Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
91 я тъкан, завършвайки в един „остеосарком”, който е всъщност уплътнено, втвърдено увеличаване на надкостницата.
Със знанието за Германската нова медицина изследователските изрязвания са напълно ненужни.
Опитът показва, че мозъчната томограма осигурява много повече благонадеждна информация за хистологичните формирования, от която ѐ да е биопсия.
ОСТЪР СТАВЕН РЕВМАТИЗЪМ – АРТРИТ


Остър ставен ревматизъм, например в коленете, показва лечебна фаза на една „физична проява” – например конфликт на самообезценяване (усилен например, от дистреса да се провалиш в спорта, да се чувстваш „негоден за нищо”, поради затруднено ходене и т.н.). Болката и подуването изчезват едновременно със завършването на възстановителния процес. Обаче, болезненото подуване, което де факто е само временно, може да причини нов конфликт на самообезценяване, особено ако пациентът се чувства неспособен, негоден, така да се каже „безполезен”. За да не попадне той в този порочен кръг, от изключителна важност е да разбере, че започва един изпълнен със смисъл оздравителен процес и че „безсилието” е, което причинява „хроничния” лечебен процес. Промяната на отношението към болката е заповедната стъпка по отношение завършването на лечебния процес.

ПОЛИАРТРИТ
често показва следните особености: човек страда от например, конфликт на самообезценяване, свързан с пръстите или ръцете, предизвикан от чувството или вината да се провалиш в някаква работа, изискваща сръчност. С анализирането и решаването на конфликта, периостът на ставите на пръстите се разтяга, причинявайки силна болка. Поради болезненото подуване пациентът се чувства дори още по-несръчен, неспособен, пораждайки нов конфликт на самообезценяване по време на периода, когато основният „пръст/ръка” конфликт на самообезценяване е вече в процес на излекуване. С новия конфликт подуването спира (спада) – но не защото ставата е завършила лечебния процес, а поради възобновена загуба на костна тъкан, придружена от остеолиза в засегнатата става (стави). С други думи, лечебният процес е обърнат.
Когато болезненото подуване изчезне, пациентът се чувства отново компетентен да използва ръцете си, което го поставя точно в лечебна фаза с повторно болезнено подуване на ставите на пръстите.
Този процес на отиване назад и напред между конфликтната дейност и лечението може да продължи години. Евентуално ставите на пръстите могат да се деформират, като последица от постоянното преживяване на нови конфликти.
В наши дни, пациенти, които по-рано са били диагностицирани с остър ставен ревматизъм, например на коленете, често свършват в онкологични отделения и са лекувани за остеосарком, което завършва с изключително висок процент смъртност.
Разликата между счупване на кост (без ДХС) и костна остеолиза, причинена от конфликт на самообезценяване е, че при счупванията структурата на надкостницата заема място, не по-голямо от един едем. В обратния случай, след изпълнението на лечебния процес, костта става много по-силна от преди. Това е и точната цел на тази смислена биологична специална програма на Природата.
Веднъж поставена диагноза „злокачествен” рак, на лекарите е разрешено да прилагат морфин, дори и ако болката е минимална. Съвсем равнодушно се пренебрегват страшните странични ефекти на морфина, като пристрастеност, подтискане на дишането или чревна парализа. Тъй като търпимостта спрямо болката е много индивидуална, пациентите обикновено я преживяват много по-силно, когато ефектът от морфина отслабне. Затова дозата трябва постоянно да се увеличава. Морфинът винаги е еднопосочна улица – бавна смърт.

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
92
С Германската нова медицина сме в състояние точно да идентифицираме в коя фаза на „болестта” се появява болката и колко дълго би могла да продължи. Ние не наблягаме достатъчно често на факта, че е от изключителна важност за пациента да разбере, че костните болки са добър знак, който показва, че лечебният процес е в ход.
Цитостатичните агенти (вещества, насочени към забавяне на клетъчната активност и размножаване) или „химиотерапия” брутално прекъсват естествената лечебна фаза. При туморите, управлявани от главния мозък, като рак на яйчника, рак на тестисите, рак на маточната шийка, лимфом, рак на костите и т.н., цитостатичните лекарства симулират положителни резултати, като блокират клетъчното размножаване (естествения туморен растеж), което е част от лечебния и възстановителен процес. Е, химиотерапията наистина редуцира, намалява подуванията – като ги прави подобни на подутината на цирей, на абсцес (рана) или дори като подутината при ужилване от пчела; обаче, химиотерапията не само че прекъсва лечението, но и пречи на микробите да си свършат тяхната благотворна работа по време на лечебния процес.
С Онтогенетичната система на микробите (четвъртият биологичен закон), ние се учим да разбираме, от гледна точка на еволюцията, колко точно ролята на микробите пасва на природните биологични специални програми. Микробите се развиват основно със и за нас. Те са съставна част от регулаторната система на природата, която роля конвенционалната медицина все още не е разбрала. Неграмотно се акцентира върху унищожаването на микробите чрез антибиотици или сулфонамиди (синтетични, широкоспектърни противомикробни химиотерапевтици, като например
Бисептол, Септрин...).
Бактериите разграждат тумори, които са управлявани от малкия мозък или реконструират тъкани, управлявани от церебралната медула, като костната тъкан например. Хирурзите използват това знание над 50 години, но дотолкова, доколкото те рутинно отварят една сложна фрактура чрез перфорация с хирургичен нож. Като държат фрактурата отворена, бактериите могат лесно да достигнат мястото и да участват в лечението на костта. В допълнение, бактериите не само, че спомагат за реконструкцията на костната тъкан, но и разрушават излишните костни парченца, останали от фрактурата.
Човек никога не може да умре от дейността на микробите или от т.нар. „инфекция”, но би могъл от голям мозъчен оток, който се развива по време на лечебната фаза, в частност, ако конфликтната активност е била интензивна и е продължила доста дълго.

Изтегляне 7.92 Mb.

Сподели с приятели: