Iliyan Kuzmanov 148x210. indd

Според една сутра за Буда, Уга му казал „Най-просветени
на Земята, аз имам приятел, който е изключително богати това е възхитително“. На което Буда му задал въпрос
„Колко съкровища той има?“. Уга отговорил „Най-просве-
тени на Земята, той има 100 000 златни жълтици и без-
брой сребърни“. Буда се засмял и му казал „Уга, това ли е ис-
тинското богатство Според ментова е много преходно.
Един ден може да има пожар, който да изгори всичко, или
наводнение, което да отнесе натрупаното, крадец може
да го отмъкне или държавни служители да го конфиску-
ват. Знаеш ли, причината, поради която хората не се чув-
стват свободни, не е поради това, че нямат богатства, а
поради това, чеса силно привързани към тях.“
Кой би предположил, чета ще бъде такава година Пандемия, която спря живота на всички хора по света. Колко бизнеси фалираха не поради това, чеса ръководени лошо, а защото неочакваното се случи. Колко ще продължи пандемията Колко време е продължила Втората световна война, която не само спира живота, но и изпепелява континенти В човешката история има един дълъг период от над 75 години мири благоденствие за почти всички. Времената отпреди това бяха забравени и бяха приемани просто като урок в учебниците, който набързо се забравяше. Но животът има едно качество, това се нарича неочакваното. Днес общоприетото понятие за богатство е количеството собственост, която притежаваме, всичко, което сме успели да натрупаме по времето на просперитет. Това е предпоставка много хора да правят ясно разделение между материална собствености духовно богатство. По една или друга причина понастоящем се приема, че тези, които преследват духовно богатство, се отказват напълно от материалното, както и обратното. В обществото днес битува мнението, че богатите са загърбили духовните добродетели вимето на постигането на материално забогатяване. В началото на това годишно благоденствие бедността в определени региони е превърната в добродетел, а материалното състояние в прегрешение, за да оправдае

обществените саможертви, които се изискват запости- гане на технологичен и индустриален скок. На други места масовото материално благоденствие е използвано, за да потвърди правота и успешния икономически модел, неглижирайки емоционалното и духовното забогатяване. Но тези политически стереотипи тежат върху хората, невиждащи, че парите не са само собственост, а и възможност за постигане на щастието и натрупване на духовни богатства. Определено материалното състояние е основа за човешкото оцеляване. То в действителност е изключително важно, но е само аспект от живота. Емоционалното богатство може да помогне на хората да преодолеят негативните емоции като стрес и тревожни разстройства, за да бъдат щастливи. Духовното богатство учи хората да превъзмогват проблемите, да търсят съвършенство ида оценяват живота в пълния му обем. Всеки различен тип благосъстояние има своята собствена ценност, която е незаменима и уникална. Така че ключът към щастието и успеха е да балансираме между тях.
Не попадай в капана, наречен доброи зло, защото такъв чернобял модел може само дати донесе страдание. В този капан много вероятно богатите да са врагове, преписвайки им безброй грехове. А от другата страна парите ще бъдат просто вещи, който ще трупаш, повече и повече, да мразиш тези, които те мразят, без да разбереш възможностите, които те ти откриват. По-трудно е да видим, че икономическият аспект от живота е пътят за постигане на духовното и емоционалното богатство. А в действителност парите ни дават повече време, което можем да използваме за себе си. Да учим, да правим, да даваме. Учете се от най- богатите, които са успели да превъзмогнат първото и най- важно препятствие с осигуряването на екзистенциално необходимото. Теса колекционерите на изкуство, строящите библиотеки, училища, болници, концертни зали, даващи стипендии за талантливи деца…
В моето семейство парите никога не са били порока напротив. Но винаги е имало отговорността и задължението да се харчат за хората около нас. Прадядовците ми са жи-

вели по друго време, когато все още богатствата са имали много измерения и политическото говорене не е замъглявало толкова представите ни. Преди повече от 150 години, когато България става независима страна, теса били заможни, участвали са в построяването на първото училище в родното си място, помагат на местната църква, на хората в общността, в която живеят и градят състоянието си. Били са общественици, имали са много земи, произвеждали са вино, продавано не само в България. Прадядо мие успял да се превърне в герой по времена Първата световна война, спасявайки много хора. И винаги ключът е бил в баланса, в това да изкараш, като същевременно ида даваш и оставиш за общността, в която живееш. В сутрата Анда, Буда дели хората натри вида. Първият е слепият човек – той няма очи да види как да натрупа богатство, нито как да увеличи богатството, което има, слепият – няма очи да види етиката в здравословното и нездравословното. Вторият тип е едноокият човек – той има око да види как да направи богатство, както и как да го увеличи, но му липсва окото, с което да види етиката на здравословното и нездравословното. Третият е човекът с две очи, който не само вижда как да натрупа състояние, но и вижда етичното и мъдрото. Той може да трупане само богатства, но и добродетели и вяра. За да реши проблема с човешкото съществуване, Буда не само чене се противопоставя хората да имат богатство, но ги и насърчава да го трупат, но по честени ненасил- ствен начин. Според Буда богатството има три източника
– природата, или късмета (съдбата, помощта на хората и собствения труд. Изхождайки от неговата същност, богатството според Буда не би трябвало да бъде само за задоволяване на собствените нужди. Освен ако не живеете сам, не работите сам, произвеждате си всичко необходимо, не продавате и не купувате нищо, за да съществувате и нямате никаква връзка с останалия свят. Изхождайки от гледната точка на будистката философия за кармата и възмездието, определено будизмът не защитава бедността. А пък богатството е считано за символна мъдър и доброде-

телен живот. В действителност има и богати материално хора, които са нещастни в живота, което само затвърждава будистката позиция за баланса между материалното, емоционалното и духовното. Във всекидневния ни живот ние се сблъскваме със стрес, раздразнение, травми, неуспехи, опитвайки се да избягаме и скрием от тези неприятни преживявания. Будизмът вярва, че човешките чувствана щастие и страдание не са истински, нито пък обусловени от заобикалящия свята зависят от манталитета да се изправяме срещу реалността. Психиката решава какъв живот живеем и тя е причината за щастието. С времето се акумулират негативни емоции като завист, негодувание, самоунижение, подозрение, страх, колебание, безпомощности отчаяние, които правят хората ментално и физически изтощени, афектирайки ежедневния им живот. В този момент богатата емоционалност може да направи ума ни свободен и щастлив. Много хора се извиняват, че трупат състояние за децата, за семейството. По този начин те оправдават липсата на щастие, загърбването на духовните и моралните граници, които са прекрачвали, за да постигнат собствеността. Не е нужно това чувство на вина и самообвинение, единственият съдник в крайна сметка смеси ние, защото това е нашият живот, това е твоят живот, в който ти си загърбил своето лично щастие, пътя на духовно израстване. Каквото е направено, е направено, постигнал си част от щастието си, направи го пълно Ана въпроса за вимето на децата, не желаеш ли децата и семейството ти да са щастливи, одухотворени, да живеят изпълнен с положителни емоции живот. За притежаваните богатства и за семейството Буда казва:
„За този, който води семейството към живот, изпъл-
нен с наслада и удоволствие на сетивата, има четири вида
щастие. Щастието на собствеността, щастието на на-
сладата, щастието на свободата от задължения (мате-
риални и личностни) и щастието от липсата на вина и
обвинения.“
Така че собствеността ще ви направи само частично

свободни, дори в семейните отношения.
Не се обвинявай, че искаш да си богати че се стремиш към богатство. В будизма богатството не е грях, въпросът е как се добива и как се харчи. Пътят към щастието е в използването на това, което си натрупал почтено, благородно. Почтено е, когато съблюдаваш правила, когато уважаваш себе си и своята дума, задълженията, които приемаш и как ги изпълняваш. Благородно, според будизма е не само почтено да акумулираш, но и почтено да се разпореждаш с това, което притежаваш. Благородството е да помагаш на монасите и на общността, в която живееш. Има един разговор между Буда и Кашиа, в който той го учи запарите „Ако
имаш малко, давай малко, ако имаш прилично, давай при-
лично, ако имаш много, давай много. Не е правилно да дадеш
всичко. Кашиа, аз ти казвам, споделяй богатството си, из-
ползвай го. Следвай пътя на Благородния. Този, който се
храни сам, се храни нещастно.“
В нашия живот ние срещаме непредвидими катастрофи и катаклизми, като пандемии, земетресения, цунамита, наводнения, тайфуни, като понякога трябва да се изправим срещу смъртта в тези моменти от нашия живот духовното богатство може да ни донесе мир.

37

Изтегляне 4.17 Mb.

Сподели с приятели: