Никой изследовател досега не е бил в състояние да открие ракова клетка в артериалната

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
78
кръв на болен от рак пациент, защото това е мястото, където биха се открили обикновено – плувайки в периферния кръвен поток на тялото.

ПЕРИТОНЕАЛЕН КАРЦИНОМ (мезодерма)

В момента, в който на пациент е казано, че има рак на червата, който трябва да се оперира, той обикновено преживява два нови конфликта:
1.
Мисловна атака срещу корема, който ще бъде разрязан (такъв биологичен конфликт причинява перитонеален мезотелиом).
2.
Неизменно карцином на черния дроб винаги вдясно дорзално (откъм гърба).
Последното изразява биологичния страх, че поради тумора вече няма да може да преминава храна през червата, т.е. пациентът преживява архаичния страх от буквално умиране от глад. Тази представа може също да ускори и паниката от възникналия илеус (запушване на червата).
Ако мине известно време между диагнозата и фактическата операция, хирургът обикновено открива пръчковидни (подобни на въже) „метастази” по перинуема; ако е направен ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) на черния дроб преди или след операцията, хирургът ще открие и гореспоменатите отделни възли по повърхността на черния дроб, дорзално вдясно. За съжаление, има много примери за такива пациенти, които са обявявани за „нелечим и безнадежден случай”.
Формално погледнато, теорията за „метастазите” е стандартна медицинска доктрина, която обаче сме в състояние да преустроим систематично, логично и биологично. Осъзнаваме, че пациентът получава нов рак в резултат на ятрогенно получени конфликти, преживяни от неочакваната диагноза и несъмнената нужда от операция. Поради непознаване на истинските причини, хирурзите често премахват възлите по черния дроб, както и колкото се може повече от „перитонеалните метастази”. След операцията пациентът смята, че вече е „освободен от страданията си” и като знак за разрешаване на конфликта „коремна атака”, развива асцит (ефузия в коремната кухина) като знак за излекуване. Този момент хирурзите и онколозите интерпретират като началото на края, но всъщност нито един от тях няма никакво разбиране за биологичните причинно-следствени връзки.
От този момент нататък пациентът попада в омагьосан кръг и всичко, което се „случва” по отношение на дебелото черво, само ускорява възобновяването на чернодробния карцином.
Фактът, че се предизвиква втори или трети карцином, тук не се обсъжда – само тяхната интерпретация, тъй като е некоректно спрямо пациента.
И така, стигнахме до въпроса за истинското биологично значение на такива тумори. Тези тумори изобщо не са безсмислени, напротив, те имат много специална задача. Когато „залъкът” е вече
„заседнал” в червата – което значи, че е бил преглътнат, но не може да се смели, защото е твърде голям – се формира тумор. Един такъв тумор се състои от „еднократни” чревни клетки (които се използват само веднъж), чиято цел е да произведат много храносмилателен сок, който да направи
„залъка” смилаем, така че да може да премине нататък.
Позовавайки се на знанието за Германската нова медицина, трябва да помислим над това какво да направим в случаите, при които чревната обструкция заплашва да блокира дебелото черво.

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
79
Определено е препоръчително да се направи превантивна операция. Нищо друго обаче, тъй като в момента на разрешаване на конфликта СБС програмата превключва естествено на лечебна фаза.
По време на лечебната фаза се активират микобактериите, за да разложат тумора (при условие, че пациентът е имал налични такива в момента на ДХС, иначе биха били безполезни). Процесът на разграждане често е придружен с инцидентно кървене. След три или четири месеца на мястото, където е бил туморът, ще има само белег. Това прави Природата най-добрият хирург на света! Ако пациенът няма никакви микобактерии, то може да обмисли хирургическо премахване на тумора.
Това има смисъл единствено ако съответният конфликт е бил решен.

Изтегляне 7.92 Mb.

Сподели с приятели: