Информация за преценяване необходимостта от овос

Необходимата вода за битови и технологични нужди ще се получава от водопроводна мрежа.

Инсталацията за производство на сокове и предварителното измиване на плодовете предвижда използване на 8.3 куб.м./h – вода, този дебит, ще се извършва само през активния сезон – юни-септември. През зимния период – октомври – март (май) практически не се мият плодове и зеленчуци.

Формираните отпадъчни води:

• 
  Битови - За битовите отпадни води се предвижда Биологична пречиствателна станция SBR ecobox AIR за 15-20 човека или 2 м³/ден.
  
• 
  Производствени - Предвижда си и пречиствателно съоръжение, тип решетка и утаител, като се предвижда да за производствените води за 8,3 м³/h при 8 часов работен ден през активния сезон – юни-септември. През зимния период – октомври – март (май) практически не се мият плодове и зеленчуци. Отпадната вода от производството не съдържа токсични вещества и замърсители. В нея се съдържат механични отпадъци около 0,15% (при измиването на плодовете), от които 0,1% са биологични (дребни частици от преработваните плодове) и 0,05% са минерални.
  

Проведени са предварителни разговори с Община Ценово, която дава принципното си съгласие за заустване на отпадните води в горепосочените имоти. За целта след одобрение на инвестиционното намерение, ще бъде подписан договор за използването на посочените имоти.

Формираните отпадъчни води, ще бъде с показатели еднакво или по-добро от това на битови отпадъчни води, съгласно показателите посочени в НАРЕДБА № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. За целта е необходимо да се премине процедурата за съгласуване по реда на чл. 46 от Закона за водите.

Разглеждан е вариант, при който, с цел недопускане замърсяването на околната среда инвеститорът разглежда алтернативата дали да се изгради малко пречиствателно съоръжение. Най-общо съоръжението ще се състой от басейн с филтри и басейн с биостъпало. В басейните ще се извършва аерация и неутрализация на отпадъчните води. В този случай, значително ще се оскъпи изграждането на обекта, а параметрите на очакваните отпадни води на изхода не налага въвеждането на тази технология, тъй като ще отговарят на изискванията на НАРЕДБА № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти.

По отношение на подземните води, наименование на подземното водно тяло (ПВТ) - Порови води в Кватернера - р. Янтра; Код на ПВТ - BG1G0000Qal020; Характеристика на покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване - песъчливо-глинести отложения, не се очаква въздействие, тъй като не се предвиждат дейности в тази посока.

Степен на въздействие върху компонентите на околната среда – практически нулево.

• 
  Почви
  

Обхвата на въздействието е с локален характер и се изразява в изземване на земни маси, които са от типа на антропогенно повлияните почви.

Тези почви са силно видоизменени естествени почви или новосъздадени субстрати от различни материали в резултат на производствената дейност на човека. В зависимост от естеството на тази дейност, антропогенните почви се разделят на 2 класа

Автоморфни антропогенни почви те включват 5 типа

1. Риголване (ригосоли) - образуват се при риголване на почвата, при отглеждане на лозя овощни култури и роза

2. Градински почви те са се образували в резултат на продължително отглеждане на зеланчукови и цветни култури на еедно и също място при което в следствие на интензивното торене с органични торове и редовни обработки се е образувал хумуен слой (до 30см.) който преди това не е съществувал.

3. изгребни или изкуствено ерозирали почви образуват се в резултат на изгребване на почвата до определена дълбочина на профила при извършване на различни стрителни дейности.

4. Препокрити или погребани почви те се образуват чрез препокриване или насипване на почва с др. почва взети от различни места.

5. Насипни почви или депосолни те се образуват в върху различни насипни материали, сметища, хвощохранилища. Нямат генетични хоризонти.

На територията на ИП при строително-монтажните работи през 60-те и 80-те години на XX век в около 70% от територията на имота са формирани изгребни или изкуствено ерозирали почви образували се в резултат на изгребване на почвата до определена дълбочина на профила при извършване на различни строителни дейности за производствено и битово строителство.

Почвен профил на Изгребни или изкуствено ерозирали почви

Периода на въздействие е интензивен и кратък само по време на строителството и реконструкция, а степента на въздействие е ниска. Иззетите земни маси и хумусен слой ще се депонират на временно депо и в впоследствие ще се използват за благоустрояване, рекултивация и озеленяване на остатъчната зелена площ в имота съобразно нормативната уредба. За събиране на отпадните води ще се използват новоизградената лагуна. Тя ще бъде изградена с необходимата водоплътност, така че да осигури непропускливост в почвата.

Степен на въздействие – нулево.

• 
  Отпадъци
  

• 
  Вредни физически фактории
  

Инвестиционното предложение ще се реализира в урбанизирана територия на с. Новград, която е била производствена територия. Като цяло в района няма значими източници на шумови натоварвания, тъй като няма действащи обекти, от които да се генерират наднормени нива на шум.

Дейностите при монтирането на инсталацията ще бъдат източник на шум в околната среда само през дневния период. Въздействието на шума на територията на инвестиционното предложение е временно до приключване на монтажните дейности. Обслужващия строителството транспорт ще се движи по съществуващата пътна мрежа в района.

Фаза на експлоатация:

На територията на площадката няма да бъде натоварена с шум превишаващ пределно допустимите норми 70 dB(A) за ден, вечер и нощ, съгласно изискванията на Наредба № 6/2006 г., тъй като всички източници са с малка мощност, високо оборотни и са капсуловани.

Максималните нива на шума непосредствено до източника ще бъдат до 70 dB(A). За изчисляване на разстоянието, до което ще има някакво негативно влияние от работата на машините (шум над допустимите норми за жилищни територии и зони – 55 dB(A)), е използван Методът за отчитане на шума от локални и промишлени източници – „Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. за показателите за шум в околната среда...”. Използвана е следната формула:

ΔLразст.= LАекв,T(*) - LАтер,Т - ΔLекр, където:

- ΔLразст. - намаляването на нивото на шума в dB(А) в зависимост от разстоянието (мястото на въздействие), определено по графиката на фиг. 4.1 от Наредба № 6.

- LАекв,T(*) е изходното еквивалентно ниво на източника на шум в dB(А). В случая максималните стойности за емитирания шум е 70 dB(A).

- LAтер,Т - еквивалентните А – претеглени нива на шума в местата на въздействие –допустимата норма на шума за жилищни територии и зони е 55 dB(A) през деня.

- ΔLекр - намаляването на нивото на шума в dB(А) от зелени насаждения и др. – в най лошия случай, намаляването е 0 dB(A).

Най-близките жилищни сгради са разположени на 550 м от границите на обекта, където шумовото натоварване от дейността на обекта се очаква да бъде нищожно – под 10 dB(A).

Отстояние на ИП от жилищната зона на с. Новград

• 
  Биоразнообразие, защитени зони и территории
  

Растителната покривка в района около сградата предвидена за монитране на инсталацията се състои от тревни фитоценози с различни доминантни видове, съчетани с дървесна и храстова растителност, която е силно фрагментирана и може да се причисли към типичната за земеделските и урбанизираните ландшафти.

Преобладава рудералната растителност, като в някои участъци в контактните зони със заобикалящите ги земеделски земи се наблюдават и типични за района типични растителни видове ливадна власатка (Festuca pratensis), броеничеста ливадина (Poa sylvicola) и други, които са извън територията на комплекса.

Растителността в границите на имота обект на инвестиционното предложение е силно фрагментирана и ограничена до малки площи с размери от 100 кв.м. до 150 кв.м. и разпокъсана от наличните производствени и обслужващи сгради, както и от асфалтовите пътища. Това обославя наличните предимно рудерални видове, върху антропогенен ландшафт, като преобладават следните видове:

1. 
   троскота (Cynodon dactylon)
   
2. 
   коприва (Urtica dioica)
   
3. 
   синя жлъчка (Cichorium intybus)
   
4. 
   черно кучешко грозде (Solarium nigrum)
   
5. 
   коноп (Cannabis sp.)
   
6. 
   тревист бъз (Sambucus ebulus)
   
7. 
   бучиниш (Conium maculatum)
   
8. 
   щир (Amaranthus blitum)
   
9. 
   вълча ябълка (Aristolochia clematitis)
   
10. 
    слез (Malva vulgaris)
    
11. 
    обикновен репей (Arctium lappa)
    
12. 
    овчарска торбичка (Capsella bursa pastoris)
    
13. 
    лепка (Galium aparine)
    
14. 
    oбикновена поветица (Convolvulus arvensis)
    
15. 
    широколистен живовляк (Plantago major)
    

1. 
   джанка (Prunus cerasifera)
   
2. 
   полска къпина (Rubus caesius)
   
3. 
   обикновен повет (Clematis vitalba)
   
4. 
   черен бъз (Sambucus nigra)
   
5. 
   бяла акация (Robinia pseudoacacia)
   
6. 
   айлант (Ailanthus altissima)
   
7. 
   американски ясен (Fraxinus americana)
   
8. 
   спирея (Spirea)
   
9. 
   лигуструм (Ligustrum ovalifolium)
   
10. 
    смърч (Picea sp.)
    

Имотът определен за реализация на ИП е зает от типични плевелни и рудерални видове, които значително са обрасли в границите на имота и в пространствата между съществуващите сгради. Една част от дървестните и храстови видове са засадени още при изграждането на комплекса, а друга част са се самонастанили в резултат на започналите сукцесионни процеси.

Околните терени представляват обработваеми агроценози и производствени площи (промишлена зона) заети предимно с житни култури и същите са обрасли предимно с рудерални полски треви.

Унищожаването на рудералната растителност няма да се отрази върху състоянието на автохтонната (коренна) растителност в района и растителното биоразнообразие като цяло. Няма да бъдат унищожени типове природни местообитания, включени в Приложение № 1 на ЗБР.

Разглежданата територия не засяга типове природни местообитания от Приложение І на Директива 92/43/ЕЕС, включително приоритетни за опазване по Натура 2000.

В ИП не са установени значими находища на лечебни растения. Такива са констатирани около имотите обект на проекта, но същите не са в количества от стопанско значение. Те няма да бъдат засегнати, тъй като дейностите предвидени в ИП, ще се ограничат само в границите на предвидения имот.

Територията на България е разположена в две зоогеографски подобласти – Евросибирска и Средиземноморска. Разнообразния релеф и климат са причина за формиране на богата и многообразна фауна, която има характерни особености. Според Георгиев (1982) в България се разграничават седем зоогеографски района, четири от които се отнасят към Средиземноморската подобласт и три към Евросибирската подобласт. Фауната в разглеждания район попада в три района – Дунавски, Старопланински и Рило-Родопски район.

В зоогеографско отношение територията, където ще се реализира инвестиционното предложение, се отнася към Евросибирската подобласт (Георгиев, 1982). В нея преобладават сухоземни животни, характерни за Средна и Северна Европа (Пешев, 1978; Симеонов, 1978). Видовият състав на животните се определя от характера на растителността и разпределението й в биотопа. Систематични наблюдения относно фауната на дадения район липсват. Съществуващата литературна информация се отнася само за отделни видове (Ковачев, 1925; Патев, 1950; Петров, 1954; Марков, 1960; 1970; Пешев и Боев, 1962; Страка и Герасимов, 1977; Червена книга на НРБ, т.2, 1985; Симеонов и др., 1990). Публикувани са резултати от изследвания върху състоянието на гнездещите птици и дребнобозайната фауна от Иванов и Нонев (1997) и Герасимов и др. (1997).

По-характерните видове за района на ИП от херпетофауната са стенния гущер (Podacris muralis), зеления гущер (Lacerta viridis) и голям стрелец (Coluber caspius), които са включени в Приложения 2, 3 и 4 на Закона за Биологичното разнообразие (ЗБР).

В района на изпълнение на инвестиционното предложение най-често могат да се видят птиците: Обикновеният скорец (Sturnus vulgaris), Полска чучулига (Alauda arvensis), Сива овесарка (Miliaria calandra), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черноглавата овесарка (Emberiza melanocephala), Сивата врана (Corvus cornix), Посевната врана (Corvus frugilegus), полското врабче (Passer montanus), но същите не са гнездящи.

Като гнездящи в околните терени са установени:

1. 
   сврака (Pica pica)
   
2. 
   гугутка (Streptopelia decaocto)
   
3. 
   домашните връбчета (Passer domesticus)
   
4. 
   селска лястовица (Hirundo rustica)
   
5. 
   южен славей (Luscinia megarhynchos)
   
6. 
   голям синигер (Parus major)
   

Бозайната фауна, като цяло е слабо застъпена, с отделни екземпляри от полска мишка (Apodemus agrarius), сив плъх (Rattus norvegicus), заек (Lepus europaeus) и Източноевропейският (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor).

За района няма установени постоянни миграционни коридори на прелетни птици, които да бъдат повлияни от инвестиционното предложение.

Косвено ще бъдат засегнати някои травиални видове птици, които се срещат в урбанизирания ландшафт, прогонени от шум и присъствието на човека, но вероятно установените ще се запазят, тъй като са видове, които са адаптирани към антропогенни ландашфти и създадените от човека местообитания и екологични ниши. При реализацията на ИП в резултат на безпокойство при монтиране на инсталацията, временно ще бъдат прогонени видове животни и растителност, които са типични за урбанизираните територии и няма да бъдат засегнати консервационно значими видове.

Имотът, в който ще бъде реализирано инвестиционното предложение, се намира в покрайнините на с. Новград – урбанизирани, производствени територии и не попада в защитени зони. Най-близко разположена е защитана зона по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете.

„Река Янтра" BG0000610

Местоположение на ИП, спрямо защитена зона BG 0000610 “Река Янтра”

Защитената зона BG 0000610 “Река Янтра” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна е обявена със ЗАПОВЕД № РД-401 от 12 юли 2016 г. на МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ (ДВ, бр. 62/2016 г.) е с обща площ от 138 998,825 дка.

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Режим на дейностите съгласно ЗАПОВЕД № РД-401 от 12 юли 2016 г. на МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ (ДВ, бр. 62/2016 г.):

бранява:

5.2. употребата на минерални торове в ливади, пасища, мери и горски територии, както и на продукти за растителна защита и биоциди освен разрешените за биологично производство и при каламитет, епифитотия, епизоотия или епидемия;

5.3. движение на МПС извън съществуващи пътища (вкл. горски, селскостопански, ведомствени такива) в неурбанизирани територии освен за провеждане на селскостопански, горскостопански, аварийни и контролни дейности или по предварително съгласувани по съответния ред маршрути;

5.4. промяната на начина на трайно ползване, разораването, залесяването и превръщането в трайни насаждения на ливади, пасища, мери, мочурища, както и на други тревни площи (обработваеми земи, които не са включени в сеитбооборот 5 или повече години) в границите на местообитания по т. 2.1, при ползването на земделските земи като такива;

5.5. разораване и залесяване на поляни и други естествени открити пространства в горските територии в границите на негорските природни

местообитания по т. 2.1;

5.6. премахване на характеристики на ландшафта (синори, жизнени единични и групи дървета, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива;

5.7. промени в хидрологичния режим чрез отводняване, коригиране, преграждане с диги в границите на водозависимите природни местообитания; изключения се допускат в урбанизирани територии, при бедствия и аварии или за дейности, подобряващи природозащитното състояние на местообитанията по т. 2.1;

5.8. усвояване на повече от 30 % от средногодишния отток на р. Янтра и притоците є за ВЕЦ, намиращи се в процедура по издаване или продължаване на действието на разрешително по ЗВ към датата на издаване на заповедта;

5.9. съгласуване на инвестиционни предложения за нови ВЕЦ, вкл. чрез надграждане и/или реконструкция на съществуващи бентове, прагове и други съоръженията, изгубили първоначалното си предназначение, с изключение на

тези, за които е започнала процедура за съгласуването им по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;

5.10. съгласуване на строителството на ветрогенератори и фотоволтаици извън урбанизирани територии освен като собствени източници на електрическа енергия и с изключение на тези, за които е започнала процедура за съгласуването им по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;

5.11. търсене и проучване на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали), разкриване на нови и разширяване на концесионните площи за добив на общоразпространени полезни

изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали); забраната не се прилага в случаите, в които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник” има започната процедура за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване и/или за предоставяне на концесия за добив по Закона за подземните богатства (ЗПБ) и по Закона за концесиите, или е започнала процедура за съгласуването им по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, или е подадено заявление за регистриране на търговско откритие;

5.12. чупене, повреждане, събиране и/или преместване на пещерни и скални образувания.
Предмет на опазване в защитена зона BG0000610 „Река Янтра” са:

2.1. следните типове природни местообитания по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие:

– 1530 * Панонски солени степи и солени блата;

– 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition;

– 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion;

– 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.;

– 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi;

– 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи);

– 6240 * Субпанонски степни тревни съобщества;

– 6250 * Панонски льосови степни тревни съобщества;

– 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс;

– 6510 Низинни сенокосни ливади;

– 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове;

– 8310 Неблагоустроени пещери;

– 9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове;

– 91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae);

– 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angusti fol ia покрай големи реки (Ulmenion minoris);

– 91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus;

– 91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens;

– 91I0 * Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.;

– 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори;

– 91W0 Мизийски букови гори;

– 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

2.2. местообитанията на следните видове по чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за биологичното разнообразие:

крил прилеп (Miniopterus schreibersii), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Дългоух нощник (Myotis bechsteinii);

(Testudo hermanni), Добруджански тритон (Triturus dobrogicus), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Пъстър смок (Elaphe sauromates);

- Осветление на работното място

Предвидено е осветление с интензитет от 200lx. Осветени са и работните места извън работната площадка.

• 
  Микроклимат на работната среда
  

В битовите помещения е предвидена стая за почивка на персонала, в която се подържат параметри на микроклимата съгласно санитарно хигиенните норми.

Всички работни повърхности на инсталацията, които се очаква по време на работа да имат повърхностна температура над 55ºС ще се изолират с топлинна изолация.

В процеса на работа на инсталацията ще се извършват периодични измервания на състава на въздуха в работната среда.

Най-близкият такъв е защитена зона BG0000610 „Река Янтра“, на разстояние над 560 м. от имота без пряка или косвена връзка на производството с водно течение.

Степен на въздействие – нулево.

3. Вид, обхват, периодичност на въздействията, кумулативен ефект.

Информацията се съдържа в т.1 по-горе по компонентите на околната среда, когато въздействието е различно от нулево.

Предложението не изисква специални мерки. Достаточно е в проекта да бъдат отразени нормативните изисквания по различни части от проекта. В същото време при експлоатация за предотвратяване на рисковее от съществено значение са:

- Строга трудова и технологична дисциплина.

- Редовна профилактика на измерителните и регулиращи уреди на инсталацията.

- Физически контрол на менажерите на действията на изпълнителския персонал. 5. Трансграничен характер на въздействията

Границата на държавата е над 5 км. от обекта. При нормална експлоатация нулева вероятност за проява на трансгранични въздействия.