Череп или шийната част на гръбначния стълб

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
90
Крака, коляно – конфликт на самообезценяване във връзка с физически преживявания; например в спорта.
По време на конфликтно-активната фаза се наблюдава загуба на костна тъкан („кухини в костите”), наречено още костна остеолиза, като едновременно с това се понижава производството на бели и червени кръвни клетки. При умерените случаи на конфликт на самообезценяване, загубата на тъкан не засяга костите, а лимфните възли, които са в близост до тях.
В лечебната фаза, която следва след разрешаването на конфликта, се развива точно обратният процес. За да се запълнят и рекалцират (да се втвърдят) кухините и пролуките в костите, клетките
на надкостницата и на костта бързо се размножават. Този естествен процес на възстановяване на костта винаги е придружен с подуване. Поради това подуване, периостът
(надкостница - обвивката, която плътно покрива костта) се разтяга и издува, създавайки предпоставка за евенуална костна фрактура (счупване) по това време. Трябва да се отбележи, че ако конфликтът на самообезценяване е продължил дълго време, загубата на костна тъкан може да причини спонтанно счупване дори и в активната фаза.
Разтягането на периоста може да бъде много болезнено. Най-добре е пациентът да се подготви за тези предвидими „костно-лечебни болки” (в рамките на 6-8 седмици; най-много три месеца, но в редки случаи, ако няма конфликтно влошаване на състоянието) и да бъде в състояние да изтърпи временния (!) дискомфорт. Обикновено болките стават непоносими, когато пациентът бъде обзет от паника! Важно е да се разбере, че болката е жизненоважна част от оздравителния процес, тъй като принуждава индивида да си почива, което намалява риска от счупвания на костта. Ако е засегнат гръбначният стълб, силно се препоръчва пациентът да е на легло, да не подлага гръбнака си на напрежение, за да не счупи прешлен.
Успоредно с подуването на органно ниво, се наблюдава и подуване в съответната мозъчна област – по-точно в церебралната медула (вътрешността на главния мозък), откъдето всъщност тази смислена биологична специална програма се управлява и режисира. Подуването в мозъка (т.нар. мозъчен оток – едем) е видимо на мозъчна томограма като тъмно петно. С възстановяването на костта (костите) мозъчният оток също спада.
Лечебният процес и рекалцификацията могат лесно да се наблюдават с помощта на рентгенография.
Хистолозите интерпретират ясно очертаните бели петна от рентгенографията като „остеобластни метастази”, въпреки, че е добре известно, че остеобластите (костните градивни клетки), са жизненоважни за лечението на костите. Да се диагностицират тези кухини в костите като
„остеокластни метастази” (клетки, които нормално разрушават костното вещество и имат значение за правилната регенерация на костната тъкан), е повече от абсурдно, защото: Как е възможно
„злокачествени ракови клетки” да се разпрострят от кухините към костите, където ракови клетки дори не се срещат? Как е възможно „доброкачествената костна остеолиза” (процес на разрушаване на костната тъкан без последващото ѐ заместване от друга тъкан) да се превърне в „злокачествен” остеосарком?

Изтегляне 7.92 Mb.

Сподели с приятели: