Информация, права, обществен интерес. Защита на личните данни

Нормативната уредба на авторското право включва както вътрешни, така и международни нормативни актове. Връзката между правната информация и авторските права е следната: фактическото използване на благата, които са обект на авторско право е лесно осъществимо, и извън държавата на създаването им, което предопределя и необходимостта от защита на правата на авторите и извън територията на страната, в която са възникнали. По пътя на съгласуване на волите на отделните държави чрез приемането на различни универсални и регионални конвенции и спогодби са се оформили основните принципи в областта на интелектуалната собственост, като принципът на предоставяне на национален режим, принцип на взаимността и т. н. Вътрешноправните източници в областта на авторското право са съобразени с изискванията на международните норми, като конкретизират уредбата на авторското право в национален мащаб. Най-важните вътрешни актове са Конституцията на РБ и Закона за авторското право и сродните права (ЗАПСП). Съществуват норми и от други закони, както и редица подзаконови актове, които имат отношение към материята.

Обектите на авторското право са произведенията на литературата, науката и изкуството, плод на творческа дейност. За да се превърне в обект на авторско право всяка творба трябва да бъде обективирана по някакъв начин (т. е. по някакъв начин да е въздействала върху сетивата на други лица). В Закона за авторското право и сродните права (ЗАПСП) не се подчертава изрично, че произведението трябва да е ново и оригинално, но това изискване мълчаливо се съдържа в критерия "резултат на творческа дейност".

Връзката между правната информация и авторските права може да се разглежда и при създаване на самите правно информационни системи, при които се използват различни компютърни програми.Авторското право върху компютърни програми има някои особености. Според чл. 70 от закона: Ако не е уговорено друго, счита се, че лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може да зарежда програмата, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки.

Според чл 71 от закона: Лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може без съгласието на автора и без заплащане на отделно възнаграждение:

1. да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване, за който е придобита програмата.

3. да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми, при условие, че необходимата за тази цел информация не е била предоставена в готов вид и че това се извършва само по отношение на онези части от компютърната програма, които са необходими за постигане на съвместимостта. Получената информация не може да бъде използвана за създаване и разпространение на компютърна програма, чийто програмен код се превежда, както и за каквото и да е друго действие, което може да накърни авторските права върху програмата.

Не са обект на авторското право:

-нормативни и индивидуални актове на държавните органи за управление и официалните им преводи;

-идеи и концепции;

-фолклорни творби;

-новини, факти, сведения и данни.

Следователно, източниците на правна информация не са обект на авторски права и могат да бъдат използвани при създаването на правни информационни системи.