(страх). При животните, т.нар. бяс се дължи основно на малтретиране или недохранване

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
294
През 1922 година д-р Стилман изрази мнението, че бясът е „чиста глупост” и че за повече от 40 години като лекар с голяма практика и пътувал из цяла Европа, той „никога не е виждал случай на хидрофобия или бяс”.
В писмо с молба за информация д-р Стилман пише: „Преди няколко години имаше голямо вълнение по повод изявлението за карантина от бяс от Щатския департамент по земеделие в Олбъни, Ню
Йорк. Тя продължи 2 години. Бяха убити много кучета. Техните глави бяха изпратени за официален преглед във ветеринарния отдел на Корнел колидж. Много от тях бяха обявени за бесни, но изследването зависи от наличието на телца на Негри в мозъка на животното.”
„Един ученик на Пастьор във Франция ми беше казал, че понякога тези телца на Негри се наблюдават и когато няма никакво подозрение за бяс. Ние изпратихме главата на едно безобидно малко куче без каквито и да е болестни симптоми в Корнел и тя бързо бе обявена за бясна. Накрая отидох в Департамента по земеделие, който е отговорната институция и настоях, че нашето общество би трябвало да затвори всички кучета, обявени за бесни и ще видим ако се развие случай на бяс. Не се появи нито един случай и не сме имали такъв от тогава. Когато животните са били държани само за да се види дали имат бяс, нито едно от тях не е умряло и целият страх отмина след две години на фанатичен смут и възбуда, които трябва да са предизвикали лисофобия или въображаем бяс.”
Д-р Дж. У. Ходж съобщава, че при 56 000 улични кучета и котки, събрани за една година, не е имало нито един случай на бяс. Освен това той заявява, че в Англия няма бяс и не е било разрешено да се прилага лечението на Пастьор. Д-р Ходж разполага с имената и адресите на повече от 2 500 лица, за които е докладвано, че са починали от „бяс” скоро след като са получили превантивното лечение на Пастьор. Това изглежда потвърждава факта, че лечението е много по-смъртоносно от самата болест, особено като се има предвид, че близо 300 от тези „жертви” на Пастьоровото лечение изобщо не си спомнят някога да са били хапани от куче. Д-р Ходж предрича, че „бъдещите поколения ще гледат на днешната заблуда относно бяса и лечението на Пастьор с чувства, подобни на тези, които ние преживяваме, когато четем историята за магьсническата заблуда.”
Д-р Далъс, който беше споменат по-горе, е казал: „Мога да цитирам собствения си опит в лечението на лица, ухапани от кучета със съмнение за бяс, според който за 30 години не съм имал нито един случай на разболяване от тази болест. А вероятно аз съм видял повече случаи на т.нар. бяс от който и да е друг медик”. Д-р Далъс е преподавател по История на медицината в Университета на
Пенсилвания, хирург консултант в болница Раш и директор на Университетската болница.
Д-р Уилям Брейди, общонароден журналист, е заявил, че: „Лечението на Пастьор на бяса е безразсъдно лечение и никой не знае дали то осигурява някаква защита срещу бяс. Никога не бих бил склонен да приема това лечение или да го предоставя на който и да е при всякакви възможни обстоятелства, защото се страхувам, че в някои случаи инжектираният материал ще има пагубен ефект. Лечението не винаги е успешно и понякога причинява парализа”. Мнението на д-р Брейди е, че бясът „не се среща при хора”.
„Ние, представителите на медицинската професия, сме свидетели на много грешки, направени с добри намерения, освен заблудените личности и методи. Стандартизацията на дигиталиса за кучешкото сърце, ще бъде отменена, защото има отклонение с 300% от стандарта.”
В книга, озаглавена „Бешам или Пастьор”, от Е. Д. Хюм, могат да бъдат открити много доказателства, отнасящи се до нашата дискусия. Забележителен провал на лечението на Пастьор е бил този с млад пощальон на име Пиер Роскол, който, заедно с друг човек, е бил нападнат от куче,

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
295 за което се предполагало, че е бясно, но не бил ухапан, тъй като зъбите на кучето не разкъсали дрехите му. Но неговият другар имал тежки ухапвания. Приятелят му отказал да отиде в института
Пастьор и останал напълно здрав, но за съжаление Роскал бил принуден от ръководството на пощата да започне лечение, започвайки от 9 март. На 12 април се появили тежки симптоми, придружени с болка на мястото на убождането – не на мястото на ухапването, защото той никога не е бил хапан. На 14 април той умира от паралитичен „бяс” – нова болест, появила се в света благодарение на Пастьор.
Друг инцидент, взет от същата книга, показва силата на внушението или страхът от причиняване на т.нар. бяс. Трудно е да се повярва, но случаят е записан, както следва.
„Двама млади французи били ухапани от същото куче в Хавър. Единият починал от последиците в рамките на един месец, но преди това приятелят му отплавал за Америка, където живял 15 години без да знае какво се е случило с него. Когато се върнал във Франция, чул за трагедията и той самият развил симптоми и за три седмици умрял от „бяс”.”
Друг интересен документиран случай е този на една дама, която връщайки се от къпане заявила, че била ухапана от куче. „Разтревожените родители я накарали да се подложи на лечението на
Пастьор, тя се разболяла сериозно и починала. Прибирайки се от погребението, момичето, с което се къпали заедно, казало на родителите ѐ, че тя не била ухапана от куче, а от нейния приятел.”
Има документирани над 3000 смъртни случая в докладите на Института Пастьор на лица, ухапани от кучета. Всички са умрели след лечението. От друга страна, докладът от болница Лондон преди няколко години, показал 2 668 лица, ухапани от раздразнени кучета – нито един от тях не е показал бяс и никой не е бил лекуван по метода на Пастьор.
„Кой е бил този човек Пастьор? Какво всъщност е открил той? Отговорът на първия въпрос е, че той е бил химик със съмнителна репутация. На втория въпрос може да бъде отговорено само с напомнянето, че той е разграничил L и D винена киселина. И това е абсолютно всичко, което е направил. Останалата част от неговата работа – да – дори болестите по копринената буба и работата по бактериите е била изплагиатствана от един не много известен и доста пренебрегван професор от Монпелие – Антоан Бешам. В трудовете на проф. Бешам, когато се проучат правилно, ще се намери осигурено решение на много от проблемите, които от години озадачават биолози, физиолози, патолози и философи.”
Говорейки за работата на проф. Бешам, д-р Левърсън от Англия казва: „В тези трудове аз открих абсолютно доказателство за абсурдността на теорията за бацилите. Чрез изучаване писанията на
Пастьор, към които неминуемо ме доведе работата на Бешам, аз открих пълно доказателство, че великият бог на учените хора от втората половина на 19-ти век, както и на много от 20-ти, всъщност е най-удивителният плагиат и изопачител на чужди открития, предимно тези на проф. Антоан
Бешам и на неговите сътрудници и ученици. И че този плагиат, чието съществуване ни е разкрито, е най-изумителният шарлатанин в цялата история на медицината”.
„Вече сте предположили кой е този плагиат и шарлатанин. Това е Луи Пастьор, в чиято памет
Франция издигна статуи в цялата страна и му даде Института Пастьор.”
Тъй като този документ не е достоен за завиждане, нека да разгледаме бяса от гледна точка на известните факти. Виждали сме, че нормални кучета се определят за бесни чрез микроскопия на т.нар. телца на Негри. Виждали сме също така, че идентификацията на тези телца зависи от конкретния наблюдател. Рядко наблюдателите са на едно мнение. Експерти от Института Пастьор

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
296 признават, че телцата на Негри не са специфичната индикация за бяс. Освен това те са документирали много смъртни случаи, дължащи се на лечение по системата на Пастьор.
От друга страна докладваните неблагоприятни ефекти при нелекувани пациенти (много малко случаи са докладвани и забелязани) могат да бъдат обяснени на базата на страха или чувствителноста към леки наранявания. Например д-р У. У. Дюк от Канзас сити, наред с други, пишейки за алергията, цитира случаи на силни гърчове и смъртни случаи, в резултат на леки наранявания при индивиди във видимо добро душевно и физическо състояние.
Тези принудителни смъртни случаи са докладвани като резултат от одрасквания, изваждане на зъб, подкожни инжекции, крайности в топло или студено, шок, дължащ се на различни причини, любовни афери и т.н. Експертите алерголози често обвиняват стреса като относително важен за миналите заболявания, които може да са разклатили здравето на пациента. Подобни разнообразни причини биха били индикация, че „страхът” играе основна роля при наблюдаваните усложнения.
Д-р Бисо от Франция е бил лошо ухапан от куче и е отказал да умре от бяс. Той разказва, че страхът му е бил толкова силен, колкото и страданието му. Решил да опита да облекчи болките с топла баня.
След час и петнадесет минути киснене, конвулсиите му изчезнали и той се почувствал добре. По същия начин лекувал всички останали случаи, които идвали при него. Баните на Бисо били прилагани с голям успех във Франция при случаи на бяс.
В Германия случаите на ухапване от куче благоразумно се обработвали чрез сукция (изсмукване) на раната или чрез изтискването ѐ до появата на леко кървене. Съсирената и засъхнала кръв отгоре се оставяла без друга намеса и никога не са се появявали по-нататъшни проблеми.
Съгласно моят опит, нищо по-силно от мек сапун и вода не би трябвало да се използва при подобни рани. Мисля, че обгарянето е твърде стресиращо за тъканите.
В такъв случай бясът болест ли е? Изолирали ли сме вирус или бацил? Има ли нещо специфично в лечението на Пастьор? Бясът факт ли е или измислица? Аз вярвам, че той е измислица, защото съм се справил с т.нар. бесни животни и хора и без ползата от лечението на Пастьор, като в нито един от случаите не е имало смърт или някакви други симптоми на бяс. Смея да твърдя, че бясът не съществува и че лечението на Пастьор е по-лошо от самата болест, ако е такава изобщо, а тя не е.
Източник: http://www.whale.to/vaccine/rabies.html

Изтегляне 7.92 Mb.

Сподели с приятели: