Илия Панов Промяната София



страница2/33
Дата11.01.2018
Размер2.06 Mb.
#43767
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   33

Въведение

През двадесет и шест годишния ми християнски живот съм се срещал с хиляди набожни хора, но с много малко истински посветени на Бога служители. Това е особено силно изразено в ромските махали по целия свят. Знам го, защото имам призив да служа там, но това важи също и за всички хора, които се наричат с най-святото от всички имена. Отдавна виждам нуждата християните да бъдат поучавани за истинската промяна в начина на мислене и за практикуването на свят живот. Така дойде и идеята за написването на тази книга. Тя се роди от нуждата, която виждах навсякъде, където отивах. Християните в България и по света трябва да разберат, че ходенето на църква и знанията ни от Библията никак не са достатъчни, ако в сърцата и живота ни не е настъпила промяна по образа на Бога.


Промяната на човешкото сърце и начин на живот не е лесна за осъществяване, но не е и невъзможна. Имам предвид промяната в Господа, която започва от вътре на вън. Първата стъпка към нея е личното решение за покаяние и посвещение. Покаянието води до разкриване на Божия Син като личен Спасител, а посвещението прави Исус Христос Господар на живота ни. Мнозина приемат Бог в живота си само като Този, Който ще ги спаси, ще ги пази, ще снабдява нуждите им, ще ги изцелява от болестите им, но Бог е много повече от това. Той е Цар, Който издава заповеди и желае да бъде Господар в живота на всеки от нас.
Християните добре знаят, че спасението е напълно безплатно, но повечето от тях не си дават ясна сметка, че да бъдеш ученик на Господ Исус Христос, ще ти струва всичко. Необходимо е всеки лично да вземе решение за тази промяна в начина си на мислене и живот. Разбира се, никой човек не може да го постигне със собствени сили. Това е възможно само и единствено чрез Святия Дух. Бог иска да ни промени от вътре на вън, така че да бъдем с обновен ум, с ново сърце и нов дух. И само Той може да ни даде силите да го извършим.
Човекът по Божието сърце – цар Давид, се е молил така: „Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене, да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Светия Си Дух. Върни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи” (Псалм 51:10-12). Той е разбирал, че се нуждае от промяна и помощ, и затова е искал Бог да изчисти първо сърцето му, а след това и духа му. Истинската промяната винаги започва от вътре и едва след това се изявява на вън. Давид е копнеел за реалността на тази промяна, защото е знаел, че Бог гледа на сърцето.
Христовите ученици търсят промяната в живота си и тя е реалност за тях, защото се стремят вътрешният им човек да бъде чист. За разлика от тях фарисеите наблягат на външното – те копнеят за одобрението на хората вместо за Божието. Затова и Господ Исус Христос каза на религиозните водачи през първи век, както казва и на съвременните днес: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие. Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста” (Матей 23:25-26).
И днес, както през първи век, има религиозни, набожни хора, но също така има и истински ученици на Господ Исус, които, въпреки че също грешат, ежедневно се стремят да се отричат от себе си, да вдигат кръста си и да Го следват с мислите, думите и делата си. Точно затова Библията ни учи, че които упражняват вяра, те са истинските деца на Авраам – бащата на вярата (виж Галатяни 3:7).
Истинската промяна в начина на мислене и живот е свръхестествено чудо и тя не може да бъде постигната чрез човешки усилия, по плът – чрез спазване на правила. Божията воля е всички, които идват при Него, да Му позволят да променя характера, ума, сърцето, душата, духа и живота им по образа на Сина Му. Нашият дял се състои единствено в личното ни решение за промяна, което ще доведе до глад и жажда за Божията правда, съкрушен дух, разкаяно сърце и пълно предаване на живота ни под Божието господство. Останалото е Божие дело. Силата принадлежи на Него. Така че не бързай да кажеш: „Не мога”! Моженето е от Господа. От теб се иска да го пожелаеш и да Му се покориш.
Скъпи приятелю, препоръчвам ти да четеш с молитвата Святият Дух да ти покаже кои области от живота ти се нуждаят от промяна. Моля се споделеното от мен в тази книга да бъде благословение за теб, да те доведе по-близо до кръста и да събуди в теб желание за ново посвещение на Божието дело, защото е време за жътва, а работниците са малко. Нека Господарят на жътвата да призовава все повече служители на нивата Си! Нека все повече хора да откликват на Неговия призив за покаяние, святост и пълно посвещение!

1

Да се борим за доброто на църквата и нацията
Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. (Ефесяни 6:12)
Много хора днес казват: „Всичко е свършено на кръста. Исус победи. Ние сега само ще вярваме и ще царуваме.” Наистина Исус взе нашите грехове, проклятия и болести. Той победи и затова извика от кръста: „Свърши се!” Да, жертвата, която Христос направи, е съвършена и никой не може да добави нищо към Неговото дело. Но когато Исус каза „Свърши се!”, Той имаше предвид, че е напълно завършено делото за спасение и изкупление на човечеството, а не че ние не трябва да правим нищо повече. Господ Исус ни остави свят пример, който да следваме. Както Той победи, така и ние да побеждаваме. Ако обаче, не трябва да правим нищо друго, освен да вярваме в Него, защо тогава Исус ни заповяда „Вдигни кръста си и Ме следвай”?
Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. (Матей 16:24)
Той казва и днес на учениците Си: „Отречете се от себе си, вдигнете кръста си.” Мнозина не искат да се покорят, понеже кръстът им се вижда тежък. Да вдигнеш кръста си означава да носиш собствения си кръст за разпъване на егото, да умираш за себе си. Няма небе без кръст. Не можеш да отидеш на небето, без да си минал през кръста. Тук Господ говори за разпъване, умиране, борба, отричане от себе си и своето его. Християнският път включва борба и воюване.
Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха. (Евреи 12:4)
Тези думи са написани десетки години след разпъването на Исус. Ние трябва да се борим, и то до кръв. Тук отново се говори за смърт, но към греха. Когато си умрял за този свят, грехът не може да те докосне – един мъртъв човек не може да съгрешава. В Ефесяни 6:12 също става дума за битка. Там се казва, че нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу началства, сили и власти. Това отново потвърждава, че животът на християнина включва воюване. Трябва да се борим срещу тъмните сили на нечестието; да воюваме за доброто на църквата и нацията; да освобождаваме пленниците от примките на греха, света, робството и всяко зло.
Факт е, че днес има хора и по църквите, а не само в света, които продължават да живеят в робство и грях, в тъмнина и заблуда, в мрак и разруха. Подобно на Исус ние трябва да платим цена и да се борим за освобождаване на църквата и нацията ни от ръцете на дявола. Това не означава, че Исус не си е свършил работата. Напротив, Той направи всичко – плати цената и освободи църквата от робството на греха. Сега ние трябва да следваме Неговия пример. Исус ни даде власт и сила да стъпчем нашия враг и да живеем свят живот. Разбира се, това не става лесно. И на Христос Му беше трудно в Гетсиманската градина, когато се молеше и потта Му се превърна в големи капки кръв. Исус имаше борба в Себе Си – да се откаже от битката, да не отиде на кръста, но Той взе решение, каза на Своя Баща: „Да бъде Твоята воля, Отче, а не Моята.” И отиде на кръста. Това е, което трябва да направим и ние. Трябва да се борим за доброто на църквата и нацията ни и Бог ще ни подкрепя в тази битка. Той няма да ни остави сами, защото всяка битка, която е за Господа, завършва с победа от Господа.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на
2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г
2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони
2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени
2012 -> Относно Обособена позиция №1


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница