Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина
Изтегляне 7.92 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Синелников, Валерий - възлюби своята болест
| СВИДЕТЕЛСТВО ПОДАГРА В ЛЕВИЯ ПАЛЕЦ (от Джоузеф Хенкес, Белгия) 13 юли 2004 година „Подаграта ми напълно изчезна” През май 1980 година преживях първия си пристъп на подагра. Случи се в една неделна утрин. Имах такава болка в ставата на левия ми палец на крака, че едва ходех и трябваше да използвам патерици. Първото нещо, което ми мина през ума бе, че трябва да съм направил някакво неправилно движение с глезена. На другата сутрин, когато казах на мой колега подозренията си, той поиска да види крака ми. Показах му го и той веднага изтърси: Имаш кралски крак! – израз, неизвестен за мен. Обясни ми, че е имал предвид подагра. Той познаваше една жена ревматолог и аз без да се бавя си определих среща с нея, за да се види дали наистина това е проблемът. Тя стигна до същото заключение – наистина беше подагра. Изследванията на кръвта показаха, че стойностите на пикочната киселина са 14 mg/dl, при нормални стойности за мъж – до 7 mg/dl. Лекарката ми предписа медикаменти, за да се спре веднага болката. Взимах всекидневно хапче за понижаване стойностите на пикочна киселина, с цел предотвратяване на по-нататъшни възпаления. Освен това, тя ме посъветва да променя диетата си – без червено месо, определени сортове зеле, карантии, всички видове колбаси, червено вино, твърд алкохол и т.н. Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 234 След известно време се случи друг пристъп, въпреки редовното приемане на лекарствата. Медицинското обяснение бе, че не съм следвал стриктно диетата. Не можех да го отрека – в края на краищата, кой не би си позволил кулинарна недискретност поне веднъж? Според традиционната медицина подаграта е заболяване на изобилието – твърде много добра храна и често пиене. Звучеше приемливо за мен, защото поради високите нива пикочна киселина в кръвта се отлагаха кристали в ставите, което причиняваше ужасната болка, която преживявах. По време на семейна почивка на белгийското крайбрежие през 1985 година, срещнахме лекар от Южна Африка, който бе завършил в Университета в Брюксел. Помолих го за съвет относно моята подагра и за популярното мнение, че вероятната причина за нея са неправилните ми хранителни и питейни навици. Той категорично не се съгласи с мен и каза, че това няма нищо общо с яденето и пиенето. Обясни, че в Южна Африка много хора умират от глад и те определено не ядат месо или пият червено вино – а подаграта е една от най-разпространените болести там. Това ме накара да се замисля. Но какво би могъл да направи човек, ако няма никакви алтернативи, освен да гълта лекарства. Следвайки съвета на ревматоложката аз всеки ден си пиех хапчетата за понижаване на пикочната киселина, както и други подобни по време на остър пристъп на болка. Но пристъпите се повтаряха отново и отново – може би 5-6 пъти годишно. Изтегляне 7.92 Mb. Сподели с приятели:
|