„илиада" от Омир Сюжетът на "Илиада" се основава на
Особености на епическия стил
Изтегляне 20.19 Kb.
|
Свързани:
ЛЮБОВ от Сафо, БЪЛГАРСКИ ЕЗИК 8КЛАС
- Навигация на страницата:
- Пластичност
- Уравновесено спокойствие
- Сентенциозност на образа
- Ахил- бързоног Хектор – шлемовеец и мъжеубиец
- III-та песен - Образът на Парис и Елена
- Парис и Елена
| Особености на епическия стил:
Основен принцип в стила на Омир - надмощие на общото над личното. Обективност- моделира цялостен и завършен свят без да навлиза в психиката на героя Пластичност - чрез описание на физическите реакции на човека. (плачът на Ахил на морския бряг, любовта, убийствата). Традиционост - широко обхватност на миналото и настоящето, описано и в най-малки подробности - обстоятелственост на избора. Това придава на творбата тържественост и възвишеност. Уравновесено спокойствие- описвайки събитията от природно- космческия порядък и осмисляйки ги като един вечен кръговрат и ритъм, епическият творец добива функциите на мъдрец, който е посветен на знанието. Сентенциозност на образа - наситеност със сентенции - кратки мъдрости и готови фрази. Формулен стил- използването на постоянни епитети, разгърнати сравнения, общи места в повествованието имащи важна роля в епическата творба. Ахил- бързоног Хектор – шлемовеец и мъжеубиец Един и същ епитет може да се отнася за различни герои, а може да се употребява и в ироничен смисъл. III-та песен - Образът на Парис и Елена Тази песен е особено интересна от гледна точка на изграждането на образите. За пръв път са въведени главните виновници за войната: Парис и Елена. Парис е красив, горд, дързък, но в решителния момент проявява малодушие. Думите на Хектор го връщат към подобаващото поведение. Но проявата на малодушие оставя впечатление за обърканост и непоследователност. Между характера на героя и неправомерното му деяние (действие) съществува един вид паралелизъм. Нарушаването на реда носи смут и нестабилност в човешкия живот. Образът на Парис спомага целия низ от събития и изхода от войната да бъдат осмислени в перспектива на идеята за световна справедливост. В крайна сметка, герой като Парис не може да опази Елена и да отстоява избора си. Образът на Елена е сложен и противоречив, героинята не е показана като лекомислена и себична прелъстителка. Тя следва правилата за поведение на знатните жени от Омировото общество, занимава се с типично женска работа, проявява сръчност и умения, отнася се с уважение и привързаност към Приам, горчиво се укорява за постъпката си. Елена е едновременно виновна и невинна, съдбата й се оглежда в общата човешка съдба, подвластна на боговете, изпълнена с премеждия и терзания, животът й е объркан от угризения и помрачен от сянката на позора. Щастието, заплатено с такава цена се оказва нетрайно, непълно и илюзорно. Образите на Парис и Елена допринасят за подреждането на пъзела на човешкия живот с неговите закономерности и равновесие. Всяко излизане извън установените правила размества подредбата на пъзела, като това води до нестабилност и смут в личната и общностната съдба. Човешкият живот е неразделна част от божествения и световен ред. 6-та песен - Светът на войната и светът на мира В Шеста песен на "Илиада" Омир разкрива неподозираните човешки трепети в душата на Хектор - защитникът на Троя, от чиято героичност и доблестно поведение зависи бъдещата участ на Троя и всички троянци. Чрез поредицата от срещи на Хектор, поетът очертава символично социалните групи, с които е обвързан героят. Композицията на епизодите изгражда усещането за ред. Движението е от вън на вътре, от по общи към по интимни връзки: политическа общност (съграждани) семейна общност (майка, сестра, брат, снаха) брачна общност (съпруга, дете). Тази поредица е картина на живота на общността, в която всеки е включен и извън нея няма житейска опора и лична кауза. Единствения мъж, с когото Хектор се среща е Парис. Сякаш всички сили на троянците са хвърлени във войната, а в света на мира са останали само жените и Парис. Срещата на Хектор с Парис и Елена както и мястото, така и самото действие контрастират с поведението на останалите троянски бойци, които са на бойното поле и се сражават с оръжие в ръка. Успехът или неуспехът на един герой в състезанието за престиж в общността, рефлектира на отношението му към семейството. Внушен чрез контраста между двете сцени, срещата на Хектор с Парис и Елена и срещата му с Андромаха. При първата среща се усеща пасивност и статичност, а при втората активност и подвижност. Сцената на прощаване между Хектор и Андромаха е прочувствена и трогателна, без да се стига до сантименталност. Любовта и сантименталността на двамата съпрузи, взаимната им загриженост и споделената обич към детето са универсални отношения и емоции, присъщи на всеки човек. Отношенията между съпрузите в Омировото общество не се определя само от лични чувства, семейството е онази най-малка общност, в която личността намира сигурност и уютност. Образът на Хектор - епическият идеал за човешка личност, с неговата непоклатима храброст, доблест, жажда за подвиг и признание. Той е уравновесен, загрижен за близките си. Хектор трябва да се бие, няма избор, родината му е в опасност, длъжен е да спазва правилата на героическата етика. Хектор знае какво очаква него и семейството му, но това не влияе върху решението му. Желанието му да бъде на висотата на своя дълг - на царски син, на войн и герой надделява. Речите в "Илиада" не са самоцелни, те спомагат за ясното и убедително разкриване на героите и ситуациите, и същевременно отдалечава развръзката и създава ефект на ретардация. Епическият поет не се стреми към бързо развитие на действието, а напротив изостря вниманието с богатство на картини и отлагането и очакването на развръзките. Това е важна функция за изясняване на състоянието и мотивациите на героите в тяхната дълбочина и житейски драматизъм, съкровените им вълнения и мотивите им за божествена война. Изтегляне 20.19 Kb. Сподели с приятели:
|