кожата е свързано с „конфликт раздяла”

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
165 се справи с това травматично събитие. През стресовата фаза – фазата на активния конфликт – кожата губи клетки от епидермиса, което причинява загуба на чувствителност към докосване. Тази сензорна „парализа” е естествена форма на предпазване от други травми от същия вид. Като резултат от загубата на клетки кожата става суха, груба, възможно е да започне да се лющи.
Повратна точка е разрешаването на конфликта. Заедно с оздравяването, което се случва на психилогическо ниво, кожата също започва да оздравява като запълва разязвената област с нови клетки. По време на този възстановителен процес кожата става възпалена, сърбяща, на блистери, подута. Ето защо, заболявания на кожата като екзема, дерматит, розацея, уртикария или херпес, са положителен знак, показващ, че естественият оздравителен процес действа.

Невродермитът е хронично възпаление на кожата. В ГНМ „хронично” означава, че оздравителната фаза не може да завърши, поради постоянни повторения на конфликта. Ето защо ГНМ терапията се фокусира върху идентифицирането, както на първоначалната конфликтна ситуация, така и на факторите, провокиращи прекъсването на възстановителния процес, удължавайки по този начин оздравителната фаза.
Двуфазовият модел на всички болести също така ни дава по-добро разбиране на псориазиса. Д-р
Хамер открива, че псориазисът винаги включва два конфликта на раздяла. Активният конфликт се показва като лющеща се кожа, а разрешеният конфликт – като червени петна. Резултатът е познатата ни картинка – сребристи люспи върху зачервена повърхност.
Случаите на кожни болести се увеличават значително, особено при децата. Децата често преживяват конфликт раздяла, когато в семейството се роди друго дете, когато Мама се върне на работа, когато се страхуват, че родителите им могат да се разделят или когато наистина се разделят. Веднага след като детето преживее новата ситуация, се развива дерматит, обикновено върху вътрешната повърхност на ръцете. Психологически това показва, че раздялата е преживяна като „Повече не мога да те прегръщам” или „Повече не мога да те държа”.
Това води до въпроса защо заболяването на кожата засяга определена част от тялото. И д-р Хамер открива друго биологично правило: ако един „десняк” преживява конфликт на раздяла със своето дете или майка, ще бъде засегната лявата част от тялото му; ако конфликтът е раздяла с партньор
(всеки друг освен неговата майка или деца), ще бъде засегната дясната страна. За левичарите важи обратното правило. Вродената биологична програма обаче може да действа и само на мястото, където раздялата е била преживяна субективно, например на бузата, на корема или върху която и да е друга част на кожата, от която смятаме, че ни е било откъснато любимото същество.
Друг важен естествен отговор на загубата на физически контакт, е дисфункцията на краткосрочната памет
. Познаваме този феномен от бозайниците, например котките, при които майката вече не познава бебетата си, след като веднъж ѐ бъдат взети. Ние, човеците, споделяйки една и съща околна среда с останалите бозайници, реагираме точно по същия начин.

Изтегляне 7.92 Mb.

Сподели с приятели: