IV.ПРИОРИТЕТИ И ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА

IV.2Цели

• 
  Развитие на облачни информационни технологии
  

Изграждане на Правителствен Облак, чрез развитие на базовата инфраструктура за реализацията на електронни услуги и определянето й за единен системен интегратор на електронното управление.

Ползи от прилагането на облачните информационни технологии в държавното управление:

• рационално и целево използване на ресурсите, ще повиши ефективността на държавното управление ще и ускори процеса на осъществяване на електронното управление в страната;

• повишаване на своевременността, достоверността, надеждността, сигурността и съвместимостта на обмена на информацията както между структурите на държавната администрация, така също и между тях и гражданите и ефективността на използваните ресурси и качеството на прилаганите управленчески практики и услуги.

Използването на предимствата на Облака ще има мощен катализиращ ефект за създаване на цифрова администрация, особено за онези държавни органи и институции, които не разполагат с финансов ресурс и квалифициран състав за внедряване на електронното управление.

Миграцията към услуги в облака ще се извършва едновременно с неговото развитие и добавяне на нови възможности. В началния етап ще се очаква потребителите да направят преглед на текущото състояние на IT инфраструктурите си. В резултат на прегледа ще стартира плавно мигриране на част от компонентите в облачната среда (physical to virtual – P2V), като се започне от тези с най-ниски натовареност и изисквания за непрекъсваемост. На втори и следващ етап процесът ще продължи с мигриране на по-сложни компоненти и системи като се избягват действия от типа „виртуализация на всяка цена“. При проектиране и въвеждане в експлоатация на нови компоненти и системи, както и при подобряване на същите ще се анализира първо възможността за използване на облачни услуги.

Услуги ще се развиват и ще са налични за потребители поетапно и в най-общия случай ще са разделени в три фази: Инфраструктура като услуга (Infrastructure As а Service – IaaS), Платформа като услуга (Platform As а Service – PaaS) и Софтуер като услуга (Software As а Services – SaaS).

• 
  Отваряне на данни. Използване на отворени данни.
  

• 
  Създаване на общи правила за организациите от публичния сектор, така че да публикуват информацията си в свободно достъпен, машинночетим формат, който позволява повторната употреба на данните и се разпространява безплатно, или цената се състои само от разходите за предоставянето им;
  
• 
  Приоритизиране на публичната информация;
  
• 
  Създаване на Платформа за отворени данни
  
• 
  Създаване на техническа възможност за автоматично актуализиране на информацията.
  
• 
  Съответстващи подзаконови нормативни актове
  

Отворени данни се използват при разработването на политики - изготвяне на стратегически документи и различни доклади, като например годишните и шестмесечните отчети; един от възможните начини на използване на ресурса е при вземането на решения.

Използването на отворени данни ще създаде иновативни услуги, нови компютърни и мобилни приложения, ще увеличи икономическото въздействие, ще създаде нови работни места, ще повиши публичността на администрацията, ще подобри аналитичните процеси, ще повиши прозрачността.

Инициативата за отворени данни е част от Стратегията за развитие на държавната администрация (2014 – 2020). Няма стратегия за отворените данни, но тяхното развитие е заложено в редица други програми и планове за действие.

Политиката за стандартно лицензиране ще се развива чрез подзаконови актове, свързани със Закона за достъп до обществена информация, които са в процес на подготовка.

Указанията за публикуването на информация от публичния сектор са в процес на подготовка.

Предвижда се одобряването на цялостна политика в областта на отворените данни. Тя е насочена към приоритизирането на това, коя информация да бъде отворена във всяка една администрация; трябва да се определят технически изисквания и ясни насоки относно споделянето на данни и информация; следващата стъпка е действителното отваряне на данните съобразно приоритетите. Изключително важно е да се представи значението на отворените данни в администрацията и да се насърчава процеса.

С развитието на отворените данни в България ще се подобри административната отчетност, усъвършенстване на механизмите за предоставяне на обществена информация за повторно използване в отворен формат, а чрез това и улесняване при използването на обществените данни от гражданите и бизнеса.

• 
  Интернет управление
  

Процедура за избор на кандидат за създаване и администриране на регистър на домейн от високо ниво на кирилица “.бг”.Националният домейн на кирилица „бг“ получи одобрение от международната Интернет организация за имена и адреси ICANN.

 За постигането на тези амбициозни цели, са необходими мерки за поетапно увеличаване на скоростта на достъпа до интернет и осигуряване на широколентово покритие на малките градове и селските райони (предлагане):

• 
  Освобождаване на радиочестотен спектър, който в момента се ползва за целите на националната сигурност и военни нужди и предоставяне на възможност за развитие на безжични широколентови приложения (напр. 2.5-2.69 GHz, 800 MHz и др.);
  
• 
  Синхронизиране на приложимата законова и подзаконова нормативна уредба, с оглед осигуряване на съвместно ползване и разполагане на различните видове техническа инфраструктура, и съответно, намаляване на разходите при строително-монтажните работи и бързо изграждане на мрежи от следващо поколение;
  
• 
  Технологично обновяване и надграждане на съществуващи стари широколентови мрежи с цел постигане на необходимите параметрите, осигуряващи възможност за предоставяне на нови, модерни електронни услуги със значително по-високи скорости в периода 2014 -2020 г.;
  
• 
  Поетапно изграждане на мрежи за широколентов достъп от ново поколение (NGA-Next Generation Access) в периода 2015 -2020 г. Тези мрежи са с определящо значение и представляват изключително важна технологична предпоставка за успешно предоставяне на трансгранични електронни услуги от висок икономически и обществен интерес в рамките на ЕС, като трансгранични електронни обществени поръчки, трансгранично регистриране на фирми, трансгранични здравни услуги и др.;
  
• 
  Изграждане на свръхвисокоскоростна комуникационна свързаност за достъп от следващо поколение (NGA) до 264 общински центрове както и до сградите на публичните институции в тях (съдебна власт,прокуратура, полиция, училища, болници);
  
• 
  Реализиране на инвестиционни проекти в отдалечените, слабо-населени и селски райони и регионални проекти за изграждане на безжичен широколентов достъп в общините, както и на високоскоростна свързаност на читалищата, медицински заведения, кметства.
  

• 
  Обучителни курсове за централната, регионалната и местната администрация;
  
• 
  Демострационни проекти за широколентов достъп в отдалечени населени места в цялата страна;
  
• 
  Комуникационна кампания за повишаване информираността и уменията на населението и бизнеса в използването на широколентови услуги.
  

Основните мерки за постигането на тази цел са:

• 
  Свързване на до 200 регистъра от ключово значение за предоставянето на комплексни електронни услуги и осигуряване на 100 % електронен документооборот между администрациите.
  
• 
  Осигуряване на удобен механизъм за електронна идентификация на физически лица в електронния свят.
  
• 
  Предоставяне на приоритетно портфолио от комплексни електронни услуги, от висок икономически и обществен интерес, достъпни чрез Единния портал за достъп до електронни административни услуги (ЕПДЕАУ)
  
• 
  Преминаването към изцяло електронни обществени поръчки – 50% от процедурите в държавната и общинската администрация – електронни (2017г.) и 100% от процедурите в държавната и общинската администрация – електронни (2020г.)
  
• 
  Въвеждане на услуги на електронното правосъдие, които да гарантират висока степен на ефективност на органите на съдебната власт и на техните администрации.
  
• 
  Увеличаване на обхвата и подобряване на качеството на електронните услугите в сферата на образованието, здравеопазването, администрацията и др.,
  

Основните мерки за постигането на тази цел са:

• 
  Модернизиране на съществуващата и развитие на нова ИКТ базирана инфраструктура за научни изследвания, развойна дейност и иновации чрез подкрепа на ключови проекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура.
  
• 
  Модернизиране на съществуващи центрове за върхови постижения и центрове за компетентност и целенасочено създаване на нови такива структури въз основа на техния потенциал за принос към базата знания и иновационния капацитет в областта на ИКТ.
  
• 
  Подкрепа за развитие на ИКТ клъстърите и оползотворяването на потенциала им за иновации и регионална интелигентна специализация
  
• 
  Стимулиране на сътрудничеството между предприятията и водещи национални и/или европейски академични и изследователски групи в областта на ИКТ, основно в пред-пазарния етап (технологичен трансфер), което да доведе до създаване/развитие на иновационен капацитет и споделяне на ресурси за разработване и внедряване на иновативни процеси и продукти.
  
• 
  Насърчаване на предприемаческата активности засилването на производствения и управленския капацитет на предприятията от ИКТ сектора и особено на МСП.
  
• 
  Брандинг и позициониране на ИКТ сектора на националния и световния пазари.
  

• 
  Осигуряване на високоскоростна свързаност на висшите учебни заведения и училищата;
  
• 
  Осигуряване на електронно учебно съдържание с отворен достъп на всички нива на образователната система.
  
• 
  Модернизиране на на учебните програми в областта на ИКТ в съответствие с изискванията на трудовия пазар
  
• 
  Повишаване на ИКТ компетентностите на преподавателите
  
• 
  Стимулиране на сътрудничеството между образователните институции и бизнеса.
  
• 
  Мерките по този приоритет целят модернизация на образователната система и системата за учене през целия живот чрез широко въвеждане на ИКТ и по специално:
  
• 
  Осигуряване на на високоскоростна свързаност на висшите учебни заведения и училищата;
  
• 
  Оборудване на училищата с компютри и др. техника
  
• 
  Осигуряване на електронно учебно съдържание с отворен достъп на всички нива на образователната система, които да предоставят възможности за широко въвеждане на е-ученето.
  
• 
  Модернизиране на на учебните програми в областта на ИКТ в началното, средното и висшето образование с цел изграждане на ИКТ професионалисти с компетентности отговарящи на изискванията на пазара на труда.
  
• 
  Повишаване на ИКТ компетентностите на учителите и преподавателите и усъвършенстване на системата за оценяване на резултатите от обучението и професионално развитие.
  
• 
  Стимулиране на сътрудничество между средните професионални и висшите училища и бизнеса, в т.ч. съвместно разработване на учебни планове и програми и предлагането на целеви стипендии за учениците и студентите.
  
• 
  Валидиране и сертифициране на знанията, уменията и компетентностите в областта на ИКТ, придобити чрез неформално и самостоятелно учене, включително, когато е приложимо, чрез образователни ресурси със свободен достъп.
  

• 
  Подкрепа за внедряването на базирани на ИКТ продуктови, процесни и управленски/организационни иновации или такива свързани с подобряването на енергийната ефективност в предприятията от другите икономически сектори и особено в МСП. Подходящи са ИКТ решения приложен и системен софтуер, разработени специфично за нуждите на предприятието, както и готови решения, които да бъдат адаптирани в полза на увеличаване на производителността;
  
• 
  Изграждане на портали за електронна търговия и електронен бизнес;
  
• 
  Осигуряване на достъпни интерактивни он-лайн услуги (и цифровото приобщаване на хората и групите в неравностойно положение , възрастните и трудно мобилните хора), увеличени възможности за гъвкава, дистанционна и почасова работа (вкл. за майки).
  
• 
  Развитие на ИКТ базирани здравни и социални услуги;
  
• 
  Стимулиране използването на ИКТ в дейностите по управление на ресурсите, енергийния мениджмънт, следеното на екологични характеристики и ефекти върху изменението на климата, опазване и мониторинг на околната среда, управлението на водите, управлението на отпадъците, развитието на екологосъобразен и енергийно ефективен транспорт и подобрена мобилност посредством изграждане на Интелигентни транспортни системи и др;
  
• 
  Подкрепа за цифровизиране на културно, научно, публицистично и др. съдържание в публичните и частни  библиотеки, архиви, музеи и колекции, което да бъде достъпно за творческите индустрии и използвано от тях за развитие на  иновативни приложения и услуги. 
  
• 
  Стимулиране предоставянето отворени данни от публичния сектор за разработване и предоставяне на услуги с добавена стойност от страна на частния сектор ( напр. туристическите и творческите индустрии)
  
• 
  Стимулиране използването на иновационния потенциал на големите данни по цялата верига на стойността от НИРД до създаването и предоставянето на разнообразни продукти и услуги с добавена стойност.
  
• 
  Внедряване на базирани на ИКТ продуктови, процесни, управленски и др. иновации в предприятията и особено в МСП.
  
• 
  Изграждане на портали за електронна търговия и електронен бизнес.
  
• 
  Цифрово приобщаване на хората в неравностойно положение.
  
• 
  Развитие на ИКТ базирани здравни и социални услуги.
  

• 
  Осигуряване на висока степен на оперативна съвместимост, и мрежова и информационна сигурност на всички нива, които са и основни предпоставки за изграждане на доверие в предоставяните публични услуги.
  
• 
  Осигуряване на трансгранична оперативна съвместимост на публичните е-услуги от висок икономически и обществен интерес, които дават възможност на предприемачи да започнат и да извършват стопанска дейност навсякъде в Европа независимо от местонахождението им. Това е необходимо условие за развитие на единен цифров пазар в рамките на ЕС.
  

Финансирането на мерките ще се осигури чрез държавния бюджет, новите оперативни програми, които ще действат в периода 2014-2020 г. и разнообразни публично-частни партньорства.

Сериозни възможности за финансиране на НИРД и иновациите има и в действащите в момента програми на ЕС „Хоризонт 2020“ за научни изследвания и иновации и Механизма за свързване на Европа. За да бъдат те оползотворени са необходими последователни усилия за подпомагане на участието на заинтересованите български организации и фирми.