Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
63
Традиционната медицина („Старата медицина”) приема, че
уремия(повишено количество на азотните продукти в организма) се причинява от „бъбречна недостатъчност” – неспособност на бъбрека да елиминира отпадъчните продукти от метаболизма на протеините.
Освен това се вярва, че „недостатъчността” и на двата бъбрека може да причини бъбречен недостиг, който - без диализа
– може да доведе до смърт. Основавайки се на биологичните закони на „Новата медицина”,
става ясно, че уремия не е всъщност „болест”, а по-скоро древна СБС програма, която има за цел да складира вода и пикочни субстанции в случай, че те няма да са налични за дълъг период от време.
Трябва да
се отбележи, че бъбреците винаги отделят минимум 150-250 мл урина – дори и при
„
анурия” (липса на урина; състояние при което количеството на отделената урина е под 150 мл за
24 часа. Свързва се с остро нарушение на
бъбречната функция или шок; бел.прев.), т.е. бъбрекът не може всъщност да се „повреди”.
Ако един бъбречен тумор е премахнат хирургически, е налице следващ екзистенциален конфликт
(или нов такъв), който пак повлиява съответните БСК-мозъчни програми. Въздействието незабавно инициира формирането на нов
бъбречен тумор в другия бъбрек, тъй като оцеляващата програма за задържане на вода, има абсолютно предимство. Традиционната медицина интерпретира растежа на тумор в другия бъбрек като „метастази”, представяйки си, че туморните клетки са „преплували” от единия бъбрек в другия –
съвсем случайно, разбира се!
Сподели с приятели: