конфликт, тялото ще се приспособи след определен период от време и ще намери себе си в същото старо „изпитано”състояние, както преди. След като ръката беше обездвижена за около седмица, дъщеря ни искаше да знае все пак какво точно е състоянието на рамото ѐ. Нейните съученици също настояваха, тъй като нашата не медицинска процедура им се струваше толкова непонятна. Тя се притесняваше също, че трябва да се оправдава пред учителя по физическо възпитание и несъмнено трябваше да представи някакво доказателство от лекар, което тя нямаше. Затова решихме да посетим личния ни лекар, който от своя страна ни препрати към рентгенолог. Освен, че показа „относително голям дефект” на костта, рентгенът беше неубедителен. В този момент лекарите се опитаха да предизвикат паника в нас. Според тях, „рентгенът е неподходящ за придобиване на достатъчно ясен образ за състоянието и следователно е абсолютно задължително да се направи ЯМР на ръката, тъй като подобен случай не бива да се пренебрегва”. И така, ние се почувствахме длъжни да дадем съгласието си за ЯМР. ЯМР показа следните находки: “Голямо огнище с хомогенна мека тъкан, разположено в средната част на раменната трета на костта (T2-W), достигащо до кухина с формата на копче в околораменната мека тъкан. Според критериите на ЯМР кортикалиса е прекъснат. Наблюдава се прилежащ оток в областта на костния мозък. След действието на контрастната материя, туморът се появява в T1-W като широка, неравномерна псевдокапсула, придружено със слабо възпаление на околната мека тъкан. Оценка: според ЯМР кистоподобен или мукоиден тумор в средната част на раменната трета. Оценката на находката не може да омаловажи критериите на рентгена т.е. подуването на раменната ос с изтъняване на кортикалиса, кортикално разслояване и (по-скоро като доказателство от ЯМР, отколкото от рентгена) признаци на кортикална ерозия. Настоящата диагноза „аневризмена костна киста”, не може да бъде потвърдена с основните критерии. Това, което липсва е ЯМР индикатор, който може да отчита множествена хеморагия, както и достатъчно точни признаци за интактен кортикалис.” Дори с помощта на ЯМР, стандартната медицина не успя да изясни какво точно става с ръката. Следваше скенер на органите. С упорито нарастващо безпокойство, все повече и повече се паникьосвах. Беше ми ясно какво се случва. Медицинската апаратура трябва да се използва максимално. Ето защо бяхме изпратени от една апаратура към друга, без да могат медицинските „богове” да постигнат единодушие относно резултатите.
