Информация за преценяване на необходимостта от извършване на овос

Районът е един от най-слънчевите на територията на страната. Годишната сума на слънчевото греене е 2226 часа. Както се вижда от фиг. 1 слънчевото греене има ясно изразен годишен ход с максимум през юли – 330 ч и минимум през януари 78 ч.

Фиг. 2. Средна месечна температура на въздуха, средна от максималните и абсолютна максимална температура

Фиг. 3. Средна от минималните и абсолютна минимална температури

Както се вижда от фигури 2 и 3 през всички зимни месеци средната температура на въздуха е положителна, като през най-студения зимен месец тя е 1,3ºС. Средните минимални температури за януари са отрицателни съответно -2,0ºС и -0,8ºС. Въпреки доста меките зимни условия, поради слабата защитеност от север може да се наблюдават застудявания, при които температурата може да падне до -19ºС. Същевременно през зимата могат да се наблюдават и максимални температури над 18ºС, като през февруари има регистрирана температура 21ºС.

Пролетта е относително по-прохладна от есента. Средната месечна температура през месец април е с 1,3 ºС по-ниска от тази през месец октомври. Максималната температура регистрирана през април е 29ºС, а през октомври 32,5ºС. Същевременно и през април и октомври има години, когато температурата е спадала до около 4-5ºС под нулата.

Лятото е горещо със средни месечни температури през летния сезон от 18,5ºС до 20,8ºС. През юли и август температурата на въздуха може да надхвърли 40ºС.

Зимата заедно с втората половина на есента е е периодът не само с най-честите, но и с най-обилните валежи. Годишната сума на валежа за ст. Малко Търново е 889 мм. Максималният денонощен валеж е 124 мм. Най-валежен месец е декември със средна месечна сума на валежа 123 мм. Общо в района има около 45 дни със снежна покривка.

Фиг. 4. Годишен ход на средната месечна сума на валежа и максималния денонощен валеж

Лятото е сезонът с най-ниска сума на валежа – 129 мм. За разлика от останалата част на Южнобългарската подобласт лятното засушаване не продължава и през есента. Минималната месечна сума на валежа е през август – 30 мм.

На фиг. 5. е показана годишната роза на вятъра за ст. Малко Търново.

Фиг. 5. Годишна скорост на вятъра – ст. Малко Търново

Общо през годината преобладават северните и североизточни ветрове. В условията на пресечен планински терен се проявяват и локални циркулации, които заедно със сезонния характер на атмосферната циркулация водят до сезонни различия в розите на вятъра както се вижда от розите на вятъра за представителните месеци за сезоните.

Януари	Април
Юли	Октомври
Фиг. 6. Сезонни рози на вятъра

Средната годишна скорост на вятъра за ст. Малко Търново е 1,4 m/s. Относително най-ветровито е през зимата и началото на пролетта, когато средните месечни скорости на вятъра са 1,8 - 2,0 m/s (фиг. 6). Максимумът е през март – 2 m/s, което е свързано с активирането на атмосферната динамика през този сезон.

Разглежданата територия е разположена извън селища в зона без наличие на значими източници на замърсяване изискващи регулярен мониторинг на качеството на атмосферния въздух. По тази причина не разполагаме с данни за качеството на атмосферния въздух в района, поради което районът може да се разглежда като чист.
Работата на централата е свързана основно с използването на природни ресурси като гориво, а именно: горска дървесина и кора, растителни отпадъци от селското стопанство, отпадъци от животновъдството. Биомасата ще се доставя предимно от региона:

• 
  РУГ Малко Търново и Звездец – дърва за горене;
  
• 
  зелени отпадъци от паркове и градини;
  
• 
  общински гори;
  
• 
  отпадъци от ферми (тор) – при наличност в региона.
  

Централата на биомаса е с малка електрическа и топлинна мощност, предвидени са електрофилтри за улавяне на прахови частици.

Съгласно Наредба № 1/27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, количеството на отпадъчните газове и измерените концентрации на вредни вещества в тях за настоящото инвестиционно предложение са определени към съдържанието на кислород - 11 об.%

Определените с цитираната Наредба Норми за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества от горивни източници с термична мощност от 0,5 до 50 MW за твърдо гориво са както следва:

Съгласно проектните данни за централата на биомаса по отношение на очакваните емисии на вредни вещества, изпускани организирано в атмосферния въздух след тяхното пречистване, се очаква средно:

Видно от представените данни, очакваните емисии на SOx, NОx и CO които ще бъдат изпускани в атмосферния въздух при работата на централата са под нормативно определените НДЕ, а на прах – значително под НДЕ.

Местоположението на имота, в който е предвидено строителството на централата е на значителната отдаличеност от населено място, на около 1 км в север-северозападна посока от гр. Малко Търново, в естествено понижение, частично запълнено с изкопно-насипни материали от минно-добивната промишленост. Очаква се разсейването на емисийте да е до около 300 м от мястото на изпускане.

Работата на фотоволтаичния парк е свързана основно с използването на природен ресурс - слънчевата радиация, като ще произвежда електроенергия чрез преобразуване на слънчевата радиация постредством модули с моно- или поликристални силициеви клетки и инвертори. От работата на фотоволтаичния парк не се очаква отделянето на емисии във въздуха и водите, както и образуването отпадъци.

3. 
   Води
   

Режимът на речния отток в странджанските реки е твърде различен от режима на оттока във вътрешността на страната, което се дължи основно на преходно-средиземноморския климат в съчетание с основните ландшафтни елементи. Съществена неблагоприятна характеристика на ресурсите от повърхностни води на територията на община Малко Търново (на чиято територия се намира обекта на инвестиционното предложение) е неравномерното разпределение на наличността им през годината. Освен това, като цяло водните ресурси в района са ограничени в сравнение с други части на страната. В последните години се наблюдава тенденция към намаляване на речния отток като следствие от намаляване на валежите и общото увеличение на загубите от изпарение. Последното води до голям дефицит на повърхностни води в периода на активна вегетация, когато в следствие на по-интензивно напояване някои от речните течения пресъхват.

Реките на територията на община Малко Търново принадлежат към водосборите на Велека и Резовска и са част от Черноморския водосборен басейн.

Разположението на инвестиционното предложение върху карстов терен води до проникване на отпадните води от хвостохранилището, върху което се намират имотите по инфилтрационен път във водите на реките Докузак и Айдере - притоци на Велека. Независимо, че към настоящия момент р. Велека отговаря на проектната си категория, наличието на действащи и потенциални замърсители определя участъка непосредствено след М. Търново като критичен.

Водните ресурси в района са ограничени в сравнение с други части на страната. Последното е валидно както за ресурса на повърхностните, така и за подземните води. Водоносните хоризонти в региона се характеризират най-общо с ниска водообилност. Те са формирани в алувиалните и пролувиалните отложения на р. Велека, р. Младежка и р. Резовска, както и в някои от съвременните морски отложения в крайбрежната ивица. Експлоатационните ресурси на подземните води в терасите на р. Велека възлизат на 160 л/сек.

Около 94% от баланса на странджанския район се обезпечава от карстови и пукнатинно-карстови води. В района на Малко Търново те образуват напълно обособен водоносен хоризонт.

Карстовите води са пресни, с ниска минерализация (от 0.2 до 0.4 mg/l). С известни изключения (извор Големият врис в центъра на М. Търново) водите са чисти, но са силно уязвими от замърсяване. Водите от триаските водоносни хоризонти на босненската група са от хидрокарбонатно калциев тип, пресни от умерено твърди до твърди.

Близко разположено до обекта на инвестиционното предложение подземно водно тяло, регистрирано в района на река Велека е BG2G0000000012 - Кватернерен водоносен хоризонт в терасата на р. Велека. Водното тяло има площ 17,26 км², колектор – поров, естествените водни ресурси са оценени на 112 л/сек, а експлоатационните ресурси възлизат на 67 л/сек. Анализът на състоянието на водите е оценено на мониторинговия пункт ШК БПС Кости Вик. Водното тяло е характеризирано в добро екологично състояние (в това число количествено и химично състояние). Поставените екологични цели за подземното водно тяло са свързани с недопускане на превишаване гарантираните и възможни експлоатационни ресурси, както и запазване на добро състояние.

Актуалната информация за състоянието на водното тяло е по данни на проведен контролен мониторинг на пункт BG2G000000QМР034 Шахтов кладенец при БПС Кости. Същият е водоизточник за питейно–битово водоснабдяване, стопанисван от "В и К" ЕАД, гр. Бургас. По температура 10,4 С подземните води са студени. По активна реакция (7,49) са алкални. По обща минерализация (0,538,7 мг/л) подземните води са пресни. По показателя обща твърдост ( 3,38 мг/екв./л ) – умерено твърди. Сух остатък (0,326 г/л) < 1г/л.

При анализиране на подземните води от пункта не са констатирани отклонения от стандарта за качество, освен в концентрациите на манган. Тенденцията е към намаляване в границите на допустимите норми.

Друго водно тяло, намиращо се в близост до обекта на инвестиционното намерение е разположено в слой юра-триас, палеозой-протерозой – водно тяло ВТ BG2G0000TJ042 – карстово–пукнатнинна зона. Площта на подземното водно тяло е 959,92 км², литоложки строеж– интрузивни, ефузивни, метаморфити, тип водоносен хоризонт- пукнатинен, грунтов, смесен, колектор - пукнатинно-карстов. Екологичното състояние на водите е оценено като добро.

При провеждане на хидрогеоложки проучвания, на територията на инвестиционното предложение (рекултивирано хвостохранилище „Малко Търново”) не са установени подземни води в хвостохранилището. Констатирано е, че хвостът в дълбочина е влажен, но не е водоносен.

В източната и южната част на хвостохранилището има изградена система от водосборни канали. Водосборните канали са прекъснати на няколко места и събраните повърхностни води в тях се оттичат в хвостохранилището.

Повърхностните води се подхранват от южното дере, вливаващо се в площта на хвостохранилището. В източната част на хвостохранилището се вливат повърхностно течащи води от малък водотток. Това е река Малкотърновска, в която е заустена смесената канализация на града. С цел улавяне на водите от града и предотвратяване проникването им в хвостохранилището, е изградена земнонасипна стена и канал. Каналът завършва в тунел, изграден в северната част на хвостохранилището, който извежда водите близо до с. Стоилово към река Айдере. През 2005 г. вследствие на проливни дъждове каналът е разрушен на места и водата се оттича към хвостохранилището, образувайки заблатени площи. Поради тази причина водите на река Малкотърновска се акумулират в средната източна част на хвостохранилището и формират водна площ почти в средата му. Това е практически най-ниската точка на обследвания терен. Анализ и оценка на състоянието на водите и седиментите на територията на инвестиционното предложение е извършено в доклада за ОВОС, за който е проведена процедура и е издадено решение №23-12/2010 г. на МОСВ

В близост до площадката на инвеестиционното предложение (местността “Край града”) ще бъде пусната в експлоатация ПСОВ, която ще пречиства водите от смесената канализация на гр. Малко Търново.

Възможни въздействия върху водите по време на строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение:

По време на строителството ще се осигурява минерална вода за питейни нужди и ще бъдат наети химически тоалетни, а за битови нужди ще се доставя вода с цистерни.

По време на експлоатацията осигуряването на вода за питейни и промишлени нужди ще се осигури от нов водопровод, който ще е продължение на новопроектирания водопровод ПЕВП ф90 за нуждите от питейна вода за ПСОВ на гр. Малко Търново, която е разположена в непосредствена близост до площадката на инвестиционното предложение.

Количествата вода за битови нужди ще са в количествата, предвидени за захранване на енергийния парк и рекреационен център и посочени в доклада за ОВОС. Тоест за задоволяване на централата с вода за питейни нужди, няма да са необходими допълнително количества от тези, които са предвидени.

Вода за питейно битови нужди по време на експлоатацията на фотоволтаичния парк не е необходима.

За работата на топлоцентралата ще са необходими от 5 до 10 м³/денонощие води за промишлени нужди за компенсиране на загубите от изпарение при първоначално зареждане с около 200 м³. Водата ще се осигури от новопроектирания водопровод.

Води за промишлени нужди за фотоволтаичния парк не е необходима.

От реализацията на инвестиционното предложение се очаква формирането само на битови отпадъчни води. Централата на биомаса е автоматизирана и не се нуждае от многоброен обслужващ персонал, поради което е предвидено персоналът ще ползва предвидената административна сграда за цялата площадка (стар ПИ №46663.52.477 с обща площ 667,313 дка), която е разгледана в доклада за ОВОС, за който е издадено Решение по ОВОС №23-12/2010г. на МОСВ. Към момента в разглежданата територия няма изградена канализация, поради което е предвидено е изграждането на такава, по която отпадните води да се отвеждат до ПСОВ гр. Малко Търново. Поради неблагоприятната денивелация на терена за гравитачно отвеждане на отпадъчните води до ПСОВ е предвидено да се изгради канална помпена станция и чрез тласкател да се отведат до площадковата канализация на ПСОВ.

Въз основа на гореизложеното може да се обобщи, че пълен анализ и оценка на повърхностните и подземните води в района на инвестиционното предложение е извършена в документацията по ОВОС, по която е издадено цитираното по-горе решение на МОСВ. Всички поставени условия и мерки по отношение на компонент води в решението са ангажимент на възложителя, като задържителни за изпълнение. Имайки предвид, че площта, върху която е предвидено да се реализира настоящото намерение е малка, разположена върху вече компрометиран терен, под който не са установени подземни водни тела и през който не минават повърхностни водни обекти, използвани за питейно-битови нужди, то предвидените дейности по изграждането на фотоволтаичния парк и централата на биомаса не предполагат допълнително натоварване и възможно въздействие върху подземните и повърхностни води в района. Също от изключителна важност е и факта, че дейностите в инвестиционното предложение не са източник на отпадъчни води, които да бъдат зауствани на или в близост до разглежданата територия.

4. 
   Почви
   

За района на инвестиционното предложение са представителни канелените горски (Chromic Luvisols) и антропогенни (Anthrosols) почви.

Теренът, върху който ще се реализира ИП е площадката на бивше хвостохранилище, намивен тип, в което са депонирани отпадъците от обогатителната фабрика „Малко Търново”, преработвала оловни, медни и златосъдържащи руди от Малкотърновското и Граматиковското рудно поле. Площта на хвостохранилището е рекултивирана като е покрита с геотекстил и запечатана със средно 0,7 м глина и късове мрамори.

Характеристиката на терена е определена по данни от сондажните работи на хвостохранилище „Малко Търново” през 2005 година. Обобщеният литоложки разрез показва следните слоеве:

Следващият слой е от глина с дебелина от около 0,2 м.

Най-отдолу е подложката на хвостохранилището представена от мрамори.

Разликата между котите на подложката и на повърхността на хвостохранилището определя дебелина на хвоста – средно 6,18 м.

Въз основа на извършени анализи на хвоста е установено, че над допустимите предохранителни концентрации е съдържанието на мед, олово и кадмий, което е следствие от състава на депонирания отпадък.
Ерозионните процеси в района на обекта са слабо застъпени. Преобладаващият слабо хълмист характер на терена неблагоприятства протичането на ерозионни почвени процеси. По-податливи на ерозия са дългите склонове на хълмистите възвишения, които са отдалечени от територията на инвестиционното намерение. В района на площадката няма опасност и от свлачищни процеси.
Осъществяването на инвестиционното предложение няма да доведе до неблагоприятни въздействия върху компонент почви, тъй като на разглежданата площадка (бивше хвостохранилище) те практически липсват. В този смисъл не се очакват и излишни количества хумус, а при необходимост може да се наложи набавяне от други депа за хумус в района за рекултивиране на площадката след приключване на строително-монтажните работи по фотоволтаичния парк и централата на биомаса. С реализиране на намерението и извършване на рекултивация на терена, същия ще бъде облагороден.

5. 
   Земни недра
   

Територията на инвестиционното предложение попада в централната и източната част на Странджанската тектонска зона и най-източните отдели на Средногорската тектонска зона. В тектонското отношение района попада в рамките на Странджанския антиклинорий, чиито главни тектонски линии се чертаят от посоката 120°-140°. Гънковите структури са полегнали главно на север и североизток. Най-голямата структура в антиклинория е Централната Странджанска антиклинала. Предполага се, че Странджанският антиклинорий е оформен в края на горната и началото на долната креда. Най-интензивна разломна дейност е имало през горната креда и палеоцена, когато се е оформил Босненския дислоканционен сноп, както и редица други разломни зони. Внедряването на големите количества магма през този период е следвало нарушенията в земната кора.

По-голяма част от района е заета от триаски теригенни и карбонатни седименти, които са обединени в два фациални типа – Суббалканиден и Странджански. Те са поделени на базата както на установени фациални различия, така и на тектонското им положение. От Суббалканидния тип е представена част от Искърската карбонатна група, състояща се от доломитите на Босненската и Троянска свити и глинестите шисти на Васильовската свита. От Странджанския тип е застъпена главно Велекската група с двете си подгрупи – Грахиловска и Босненска.
На площадката липсват изяви на интензивни физикогеоложки процеси и явления. Теренните форми са спокойни, като видимо липсват участъци, потенциално опасни за свлачищни процеси.

Съгласно сеизмичното райониране на Република България Малко Търново попада в зона със сеизмична интензивност VІІ и сеизмичен коефициент К_с=0.10¹. В този смисъл Малко Търново и неговите околности не са в най-опасните в сеизмично отношение части на страната.

Инженерногеоложките условия на площадката са добри, като не са установени развити неблагоприятни физикогеоложки явления и процеси. Теренът е със среден наклон 2.

При проведените обследвания на района, не са установени подземни води в хвостохранилището. Хвостът в дълбочина е влажен, но не е водоносен.

Площадката е подходяща за ситуиране на фотоволтаичния парк и изграждане на централата на биомаса. При проектирането е необходимо да се отчита спецификата на инженерногеоложките свойства на хвоста като земна основа.

Не се очаква въздействие върху земните недра по време на нормална експлоатация на обектите.

6. 
   
   Каталог: ovos
   
   
   
   Изтегляне 0.71 Mb.
   
   Сподели с приятели: