Въведение в основните понятия

Най-общо казано безработицата е социално-икономическо явление, което включва всички лица, които не са заети активно, но търсят работа или очакват отново да се върнат на работните си места. По своята същност безработните са част от активната работна сила, наричана още трудоспособно население, като зад това наименование следва да разбираме всички лица над определена минимална възраст и под допустимата, които могат и активно желаят да работят. Именно активната работна сила формира трудовия пазар като нейни основни участници са заетите лица и безработните (виж т. 2/2).

Наличието на безработица е признак, че дадена икономика функционира под нивото на потенциалният си продукт, като от своя страна означава, че е нарушена пълната заетост и следователно може да се охарактеризира със значителни негативни последици за обществото и икономиката като цяло. Нарастването на нейната норма води до намаляване на производството на БНП, което довежда до понижаване на жизненото равнище на населението.

По принцип всяка страна сама определя конкретните признаци за определяне на дадено лице като безработно чрез своето трудово законодателство. През 1982 г. се провежда ХIII Международна конференция по статистика в Женева, на която се приема, че в обхвата на безработицата се включват всички хора над и до определена възраст, които в продължение на даден период са без работа, т.е. не им се заплаща или не са имали доходи от собствен бизнес, но които търсят работа и са способни да бъдат наети.

За определяне нивото на безработицата в страната се използват данните за състоянието на трудовия пазар, а именно демографският прираст на населението, структурните промени в производството, миграционните процеси и други, като в преобладаващата си част за безработицата бихме могли да кажем, че е резултат от нарушеното равновесие на съответния пазар, при което предлагането на труд надхвърля съответното търсено количество.

Два са основните показателя, измерващи нивото на безработицата:

• 
  Абсолютен размер на безработните лица – определящ се от хората без работно
  

• 
  Равнище или норма на безработица – определяно чрез процентното съотноше-
  

Определянето на абсолютният брой на безработните лица, както и на нормата на безработицата, може да стане по два начин:

• 
  Чрез административната система за регистриране на безработните лица, изгра-
  

• 
  Чрез редовно провеждани статистически наблюдения на работната сила от
  

Безработицата, определяна чрез административната система за регистриране, обхваща всички лица, които не са заети, регистрирали са се като безработни в бюрото по труда по местоживеене, проявяват активност при търсенето на работа и са готови веднага да започнат, щом им се предложи такава възможност. Тази информация обаче, не е достатъчно точна за правилното определяне на равнището на безработицата. Нейната специфика е такава, че тя не може да обхване лицата, които не са заети, но не ползват посредническите услуги на бюрата по труда при търсенето на работа, както и лицата, които са обезверени и са снели регистрацията си във въпросните бюра. За разлика от административната статистика, която се основава на акта на доброволната регистрация на безработните лица в съответните бюра по труда, наблюденията на работната сила, провеждани от НСИ, възприемат принципа на самоопределянето на лицата като безработни.