България през първите десетилетия на 14. век (1299-1331 г.)
Увод: След продължителната криза в България през първите десетилетия на 14. век държавата започва да се стабилизира.
-
Управление на цар Теодор Светослав
След смъртта на татарския хан Ногай в „Златната орда“ настъпва борба за власт, която засяга и България. Синът на Ногай – Чака, идва в Търновград и е провъзгласен за български цар. Влиза в противоречия с новия татарски хан Токту, който заплашва да нападне България. Тогава Теодор Светослав, който е воин на Георги I Тертер, обезглавява Чака и като доказателство изпраща главата му на Токту. В замяна получава областта Бесарабия.
Теодор Светослав става цар през 1300 г. Той успява да въведе ред в държавата. Справя се с разбунтувалите се боляри, побеждава Византия край Созопол и връща редица черноморски градове на България. До края на управлението си поддържа добри отношения с Византия.
След смъртта на Теодор Светослав (1321 г.) синът му Георги II Тертер успява да върне град Пловдив на България, но точно 1 година след възцаряването си починал при неясни обстоятелства.
-
Управление на Михаил III Шишман Асен (1323-1330 г.)
Той е основател на династията Шишмановци. Включва се активно във византийските междуособици, кадето за власт се борят Андроник II и внукът му Андроник III. Цар Михаил помага на Андроник III, с което подобрява отношенията между двете държави.
-
Отношенията между България и Сърбия в началото на 14. Век
След продължителни кризи и в България, и във Византия, На Балканите се появява нова силна държава – Сърбия. Тя успява да завземе голяма част от областта Македония, която по това време е българска.
Византия също била застрашена от сръбската активност. Поради тази причина се обединява с България срещу Сърбия. Планът им е да изтласкат сърбите от македонските земи. Така се стига до битката при град Велбъжд (дн. Кюстендил) през 1330 г., където сърбите побеждават българската армия. В битката загива и българският цар Михаил III Шишман Асен. С неговата смърт опитите на България да се стабилизира пропадат.
След поражението при Велбъжд все повече югозападни български земи попадат под сръбско влияние. В същото време доста български боляри се отделят от централната власт и оформят собствени владения, като не признават властта на царя в Търновград.
Сподели с приятели: |