Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина
Изтегляне 7.92 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Синелников, Валерий - възлюби своята болест
| не-Ходжкинови лимфоми (няма клетки на Ходжкин), тъй като са се смятали за лимфни възли. Тези кисти с течност се предизвикват от силно подуване при оздравяването на дотогава улцерирани места в закърнелите, покрити с лигавица от плосък епител каналчета на старите ходове на хрилните дъги. При това течността не може да се оттича и образува изпълнени с течност участъци от хрилните каналчета, които могат да имат форма на топчета и се намират под кожата, по-точно от двете страни на шията пред и зад ушите, оттам се спускат до раменете и отпред до междуключичната ямка и около нея (около педя). От вътрешната страна те могат да достигнат до диафрагмата и да направят там големи кисти с течност, които обикновено погрешно се тълкуват като "пакети от лимфни възли". Кистите в медиастинума, които не могат да се видят, се втвърдяват все повече, когато конфликтът често се мени (активна фаза/лечебна фаза), вътре в тях се образува съединителна тъкан (ръбцова тъкан, цикатрикс). В традиционната медицина това се диагностицира като "дребноклетъчен бронхиален карцином". За кистите по ходовете на хрилните дъги са типични няколко клинични симптома: В първата половина на оздравяването, т.е. преди епилептоидната криза, най-често малко след разрешаването на конфликта, "непросветените пациенти" в повечето случаи изпадат в "паника от метастази". Те смятат твърдите наглед кисти за компактни "възли", за "лимфни възли" или просто за "нарастващ тумор". С "паниката от метастази" (ДХС) те отново преживяват страх от рак. Чрез този панически страх от рак лечебната фаза веднага се обръща в активен конфликт – и кистите намаляват. Същият измамен успех се постига и с химиотерапия или лъчетерапия на кистите с рентгенови или кобалтови лъчи, но с тази разлика, че при химиотерапията или облъчването не се предизвиква активиране на конфликта, а само спиране на оздравителния процес! И в двата случая пациентът попада веднага в един омагьосан кръг. В случай на възвръщане на конфликта чрез повторен панически страх от рак се случва следното: прекъсване на оздравяването, обратно развитие на кистите, по-нататъшно разширяване на улцерациите/лезиите в каналчетата и тръбичките на закърнелите хрилни дъги. "Конфликтната маса", която поради внезапното прекъсване на лечението не е заздравяла нито психически, нито органически, остава, както и отложеното, но все още необходимо "остатъчно оздравяване". Същевременно се създава нова конфликтна маса, която по-късно също трябва да се преработи психически, както и церебрално и органично. Ако пациентът успее отново да се успокои, то възникващите нови кисти с течност, като признаци на повторното оздравяване, стават по-големи от преди, поради съчетанието от остатъчното оздравяване плюс оздравяването от новата паника. Разбира се, настъпващата епилептоидна криза ще бъде по-силна, отколкото би била първия път, ако пациентът се беше справил докрай със своя панически страх от рак без повторния рецидив. Ако поради още по-уголемените кисти пациентът получи отново панически страх от рак, то историята с омагьосания кръг започва отначало. Ако пациентът не претърпи рецидив на паническия страх от рак, т.е. няма нов активен конфликт, например при познаване на Германската нова медицина, и се стигне до истинска оздравителна фаза, Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 99 то често се случва, особено когато доста големите кисти, които се усещат като "възли", са били на врата (или в медиастинума), пациентът да има чувството, че не може да си поеме достатъчно въздух. Най-често това е само усещане, а в действителност не е така. Много рядко се случва трахеята да се импримира (огъне) или дори компримира (притисне) отвън. Фактически почти никога не съществува сериозна опасност от задушаване, защото кистите не могат да натиснат силно ригидната трахеална стена. По време на епилептоидната криза обаче, субективното усещане, съответно архаичният страх от задушаване, може да бъде огромен и да докара пациента до повторна паническа атака. За щастие това се случва само в екстремни случаи при много големи кисти с течност. Да успокои такъв пациент и съответно - да го избави от паниката, или още по-добре - изобщо да не му позволява да изпадне в такава паника чрез запознаване с Германската нова медицина, е най- важната задача на всеки един "jatros" (от гр. - лекар, лечител). Медикаментозното седиране (успокояване чрез седативни средства) на тези пациенти е безсмислено и е признак за невежество, защото в периода след епилептоидната криза, когато пациентът попада във "втората ваготонична фаза", едно предхождащо лечение с успокоителни може да бъде смъртоносно. Химическото седиране, което си е форма на отравяне, никога не може да замести успокояващите думи на някой човек или "jatros". Едва когато пациентите преминат през тази "втора ваготонична фаза" са напълно оздравели. В случая на химио- или лъчетерапията ортодоксалният медицински кадър се радва отначало на победа, когато кистите претърпят обратно развитие. Но той я е спечелил с цената на това, че са изключени оздравяването и включената в него епилептоидна криза и целият организъм е увреден ужасно и в повечето случаи безвъзвратно. Преди, дори и най-лошите лекари никога не са смятали химиотерапията за "терапия", а за кратковременно удължаване на живота – за сметка на костния мозък. Но дори това е било разбира се, само безсмислица! Кистите на пациентите, които са "обработвани" с химиотерапия, отначало намаляват, както казахме по-горе, но процесът на оздравяване е само изключен, а не завършен. Ако спре химиотерапията, оздравяването започва отново и с него се възвръщат и кистите. Това поставя пациента в един постоянен омагьосан кръг, от който най-често той повече не може да излезе. На пациенти с кисти в медиастиналната област се прави често голяма торакална (гръдна) операция, за да може да се стигне от двете страни до медиастинума. Даже само вестта за операцията често представлява нов ДХС за пациентите, а именно един „конфликт на атака срещу гръдната област”. В резултат на това се образува нов рак – плеврален мезотелиом. Този карцином принадлежи към средния зародишен лист (мезодермата на малкия мозък) и поради това във фазата на активен конфликт води до разрастване на клетки от аденоиден тип. Биологичният смисъл се състои в това, че организмът се опитва да се предпази от атаката като образува удебеление от вътрешната страна на гръдния кош - папиларен мезотелиом. Плевралният мезотелиом обикновено се забелязва едва тогава, когато се е стигнало до разрешаване на конфликта. Ако например се каже на пациента след операцията "Сега всичко е наред", най-често се стига до разрешаване на този конфликт на атака и в резултат на това пациентът получава единичен или често дори двустранен плеврален излив, като признак на оздравяването. Защото всички тумори, които се управляват от малкия мозък, образуват течност във фазата на оздравяване. При Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 100 плеврата това се нарича плеврален излив, в корема - асцит, а при перикарда – перикарден или сърдечен излив. Наречените в традиционната медицина "метастази" (които според досегашното разбиране изобщо не съществуват) в действителност са процес на оздравяване, въпреки че оздравителната фаза първо трябва да се изтърпи. Тук могат да се появят проблеми, ако пациентът изпадне в паника или ако получи или е получил преди това нов ДХС - един т.нар. "конфликт на бягство" (конфликт на бежанеца) със задържане на вода във фазата на активния конфликт, при което организмът използва органа, който и без това е наводнен от получаващия се през оздравителната фаза ваготоничен оток, допълнително като воден резервоар, защото при конфликта на бягството се пести и задържа всяка капка вода. Тогава внезапно се появява силно затрудняващ дишането плеврален излив, който трябва да бъде пунктиран (извеждане на течността извън тялото чрез пробив с игла отвън – бел.прев.). Безобидните плеврални трансудати (без активен "конфликт на бягство") обикновено почти не се забелязват, тъй като организмът резорбира трансудата със същото темпо, с което той се образува. Не е трудно да си представим, защо повечето пациенти умират за няколко седмици или месеци от паниката или произлизащите от нея конфликти. Затова винаги се е твърдяло, че ракът бил "злокачествен", един диво и безразборно нарастващ неконтролируем процес, който никой не може да разбере. Ракът и всички останали т.нар. „болести“, които ние сега разбираме като част от една Смислена биологична специална програма (СБС), са най-смислените, логичните и напълно разбираеми процеси, каквито изобщо би могло да има. Всичко протича според Петте биологични закона. Като знаем, от вече почти 20 години, как възниква ракът и как отново изчезва, а това междувременно не се използва изобщо от пациентите, докато ГНМ бива бойкотирана и приложението ѐ не е позволено, хората ще продължават да умират (най-вече от паника). © д-р Рике Герд Хамер Преведено от - http://www.pilhar.com/Hamer/NeuMed/Sonderpr/Hodgkin.htm Изтегляне 7.92 Mb. Сподели с приятели:
|