Информация,права,обществен интерес

Българската Конституция урежда правото на всеки на достъп до информация, съдържаща се у държавните органи. Чл.41 ал.2 от Конституцията гласи:

“Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.”

Освен че правото е признато на всеки, то е всеобхватно - обхваща цялата информация, съдържаща се у всички органи с изключение на изрично определената от Конституцията като ограничена за достъп. Редица европейски държави имат аналогична конституционна разпоредба като Швеция, Холандия, Испания, Португалия, Австрия, Унгария, Естония, Белгия, Румъния.

Правото на информация защитава множество различни интереси. Трудно е да се идентифицира интересът във всеки конкретен случай. Освен това, предоставянето на правомощие на администрацията да преценява доказан ли е или не, интересът създава опасност за злоупотреба. Обикновено искащият информация не е запознат със съдържанието й за разлика от държавния орган, което също затруднява обосноваването на интереса. Също така никъде позитивното право не предвижда преценка дали съществува интерес от упражняването на основно човешко право. Следователно условието исканата информация да не е изключена от правото на достъп и редът, по който съответният закон изисква да се упражнява правото на достъп до информация, дават законовия обхват на интереса.

Обществените интереси, които обуславят съществуването на право на достъп до информация, са разнопосочни в зависимост от това кой и защо иска информация. Така достъпът на едни органи на власт до информация, съдържаща се у други, обезпечава ефективното държавно управление. Достъпът до информация на страна по правоотношение обуславя ефективното упражняване на дадено субективно публично или частно право на тази страна - това може да е правото на защита в рамките на граждански или наказателен процес, правото на административна услуга, правото на сигурност в гражданския оборот по отношение на търговски сделки и сделки с недвижими имоти и др. Като отделен се обособява интересът на едно лице на достъп до личните му данни, които държавата съхранява, с оглед нанасянето на поправки на грешки или узнаване на информация, неизвестна дотогава. Общественият достъп е основателен заради интереса от точното изпълнение на задълженията на съответната администрация, допринасянето за обществения дебат и информираността на обществото, предотвратяването на злоупотребата с власт и корупцията, обезпечаването на ефективно участие на гражданите в процеса на вземане на решения. Именно този интерес, който способства за функционирането на едно демократично общество, стои в голяма степен в основата на правото на достъп до информация като принадлежащо към групата на правата на човека.