територията ( опонентът нсе още не е нахлул в територията, но заплашва да го направи). ОХ фронтално- латерално, дясно. Улцери на интрабронхиалната плоско-епителна мукоза, което обикновено не се забелязва. Бронхиалната мукоза около улцерите се подува, което предизвиква периферна ателектаза. Тази ателектаза често погрешно се определя като бронхиален „тумор”. Симптоми: непрестанна кашлица, която може да продължи месеци. В края на ЛФ снабдяването с въздух се нормализира. Ако конфликтът „страх в територията” има и двигателен компонент (включвайки бронхиалната мускулатура), по време на епилептичната криза ще се случи епилептичен пристъп = тонично- клонични конвулсии на бронхиалната мускулатура (спастичен бронхит). Епилептоидната криза на бронхиалната мукоза показва хипоестезия с хиперестезия (постоянни позиви за кашляне) преди и след кризата. ЛФ на бронхиалната мукоза се нарича пневмония; епилептоидната криза се нарича белодробен лизис. В повечето случаи конфликтът на страх в територията има едновременно двигателен и сензитивен компонент. Всъщност комбинираните двигателна епилептична + сензорна епилептоидна криза правят по-лесно изхвърлянето на мукуса от бронхите по време на лечебния процес (=лизис). Съществуват още два вида аугментация на клонично-двигателната криза на бронхиалната мускулатура: 1. При конфликтна активност в срещуположната мозъчна хемисфера (в лявата териториална конфликтна област), по време на епилептичния пристъп на бронхиалната мускулатура има двойна симпатикотония – мозъчно дясно по време на епилептичната криза и мозъчно ляво по време на АФ. Тази констелация е наречена бронхиална астма, която се проявява в епи- кризата като епилептичен пристъп с експираторно хриптене. Астмата е в по-голямата си част комбинация от епилептоидна (сензорна) криза (ОХ за бронхиалната мукоза, дясно, фронтално-темпорално в сензорния кортекс) с абсанс и хипоестезия, както и двигателен епилептичен пристъп на бронхиалната мускулатура (ОХ за бронхиална мускулатура дясно, фронтално-темпорално, в моторния кортекс) в епилептична криза с тонично-клоничен пристъп и експираторно хриптене (свистене). Ако по същото време има конфликтна активност в лявата мозъчна хемисфера (лявата териториална конфликтна област), то тогава се наблюдава за кратко епилептоидна и епилептична криза – „специална констелация” (епилептична активност дясно мозъчно и в същото време нормална конфликтна активност в срещуположната мозъчна хемисфера). 2. Ако епилептичният пристъп на бронхиалната мускулатура (мозъчно дясно) и епилептичният пристъп на ларингеалната мускулатура (мозъчно ляво) се случат по едно и също време, това се нарича „статус астматикус” (двойна епилептична констелация) с удължено издишване и свистене (= бронхиална астма) и удължено задъхано вдишване (= ларингеална астма).
Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 500