Или деветте кръга на ада лирична драма
Изтегляне 83.02 Kb.
|
| КЛЕТКАТА
лирична драма ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА: СОКРАТ (прякор) д-р СОКРАТЕС (прякор) МАЛКИЯТ ИСУС
през града вървеше млад картоиграх, дънките му бяха мъничко протрити, но това не пречеше да гледа към звездите. д-р СОКРАТЕС: Ти защо пародираш Незвал? Нашият живот е тъжен като плач... Ура! Едисон! Крушката светна. В средата на сцената е изсипан огромен рог на изобилието. Какво ли няма. Храна. Храна. Има и пари. Сократ е облечен с късо дънково яке, протрити дънки, износени маратонки. Наближава петдесетте, но е страхотно нахъсан, д-р Сократес е с протрит фрак и цилиндър. Костюмът му е измачкан и носи подпетени стари лачени обувки, в които вечно се спъва. Млад е и е симпатичен. СОКРАТ (с натъртване): Сократ... (с вглъбена физиономия) Не затръшвай вратата след себе си, за да можеш да се върнеш обратно... Не режи клона, на който седиш, за да не паднеш... разбра ли, д-р Сократес?... д-р СОКРАТЕС: Стига вече с тези твои маймунски истории... ти не можеш ли, Сократе, да говориш човешки... Човешки – като мен: я виж колко блага е изсипал някой... СОКРАТ: Не някой, а Господ... д-р СОКРАТЕС: Нали каза Сократ... СОКРАТ: Не бъди тъпанар... Господ сипе благата, а не твоите футболни запалянковци... д-р СОКРАТЕС: Моите футболни запалянковци. Ще взема да ги поканя тук... СОКРАТ: Никого няма да каниш! Даром нищо не идва току-така. Трябва да си го заслужиш това благо... Ще го обградя с клетка... д-р СОКРАТЕС: Това да не ти са зверчета... Няма да избяга благото! СОКРАТ (Очертава кръг с тебешир около рога.): Тук ще издигна клетката. После ще я прерязваме, за да си вземем от благото. д-р СОКРАТЕС: Благото си е благо. Сладкото, де. Как пък се падна на нас?! СОКРАТ: Още не ни се е паднало. Сега ще очертая девет кръга около кръга на клетката. Деветте кръга на ада! д-р СОКРАТЕС: Ти домашен ад ли ще си правиш? И през тези адски кръгове ще гледаш звездите? СОКРАТ: Нали ти казах: Нашият живот е тъжен като смях... д-р СОКРАТЕС: То се вижда, голям смях пада... от небето, като блага... СОКРАТ: Не копай гроб другиму, сам ще паднеш в него... д-р СОКРАТЕС: Пак ли почна? Ти в кое училище си учил? СОКРАТ: Зад канала. д-р СОКРАТЕС: Питам те не къде се намира училището ти, а какво намери в него? Там нещо да е падало от небето... то като гледаш само звездите, то къде ли ще видиш падането на големия рог на изобилието! СОКРАТ: Училището ми беше зад канала. Да знаеш колко народ изпопада навремето в него... д-р СОКРАТЕС: Броейки звездите... СОКРАТ: Това бяха нашите загуби от това кално време. Ти откъде си чувал за Едисон? Нали знаеш само футбол... д-р СОКРАТЕС: И футболът се играе на светло. На електрически крушки. Много често вечер. СОКРАТ: На вълка затова му е дебел врата, защото сам си върши работата... д-р СОКРАТЕС: Ние нито сме с дебели вратове, нито сами сме свършили тази работа. (Сочи към рога на изобилието.) СОКРАТ: Сами си създадохме клетката и деветте кръга на ада. И сами ще ги преодолеем, ще се пречистим и тогава ще разбием клетката и ще вземем благата. д-р СОКРАТЕС: И аз се сетих една сентенция. Защо да е просто, като може да е сложно. Това знаеш ли кой го е казал? Българинът. СОКРАТ: Кой беше това българинът?.. Вече успях да забравя някои езици. Сега кой знае на какъв език говора! Колко време мина оттогава... д-р СОКРАТЕС: ... от когато бихме французите. СОКРАТ: В кой бой? Това е било по времето на... д-р СОКРАТЕС: ... по Тошево време беше, помня. И тогава за първи път отидохме на световното... СОКРАТ Така е. По онова време отидохме на световното. С Тошо. д-р СОКРАТЕС: С кой Тошо? СОКРАТ: Със съученика ми от училището зад канала. Голям зубрач беше. Като ги нижеше едни шестаци... д-р СОКРАТЕС: ... и докъде стигна с тези шестаци? СОКРАТ: Нали ти казвам... до световното... дето се изложихме... д-р СОКРАТЕС: Дето бяхме последни. СОКРАТ: То пък сега сме първи! Все пак последните ще бъдат първи! д-р СОКРАТЕС: Ти това за твоя Тошо ли го казваш? Нали уж получаваше само шестаци, как ще е последен... СОКРАТ: Ден последен, ден първи... д-р СОКРАТЕС: Нали беше вечер... СОКРАТ: Стига сме говорили, че бял ден няма да видим, ами да почваме да преминаваме през първия кръг на ада... д-р СОКРАТЕС: Ти това за тия кръгове в училището зад канала ли си го учил? СОКРАТ: Да, по едно време бях артист. д-р СОКРАТЕС: Аз се чудех откъде си ги научил тези сентенции... а то от театъра... зад канала... СОКРАТ: Сентенции бол, канали в София бол... д-р СОКРАТЕС: Ама ние в София ли сме? И тук се е изсипал рогът на изобилието? В България? СОКРАТ: А ти какво си мислеше, че сме в Чехия? Заради Незвал... Това беше само метафора. Животът е друго нещо. Каквото посееш, такова ще пожънеш. д-р СОКРАТЕС: Ние тук, в България, освен бури, друго не жънем... това го знаят и футболните запалянковци... СОКРАТ: Къде го сега тоя Спасител в ръжта?.. д-р СОКРАТЕС: Ти тава за Селинджър ли? СОКРАТ: А ти по стадионите ли ги четеш тия неща? д-р СОКРАТЕС: Селинджър беше моят другар - запалянко. Аз виках по стадионите, а той белеше семките. Докато разговарят, Сократ и д-р Сократес с неимоверни усилия, мятайки крака и ръце, успяват да преминат първия кръг на ада. СОКРАТ: Чувам пърхане на криле. (Зад сцената наистина се чува пърхане на криле.) Гълъбът. д-р СЕРВАНТЕС: На Пикасо ли? СОКРАТ: А бе, ти в какво училище си учил? Нещо много знаеш! Е, който знае, зло не мисли. д-р СОКРАТЕС: А бе, ти, не можеш ли да говориш по човешки. Говори човешки! Всички да те разберат. Това ми го е казвал Пикасо. Оня от главната трибуна. Просто ние със Селинджър седяхме на по-неудобните места по стадионите... СОКРАТ: Сократ... д-р СОКРАТЕС: Кажи най-после какво е казал този Сократ! И кой е той? СОКРАТ: Нали ти казвам, Сократ. Голям залък хапни, голяма дума не казвай. д-р СОКРАТЕС: Още осем кръга ни остават до този голям залък. Само думи, думи... СОКРАТ: Нали ти казах, чух пърхане на криле... д-р СОКРАТЕС: Още никой не е успял да изконсумира гълъбът на Пикасо. СОКРАТ: А бе, ти да не си бивш академик. Какви са тия твои приказки? А уж все по стадионите... д-р СОКРАТЕС: Минахме и втория кръг на ада. Нали така ги беше нарекъл? СОКРАТ: Речено-сторено. д-р СОКРАТЕС: Сега пък какво сторихме, Господи! СОКРАТ: Не споменавай Господа. Казана дума, хвърлен камък. д-р СОКРАТЕС: За камъните в моята градина няма да говорим. Напатих се, намислих се, и все не мога да реша - те ли са прави, аз ли? СОКРАТ: За какво да са прави? Всички сме прави, докато някой не ни повали на земята. А тези, дето искат да ни повалят на земята, са множество. Ти за какво мислиш, че измислих клетката и деветте кръга на домашния ни ад? Да ни гледат и да ни казват: виж ги тия как се мъчат, я да ги оставим да се помъчат. д-р СОКРАТЕС: И аз се чудя защо никой не се появява наоколо! Не са за всеки мъките. Особено в самота. Очаква ни самота. Нали се досещаш. СОКРАТ: Сто години самота. д-р СОКРАТЕС: Маркес. СОКРАТ: Ти вече почваш да ме стряскаш. Кой е Маркес? д-р СОКРАТЕС: Приятелят ми. Не ти ли разказах за него? Малко е дръпнат. Той е за другия отбор. Но все седим един до друг. Не тоя, дето яде семките. Той седи от лявата ми страна, тоя със семките. Маркес седи от дясната ми страна. Много дръпнат и много вглъбен човек. СОКРАТ: Значи прилича на клоун. Навремето много ходех на цирк. Исках да вникна в психиката на клоуна. Но после изгоря. д-р СОКРАТЕС: Клоунът ли? СОКРАТ: Циркът. Голям пожар стана. И вече го няма. д-р СОКРАТЕС: Клоуна ли? СОКРАТ: Не. Останаха възгледите на един клоун. д-р СОКРАТЕС: Бьол. СОКРАТ: Много бързо превключваш. Да не са ти дърпали често шалтера, та си свикнал? д-р СОКРАТЕС: И такова е имало. Тогава бая голям студ брахме. На стадиона беше по-топло. От дъха ни. И от виковете ни. Като на Килиманджаро. Викането беше като песен. СОКРАТ: Който пее, зло не мисли. Снеговете на Килиманджаро. д-р СОКРАТЕС: Хемингуей. Ей, големи лъвове имаме. Само да не е това пусто пиянство. СОКРАТ: Така е. Доста се пиеше по тия романи. д-р СОКРАТЕС: Точно така. Който пие, зло не мисли. СОКРАТ: Ти това за пиянството на един народ ли? А онова беше – който пее, зло не мисли. д-р СОКРАТЕС: Точно така. СОКРАТ: Тежко, тежко, вино дайте, пиян дано аз забравя туй що вий, глупци, не знайте позор ли е или слава. д-р СОКРАТЕС: Ботев. Христо. Стоичков. Голям стоик беше. Не го ли помниш, този от националния отбор! СОКРАТ: Било е отдавна. Сега има връх Ботев. И винаги ще го има този връх Ботев. С нищо не можеш го свали. По-добре жив гявол, отколкото мъртъв ангел. д-р СОКРАТЕС: Такава сентенция няма. Кой ти я каза? СОКРАТ: Измислих я. И аз да измисля нещо. Като това на шопа. По-добре на Вуте да му е зле, отколкото на мен да ми е добре. д-р СОКРАТЕС: Веднъж спомена нещо за вечер. Или нощ. Не че не помня. И колко кръга на ада преминахме, не помня. СОКРАТ: Нежна е нощта. Това поне ми е утеха... д-р СОКРАТЕС: Беше един поет. А Скот го взел от него. Това за нощта. Само като заглавие. Скот Фицджералд, а поетът беше...? СОКРАТ: Вечери в Антимовския хан. д-р СОКРАТЕС: Йовков. Много ускори темпото. Дъх не ми остана. И от сентенциите ти, и от световните величия, и от тези кръгове на ада... СОКРАТ: Ад. д-р СОКРАТЕС: Данте. СОКРАТ: Волът рие и на гърба му пада. д-р СОКРАТЕС: Ти това за дявола ли от ада? Май само на нашите гърбове е паднало досега. Това го доказва световната история. Вземи футбола. Пълни стадиони. Пълни с викове. Хайде наште. Закъде, наште? СОКРАТ: Да викнем всинца с глас голям по всичкия коджа Балкан, голямо, мало, ставай, оружие захващай. д-р СОКРАТЕС: Чинтулов? Всички на оружие! Гол, гол. гол!!!.. СОКРАТ: Царят е гол. д-р СОКРАТЕС: Така е само на думи. Да живее Негово Величество Царят... СОКРАТ: Ти монархист ли си? Бог високо, цар далеко... д-р СОКРАТЕС: Да живей трудът. Това аз съм го измислил. Накрая. СОКРАТ: Гневът на мравките. д-р СОКРАТЕС: Стайнбек? СОКРАТ: Господ дава, но в кошара не вкарва. Сами трябва всичко да си набавим. Както ние двамата с тебе. Вече колко кръга на ада минахме? Лоша работа, срам за майстора! д-р СОКРАТЕС: Ти това за дявола ли? Дето е измислил деветте кръга на ада? СОКРАТ: Клетката. Стигнахме клетката. Ето я пред нас. И вътре са благата, изсипани от рога на изобилието. д-р СОКРАТЕС: Като че ли не можехме да си го вземем веднага, ами трябваше да преодоляваме девет кръга... СОКРАТ: Такава е думата. През девет планини в десета. Клетката! Двамата правят въображаеми движения с ръце, че разбиват клетката, дърпат прътовете, пилят с пили, потят се, ядосват се, викат: а... а... у... Накрая спират задъхани. И се оглеждат. СОКРАТ: Нищо не свършихме. Преминахме девет кръга на ада, а една клетка не можем да разрушим. Бързата работа, срам за майстора. В търсене на изгубеното време. д-р СОКРАТЕС: Пруст. Ето го майстора. Виж. През сцената преминава малко момче, носи гълъбът в ръце, преминава тебеширения кръг на въображаемата клетка, взема от рога хляб и риба, и излиза. СОКРАТ и д-р СОКРАТЕС (Извикват.): Господи! КРАЙ 28 - 29 декември 1996 г. Княжево София Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 83.02 Kb. Сподели с приятели:
|