Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
215
„…Видимото повдигане на периоста с частично кортикално разрушаване не позволява ясно становище относно оценката на тумора, независимо от това, че неговата локализация и възрастта на пациента предполагат атипична костна киста.
Освен това се оказва, че до известна степен неясният контраст, показан на рентгена, в крайна сметка не е типичен за неусложнена кистозна формация.
Следователно, препоръчвам спешно да посетите специализирана клиника, като тази в Аусбург (д-р
Бондорф). Дори това да се окаже доброкачествен процес, все пак възниква въпросът дали определени процедури по обездвижване на костта не индикират този относително голям костен дефект.”
Последната оценка ми беше дадена от рентгенолог, който каза, че вече е препратил всичката налична документация към проф. Бондорф в Аусбург. Според него, следващата стъпка би била биопсия, за да се определи дали туморът е злокачествен или доброкачествен.
Бях добре запозната с ГНМ, за да знам, че отварянето на надкостницата чрез разрез не бива да се извършва, защото новите клетки, които се разрастват по време на лечебната фаза, ще намерят път през костта, като в резултат образуват тумор, наречен „остеосарком”. Междувременно, бях страшно изплашена и се чудех дали мога да предотвратя всякакви по-нататъшни изследвания. Все пак, дъщеря ми беше едва на 16 години (в подобни случаи, родителите биха изгубили попечителство над децата си!).
За следващия преглед отидох при лекаря без дъщеря си, за да не ѐ причинявам излишно безпокойство. Ясно му показах, че биопсията не подлежи на обсъждане в нашия случай. Че сме запознати от години с ГНМ и че ще откажа каквито и да било по-нататъшни традиционни медицински терапии. Това стана, когато бях попитана от професора дали съм готова да поема пълна отговорност за последствията от отказа си. Когато отговорих утвърдително, той ме попита дали имам представа какво означава „отговорност” и след това заяви, че всъщност може да ни накара насила да предприемем по-нататъшни стъпки, ако е необходимо. Тогава съпругът ми заяви, че позицията ни е различна от неговата и учудващо не чухме нищо повече по въпроса.
Останалото накратко: дъщеря ни носеше превръзката още около седмица и отново можеше да я движи доста добре. Въпреки това, внимаваше да не натоварва ръката поне още около 2 месеца и беше извинена в училище за 6 месеца. Не трябваше да правим нищо друго, дори когато имаше лека болка. През цялото време се суетях около дъщеря ми повече от обикновено, защото д-р Хамер

Изтегляне 7.92 Mb.

Сподели с приятели: