Информация, права, обществен интерес. Защита на личните данни

Допустимите ограничения на правото на достъп до обществена информация са уредени в чл. 7 от ЗДОИ: “Не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя е класифицирана информация, представляваща държавна или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон.”

ЗДОИ не се прилага и информация по реда, предвиден в него не може да се получи, когато става дума за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица или се съхранява в Държавния архивен фонд на Република България (чл. 8 от ЗДОИ).

Съгласно ЗДОИ всеки може да поиска достъп до информация устно или с писмено заявление като достъпът до обществена информация е безплатен. Заплащат се само материалните разходи по предоставяне на информацията в поисканата форма.

По правило казваме, че всеки има достъп до информация. На практика съществува информация, която не е просто право на достъп, а права за получаване право на достъп при определени условия. Такава информация изисква особен режим на ползване и има отношение към приоритетните интереси на държавите, фирмите и гражданите. Правата за достъп до нея се определят с нарочни закони, част от информационната стратегия на съответната държава.

България също има своя информационна стратегия, която макар и създадена наскоро, налага изготвянето на редица закони, наредби и правилници имащи отношение към създаването, използването и съхранението на информационния ресурс.

Задължението за предоставяне на информация е за органите в системата на изпълнителната власт, за органите в системата на съдебната власт и за Народното събрание. Всички органи на централна власт и местно самоуправление са задължени да предоставят информация. Това се отнася и за институциите приравнени на държавни органи - държавни комисии, агенции и т.н. Лица като Националния осигурителен институт, Националната здравно-осигурителна каса, които представляват публичноправни субекти също са задължени да предоставят информация.

Основните причини за приемане на законите за достъп на информация или както е прието да се казва/ свобода на информацията / са: борбата с корупцията, гражданския контрол в процеса на вземане на решения, отговорно и прозрачно управление, информирано участие на гражданите.

Нормативните актове уреждат условията за получаване на достъп до обществена информация и обхвата на този достъп, процедурата, защитата и използването. Подробно са регламентирани органите и тяхното устройство и функции. Определени са държавните органи, отговарящи за достъпа на обществена информация, техните задължения и право на достъп на трети лица. Установяват се границите за ползване на конфедициалността на данните, тяхното законосъобразно набавяне, обработване и използване, както и осигуряване на безпрепятствен и своевременен достъп на лицата до информация в предвидените от закона случаи.

Правният режим се изгражда на основата на определени принципи, някои от които изрично са посочени в законовите уредби, а други могат да бъдат извлечени от тях чрез тълкуване.

Основни принципи са:

-Максимална откритост на институциите упражняващи власт. Този принцип се основава на предположението, че цялата съхранявана и обработвана от държавните институции и частни лица информация трябва да бъде обществено достъпна. Обикновено се предвиждат кратки срокове, в които исканата информация трябва да бъде дадена. Информацията се подава в най-подходящата за желана и желана форма /устно, писмено и по електронен път/ При отказ да се даде исканата информация съответния орган е длъжен да даде аргументирано обяснение.

-Заседанията на органите на власт са публични.Държавните институции и частните лица, обработващи данни, са длъжни да публикуват важната информация от публичен интерес, доколкото публикуването не застрашава националната сигурност и обществените интереси. Общите задължения за публикуване и основните категории информация, която трябва да се публикува се посочват изрично в закона.

- Въвеждане на процедури улесняващи достъпа на информация. Заявленията трябва да се обработват бързо. Предвиден е текущ и последващ контрол върху изпълнението на това задължение.

Има принципи които могат да бъдат обособени като специални.В повечето правни регламентации се посочват като данни, ползващи се от особена защита- а именно данни отнасящи се до религиозните, политическите или мирогледните убеждения, синдикалната принадлежност, здравното състояние, интимната сфера, расовата принадлежност, административните и наказателните преследвания и санкции, мерките за социална защита.

Достъпът до обществена информация се предоставя въз основа на устно запитване което се състои в задаване на въпрос, в случаите когато това може да стане веднага или в кратки срокове. Достъп до информация по устно запитване може да предостави всеки служител в рамките на своята компетентност. В случаите когато по устно запитване възникне въпрос от правна или фактическа стойност,/който изисква време за разрешаване/ на лицето се препоръчва да отправи писмено заявление.

Ако институция откаже да даде информация (или даде частичен достъп), може да се обжалва отказа пред съответния административен съд, окръжния съд по седалището на органа.