Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
297
Въз основа на откритието на д-р Хамер за Четвъртия биологичен закон и полезната роля на микробите по
време на лечебната фаза, бактерии, гъбички и вируси не могат вече да се разглеждат като причина за „инфекциозните заболявания”.
Дилемата, в която се намира днешната медицина е, че като не могат да разграничат двете
фази на всяка СБС програма, лекарите виждат само втората фаза, защото микробите са активни само по време на лечебната фаза. И понеже дейността на микробите е свързана с подуване,
висока температура, възпаление, загнояване,
отделяне на секрети и болка, то те се определят като
„патогенни” и причина за „инфекциозните заболявания”.
Но не микробите причиняват „инфекциозните заболявания”. Напротив, нашият организъм използва микробите, за да оптимизира лечебния процес. От гледна
точка на това ново разбиране, понятието „инфекция” само по себе си става излишно.
Точно както и раковите клетки, микробите не се „разпространяват” към други органи, които произлизат от различен ембрионален зародишен слой или са управлявани от различен мозъчен център. Микробите работят изключително
върху органи или тъкани, които са в процес на лечение по това време. Например: туберкулозна бактерия (управлявана от мозъчния ствол), която е в процес на разграждане на тумор в белите дробове (ендодермални) никога не би могла да се „разпространи” към ектодермалната повърхност на бронхите, която се управлява от кортекса; стафилококовата бактерия (управлявана от медулата на главния мозък) никога не би могла да „нахлуе” в тъкан, която се управлява от различна мозъчна област.
Тъй като дейността на микробите винаги е част от строго специфична смислена
биологична специална програма, която засяга само човека, който по това време е в лечебната фаза на свързания с конфликта орган,
Сподели с приятели: 
