Информация за преценяване на необходимостта от извършване на овос



страница5/5
Дата25.06.2017
Размер0.71 Mb.
#24539
1   2   3   4   5

Ландшафт

Теренът на инвестиционното предложение се намира в Черноморската Ландшафтна зона – Ландшафтна област на южното Черноморие, Странджанска Ландшафтна подобласт. Тя от своя страна се разделя на два основни ландшафтни района – Ландшафтен район на Странджанското Черноморие и Ландшафтен район на ниските ридови разклонения на Странджа.

По Класификационната система на ландшафтите в България районът попада в Клас Планински ландшафти, тип Ландшафти на субсредиземноморските нископланински гори с два подтипа - Ландшафти на нископланинските долинни лонгозни гори и Ландшафти на нископланинските субколхидски гори.

По отношение на Системата на регионалните таксономични единици при ландшафтното райониране на България, районът се намира в Междупланинска зонална област на Тракийската низина и Югоизточните ниски планини – Странджанска област (код ХХІV), с 3 района – Факийско-Велекски (код 125), Росенско-Медноридски (код 126) и Приморски (127).

Площадката на инвестиционното предложение се намира в район Факийско-Велекски (код 125) - Ландшафтен район на ниските ридови разклонения на Странджа.
Характерно за този ландшафтен район са разлатите междудолинни ридове, ограничени от реките Резовска и Велека. Наличието на варовици и мрамори е създало условия за образуването на повърхностни и подземни карстови форми. По - голямата част от района е заета от горски ландшафти и закрити пространства. Като цяло по-голямата част от различните типове ландшафти са ненарушени с естествен облик. От типа Горски ландшафти, с най-голямо разпространение са подтиповете – широколистен високостъблен и широколистен нискостъблен издънков подтип.

Към нарушените ландшафти могат да се причислят хвостохранилището от миннодобивна дейност в близост до гр М. Търново, което е рекултивирано и върху което ще се реализира инвестиционното предложение. Теренът е разположен в естествено понижение, което е частично запълнено с изкопно-насипни материали от минно-добивната промишленост. Средната надморска височина е 315 м. Ландшафтът е открито пространство, ливаден. В близост има селскостопански – аграрни ландшафти и аквални – речни ландшафти и влажна зона. В далечина, като ландшафтни визуални системи се редуват планински горски и аграрни ландшафти. Теренът на инвестиционното предложение е от антропогенен тип – техногенен, поради използването на терена за хвостохранилище, както и поради близостта до населеното място (селищен) и до оживен път от националната пътна структура (комуникационен).

Териториите около терена на настоящото намерение са заети с горски ландшафти полуоткрити пространства – дъбови, издънкови гори, както и самонастанили се келявогабърови гори с ниска консервационна стойност.

След осъществяване на инвестиционното предложение ландшафтът ще остане антропогенен – техногенен ландшафт.





    1. Биологично разнообразие

Върху площта на ивестиционното предложение липсва дървесна и храстова растителност, която е характерна за отдалечените на около 1 – 1.5 км площи от Държавния горски фонд, заети от гори на източен горун (Quercus роlycarpa) и с около 20 % участие на източния бук (Fagus orientalis). Във видовия състав на дървесната растителност в по-широк район около плащадката, участват още космат дъб (Quercus pubescens), клен (Acer campestre), явор (Acer pseudoplatanus), шестил (Acer platanoides), мъждрян (Fraxinus ornus), брекина (Sorbus torminalis), скоруша (Sorbus domestica), дива круша (Pyrus communis), сребролистна липа (Tillia argentea), дребнолистна липа (Tillia parvifolia), джанка (Prunus divaricata ).



Развиващите се на терена на инвестиционното предложение сукцесионни процеси водят до бавно развитие на бедно тревно съобщество с петнисторазположение и рядко разположени недоразвити храсти от къпина (Rubus sр.). В биоценозата са представени е представено от червена власатка (Festuca rubra), пасищен райграс (Lolium perenne), обикновен сеноклас (Cynоsurus cristatus), броеничеста ливадина (Poa sylvicola), троскот (Cynodon dactylon), зелена кощрява (Setaria viridis). Срещат се още зайчина (Coronilla scorpioides), обикновен гингер (Onopordum acanthium), млечка (Euphorbia myrsinites), ветрогон (Eryngium campestre), паламида (Cirsium arvense), синя жлъчка (Cichorium intybus), слез (Malva sylvestris), миризлив бурен (Sideritis Montana), огниче (Chenopodium botrys), къклица (Agrostemma githago), черен пелин (Artemisia vulgaris).

Разглежданата територия, предвид характера си, не предлага гнездови местообитания на повечето от включените в предмета на опазване на Защитена зона „Странджа” /BG0002040/ защитени видове птици. Няма гнездящи видове поради липсата на подходящи гнездови екологични ниши.



Оформената малка, неустойчива във времето и без наличие на трофична база влажна зона, която се намира в близост до имотите, предмет на инвестиционното предложение, не предоставя необходимите условия за трайно присъствие на водолюбивите видове, предмет на опазване в Защитена зона „Странджа” /BG0002040/, като например: малка чайка (Larus minutus), малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), дългоклюна чайка (Larus genei), малък горски водобегач (Tringa glareola), жълтокрак брегобегач (Xenus cineres), белоока потапница (Aythya nyroca), черна рибарка (Chlidonias niger), гривеста рибарка (Sterna sandvicensi), белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), белочела рибарка (Sterna albifrons), речна рибарка (Sterna hirundo), каспийска рибарка (Sterna caspia), голяма бяла чапла (Egretta alba), поен лебед (Cygnus cygnus), бяла лопатарка (Platalea leucorodia), блестящ ибис (Plegadis falcinellus), ръждива чапла (Ardea purpurea), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), малка бяла чапла (Egretta garzetta), гривеста чапла (Ardeola ralloides), малък воден бик (Ixobrychus minutus), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), качулат корморан (Phalacrocorax aristotelis), обикновен буревестник (Puffinus yelkouan), ушат гмурец (Podiceps auritus), черногуш гмуркач (Gavia arctica), голяма бекасина (Gallinago media), бойник (Philomachus pugnax), златистопер дъждосвирец (Pluvialis apricaria), голям воден бик (Botaurus stellaris), морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), кафявокрил огърличник (Glareola pratincola), турилик (Burhinus oedicnemus), кокилобегач (Himantopus himantopus), малка пъструшка (Porzana pusilla), средна пъструшка (Porzana parva), голяма пъструшка (Porzana porzana), саблеклюн (Recurvirostra avosetta), зеленоножка (Gallinula chloropus), лиска (Fulica atra), стридояд (Haematopus ostralegus), речен дъждосвирец (Charadrius dubius), пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula), обикновена калугерица (Vanellus vanellus), трипръст брегобегач (Calidris alba), малък брегобегач (Calidris minuta), сив брегобегач (Calidris temminkii), кривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea), тъмногръд брегобегач (Calidris alpina), крещалец (Rallus aquaticus), плоскоклюн блатобегач (Limicola falcinellus), голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), пъстроопашат крайбрежен бекас (Limosa lapponica), малък червеноног водобегач (Tringa tetanus), голям горски водобегач (Tringa ochropus), късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), речна чайка (Larus ridibundus), чайка буревестница (Larus canus), малка черногърба чайка (Larus fuscus), жълтокрака чайка (Larus cachinnans), белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus), горски бекас (Scolopax risticola), сребриста булка (Pluvialis squatarola), голям свирец (Numenius arquata), голяма белочела гъска (Anser albifrons), голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), голям гмурец (Podiceps cristatus), червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), голям корморан (Phalacrocorax carbo), ням лебед (Cygnus olor), сива гъска (Anser anser), бял ангъч (Tadorna tadorna), малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), фиш (Anas Penelope), сива патица (Anas strepera), зимно бърне (Anas crecca), звънарка (Bucephala clangula), черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), сива чапла (Ardea cinerea), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), средна бекасина (Gallinago gallinago), среден нирец (Mergus serrator), обикновена гага (Somateria mollissima), качулата потапница (Aythya fuligula), кафявоглава потапница (Aythya ferina), червеноклюна потапница (Netta rufina), клопач (Anas clypeata), лятно бърне (Anas querquedula).

Теренът не се обитава от включените в предмета на опазване на ЗЗ горски видове, които биха могли да прелитат над имота при миграции между горските комплекси. Това са среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), козодой (Caprimulgus europaeus), горска чучулига (Lullula arborea), белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), черен кълвач (Dryocopus martius), сив кълвач (Picus canus), черен щъркел (Ciconia nigra), бухал (Bubo bubo).

Няма местообитания за сив жерав (Grus grus), а присъствието на полска бъбрица (Anthus campestris), ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черночела сврачка (Lanius minor), градинска овесарка (Emberiza hortulana), ливаден дърдавец (Crex crex), бял щъркел (Ciconia ciconia) е вероятно при близки прелети и има случаен характер.

Липсата на гризачи в увредения и замърсен терен, и трайното присъствие на преминаващи стада домашни животни към пасищата, придружени от хора и кучета и близостта на града определят липсата на хищници - орко (Falco subbuteo), блатна сова (Asio flammeus), орел змияр (Circaetus gallicus), черен лешояд (Aegypius monachus), белоглав лешояд (Gyps fulvus), египетски лешояд (Neophron percnopterus), белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla), червена каня (Milvus milvus), осояд (Pernis apivorus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черна каня (Milvus migrans), полски блатар (Circus cyaneus), сокол скитник (Falco peregrinus), малък орел (Hieraaetus pennatus), късопръст ястреб (Accipiter brevipes), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), ливаден блатар (Circus pygargus), ловен сокол (Falco cherrug), малък креслив орел (Aquila pomarina), кръстат (царски) орел (Aquila heliaca), степен блатар (Circus macrourus), орел рибар (Pandion haliaetus), вечерна ветрушка (Falco vespertinus), малък сокол (Falco columbarius), средиземноморски сокол (Falco eleonorae), скален орел (Aquila chrysaetos). северен мишелов (Buteo lagopus), обикновен мишелов (Buteo buteo), малък ястреб (Accipiter nisus).

Теренът е неподходящ за гризачи и не сме установили техни местообитания. Липсват екологични ниши за и за хищници и за тревопасни, поради описаните особености и антропогенния натиск. Присъствие сме отбелязали само на домашни животни. Възможно е имота да се пресича при миграции.
При извършеният оглед на място на площадката не бяха установени природни местообитания и местообитания на видове, включително такива видове, предмет на опазване в защитени зони - BG0002040 „Странджа” за птиците и BG0001007 „Странджа” за местообитанията. Не се очаква кумулативен ефект при осъществяването на инвестиционното предложение с други намерения в съседни имоти.


    1. Отпадъци

При извършването на изкопни и строителни дейности за изграждането на обекта, се очаква отделяне на смесени строителни отпадъци от използваните строителни и инертни материали, класифицирани съгласно Наредба №3/2004 г. за класификация на отпадъците, както следва:

17 01 01 – бетон

17 01 02 – тухли

17 01 03 – керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия

17 01 07 – смеси от бетон, тухли,керемиди,плочки, фаянсови и керамични изделия, различни от упоменатите в 17 01 06

17 02 01 – дървесен материал

17 02 02 – стъкло

17 02 03 – пластмаса

Извозването на строителни отпадъци в периода на строителството ще се осъществи със собствен транспорт от възложителя, след съгласуване с кмета на Община Малко Търново на отреденото за целта депо за строителни отпадъци.

По време на строителството няма да има изкопани земни маси, тъй като ще се разглежданите имоти се намират върху бивше хвостохранилище, което е рекултивирано. Рекултивационният слой ще бъде съхранен и използван отново при озеленяването на площадката. Изкопаният хвост при изграждането на сградата централата за биомаса ще се използва за насипване и подравняване на терена за фотоволтаичната централа, която ще се изгради в съседния имот - ПИ №46663.52.592 (преотреден в УПИ ІІ-477).

Годишното количество на битови отпадъци от обекта ще бъде сформирано съгласно нормата на натрупване и броя на работещите на обектите.

Към тези отпадъци се отнасят и полиетиленови, метални, текстилни и др., които са в количества, отговарящи на състава на битовите отпадъци. Имайки предвид характера на обекта, основните количества отпадъци, които се очаква да се генерират по време на строителството и експлоатацията, са:

20 03 01 – смесени битови отпадъци

20 02 01 – биоразградими отпадъци

Събирането и извозването на отпадъците ще се извършва по утвърдена от Община Малко Търново схема. Извозването на битовите отпадъци от обекта ще се осъществява от обслужващата фирма на Общината.


Експлоатацията на централата на биомаса е свързано с образуването на сгурия и пепел, която може да бъде класифицирана към код 10 01 03 - увлечена/летяща пепел от изгаряне на торф и необработена дървесина. Отпадъчната сгурия и пепел ще се събира в контейнери.

Средното количество пепел от изгарянето е до 2% от изгорените количества или около 245 т/год. Пепелта може да се използва при рекултивацията на останалата част от терена (стар ПИ №46663.52.477), след получаване на съответното разрешително. След приключване на рекултивацията, количества могат да се депонират на бъдещото депо на Община Малко Търново. Съгласно издаденото комплексно разрешително на депото, в списъка с разрешените отпадъци за депониране са и тези с код 10 01 03 - увлечена/летяща пепел от изгаряне на торф и необработена дървесина..

Производството на енергия от фотоволтаичния парк е безотпадно.


    1. Шум и вибрации

По настоящем на територията, на която ще се реализира инвестиционното предложение няма източници на шум. Шумовият фон е естественият фон на средата, с нива между 28 dBA и 36 dBA, измерени по време на огледа на терена. Съседните терени са частни земеделски земи, за които няма изисквания по отношение на шума. Най-близката територия с нормиран шумов режим е промишлената зона на гр.Малко Търново, отстояща на около 1 000 m. от разглеждания терен. Жилищните зони на града са още по-отдалечени.

Източници на шум по време на строиетлството ще бъдат различните строителни машини – багери, тежкотоварни автомобили и др. Предполагаемите източници на шум и шумовите нива са от стандартните строителни и транспортни машини. Нивата на шума, излъчван от основната предвидена техника са: багер - 80÷91 dBA, булдозер - 88÷105 dBA, автокран - 92÷98 dBA, челен товарач - 78÷82 dBA, бетонополагаща техника - 87÷94 dBA, валяк – 87 dBA, асфалторазстилач - 89÷92 dBA, компресор – 86÷99 dBA, транспортна лента – 75 dBA, помпена станция – 74 dBA, тежкотоварни автомобили, включително бетоновози - 80÷90 dBA. Очакваните еквивалентни нива на шум в непосредствена близост до работещата техника са в границите 80÷90 dBA, в зависимост от вида и габарита на машините и съоръженията.

На територията на строителната площадка и около нея се очакват завишени нива на шума – около и над 85 dBA. От шума, създаван от машините и съоръженията по време на строителството на обекта, няма да бъдат засегнати жилищни терени, тъй като най-близките жилищни зони се намират на повече от 1000м от територията на инвестиционното предложение. Влошаването на акустичната среда ще бъде за ограничен период от време – само през дневния период и само на етапа на строителството.

Хигиенната норма за шум за жилищна територия 55 dBA се достига на разстояние около 200m. от работещата строителна техника. Не се очаква строителните площадки на отделните обекти да бъдат източници на шум за гр.Малко Търново, поради достатъчната отдалеченост (над 1000 m) на териториите с нормиран шумов режим.

Товарният транспорт за обслужване на строителната дейност е източник на шум с нива 80 ÷ 90 dBA, с краткотрайно въздействие при преминаване на отделните автомобили. Необходимите строителни материали и техника ще се доставят от гр. Малко Търново, а технологичното оборудване на обектите – от гр. Бургас. Еквивалентното ниво на шума, излъчван от тях, ще зависи от броя на курсовете и скоростта на движение. Не се очаква превишаване на хигиенната норма за шум за жилищни територии, при преминаване през населени места в района по път І-9, в участъка гр. Бургас - гр. Малко Търново, поради малкия брой курсове и ограниченията за скорост на движение.

Въздействието на транспортния шум е за ограничени периоди от време – до изграждане на съответния обект от инвестиционното предложение, само през дневния период.

По време на експлоатацията шумовото натоварване се очаква да бъде в рамките на фоновите нива за района и шумовата характеристика на територията няма да се промени.

Строителната дейност не е източник на вибрации в околната среда. Вибрациите, възникващи при някои специфични дейности, се ограничават в рамките на работната среда.


    1. Паметници на културата

Изследването на културните ценности е извършено във връзка с инвестиционно предложение „Изграждане на енергиен парк и регулационен (рекреационен) център” в ПИ №46663.52.477 с обща площ 667,313 дка, в землището на гр. Малко Търново, одобрено с решение по ОВОС №23-12/2010г. на МОСВ. То се базира на данни от компютърната система „Археологическа карта на България”, регистрите на Националния институт за недвижимо културно наследство и от специализирани публикации.

Известно е, че под днешния град Малко Търново е съществувало значително антично селище и че околностите му са наситени с археологически обекти и структури. В този район са регистрирани антична и средновековна крепост в м. Градището, тракийски и античен култов комплекс и римска вила рустика в м. Мишкова нива, могилен некропол от класическата, елинистическата и римската епоха и куполна гробница в м. Пропада, на много места са открити следи от древен рудодобив.

Всички посочени археологически обекти имат статут на културни ценности с национално значение по смисъла на чл. 146, ал. 3 от Закона за културното наследство. Нито един от тях няма да бъде пряко застрашен от изграждането и експлоатацията на настоящото инвестиционно предложение.





  1. Въздействие върху елементи от националната екологична мрежа, включително на разположените в близост до обекта на инвестиционното предложение:

Инвестиционното предложение не попада в границите на защитени територии, по смисъла на Закона за защитените територии.

Инвестиционното предложение попада в границите на две защитени зони от мрежата Натура 2000, а именно BG0001007 “Странджа” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка от защитени зони, приет с Решение № 122/2007 г. на Министерския съвет (ДВ бр. 21/2007 г.) и BG0002040 “Странджа” за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-802/2008 г. на Министъра на околната среда и водите (ДВ бр.106/2008 г.).

Реализацията на така заявеното ИП не противоречи на режима на защитена зона BG0002040 “Странджа” за опазване на дивите птици, определен със заповедта за обявяването й.

Следва да се отчете, че за ПИ №46663.52.477 с обща площ 667,313 дка, в землището на гр. Малко Търново, в който е заявено инвестиционно предложение за „Изграждане на енергиен парк и регулационен (рекреационен) център” е проведена процедура по ОВОС, чрез която е извършена и оценка на вероятната степен на въздействие върху защитени зони „Странджа” с код BG 0002040 за опазване на дивите птици и „Странджа” с код BG 0001007 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. В резултат от анализа на въздействието върху ЗЗ е направено заключение, че осъществяването на предвидените дейности е съвместимо с предмета и целите на опазване в двете защитени зони. Направено е също заключение, че ПИ №46663.52.477 представлява 0,056% от площта на ЗЗ „Странджа” с код BG 0001007 и реализирането на намерения в имота няма да доведе до загуба на установени в природни местообитания и местообитания на видове, предмет на опазване.

Инвестиционното предложение ще се реализира върху ПИ №46663.52.591 с площ 1314 кв.м и ПИ №46663.52.592 с площ 14284 кв.м., което представлява една много малка част от целия ПИ №46663.52.477 с обща площ 667,313 дка. Ограничителните мерки и условия, поставени с издаденото Решение по ОВОС №23-12/2010 г. на МОСВ не касаят територията, върху която ще се изгради централата за биомаса и фотоволтаичния парк. Трябва също да се отчете и факта, че централата, която ще заеме площ от около 800 кв.м., е с малка електрическа и топлинна мощност, предвидени са електрофилтри за улавяне на прахови частици. От работата на фотоволтаичния парк не се очаква отделянето на емисии във въздуха и водите, както и образуването отпадъци.

С оглед гореизложеното, отчитайки местоположението и характера на инвестиционното предложение, при реализацията му няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони - BG0002040 „Странджа” за птиците и BG0001007 „Странджа” за местообитанията, потвърдено с писмо на МОСВ изх. № ОВОС-1418/12.01.2012г.


  1. Вид на въздействието (пряко, непряко, вторично, кумулативно, краткотрайно, средно – и дълготрайно, постоянно и временно, положително и отрицателно):


По време на строителството, въздействието може да се оцени като: кракотрайно (в т.ч. само през светлата част от денонощието), временно, с възможен кумулативен ефект върху въздуха и шумовото натоварване в района.

По време на експлоатациятапостоянно, положително, без кумулативен ефект.


  1. Обхват на въздействието – географски район; засегнато население; населени места:

- географски район - въздействието от реализацията на инвестиционното предложение ще бъде в рамките на разглежданата площадка;

- в района на намерението няма обекти, подлежащи на здравна защита.


  1. Вероятност от поява на въздействието:

С реализацията на инвестиционното предложение няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда.




  1. Продължителност, честота и обратимост на въдействието:

Не се очаква дълготрайно с кумулативен ефект и отрицателно въздействие.




  1. Мерки, които е необходимо да се включат в инвестиционното предложение, свързани с предотвратяване, намаляване или компенсиране на значителни отрицателни въздействия върху околната среда:




  • С цел недопускане замърсяването на прилежащите терени по време на изкопните работи и строителството на обекта, ще се предприемат съответните мерки, съгласно изискванията на чл. 70 от Наредба № 1/27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии за ограничаване на праховите имисии при товарене/разтоварване, транспортиране и складиране на земни маси и строителни материали.

  • Отстраняване на фините частици на пепел в димните газове от биоцентралата чрез електрофилтър;

  • Организирано събиране и извозване на битовите и строителни отпадъци от строителната площадка;

  • Осъществяването на строителна дейност само през светлата част от денонощието, с добра организация на строителната механизация.




  1. Трансграничен характер на въздействията:

Имайки предвид характера на инвестиционното предложение и значителната отдалеченост на площадката от териториалните граници на Р България не може да се говори за трансгранично въздействие.


Изготвил: ...............................................

/инж. Надя Футекова/



Приложения:


  1. Становище на Община Малко Търново във връзка с направеното уведомяване за инвестиционното предложение.

  2. Документ за платена такса, в съответствие с чл. 22, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерство на околната среда и водите

  3. Електронен носител – 2 бр.

  4. Виза за проектиране №134/08.11.2011 г. за фотоволтаична централа и Виза за проектиране № 160/07.12.2012 г. за електроенергийно производство.

  5. Писмо на МОСВ с изх. № ОВОС-1418/12.01.2012 г.

  6. Решение №556 и №557 от 29.08.2011г. на Общинския съвет Малко Търново;

  7. Заповед №КД-14-02-2032/21.11.2011г. на Началника на СГКК-гр. Бургас;

  8. Скица №48721/28.12.2011г. на поземления имот №46663.52.591 в м. „Добържана”, землище на гр. Малко Търново;

  9. Скица №44246/22.11.2011г. на поземления имот №46663.52.592 в м. „Добържана”, землище на гр. Малко Търново;

  10. Писмо №26-00-2871/23.09.2009 г. на БДУВ „Черноморски район“

  11. Становища №1120041151/06.02.2012 г. и №1120042348//06.02.2012 г. на EVN България за условията и начина на присъединяване на ел. централа към ел. разпределителната мрежа



1 Кс - сеизмичният коефициент, който представлява отношението на приетото изчислително ускорение на почвата за всяка сеизмична степен и земното ускорение

Февруари 2012 г.



Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница