които обикновено приемат депозити и след това ги заемат или инвестират. В същото време финансовият пазар е форум, на който предлагащите и търсещите капитали се срещат, за да правят сделки, често чрез посредници. Обикновено се разграничават няколко финансови пазара: Пазар на акциите Пазар на облигациите Опционен пазар Както се вижда, инвестиционният процес, обуславя движението на капиталите между икономическите агенти и финансовите институции (посредници). Обикновено финансовите институции могат да участват на финансовия пазар както и на други пазари, където се предлагат и търсят капитали. Краткосрочният капиталов пазар се нарича паричен пазар, а дългосрочният – финансов пазар, който доминира при инвестициите в ценни книжа. Икономическите агенти, които инвестират в реални активи, използват услугите на стоковия пазар. Изтегляне 112.5 Kb. Сподели с приятели:
|