Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
76
Дебелото черво се разделя условно на три части: сляпо (caecum), ободно
(colon) и право черво (rectum).
Ободното, наречено още колон, се дели от своя страна на четири части: възходящо (ascending colon), напречно
(transverse colon), низходящо
(descending cilon) и сигмоидно (sigmoid colon).
Контролираните от мозъчния ствол аденокарциноми се развиват в храносмилателната система, когато не можем да погълнем, преглътнем, смелим или изхвърлим един „залък”
(хапка). На еволюционно ниво това са древни биологични конфликти, еднакво приложими за хора и животни.
Животните все още преживяват такива конфликти в реални условия, докато ние, хората, ги изстрадваме по един „културен” или дори параноичен начин. Ние сме в състояние да възприемем пари, дялове или работа като залък и да преживеем биологичен конфликт, когато ги загубим. В контекста на природата, банкнотите биха били определени като напълно безсилни.
За животните залък, който не може да бъде преглътнат или смлян, е реално парче храна. Например, едно животно може да има конфликт на „несмилаем залък”, когато парче кост е преглътнато малко по-лакомо и засяда в червата, причинявайки болка. Едновременно с болката се активира специална биологична програма с чревен тумор (карфиолоподобен компактен тумор), който расте към устата
(„срещу течението”, както бихме се изразили за река).
Туморът продължава да нараства, докато конфликтът е активен. Едновременно с това се размножава туберкулозна микобактерия в кръвта, със същата скорост – при положение, че пациентът има в организма си поне една единствена такава – в Природата присъствието на туберкулозна бактерия се приема за даденост.
По време на активната фаза се произвеждат толкова бактерии, колкото ще са нужни по-късно, по време на лечебната фаза
, за да разградят тумора.
Биологичната цел на този тумор е да осигури достатъчно количество храносмилателен сок, който да направи залъка по-малък, така че да може да премине нататък (подобно на кубче лед, поставено в топла вода). В момента, в който залъкът премине е налице конфликтолиза (разрешение на конфликта). Туморът, който вече няма никакъв смисъл, се разрушава (казеира) чрез туберкулоза – с помощта на микобактерия и гъбички – и евентуално изчезва. По този начин е завършена смислената специална биологична програма.
Някой би могъл да попита какво е „злокачественото” на всичко това? Отговорът е: Абсолютно нищо!
Защото всичко
, което майката Природа прави е добро, качествено. Само ние, хората, сме
„злокачествено невежи”.
Винаги сме си представяли микробите като огромна вражеска армада, която трябва да бъде сразена от имунната система. Това е неправилно схващане, защото микробите никога не са били наши

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
77 врагове, напротив – те са неотлъчни наши приятели и помощници, които ние, в нашата глупост, почти сме изтребили.
Разбира се за нас, хората, един такъв несмилаем залък вече не е храната, а може да бъде кола, къща, наследство, провален бизнес, загубено съдебно дело, работното място или нещо подобно. Но въпреки това, ние реагираме по същия биологично-архаичен начин, като че ли става въпрос за залък храна, който причинява нашия „несмилаем конфликт”.
В случая на рак на дебелото черво този биологичен конфликт е всъщност:
-
Неприятен, несмилаем гняв (засяга колона); или
-
Неприятен, коварен, нечестен "мръсен конфликт” (засяга ректума); или
-
Неприятен, в смисъл на „гнусен конфликт” (засяга сигмоида).
Затова пациентът трябва да се научи да превежда конфликтите си на биологичен език. За да разберем тези древни биологични конфликти, трябва да ги осмислим на еволюционно ниво, във връзка с изявата на органите.

Изтегляне 7.92 Mb.

Сподели с приятели: