Или „век на философите
Изтегляне 19.24 Kb.
|
|
Осемнадесети век е векът на европейското Просвещение, епоха известна като „век на разума“ или „век на философите“. Многобройни учени и мислители се обединяват около разумното и светско отношение към света, издигането в култ на човека и неговата мъдрост и съзнанието, че е нужна промяна в обществения ред. Пред този преходен период от Средновековие към Ново време, от феодализма към свободна икономика, ръководена от стопанската инициатива, новите обществени сили се борят за икономическо, политическо и идейно утвърждаване. В политическата история на Европа това време е относително мирен период - в сравнение с религиозните войни от 17 век и националноосвободителните борби от 19 век. Още в началото на 18 век, на първо място в Европа застава Англия. Развитието на търговията, земеделието и индустрията води до икономически изменения. Напредъкът в изследването на естествените науки дало почва на рационализма като идеология на новата буржоазна класа. Джон Лок ще напише: „Всички хора по природа са свободни, равни и независими.“. Те се подчиняват на властта, защото смятат, че така е правилно, а не защото признават някакво божествено право на монархията. Тази рационална и революционна за времето философия била възприета и дори задълбочена от английските „свободомислещи“ - така наричали привържениците на деизма. В политическо отношение Англия служела като образец на прогресивните среди в други европейски страни. Просветителските идеи били толкова силни, че другите монарси трябвало да се съобразяват с тях, дори и да не ги възприемат напълно. В това време, 18 век, Османската империя е в упадък. Господството й изолирало балканските народи в продължение на векове от цивилизования свят. Това забавило развитието им, но не можело да го спре. Поробените народи изпреварили своите господари в икономическо и обществено-политическо отношение. Идеите на Просвещението не само проникнали в тях, но и намерили отзвук. Просвещението, свързало се с Възраждането на балканските народи, придобило тук някои характерни особености. Стремежът към знание се насочил главно към историята - средство за народностно осъзнаване и път за освобождаване от чуждо потисничество. Идеите на рационализма и деизма по балканските земи са застъпени при Е. Вулгарис, Д. Кантемир, Паисий Хилендарски, Иван Раич, Софроний Врачански. В този икономическа, политическа и идейна картина за Европа, две британски пътешественички посещават Балканите. Първата - Мери Монтегю, е напредничава представителка на ранното Просвещение, а втората, Елизабет Крейвън - на просветния абсолютизъм. И двете предават впечатленията си под формата на писма - епистоларният жанр е типичен за епохата. Свързващото между двете е, че са англичанки, представителки на висшата аристокрация, еманципирани и образовани, писателки и общественички. Оценките им за живота в Османската империя в писмата им изхождат от собственото им социално положение и от политическите им позиции в Англия. Погледът им е насочен към висшето общество в управата на империята, а не към поробените народи. Двете дори не правят разлика между отделните народи, разделението е единствено на религиозна основа - мюсюлмани и християни. Съществена разлика в описанията им се долавя при разбирането, толерантността, любопитството към чуждите нрави и обичаи на Мери Монтегю, докато Елизабет Крейвън е доста дистанцирана, не толкова описателна в детайли относно видяното и преживяното в империята. Безспорно писмата на Мери Монтегю и Елизабет Крейвън са ценен исторически източник. Благодарение на тях се добива представа за случващото се в Европа през 18 век. Но още по-голяма значимост за нас имат сведенията им, които те дават за посещенията с в българските градове. В писмото си до принцесата на Уелс от 1 април 1717 г., Мери Монтегю описва пристигането си в София. В следващо писмо, от същата дата, Монтегю разкрива подробности за престоя си там. Водена от своето любопитство и славата на София, пише: „… София - един от най-красивите градове турската империя и прочут с топлите си бани…“. Мери Монтегю решава да отдели и остава в града за един ден, за да посети обществената баня в центъра на града. Още в началото на своето писмо тя споменава, че ще посети обществената баня инкогнито. Това нейно намерение показва интереса й към чуждата култура и желанието й да я наблюдава в чист вид, без нейното обществено положение да всява смут сред посетителите в банята. Трябва да се отбележи, че според изследователи на историята на София, посетената баня е изградена от римско време и още тогава тези места са били място за срещи, разговори, литературни четения. По време на османската власт това предназначение е леко видоизменено - това е женско кафене, където се донасят всички градски новини, измислят се сплетни и т.н. Замисълът на това обществено място напрактика остава едно и също - за срещи и разговори. Впечатление прави и описанието, което Мери Монтегю прави на присъстващите вътре жени. Те я приемат любезно, без да знаят за нейния статус и уточнява, че не познава европейски двор, където дамите биха се държали по толкова вежлив начин към някой чужденец. Изхождайки от други нейни писма, където осмива държанието в английския двор като студено и лицемерно, в софийската баня тя среща едни спокойни, гостоприемни жени и ще заключи в друго свое писмо, че „турските жени са по-свободни от английските“. Мери Монтегю е впечатлена от красотата на посетителките в софийската баня. Дава информация за прическите на жените - многобройните плитки, украсени с бисери или панделки. Вероятно поради непознаването на местното население тя определя жените като туркини, но в описанието на прическите ясно личи традиционното за българките сплитане на много плитки и украшенията в косите. Други пътешественици, посетили София също описват прическите и забражданията на софиянки и ще отбележат, че на главите си те слагат всичко, което човек обичайно носи в джобовете си. Любознателността и изследователският интерес на Мери Монтегю ни завещава това ценно писмо, изпълнено с искрено възхищение от видяното. Това я различава от Елизабет Крейвън, която пътува през втората половина на 18 век в Османската империя и посещава баня в Атина. Доловимо при нея е, че тя не може да излезне от статута си на дама от висшето английско общество и намира видяното за неприемливо и отблъсващо. Разказът на Мери Монтегю за софийската баня ще се окаже толкова вдъхновяващ, че ще накара френския художник Жан Доменик Енгър да скицира представеното в разказа и да създаде през 1863 г. известното платно, изложено в Лувъра - „Турска баня“. Изтегляне 19.24 Kb. Сподели с приятели:
|