Информация, права, обществен интерес. Защита на личните данни



страница3/8
Дата03.01.2022
Размер38.02 Kb.
#111668
ТипИзложение
1   2   3   4   5   6   7   8
pravna-informatika
2.Защита на личните данни.

  Eжедневно всеки един от нас става субект на обработка на лични данни. Лични данни на гражданите се събират и обработват почти във всяка сфера на обществения живот: в дейността на държавните органи и държавната администрация, при различни транзакции и сделки в частния сектор, при медицинско обслужване, при полагане на труд и социално обслужване, в образователната система, при получаване на публични услуги и т.н. Мащабите на движение на информационните потоци и количествата обработвани лични данни, нарастващи все повече и повече, е наложило необходимостта от възприемане на механизми и правила за защита на личната информация. Българският Закон за защита на личните данни, подобно на Европейските законодателства, възприема мерки за защита и предоставя съответни права на гражданите, чрез упражняването на които те да могат да бранят своята лична информация от посегателства.

На първо място,гражданите имат право на информация при събиране на техните лични данни. Когато някой поиска от тях да разкрият личните си данни, гражданите имат право да узнаят кой, за какви цели и какви данни ще събира за тях. На това право съответства и задължението на администраторите на лични данни да информират лицето относно целта и средствата на обработката, получателите, на които могат да бъдат предоставени данните, сферата на ползването на данните, наименованието и адреса на администратора.Гражданите имат право да бъдат информирани също така дали данните, които се изисква да предоставят, трябва задължително да бъдат предоставени или предоставянето има само доброволен характер и могат да откажат. Това право е във връзка със задължението на администраторите да изискват съгласието на лицата, когато пристъпят към обработване на данните им.
Принципното положение в закона е, че при обработката на лични данни трябва да се иска съгласието на лицата, чиито данни ще се обработват.

Изключение от този принцип се допуска само в точно определени случаи - когато личните данни се събират и обработват за изпълнение на законово задължение на администратора, когато обработката се извършва за нуждите на научни изследвания или на статистиката и данните са анонимни, или когато обработването е във връзка със защитата на живота или здравето на лицата, както и когато състоянието им не позволява да дадат съгласието си. Затова е нужно да се знае точно за какво и на какво основание се събират данните, за да знаят гражданите дали в конкретния случай съгласието им задължително трябва да се получи, за да е правомерно обработването, или обработката става независимо от тяхното съгласие.Практиката по прилагането на Закона за защита на личните данни досега показва обаче, че изискванията за информиране на гражданите и получаване на тяхното съгласие, когато това е задължително, са едни от най-често нарушаваните норми. Често различни органи, организации и лица изискват от гражданите да попълват данните си в различни бланки и заявления, пропуски за влизане в учреждения, пощенски записи, гаранционни карти, амбулаторни листи, договори и др., без да ги уведомяват за какво обработват тези данни. Затова е добре гражданите и сами да изискват от органите, лицата и организациите тази информация, както да искат разяснение дали са длъжни да посочат данните или могат и да откажат, както и какви ще са последиците от този отказ.

Друга много важна законова възможност за гражданите, която е гарант за защита на личната им информация, е
правото на достъп до обработваните данни, както и правото да се иска поправянето или заличаването на данните.Чрез упражняването на тези свои права гражданите осъществяват контрол върху дейността на администраторите по обработването на личните им данни. За целта лицата могат да искат потвърждение от администратора, че личните им данни се обработват при него, могат да искат изтриването, превръщането на данните в анонимни и блокирането на обработването, когато това е в нарушение на закона или извън целите на обработката. Гражданите могат да искат също така актуализирането или поправянето на данните си. Тези искания се отправят писмено до администратора, който е длъжен да осигури достъпа, а ако откаже, неговия отказ може да се обжалва пред Комисията за защита на личните данни и пред съда.
Проблемен момент възниква тук във връзка с възможността на администраторите да отказват достъп до лични данни на лицата, когато с това биха се застрашили националната сигурност и обществения ред. Законът предоставя възможност да се уреди особен ред за обработката и достъпа до лични данни, когато това касае отбраната, националната сигурност и обществения ред. Именно такъв ред предвижда Закона за защита на класифицираната информация, където дадена информация може да се класифицира като държавна или служебна тайна и по този начин достъпа до нея да бъде забранен, дори и когато тази информация касае само лични данни на дадено лице.

Важен механизъм за защита на личната информация е също


правото на защита срещу незаконно предоставяне на данни на други лица или институции.Законът определя изискванията, при които е допустимо предоставянето на лични данни от администраторите към трети лица, организации и институции. Основно положение в този режим е изискването лицето изрично да е дало съгласието си за предоставяне на данните му.Така се гарантира на гражданите, че техните данни няма да бъдат разкривани без съгласието им. Изключенията от този принцип са единствено случаите, когато източниците на данни са публични регистри или документи с обществена информация; когато предоставянето е във връзка със защитата на живота или здравето на лицата; когато е необходимо на органите на съдебната и изпълнителната власт и за защита на конкуренцията и потребителите и това е установено в закон; или когато данните са необходими за целите на научни изследвания или за статистиката и са анонимни.Когато данните на лицата се предоставят от един администратор на друг, например от ЕСГРАОН към данъчните власти, от работодателите към Инспекцията по труда, и др., освен съгласието на лицата, допълнителна гаранция се явява и изискването за получаване на разрешение от Комисията за защита на личните данни за предоставяне на данните. Спазването на това изискване обаче се затруднява на практика, тъй като твърде често се налага на администраторите да обменят данни при изпълнението на различни свои задължения по закон, и необходимостта при всеки такъв обмен да искат разрешение от комисията създава доста трудности.Забраната за предоставяне на достъп на трети лица до личните данни на гражданите често се използва от страна на различни държавни органи като претекст да отказват достъп до обществена информация. Тези органи имат задължение по силата на Закона за достъп до обществена информация да предоставят достъп на обществеността до документи, актове, договори и др., създадени в процеса на тяхната работа. Държавните органи често отказват достъп, като се аргументират, че тъй като в тези документи се съдържат и лични данни на трети лица, не могат да предоставят достъп, за да не разкрият тези данни. Тази практика, разбира, се не е оправдана законодателно, тъй като няма пречка да се предостави достъп до онази част от документа, в която няма лични данни, или просто тези лични данни да се заличат в копието от документа, до който се предоставя достъп.

Гарантирането на защитата на личните данни се осъществява накрая и с възможността гражданите да обжалват


отказа на администраторите на лични данни да предостави достъп до данните им пред Комисията за защита на личните данни и пред съда, както и да сезират комисията при нарушения на техните права от страна на администраторите. Лицата имат право на компенсации за вреди при нарушаване на правата им.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница