Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина
НЕКРОЗА НА ЯЙЧНИКА – РАК НА ЯЙЧНИКА – КИСТА НА ЯЙЧНИКА
Изтегляне 7.92 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Синелников, Валерий - възлюби своята болест
| НЕКРОЗА НА ЯЙЧНИКА – РАК НА ЯЙЧНИКА – КИСТА НА ЯЙЧНИКА При некрозата на интерстициума на яйчника, ОХ се намира в медулата на базалния тилен дял на главния мозък, в непосредствена близост до средния мозък. Интерстициалната некроза е в отношение с мезодермата на мозъка и – както всички органи, контролирани от церебралната медула (вътрешността на главния мозък) – тя се характеризира със загуба на тъкан, под формата на некроза по време на конфликтно-активната фаза. Некрозата обикновено не се забелязва по време на активната фаза, освен при рутинен преглед. Загубата на тъкан от яйчника понижава производството на естроген, чийто типичен резултат е аменореята (липса на менструация). Както и при всички други органи, управлявани от мезодермата на главния мозък, загубата на тъкан се възстановява като се запълва мястото с нови клетки по време на лечебната фаза. Некрозата се запълва с интерстициална мезодермална тъкан, формирайки киста с различен размер. Поради размножаването на клетките в първоначалната течна киста, кистите са погрешно наречени „рак” на яйчника и дори „бързорастящ рак на яйчника”. В началото на лечебната фаза, кистата се свързва, прикрепва към съседен орган, за да се снабдява с кръв – процес, който е грешно интерпретиран като „инвазивен растеж”. В рамките на девет месеца кистата развива своя кръвоносна система (с артерии и вени) и евентуално става напълно самоподдържаща се. Веднъж осигурила собствена кръвоносна система, кистата се откъсва от органа, към който е била сраснала и образува капсула с дебелина един сантиметър и може лесно да се отстрани хирургически, ако пречи механично по някакъв начин. Капсулираната киста започва да произвежда толкова много естроген, че жената може да изглежда 10-20 години по-млада. Това е и точната биологична цел: подмладена жена с голямо количество естроген е в по-добрата позиция да привлича мъжа. Това на свой ред увеличава шансовете ѐ да намери нов партньор и да забременее, като компенсация за загубата на „член от семейството”. Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 126 Следователно, резултатът от тази специална биологична програма е нещо, за което трябва да поздравим пациентката. При мъжете същият процес се осъществява чрез интерстициална некроза на тестисите. Твърдата киста (като резултат на завършен оздравителен процес) увеличава производството на тестостерон, което прави мъжа да изглежда по-мъжествен и по-привлекателен в очите на жената. Същият принцип е в сила и за втърдената киста на бъбрека, която е в състояние да произвежда урина и следователно може да увеличи производството на урина от бъбрека. Това показва, че биологичната цел на всички органи, управлявани от церебралната медула, се открива винаги в края на лечебната фаза. Развивайки се със същото темпо и ритъм, както и една бременност, кистата на яйчника и тестисите отнема девет месеца, за да се втвърди напълно и да бъде в състояние да участва във функцията на съответния орган. Твърдата бъбречна киста наподобява в общи линии един „тумор на Уилмс” - вид рак на бъбреците, който обикновено се случва при деца и по-късно е наречен „нефробластом” (всъщност бъбречната киста). Следователно, една киста не трябва никога да се оперира преди да е свършил деветмесечният цикъл. В конвенционалната медицина прибързаната, ненавременна операция е често срещана, като всички „инфилтрирани” органи се отстраняват, тъй като (както беше вече посочено) кистите се прикрепват към коремни органи, за да се снабдяват с кръв. Това, което остава след една такава операция, е празен торс. Само си представете всички потенциални конфликти, в които ще навлязат горките пациенти след това! Ако пациентът може да издържи тези девет месеца, една малка киста от 12 см или по-малко, вероятно би могла да не се премахва, тъй като тя всъщност изпълнява функцията да произвежда хормони или урина. Само в изключителни случаи, когато има кисти от по 6-8 кг обемно тегло и се явяват тежък механичен проблем, се препоръчва операция – но само след като са изтекли деветте месеца. Технически, една такава операция представлява всъщност малка интервенция, защото всички сраствания биха се откъснали и кистата би била капсулирана с твърда, жилава обвивка. Досега този биологичен процес бе погрешно определян като „злокачествен тумор”, но тази заблуда става явна, когато по време на операцията „инфилтрираният” тумор се процежда от полутвърдата киста в коремната кухина. Там ще продължат да се развиват нови „тумори” в продължение на девет месеца – често като резултат от друга операция. Тези, предизвикани хирургично нови тумори, (които евентуално могат да станат кисти) се определят като „злокачествени метастази”. Това явно е погрешно заключение, тъй като тези предполагаеми „метастази” произвеждат естроген – точно както и кистата приемник. Както можем да видим вече, конвенционалните прогнозни методи са изцяло погрешни. Това не е „разпростиране” на ракови клетки, водещо до „метастази”, а по-скоро разпростиране на паника, която води до нови конфликтни шокове за пациента, често с фатален изход. Вторични тумори се срещат много рядко при животните и болшинството от тях оцеляват. В конвенционалната медицина малкият процент пациенти, които достигат „пет годишната прогноза” са просто онези Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 127 пациенти, които са намерили начин да не се поддават на паниката или са започнали да разрешават конфликтите си. Като се има предвид, че биологично смислените тумори на яйчниците, управлявани от стария мозък , се премахват по естествен начин по време на лечебната фаза (при условие, че са налични съответните микобактериите в момента на ДХС), кистите на яйчника, управлявани от церебралната медула, (които се втвърдяват в рамките на девет месеца и произвеждат естроген), се образуват по време на възстановителния процес на некрозата (конфликтно-активната фаза). В последния случай, биологичното значение става ясно в края на лечебната фаза. Ако управляваните от стария мозък тумори са засегнати, ние в действителност се нуждаем от хирург, който да ги отстрани, но само защото сме унищожили туберкулозните бактерии – които са естественият начин за премахване на туморите, управлявани от стария мозък (съгласно Четвъртия биологичен закон). Откакто се промени разбирането ни за това, което обикновено наричаме „болести”, ние сме в състояние да разпознаваме важността на една нова терминология. Това, което остава от една „болест” са нейните симптоми – нищо друго! Базирайки се на новото знание, ние трябва да прекласифицираме и преоценим симптомите. Ако погледнем Втория биологичен закон, за двете фази при всички „болести”, (наречени „Смислени специални биологични програми на Природата”), ще разберем, че има много повече „болести”, отколкото специални биологични програми. Причината за това е, че досега симптомите на всяка фаза бяха разглеждани като различни болести. © д-р Рике Герд Хамер Преведено от - http://learninggnm.com/documents/sbs-ovariancancer.html Изтегляне 7.92 Mb. Сподели с приятели:
|