Информационна бележка

Брюксел, 8 юли 2013 г.

„Син пояс“: Комисията облекчава митническите формалности за морския транспорт

В какво се състои проблемът?

Търговията на Европейския съюз с останалия свят и в рамките на вътрешния му пазар зависи в голяма степен от морския транспорт. Пълният потенциал на корабоплаването обаче не се използва достатъчно добре в рамките на ЕС, основно поради наличието на редица административни изисквания. Факт е, че посредством европейското законодателство в областта на морския транспорт бяха въведени опростени административни процедури, но процедурите, свързани с движението на плавателните съдове между пристанищата в ЕС, все още са значително усложнени. Последствията от това са свързани с разходи и закъснения, което може да направи морския транспорт по-непривлекателен при превоза на стоки в рамките на вътрешния пазар на ЕС.

Намаляването на бюрокрацията е от първостепенно значение, за да се насърчи по-активното използване на морските превози на къси разстояния и на търговията по море между пристанищата в ЕС. Освен това намаляването на броя на проверките на товари, особено на товарите, които не биха били проверени, ако се превозват по суша, би осигурило възможност администрациите да съсредоточат дейността си върху области с по-висок риск.

Какви са действащите към момента разпоредби?

Териториалните води се считат за външни граници на ЕС, така че формално погледнато плавателните съдове, които се движат между пристанищата в ЕС, напускат митническата територия на ЕС. Поради това при напускането на изходното пристанище, а също и при пристигането в пристанището по местоназначение, плавателният съд следва да премине през митнически формалности (освен ако не оперира по редовна корабна линия (РКЛ). Всички товари, превозвани на борда на плавателния съд, се считат за несъюзни стоки и следва да преминат митническа проверка. Това означава, че те трябва да бъдат определени като съюзни стоки и да бъдат върнати обратно на вътрешния пазар, или действително да бъдат третирани като несъюзни стоки и да преминат редовните митнически формалности.

Комисията ще предложи пакет от мерки, озаглавен „Син пояс“, който ще съдържа две основни мерки за облекчаване на ненужната административна тежест в сектора на морския транспорт и за осигуряване на повече възможности морският транспорт да се ползва от предимствата на единния пазар, като в същото време ще продължи да осигурява безопасен и сигурен превоз на стоки за, от или в рамките на ЕС.

Първата част на пакета включва по-нататъшно опростяване за процедурата за кандидатстване за „редовна корабна линия“ — схема за митнически облекчения за плавателните съдове, които превозват предимно съюзни стоки и извършват редовни курсове между едни и същи европейски пристанища.

При превоза на стоки в контейнери обаче голяма част от товарите са смесени, т.е. включват както съюзни стоки, така и несъюзни стоки, които редовно преминават през пристанища извън ЕС (например в Балтийско, Средиземно или Черно море), по отношение на които не може да бъде приложена концепцията за „редовна корабна линия“. Затова ще бъде въведен допълнителен нов инструмент, т.нар. електронен манифест (eManifest), който представлява хармонизиран електронен карго манифест и който се основава на съществуващите формуляри в рамките на Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване. Това ще даде възможност да се докаже дали стоките са съюзни или не, дори когато те са напуснали митническата територия на ЕС. Това улеснение е в отговор на дългоочакваното въвеждане на хармонизиран манифест на ЕС в областта на морската търговия, който ще позволи спазването на изискванията, като същевременно ще улесни и ускори митническите процедури, свързани със съюзните товари.

С тези инициативи проектът „Син пояс“ ще се превърне в реалност и ще създаде стимули за реалното постигане на устойчив растеж в морския сектор. Основните цели са:

• 
  подобряване на конкурентоспособността на сектора чрез намаляване на административната тежест и разходите,
  
• 
  превръщане на морския транспорт в по-привлекателен отрасъл,
  
• 
  стимулиране на заетостта,
  
• 
  намаляване на въздействието на морския транспорт върху околната среда.
  

Да предположим, че става дума за предприятие от Обединеното кралство, което желае да предложи редовна корабна линия между Филикстоу в Обединеното кралство, Ротердам в Нидерландия и Копенхаген в Дания, а в бъдеще може би и Гданск в Полша. Какво трябва да се направи?

• 
  Трябва да се осъществи връзка с митническите органи в Обединеното кралство, за да се подаде заявление за кандидатстване.
  
• 
  Трябва да се посочи, че тази услуга ще се предоставя между Филикстоу, Ротердам и Копенхаген.
  
• 
  Трябва също така да се посочи, че в бъдеще може да бъде добавен и Гданск.
  
• 
  Обединеното кралство се свързва с всички съответни държави членки, т.е с Нидерландия, Дания и Полша, за да поиска разрешение от тях. Държавите членки разполагат с 15 дни (вместо сегашните 45 дни!) за отговор.
  
• 
  След като получи положителни отговори от държавите членки, Обединеното кралство издава окончателното разрешение. Това означава, че не се изисква митнически надзор за съюзните стоки, които са на борда на плавателния съд.
  

Ако днес плавателен съд пътува от Антверпен до Ротердам, се счита, че той е напуснал митническата територия на ЕС. Следователно след пристигането му в Ротердам, всички стоки на борда на този съд се считат за несъюзни стоки и е необходимо да преминат през всички необходими митнически процедури. С електронния манифест предприятията ще могат да докажат, че стоките на борда са съюзни стоки, дори ако плавателният съд е напуснал митническата територия на ЕС, за да се придвижи от едно пристанище в ЕС до друго, или ако междувременно е направил междинен престой в пристанище на трета държава.

Да си представим, че плавателният съд се движи по следния маршрут: Шанхай (Китай) — Антверпен (Белгия) — Марсилия (Франция) — Танжер (Мароко) — Лимасол (Кипър)

Чрез улесненията, които предлага пакетът от мерки „Син пояс“, ще бъде възможно пътуването да протече по следния начин:

Кораб от Шанхай пристига в Антверпен. Всички стоки на борда са от държави извън ЕС и в електронния манифест те са посочени като несъюзни стоки. При пристигането им в Антверпен всички стоки подлежат на необходимите митнически процедури за оценка на риска. Част от товара се разтоварва в Антверпен и се освобождава от митницата за влизане и свободно обращение на митническата територия на ЕС. След това на кораба се натоварват съюзни стоки, които са предназначени съответно за Марсилия и Лимасол. В електронния манифест се посочва, че сега корабът превозва Х % съюзни стоки (натоварени в Антверпен) и Y % несъюзни стоки (с произход от Китай).

След това корабът отплава към Франция. При пристигането в Марсилия съюзните стоки, предназначени за Марсилия, могат бързо да бъдат освободени от митницата въз основа на статуса им, посочен в електронния манифест. Само несъюзните стоки ще преминат през необходимите митнически процедури.

Корабът продължава пътуването си по маршрута. По пътя към Лимасол той спира в Танжер, за да натовари още стоки. Електронният манифест се актуализира. Всички стоки с първоначален произход от Китай, както и допълнително натоварените в Танжер стоки се считат за несъюзни. Стоките, предназначени за Лимасол, все още са посочени като съюзни стоки. При пристигането на кораба в Лимасол, съюзните стоки, първоначално натоварени в Антверпен, могат бързо да бъдат освободени от митницата въз основа на това, че статусът им на съюзни стоки в електронния манифест е непрекъснат. И в този случай единствено несъюзните стоки подлежат на митнически контрол.

Факти и данни

• 
  В ЕС 1 работно място на борда на плавателен съд означава 9 работни места на сушата.
  
• 
  Преминаването на 1 милион тона стоки повече през дадено пристанище ще доведе до разкриването на 300 нови работни места.
  
• 
  До 2030 г. в пристанищния отрасъл броят на работните места ще нарасне с 15 %.
  
• 
  През морските пристанища преминават 74 % от стоките, които се внасят и изнасят от Съюза.
  
• 
  През морските пристанища преминава 37 % от търговския обмен в рамките на Съюза.
  
• 
  Три от пристанищата на ЕС са сред 15-те най-големи пристанища в света: Ротердам е на 11-о място по важност, Хамбург е на 14-о, а на 15-о е Антверпен.
  
• 
  За 20 години броят на контейнерите в света се е увеличил повече от четири пъти.
  

Инфографики за пристанищата в ЕС:

Европейска агенция по морска безопасност (ЕАМБ) — http://www.emsa.europa.eu/

MEMO/13/658