Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
125 размножават от момента на ДХС, паралелно с растежа на тумора) се активират и започват да
премахват безполезния тумор, чрез процес, наречен казеация (некротичен процес, при който тъканта се променя в суха,
пихтиеста маса, наподобяваща сирене, кашкавал; бел.прев.).
Тази част от тумора, която е останала неразградена в края на лечебната фаза, остава. Това не е проблем и е безопасно да се остави без да се премахва,
при условие, че не причинява някакъв дискомфорт.
Тъй като латералността в мозъчния ствол не е от значение, няма пресичане на зависимостта мозък- орган. С други думи: тератомът и неговия контролен мозъчен център се явяват от една и съща страна. В това се състои разликата с малкия и главния мозък – при тях има кръстосване (лявата част управлява дясната половина на тялото и обратно).
Лево- и десноръчеството започва в мозъка, по-специално – в малкия мозък. От него напред, латералността винаги трябва да се взема под внимание. Корелацията между органа и мозъка винаги е недвусмислена.
Лево- и десноръчеството е само знак за корелацията между психика и мозък или мозък и психика.
Защото тази принадлежност (ляво – дясно) е, която определя както пътя конфликт-мозък (в зависимост дали конфликтът е преживян с майка, дете или партньор), така и вида на „болеста”, която ще настъпи в резултат на конфликтния шок.
Сподели с приятели: 
