Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
236
Все
още си спомням онези събития, сякаш беше вчера. Майка ми започна да плаче и ме умоляваше да продължа академичното си образование. Накрая се предадох, но с цената на конфликт на самообезценяване –
конфликт на сръчност, свързан с ръцете ми. Защо? Защото знаех, че като продължа в гимназията няма вече да практикувам любимия си спорт карате. Мисълта, че няма да уча занаят и няма да играя карате беше тежък удар за мен.
Но с решението ми да опитам и да зарадвам майка ми, за която това значеше много, аз реших конфликта си на самообезценяване. Едновременно с това се
активира конфликт на бежанеца, защото новото училище беше с пансион, а аз мислено се съпротивлявах
толкова много в началото, че на практика това се превърна във фобия.
Поради комбинацията от решен конфликт на самообезценяване и активен бежански конфликт, аз получих подагра на 13 години! Това се изрази в подути стави на
пръстите на дясната ръка, които бяха много твърди и болезнени. По онова време нямаше разбиране или обяснение за подаграта при толкова млад човек.
За щастие ние не отидохме на лекар тогава. Най-вероятно той щеше да диагностицира левкемия!
Но, когато д-р Хамер погледна мозъчната ми томография, първият му въпрос беше: „Какво ти
се е случило, когато си бил дете? Какво не ти е било позволено да направиш или да не правиш повече?”
Тайната престава да бъде вече тайна, когато ти се задава толкова конкретен въпрос 25 години по- късно!
Преведено от - http://learninggnm.com/documents/gout_testimonial___anonymous_2.html
Сподели с приятели: 
