Например Залмоксис е проповядвал две доктрини за безсмъртието:
явна (екзотерична) и тайна (езотерична). Първата е била предназначена за простолюдието и се свежда до внушаване на масата от населението,
че Отвъд ги чака някакво божество, което ще ги съди според деянията им. Втората концепция била предназначена
единствено за аристократите, т.е. благородническия елит. Залмоксис събирал знатните траки в тъй наречения андреон и ги обучавал в мистериите (телетай).
Преминаването от смърт към живот наричал
катабазис. Съоръжението за ревитализация било в подземна пещера,
разположена до рекаКогайон. Мистериите, свързани с учението на Залмоксис
[20]
,
продължават и в римско време.
Последните са описани в ІV век, по повод смъртта и апотеозиса на Свети Дазий в Дуросторум – Силистра на 20 ноември 303 г.
Древните тракийски аристократи били наясно за единството между тяло, душа и разум и че физически апотеозисът е възможен само в човешкото/божественото триединство. Тоест съвсем различно е да имаш надежда за безсмъртие "на онзи свят" и да постигнеш реално безсмъртие, да
се превърнеш в бог, тук и сега. Инициираните били обучавани от Залмоксис в тоталния психосоматичен способ за постигане на безсмъртие. От историческите източници (Хеланик,
Херодот, Страбон, Платон) добиваме сведения, че обикновените тракийци са запознати и приемат божествеността и способността за вечен живот на своите господари. Династическите родове демонстрират открито своето божествено начало. Владетелят се отличава от простосмъртния по това, че е постигнал съвършенство и че има способности да извършва чудото на безсмъртието.
НаСподели с приятели: