Информационна бележка

Брюксел, 26 юни 2013 г.

12 милиона (на пълно работно време). Селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, която е силно зависима от него за своите доставки, заедно представляват 6 % от БВП на ЕС, 15 милиона предприятия и 46 милиона работни места.

В ЕС се практикуват различни видове земеделие, като например интензивно, класическо и биологично. Това разнообразие стана още по-голямо след приемането на новите страни членки от Централна и Източна Европа.

В Европа има 12 млн. фермери, като средно на ферма се падат по 15 хектара земя (за сравнение, в САЩ има едва 2 млн. фермери, но средният размер на фермите е 180 хектара).

Подобно селско стопанство трябва да изпълнява множество функции: да отговаря на опасенията на гражданите относно храните (наличност, цени, разнообразие, качество и безопасност), да опазва околната среда и да позволява на фермерите да изкарват прехраната си със своята дейност.

В същото време селските общности и ландшафти трябва да бъдат опазвани като ценна част от европейското наследство.

От 2014 г. нататък благодарение на политическото споразумение от юни 2013 г. Общата селскостопанска политика ще обърне повече внимание на разнообразието на европейското земеделие.

В нашия раздел Статистика и на уебсайта на ЕВРОСТАТ.

Общата селскостопанска политика позволява на европейските фермери да задоволяват нуждите на 500 млн. европейци. Нейната основна цел е да гарантира справедлив жизнен стандарт на фермерите и да осигури стабилно и безопасно снабдяване с храни на достъпни цени за потребителите.

ОСП се промени много от началото си през 1962 г. и днес продължава да се променя. Реформата от юни 2013 г. има три приоритета:

• 
  жизнеспособно производство на храни;
  
• 
  устойчиво управление на природните ресурси;
  
• 
  балансирано развитие на селските райони в целия ЕС.
  

За ежедневното управление на ОСП отговарят държавите членки. Сметната палата на ЕС играе важна роля в контролирането на разходите.

Бюджетът на ОСП се използва за три вида разходи:

• 
  Подпомагане на доходите на стопаните и на използването на устойчиви земеделски практики: преки плащания при спазване на строги европейски норми за сигурност на храните, защита на околната среда и здраве и хуманно отношение към животните. Тези плащания са изцяло финансирани от ЕС и представляват около 70 % от бюджета на ОСП. Реформата от юни 2013 г. предвижда 30 % от преките плащания да бъдат свързани с прилагането на устойчиви селскостопански практики, които са благотворни за качеството на почвите, биоразнообразието и околната среда като цяло. Това са например диверсификацията на културите, поддържането на постоянни пасища и на екологични зони в стопанствата.
  
• 
  Мерки за подкрепа на пазара: задействат се например при дестабилизиране на пазарите заради лошо време. Тези плащания представляват по-малко от 10 % от бюджета на ОСП.
  
• 
  Мерки за развитие на селските райони: мерки за подпомагане на фермерите да модернизират фермите си и да станат по-конкурентоспособни, като в същото време опазват околната среда; мерки за разнообразяване на селскостопанските и неселскостопанските дейности; мерки за поддържане на жизнеспособността на селските общности. Тези плащания са частично финансирани от страните от ЕС, обикновено са многогодишни и представляват 20 % от бюджета на ОСП.
  

Решението за бюджета се взема всяка година от Съвета на ЕС и Европейския парламент. За да се контролират дългосрочните разходи, се работи с многогодишна финансова рамка. Средствата за ОСП са част от функция 2 от рамката, озаглавена „Устойчив растеж — природни ресурси“. В тази функция е фиксиран максимален размер на преките помощи и мерките за пазара (1-ви стълб на ОСП). Освен това мерките за развитие на селските райони (2-ри стълб на ОСП) се финансират от общия размер на средствата на функция 2. Текущата финансова рамка обхваща периода 2007-2013 г., а следващата ще обхване периода 2014-2020 г.

Поради еволюцията на ОСП и използването на „исторически референтни стойности“ равнището на подпомагане може силно да се различава в различните стопанства, региони и държави. Една от основните цели на реформата на ОСП от 2013 г. е да се намалят тези разлики през периода 2014-2020 г. и така политиката да стане по-справедлива.

В държавите, членуващи в ЕС отпреди 2004 г., сегашното положение се обяснява с факта, че отначало помощите са зависели от помощите, получавани от стопанството през референтния период 2000-2002 г., от площта и от избрания от държавата модел на подпомагане. Така един стопанин може да получава помощ от 50 евро на хектар, а съседът му - 1000 евро на хектар за парцели с абсолютно идентични агрономически характеристики.

След реформата на ОСП от 2003 г. „старите“ членки на ЕС могат да преразпределят преките помощи между фермерите въз основа на индивидуален или регионален критерий или на комбинация от двата критерия. Регионалният и смесеният модел могат да се използват за коригиране на несправедливостите. От тези 15 държави членки единствено Германия напълно е отменила историческия критерий за подпомагане.

За страните, присъединили се към ЕС след 2004 г., преките плащания се основават на фиксирана сума на хектар, еднаква за всички стопани от тези страни.

От 1999 г. Комисията на няколко пъти предлага да се приеме таван за преките помощи, за да се разпределят по-справедливо. Няколко държави членки обаче отхвърлят това предложение.

На равнище Европейски съюз също ще се положат усилия за намаляване на разликите между преките помощи, които стопаните получават в различните държави. В съответствие с решенията от юни 2013 г. ще се гарантира, че до 2019 г. всички държави членки получават поне 75 % от средното за Съюза¹. В границите на всяка държава или регион различията между помощите за отделните стопанства ще бъдат намалени: помощта на хектар ще бъде поне 60 % от средната помощ, предоставена до 2019 г. в една и съща административна или агрономическа област. Държавите членки ще могат да отпускат по-високи помощи за „първите хектари“ от дадено стопанство, за да подпомогнат допълнително малките и средните структури. В новоприсъединилите към ЕС държави, схемата за единно плащане на площ (СЕПП) ще може да бъде удължена до 2020 г.

Насърчава ли ОСП модернизацията на европейското селско стопанство?

Да. Има много стимули за насърчаване на модернизацията и подпомагане на фермерите да подобряват стопанствата си, да преработват и продават продуктите си и да произвеждат по-висококачествени храни, като използват по-устойчиви и екологосъобразни методи. От 2014 г. нататък нови мерки по ОСП ще улесняват колективните инвестиции, ще помагат на малките стопанства да се развиват и ще насърчават трансфера на агрономически знания между стопаните с помощта на европейско партньорство за иновации в областта на селското стопанство.

Според данни на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за периода 2006 – 2010 г. измамите са засегнали средно 0,02 % от бюджета за ОСП. През последните години ЕС засили контрола на своя бюджет.

Да. Ефективността на ОСП подлежи на внимателна оценка. Преди да подготви законодателни предложения, Комисията винаги се допитва до заинтересованите лица и гражданите и извършва анализи на въздействието. Тя също така редовно поръчва независими проучвания за ефективността на различните инструменти на ОСП и начините за тяхното подобряване.

Освен това преките плащания са един вид възнаграждение за някои аспекти на работата на стопаните, които не са свързани с пазарите, но въпреки това представляват важни обществени блага за всички европейци. В реформата, приета през юни 2013 г., се предвижда 30 % от преките помощи да бъдат свързани с използването на ефективни селскостопански практики за опазване на биоразнообразието, качеството на почвите и околната среда като цяло. Става въпрос например за диверсификация на културите и за поддържане на постоянни пасища и екологични зони в стопанствата.

Освен това всички преки плащания се извършват при условие, че стопаните спазват строги стандарти относно околната среда, безопасността на храните, здравето на растенията и животните и хуманното отношение към животните, както и че поддържат земята си в добро състояние. Това се нарича „кръстосано спазване“. При неспазване на тези правила, плащанията могат да бъдат спрени, а стопаните – подложени на санкции.

Как функционират селскостопанските пазари в ЕС?

ОСП гарантира, че фермерите произвеждат това, което е нужно на пазара и същевременно предоставя защитни механизми за предотвратяване на разрушаването на цели сектори от производството в резултат на икономически, здравни или свързани с времето кризи. Тези механизми включват изкупуване чрез публични интервенции (националните агенции за интервенции изтеглят свръхпродукцията от пазара) и помощи за частно складиране (за стабилизиране на пазарите).

С решенията от юни 2013 г. тези инструменти ще бъдат модернизирани. Тъй като кризите са по-чести и по-тежки от преди, се създава специален резерв за случаите, в които кризите нарушават нормалното функциониране на пазара, както и засилен механизъм за действие в извънредни случаи. Освен това се вземат мерки, благоприятстващи създаването на взаимни фондове и механизми за застраховане, за да се помогне на фермерите по-добре да предвиждат и да се справят с кризи.

Въвеждат се също нови механизми за насърчаване на стопаните да се организират в браншови и междубраншови организации. Комисията ще следи и отношенията в хранителната верига, за да насърчава различните участници да повишават прозрачността на цените и търговските практики.

Фермерите в Европа намаляват поради тежестта на работата и значителните инвестиции, необходими за започване на дейност. В момента 30 % (4,5 милиона) от всички стопани в Европа са на възраст над 65 години, а само 6 % са под 35 години. Необходимо е да се повиши привлекателността на тази професия и да се помогне на младите да навлязат в нея.

За тази цел и за да се насърчи приемствеността в селското стопанство, в ОСП са предвидени механизми за подпомагане на започването на дейност. С реформата от 2013 г. се въвежда нов вид помощ за младите земеделци — бонус от 25 % от размера на преките плащания за млади фермери през първите пет години на дейност.

Развитие на селските райони

Какво представлява развитието на селските райони?

В рамките на ОСП целта на развитието на селските райони е запазване на жизнеспособността на тези райони чрез подкрепа за програми за инвестиране, модернизиране и подпомагане на селскостопанските и неселскостопанските дейности в тях.

Страните членки избират мерки, съобразени с техните конкретни нужди, и управляват своите програми сами. ЕС заплаща част от разходите (съфинансиране).

Бюджетът за ОСП за 2014-2020 г. за всички 28 страни от ЕС възлиза на 95 млрд. евро (по текущи цени).

Тези средства се предоставят по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

Как се използват средствата?

От 2014 г. нататък Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) ще бъде включен в нова обща стратегическа рамка заедно с Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), за да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“ — устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж.

Средствата могат да се използват както за селскостопански, така и за неселскостопански дейности, свързани със следните приоритети:

• 
  насърчаване на трансфера на знания и иновации;
  
• 
  засилване на конкурентоспособността;
  
• 
  подобряване на организацията на хранителната верига и управлението на рискове;
  
• 
  възстановяване, опазване и подобряване на екосистемите;
  
• 
  насърчаване на ефективното използване на ресурсите и преминаването към нисковъглеродна икономика;
  
• 
  насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони.
  

Всяка страна съставя своя национална стратегия за развитие на селските райони, но конкретни програми могат да бъдат разработвани и прилагани и на регионално равнище.

Целта на регионалната политика на ЕС е да се подпомогнат най-бедните региони в ЕС, докато програмите за развитие на селските райони важат за всички селски райони в Съюза.

Чрез политиката за развитие на селските райони се помага не само на земеделските стопани, но и на други участници в икономиката на селските райони – собственици на гори, работници във ферми, малки предприятия, местни асоциации и др.

Какво представлява LEADER?

LEADER е програма за укрепване на икономиката на селските райони чрез насърчаване на техните жители да предприемат действия на местно равнище (отдолу нагоре), вместо да им се налагат „готови“ мерки (отгоре надолу). Според действащите правила страните от ЕС трябва да изразходват поне 5 % от своя бюджет, предвиден за развитие на селските райони, за финансиране на проекти по програма LEADER.

Всяка програма за развитие на селските райони трябва да включва мерки за опазване и подобряване на природните ресурси и ландшафти на ЕС в селските области.

С бюджета се финансират мерките за защита и опазване на природните ландшафти и мерките за борба с изменението на климата, а именно за:

• 
  запазване на качеството на водите;
  
• 
  устойчиво управление на земите;
  
• 
  засаждане на дървета с цел предотвратяване на ерозия и наводнения.
  

Селското стопанство е сектор, подпомаган на практика почти изключително на европейско равнище за разлика от останалите сектори, за които има национални политики. Важно е да има обществена политика за сектор, който гарантира продоволствената ни сигурност и има ключово значение за използването на природните ресурси и за икономическото развитие на селските райони.

Всички страни от ЕС споделят тези цели, нито една от които не може да бъде постигната без предоставяне на финансова помощ за селското стопанство и селските райони.

Ето защо политиката трябва да се определя на европейско равнище, за да се гарантират справедливи условия с общ набор от цели, принципи и правила. Освен това при обща политика на ЕС бюджетните ресурси се използват по-добре, отколкото когато съществуват различни национални политики.

Освен управлението на единния пазар на ЕС други цели, които трябва да бъдат постигнати на наднационално равнище, са: сближаване между страни и региони, трансгранични екологични проблеми, както и световни предизвикателства като изменение на климата, управление на водите, биоразнообразие, здраве и хуманно отношение към животните, безопасност на храните и фуражите, здраве на растенията, обществено здраве и интереси на потребителите.

Защо на фермерите са им нужни публични средства?

Противно на широко разпространеното в някои страни мнение селското стопанство далеч не е златна мина. Инвестициите на фермерите от гледна точка на време и пари винаги зависят от „милостта“ на икономически, здравни и метеорологични условия, които са извън техен контрол. Селското стопанство изисква сериозни инвестиции – както човешки, така и финансови, които дават резултат месеци или дори години по-късно и винаги са уязвими.

Подпомагането на доходите на фермерите гарантира, че в ЕС продължават да се произвеждат храни, а освен това по този начин се заплаща за обществени блага, които нямат пазарна стойност: опазване на околната среда, хуманно отношение към животните, безопасна и висококачествена храна и др.

Аспектът „обществени блага“ е от особено значение, тъй като действащите в Европейския съюз правила са едни от най-строгите в света. Поради тази причина производството на храни в Европа е по-скъпо отколкото в страните с не толкова строги норми.

Без обществена подкрепа европейските стопани няма да могат да се конкурират с фермери в други части на света и едновременно с това да продължат да отговарят на очакванията на европейските потребители. Като се има предвид, че изменението на климата става все по-осезаемо, разходите за устойчиво земеделие могат само да продължат да нарастват.

Колко ни струва ОСП?

Колко струва ОСП на данъкоплатеца?

ОСП струва на всеки гражданин на ЕС около 30 евроцента на ден. През 2011 г. политиката представлява 43 % от годишния бюджет на ЕС или 58 милиарда евро. Този дял непрекъснато намалява от 1984 г. насам, когато на ОСП са се падали 72 % от бюджета, при положение че поради разширяването на Съюза броят на селските стопани от 1992 г. до днес почти се е удвоил.

Разходите за ОСП в действителност са по-малко от 1 % от публичните разходи на всички държави членки. Публичните разходи за селскостопанския сектор в ЕС са обединени на европейско равнище за разлика от всички останали икономически отрасли. За сравнение страните от ЕС харчат три пъти повече за отбрана.

Защо почти 40 % от бюджета на ЕС се изразходват за селско стопанство, а не за други сектори?

Селското стопанство е единственият сектор, изцяло финансиран от бюджета на ЕС, което означава, че разходите на равнище ЕС заместват разходите на национално равнище. Други области, като например научните изследвания, образованието, транспорта, отбраната, пенсиите и здравното обслужване не влизат в бюджета на ЕС или са много малка част от него. Те се финансират изключително или предимно от националните бюджети и се ръководят от държавите членки.

В замяна на това ОСП гарантира на европейските граждани сигурни и изобилни доставки на висококачествени храни, както и здравословна околна среда и красива природа.

Как се финансира ОСП?

Средствата за ОСП идват от общия бюджет на ЕС. Разходите в рамките на ОСП за развитие на селските райони се финансират съвместно от страните членки и ЕС.

Бюджетът на Съюза се попълва предимно от неговите „собствени ресурси“ — мита, такси, ДДС и ресурси, базирани на брутния национален доход (БНД) на държавите членки.

Кой получава средствата и в какъв размер?

От 2009 г. в интерес на прозрачността и отчетността всяка страна от ЕС трябва да публикува списък на получателите на средства по ОСП. В резултат на обжалване от страна на германски фермери в Съда на ЕС обаче задължението за публикуване на пълна лична информация за получателите на средства по ОСП бе преустановено през 2010 г. поради нарушаване на правото на личен живот. По-конкретно Съдът нареди имената на получателите вече да не се публикуват. Комисията продължава да поддържа принципа на прозрачност и предложи нови правила, вземащи предвид аргументите на Съда. Реформата от юни 2013 г. отново въвежда задължение за прозрачност, като взема предвид принципите на пропорционалност, изтъкнати от Съда. По-конкретно правилата няма да важат за малките стопани, които получават ограничени средства.

Подкрепяйки устойчивите селскостопански практики чрез ОСП, ние помагаме за опазването на околната среда и богатството и разнообразието на нашите ландшафти и храни.

Най-съществените реформи на ОСП започнаха през 1992 г. и се засилиха през 2003 г., когато бе прекъсната връзката между субсидии и производство. Това означава, че фермерите вече няма нужда да произвеждат храни, за които няма пазар само за да получават субсидии. Вместо това земеделските стопани имат свободата да произвеждат това, което пазарът и потребителите искат, да търсят нови доходоносни пазари и да разработват нови ниши.

Сега фермерите получават подкрепа за доходите си при условие, че се грижат за своите селскостопански земи и отговарят на стандартите за безопасност на храните, на екологичните стандарти и на стандартите за хуманно отношение към животните. Ако случаят не е такъв, плащанията се намаляват.

Новата ОСП е по-адаптирана към реалността на днешния отворен свят, а Световната търговска организация смята, че 90 % от преките плащания не изкривяват търговията.

Чрез ОСП на потребителите се осигурява богат избор на висококачествена храна.

Комисията постоянно модернизира и опростява ОСП.

Сега, когато плащанията за фермерите вече не са свързани с производството, те могат да продължат да се радват на известна финансова сигурност, като в същото време са по-свободни да реагират на идващите от пазара сигнали.

Пазарните инструменти на ОСП (като например публичната интервенция) са адаптирани така, че да функционират като истински предпазни механизми, без да блокират нормалните пазарни сигнали. Политиката за развитие на селските райони помага на фермерите да преструктурират фермите си и да се грижат за околната среда, а това допринася за просперитета на тези райони.

През 2013 г. бе приета нова реформа на ОСП, която ще влезе в сила от 1 януари 2014 г. Всички елементи на реформата ще се прилагат от 1 януари 2014 г. с изключение на новата структура за преки плащания, която трябва да се съобрази с годишния цикъл на преките плащания. Годишните декларации на селските стопани ще бъдат получени през пролетта. Въз основа на тези декларации преките плащания по новата структура ще бъдат извършени през 2015 г. заедно например с плащанията за екологизиране и добавките за млади стопани.

Новата реформа засяга всички граждани на ЕС. За да я подготви, Комисията проведе диалог с всички заинтересовани лица и с цялото гражданско общество. След широкия обществен дебат през април-юли 2010 г. (участниците в него – индивидуално или колективно - бяха почти 6000) последва интензивен политически дебат със Съвета на министрите и Европейския парламент, като в резултат се очертаха общите аспекти на реформата на ОСП, приета през юни 2013 г. Комисията представи законодателни предложения на 12 октомври 2011 г.

Какво ще се промени с новата реформа:

• 
  Преките плащания за фермерите ще отразяват по-добре необходимостта от справедливо подпомагане на доходите им и оценяване на извършваните от тях публични услуги (напр. опазване на околната среда). С тях ще се осигурява по-голяма помощ на регионите, където условията са по-тежки, и ще се помага на младите хора да започнат селскостопанска дейност.
  
• 
  Механизмите за управление на пазара ще бъдат по-опростени, по-ефективни и по-бързи.
  
• 
  Политиката за развитие на селските райони ще бъде съсредоточена върху повишаване на конкурентоспособността и насърчаване на иновациите.
  

Цените на ниво производител са само относително малка част от цените, които потребителите плащат за храна. Цената на зърното определя само 5 % от цената на един хляб. По-високи цени за потребителите не водят непременно до по-високи доходи на земеделските производители, още повече че техните разходи за производство също се увеличават. Фермерите са все по-уязвими при колебания на пазара и нестабилност на цените, които са по-чести и по-силни от преди. През последните години сметките за енергия на селските стопанства са се увеличили с 223 %, а цената на торовете – със 163 %. Същевременно цените на селскостопанските продукти са нараснали средно с 50 %.

Наличните проучвания показват, че производството на биогорива в ЕС не играе съществена роля за поскъпването на храните. Едва 1 % от зърнените култури в ЕС отива за производство на етанол. Около 2/3 от нашето производство на маслодайна рапица се използват за производството на биодизел, но на производството на рапица в ЕС се падат едва 2 % от търсенето в световен мащаб. Въпреки това ние трябва да инвестираме във второ и трето поколение биогорива.

Земеделието може да помогне за създаване и поддържане на устойчива околна среда, но може и да я изложи на риск. Общата селскостопанска политика ще играе важна роля за постигане на равновесие и тази роля ще бъде решаваща през следващите години.

След реформата на ОСП, приета през юни 2013 г., всяка държава, всяка територия и всеки стопанин ще допринасят за устойчивостта на селското стопанство и борбата с изменението на климата чрез прости мерки с доказан положителен ефект. От 2014 до 2020 г. в селското стопанство ще бъдат инвестирани над 100 милиарда евро за осигуряване на качеството на почвите и водите, опазване на биоразнообразието и борба с изменението на климата:

• 
  Екологизиране: 30 % от преките плащания ще бъдат свързани с прилагането на три полезни за околната среда селскостопански практики — диверсификация на културите, поддържане на постоянни пасища и на 5 %, а по-късно и на 7 % приоритетни екологични области от 2018 г. нататък — или на еквивалентни по отношение на ползата за околната среда мерки.
  
• 
  Поне 30 % от бюджета на програмите за развитие на селските райони ще трябва да бъдат отделени за агроекологични мерки, за подпомагане на биологичното земеделие или за проекти, свързани с новаторски инвестиции или мерки от полза за околната среда.
  
• 
  Агроекологичните мерки са засилени и ще трябва да допълват практиките за екологизиране. Тези програми ще трябва да бъдат по-амбициозни и следователно по-ефективни по отношение на защитата на околната среда (гаранция за избягване на двойното финансиране).
  

Биологичното земеделие спазва естествения цикъл на растенията и животните. То е защитено от строги правила за производство, установени от европейското законодателство. За него важат също правила за етикетиране и проследяване с цел гарантиране на качеството и автентичността на биологичните продукти без значение в коя страна са произведени.

В този контекст ЕС разработи специално европейско лого за продукти, които отговарят на европейските стандарти за биологично производство. Фермерите, които практикуват биологично земеделие, и производителите на биологични храни трябва да преминат през строга процедура на сертифициране, преди да могат да използват логото.

Страните от ЕС могат да предложат конкретна помощ в програмите си за развитие на селските райони на фермери, желаещи да се заемат с биологично земеделие. Тази възможност ще бъде по-осезаема след 2013 г. – с предоставяне на конкретна помощ за биологично земеделие и възможността да се получава помощ за преминаване към биологично земеделие и неговото поддържане.

Отнася ли се ОСП до горското стопанство?

ОСП не обхваща горското стопанство за търговски цели, но отчита положителния ефект от добре управляваните горски площи върху природните ландшафти и биоразнообразието. Затова тя подкрепя фермерите, които искат да залесят отново част от селскостопанските си земи.

През последните двадесет години ЕС направи сериозни усилия да отвори своя пазар. Над две трети от внасяните продукти произхождат от развиващи се страни, т.е. повече от вноса на САЩ, Австралия, Япония, Канада и Нова Зеландия взети заедно. Двустранните споразумения с много страни позволяват облагане с ниски мита на вноса на селскостопански стоки, като 50-те най-бедни страни в света могат да изнасят без мита неограничени количества за ЕС.

Ако издигнем нови бариери, нашите търговски партньори ще направят същото. Европа е конкурентоспособна, защото предлага висококачествени преработени храни. Пазарите в развиващите се страни, в това число Китай и Индия, предлагат големи възможности за развитие в тази посока.

Най-добрият начин за гарантиране на продоволствената сигурност е поддържането на балансирана двустранна търговия. А най-добрият начин да защитим нашите фермери е като им осигурим стабилни доходи и така им позволим да се съревновават успешно на световния пазар – точно това, което ОСП прави днес.

ОСП и развиващите се страни

Преди 20 години ЕС изразходваше близо 10 млрд. евро годишно за експортни субсидии. През 2011 г. бяха изразходвани едва 160 млн. евро. Експортните субсидии са насочени предимно към Средиземноморския басейн и останалата част от Европа. Само много малка част от субсидираните стоки стигат до Африка.

От 2014 г. нататък механизмът за експортни субсидии ще се задейства само в изключителни случаи.

Развиващите се страни имат ли реална полза от търговските отстъпки на ЕС?

ЕС има споразумения за преференциални мита с много от развиващите се страни. Съюзът предоставя повече свързани с търговията помощи на развиващите се страни от всички останали страни по света взети заедно – почти 1 млрд. евро годишно през последните 3 години.

71 % от износа на селскостопански продукти от развиващите се страни е за ЕС (през 2008-2010 г. той възлиза на 59 млрд. евро) – повече, отколкото за САЩ, Канада, Япония, Нова Зеландия и Австралия, взети заедно. Само вносът в ЕС от Африка възлиза на повече от 12 млрд. евро (15 % от целия внос на Съюза). Около една трета от износа на развиващите се страни е предназначен за ЕС.

Какъв е подходът на ЕС към търговията с развиващите се страни?

ЕС подкрепя многостранните търговски правила, които са от полза за всички и особено за развиващите се страни. Ето защо Съюзът смята, че развитите страни трябва да понижат своите мита повече и по-бързо от развиващите се страни.

ЕС значително повиши безопасността на храните след кризите, свързани с храни през 90-те години на миналия век, като въведе например мерки за хигиена, правила за здравето на животните и растенията, контрол на остатъците от пестициди и добавките в храните и др. Европейското законодателство в областта на храните е едно от най-строгите в света.

Освен правила за хигиената, които гарантират безопасността на продуктите, ЕС е разработил:

• 
  пазарни стандарти, на които продаваните в ЕС продукти трябва да отговарят;
  
• 
  незадължителни термини за указване на качеството на продукта върху етикета;
  
• 
  европейски схеми за качество, които открояват отделни специфики:
  

• 
  защитено наименование за произход (ЗНП) или защитено географско указание (ЗГУ) за качество, свързано с географския произход;
  
• 
  храна с традиционно специфичен характер (ХТСХ);
  

• 
  специално лого на ЕС за биопродукти, отговарящи на строги стандарти;
  
• 
  насоки за подобряване на функционирането на системите за сертифициране на качеството на храните, гарантиращи съответствие с някои продуктови характеристики или процеси.
  

Целта на законодателството на ЕС за хуманно отношение към селскостопанските животни е да се признае, че животните имат чувства и не бива ненужно да страдат. Правилата поддържат „петте свободи“ на животните:

• 
  свобода от глад, жажда и недохранване;
  
• 
  свобода от физически и температурен дискомфорт;
  
• 
  свобода от болка, нараняване и заболяване;
  
• 
  свобода да проявяват нормалния си тип поведение;
  
• 
  свобода от страх и страдание.
  

Чрез ОСП се предоставя помощ на фермерите, за да подобряват условията за хуманно отношение към животните в своите ферми отвъд изискванията на минималните стандарти:

• 
  Цялата помощ, получена от фермерите по линия на ОСП, изисква спазване на минимални стандарти за хуманно отношение към животните. Фермерите, които не ги спазват, могат да изгубят плащанията изцяло или частично.
  
• 
  Фермерите, които инвестират в подобряване на методите на отглеждане (например условията на настаняване), имат право на допълнителни безвъзмездни средства.
  

Грижата за хуманното отношение към животните надхвърля границите на ЕС. Съюзът работи активно за повишаване на осведомеността по тези въпроси като аспект с добавена стойност в международната търговия.

Правилата на ЕС за болестите по животните са задължителни за страните членки и продължават да се подобряват с натрупването на опит и познания.

MEMO/13/631