Инсталиране на Windows xp professional и Windows 2003 Server Урок 1: Общи сведения и терминология



Дата06.05.2017
Размер222.07 Kb.

ГЛАВА 2

Инсталиране на Windows XP Professional и Windows 2003 Server

Урок 1: Общи сведения и терминология

Урок 2: Инсталиране на Windows XP Professional

Урок 3: Инсталиране на Windows 2003 Server

Урок 4: Отстраняване на неизправности по време на

инсталиране на Windows

Урок 1: Общи сведения и терминология

Хардуерни изисквания


Преди да се предприеме инсталация на Microsoft Windows XP Professional, е необходимо да се провери дали наличния хардуер отговаря на минималните изисквания, показани в таблица 2.1.

Компонент

Минимални изисквания

Препоръчителна конфигурация

Централно процесорно устройство (CPU)

Pentium 233 MHz или еквивалентен процесор

Pentium III 700 MHz или по-мощен процесор

Памет

Минимум 64 MB; препоръчително 128 MB

Препоръчително 512 MB или повече

Пространство на твърдия диск

Минимум 1.5 GB от диск с размер 2 GB

Препоръчително дисков дял 5-10 GB от диск с размер минимум 15-20 GB

Работа в мрежа

Мрежова адаптерна карта и съответния кабел

Препоръчително 100 MB мрежова карта с UTP кабел.

Дисплей

Видеокарта и монитор отговарящи на VGA (Video Graphics Adapter) стандарта

SVGA видеокарта с поне 8 MB памет, разделителна способност 1024х768, опреснителна честота на дисплея не по-малко от 75 Hz.

Други устройства

Препоръчва се CD-ROM устройство 12х (12 скоростно) или по-бързо (не е задължително за инсталиране на Windows XP Professional по мрежа), или DVD устройство.




Аксесоари

Клавиатура и мишка или друго посочващо устройство




Таблица 2.1. Хардуерни изисквания за Windows XP Professional

За нормална инсталация е необходимо да са налични драйвери от производителя за всички основни компоненти на компютъра: дънна платка, видео карта, звукова карта, мрежова карта, монитор, принтер, скенер и т.н.


Дискови дялове


Създаване на дисков дял означава разделяне на един физически твърд диск на две или повече логически независими единици. Това например позволява съществуването на повече от една файлова система на един и същ твърд диск. Някои от причините за разделянето на твърдия диск на дялове са:

  • Ако един от дяловете бъде повреден (например от вируси или хакерска атака), останалите остават незасегнати.

  • Обикновено две операционни системи не могат да бъдат инсталирани на един и същи дял от твърдия диск. Разделянето на диска позволява инсталирането на повече от една операционна система на компютъра.

  • Повечето файлови системи записват файловете в групи от сектори с фиксирана големина ( т.нар. дискови клъстери), чиито размер зависи от размера на дяла, върху който се намира файловата система. Ако размерът на файла не е кратен на размера на клъстера, в този клъстер ще останат незаети сектори, които не могат да бъдат използвани от друг файл. Съответно при файлови системи, които използват клъстери, файловете на диска ще заемат повече място от реалния им физически обем и при по големи дялове на диска файловете ще се увеличи обема на блокираното незаето място. Затова при работа с голямо количество малки файлове използването на няколко по-малки дискови дяла ще спести място.

При Microsoft Windows стандартната схема на разделяне на диска е създаването на единствен дял (C:\), където се поставят операционната система, потребителските данни и програми. Препоръчително е обаче дискът да бъде разделен на повече дялове, така че операционната система да бъде отделена на самостоятелен дял, отделно от потребителските данни и програми. Препоръчва се и да се създаде отделен дял за виртуалната памет (paging file) на операционната система (виж гл. 9 и 15). Въпреки, че тази схема води до малко забавяне на работата на компютъра в следствие на допълнителната работа извършвана от твърдия диск и операционната система, разделянето на повече дялове дава възможност да се изтрие един от дяловете (обикновено самата операционна система), без да се засегнат други данни. Също така използването на програми за копиране на дялове, като Partition Magic, Drive Image или Norton Ghost, дава възможност на потребителите бързо да се възстановяват от заразяване с вируси и троянски коне.

При NT-базираните операционни системи (Windows 2000, Windows XP и Windows Server 2003) специалната папка „Моите документи” (“My Documents”), която обикновено служи за съхранение на документите и работните файлове на потребителя, може да бъде преместена на друг логически дял или друг физически твърд диск. Това дава възможност потребителските данни да са отделени от операционната система, като в същото време се запазва удобството от използването на тази папка.


Файлови системи


Файловата система е начин на организация на файловете върху твърдия диск и данните, които те съдържат, така че да има възможност за лесното им намиране и достъп до тях. Файловите системи могат да използват физическо устройство, като твърд диск или компакт-диск и да поддържат физическото разполагане на файловете в тях, а могат да бъдат и виртуални и да съществуват само като метод за достъп до виртуални данни или до данни, намиращи се в мрежата. Формално казано, файловите системи са набор от абстрактни типове данни, които служат като инструмент за съхранение, йерархична организация, манипулация, навигация, достъп и обработване на данни.

Най-добре познатите файлови системи използват устройство за съхранение на данни, което дава достъп до масив от блокове с фиксирана големина, наричани сектори, като обикновено всеки от тях е с размер от 512 байта до 4096 байта. Софтуерът на файловата система е отговорен за организирането на тези сектори във файлове и директории. Също така те пазят информацията кой сектор към кой файл принадлежи и кои са неизползваните сектори.

Независимо дали файловата система използва устройство за съхранение на данни или не, обикновено файловите системи имат директории, които асоциират имената на файловете със самите файлове. Обикновено това става, като се свърже името на файла с индекс, наречен таблица за разпределение на файловете (File Allocation Table – FAT). Структурата на директориите може да бъде хоризонтална или йерархична, където директориите може да съдържат поддиректории. В някой файлови системи имената на файловете са структурирани със специален синтаксис за разширения на файловите, имена и номера на версиите. В други – имената на файловете са просто символни низове и данните за файловете се съхраняват другаде.

Microsoft Windows използва файлови системи, които обединяват характеристики на по-ранни операционни системи (UNIX и MS-DOS). Добавени са разширени възможности за работа с потребителския интерфейс. Тези файлови системи са FAT (File Allocation Table) и NTFS (New Technology File System). По-старите версии на файловата система FAT имат ограничения по отношение дължината на имената на файловете, както и на максималния размер на един логически дисков дял.

NTFS файловата система, представена за първи път с Windows NT, позволява контрол на достъпа до всеки от файловете в зависимост от правата на потребителя. Възможно е и създаването на твърди връзки, индексиране на атрибутите, компресия на данните, използване на дискови квоти, шифриране.

За разлика от други операционни системи, Windows използва абстракция на базата на буква на устройство, за да може потребителят да различава дисковите дялове. Например пътят “C:\WINDOWS\” представя директорията “WINDOWS” на дял, означен с буквата “C”. Дялът “C” е най-често използван за основен дисков дял, на който Windows бива инсталиран и от който се стартира. Традицията за използването на буквата “C” за основен дисков дял тръгва от операционната система MS-DOS, където буквите “А” и “B” са запазени за флопи-дисковите устройства. Мрежовите дялове също могат да бъдат означени с буква на устройство.

Тъй като Windows взаимодейства с потребителя посредством графичен интерфейс, в документацията му понятието директория е означено като ”папка”, която съдържа файлове и е представено графично също като папка.

Настройки на BIOS


BIOS (Basic Input/Output System) означава базова входно-изходна система. Това е софтуер, който се стартира от компютъра в момента, в който му се подаде захранване. Основната функция на BIOS е да приготви компютърната система, така че да осигури възможност други програми, съхранени на различни носители (като твърд диск, флопидисково устройство, компакт-дисково устройство) да могат да бъдат заредени, стартирани и да поемат контрола над компютъра. Този процес се нарича стартиране или начално зареждане.

BIOS е програма, записана в постоянната памет (ROM – Read Only Memory) на компютъра. Процедурата по начално пускане от BIOS се стартира при включване на компютъра и управлява различните устройства, от които той е съставен. В едно изречение при подаване на захранване на процесора, той изпълнява вградените си тестове и при успешен край прочита адреса на т.нар. „рестарт-програма” и започва да я изпълнява. Тази програма е част от BIOS.

В повечето реализации на BIOS потребителите избират реда на устройствата, от които се прави опит за стартиране на системата: компакт-дисково устройство, твърд диск, флопи-дисково устройство или нещо друго. Това е особено полезно при инсталиране на операционни системи или стартиране на операционна система направо от компакт диск.

Някои видове BIOS позволяват на потребителя да избере коя операционна система да се стартира ( например да се стартира друга операционна система от втория твърд диск), но обикновено тази задача се изпълнява от система за начално зареждане от по-високо ниво.

Стандартно BIOS-програмата на дънната платка на компютъра управлява компоненти като клавиатура, флопидискови устройства, контролери за твърди дискове и USB (Universal Serial Bus – универсална серийна шина) устройства. Освен това монтираните карти на дънната платка, като мрежови карти, видеокарти и други, често имат свой собствен BIOS, който допълва или подменя програмата на дънната платка за управление на съответното устройство.

По-старите операционни системи, както и системите за начално зареждане все още използват BIOS програмите, за управление на входа и изхода. Повечето модерни операционни системи си взаимодействат директно със самите хардуерни устройства, използвайки собствени драйвери, за да имат директен достъп до тях. В последните години BIOS програмите поемат и по-сложни функции като управление на захранването, температурата на компютъра и др.


Работни групи и домейни


Работната група е компютърна мрежа, която използва организационна структура с уникални имена на компютри, принтери и други ресурси. Мрежите от тип работна група водят началото си от ранните версии на DOS и Windows и са широко разпространени в малкия бизнес и като домашни мрежи. Когато се конфигурира компютър за работа в мрежа, името на работната група по подразбиране е WORKGROUP.

Windows Server домейн или Windows NT домейн е логическа група от компютри, работещи под версии на операционната система Windows, които споделят централизирана база данни на директориите. Тази централизирана база данни (позната като “активна директория” – Active Directory) съдържа потребителските акаунти и информацията за сигурността за ресурсите в този домейн. Всяко лице, което използва компютър в домейна, получава собствен акаунт или потребителско име. След това на акаунта могат да бъдат предоставени права за достъп до ресурси в домейна.

При работа в домейн, директорията в която се съхраняват данните, се намира на компютри, наречени ”домейн-контролери”. Домейн-контролерът е сървър, който управлява всички аспекти на взаимодействието между потребителя и домейна, свързани със сигурността. По този начин се централизират администрирането и мерките за сигурност в мрежата.

Терминът „домейн” не се отнася директно към конкретно място или специфичен тип мрежова конфигурация. Компютрите в домейна могат да са близо един до друг в малка локална мрежа или да се намират в различни краища на света. Докато те могат да комуникират един с друг, физическото им разположение е без значение.



Основните ползи от използването на домейн са:

  • Централизирано администриране – управлението на целия домейн може да бъде направено с достъп до една база данни.

  • Достъп до мрежови ресурси с еднократно влизане в системата.

  • Мащабируемост – могат да се създават много големи мрежи.

Присъединяване към домейн


Компютърът, който ще бъде инсталиран, може да бъде присъединен към домейн по време на инсталацията на Windows XP или след нейното приключване. Присъединяването към домейн по време на инсталация изисква следното:

  • Име на домейн. DNS името на домейна може да бъде получено от администратора на домейна, към който ще бъде присъединен компютъра.

  • Компютърен акаунт. За да може компютърът да се присъедини към домейна, е необходимо да има създаден акаунт за този компютър в домейна. Създаването на акаунт може да се извърши от администратора на домейна или да бъде създаден самостоятелно по време на инсталацията, ако инсталаторът има административни привилегии за това.

  • Наличен домейн контролер и сървър. За да може да се включи компютъра към домейна в момента на инсталацията е необходимо да има поне един работещ домейн-контролер и домейн-сървър, включени в мрежата.

Списък на задачите, предшестващи инсталация на Windows XP Professional


  • Проверка, че компонентите на инсталирания компютър отговарят на минималните хардуерни изисквания

  • Проверка, че на дяла на твърдия диск, на който ще се провежда инсталацията има поне 1.5 GB свободно дисково пространство.

  • Избор на файловата система за дяла на Windows XP Professional. Препоръчително е форматирането на този дял с NTFS файлова система.

  • Определяне на името на работната група, към която ще се присъедини инсталираният компютър. Ако компютърът се присъединява към домейн, запише името на домейна във формат: име_на_сървър.име_на_поддомейн.име_на_домейн.

  • Предварително определяне на името на компютъра.

  • Ако компютърът ще се присъединява към домейн, създаване на акаунт за компютъра в този домейн.

  • Определяне на паролата за акаунта „Administrator”.

  • За инсталация от компакт-диск е необходимо в настройките на BIOS компакт-дисковото устройство да бъде избрано като устройство, от което да започне начално зареждане.

Инсталационната програма (Setup) на Windows XP Professional


Процесът на инсталиране на Windows XP Professional комбинира програмата Setup със съветници и информационни екрани. Инсталирането на Windows XP Professional от компакт-диск върху празен твърд диск условно може да се раздели на четири етапа:

  1. Начално зареждане на компютъра. В тази фаза се подготвя твърдия диск за следващите фази на инсталацията. Ако е необходимо, се създават дялове и се форматира твърдия диск. След това се копират файловете от компакт-диска, необходими за инсталацията. Фазата протича в текстов режим.

При началното зареждане първо се стартира частта на Setup програмата, работеща в текстов режим, която зарежда драйвери за всички стандартни компоненти на компютъра (монитор, клавиатура, дънна платка, твърд диск, компакт-дисково устройство и т.н.). След това се извършва избор на дял, върху който да се извърши инсталацията на Windows XP Professional и ако е нужно, се извършва създаване на нов логически дял върху твърдя диск и форматирането му. След посочването на дял, в който ще бъде извършена инсталацията, програмата Setup копира необходимите файлове върху твърдия диск и рестартира компютъра. По подразбиране директорията, в която се копират файловете на операционната система е “C:\WINDOWS\”.

  1. Изпълнение на съветника „Setup Wizard”. Този съветник изисква начална информация за компютъра, като въвеждане на сериен номер на копието на операционната система, име и организация на лицето, на чието име е лицензирано копието на операционната система, въвеждане на час и дата, определяне на език, клавиатура и часова зона, име на компютър. Фазата протича в графичен режим.

  2. Инсталиране на мрежовите компоненти на Windows XP Professional. След събирането на общата информация за компютъра, съветникът изисква информация за мрежовите настройки на компютъра. Например: име на компютъра в мрежата; име на работната група, към която той да бъде присъединен или която да бъде създадена; име на домейн, ако компютърът ще бъде включван в домейн и т.н.

  3. Завършване на инсталацията. Setup копира файловете на твърдия диск и конфигурира компютъ­ра. След завършване на инсталацията, системата се рестартира.

Изпълнението на четирите фази за Windows XP Professional и Windows Server 2003 е разгледано стъпка по стъпка в следващите уроци.

Урок 2: Инсталиране на Windows XP Professional

Изпълнение на инсталационната програма стъпка по стъпка


Процесът на инсталация започва с извеждане на син екран в текстов режим. В тази фаза ще трябва да се приеме лицензното споразумение за инсталиране на Windows XP и да се избере дял, върху който да се извърши инсталацията. Ако този дял е новосъздаден, ще трябва да бъде форматиран под файлова система FAT32 или NTFS.
Забележка: Ако процесът на инсталация е започнат от дискета с MS DOS, препоръчително е да се стартира програмата SMARTDRV. В противен случай процесът на копиране на файловете на операционната система ще продължи вероятно над един час. Програмата SMARTDRV създава дискова кеш памет в паметта на компютъра. Това е памет заделена за временно съхранение на информация, прочетена от диск. Дисковата кеш памет не съдържа цели файлове, а съдържа информация, която е поискана наскоро от твърдия диск или е записана преди това върху него. Ако желаната информация е в дисковата памет, времето за достъп е много по-малко, отколкото ако програмата трябва да изчака механизма на дисковото устройство да извлече информацията от диска.

Етап на инсталиране в текстов режим


  1. Компютърът трябва да се стартира, като му се укаже да започне начално зареждане от компакт-дисково устройство.

  2. Ако има нужда да се инсталират драйвери за SCSI или RAID устройства, трябва да се натисне бутона F6. В този случай инсталиращата програма ще поиска да се постави дискета или компакт диск с драйвери (фиг. 2.1).



Фиг. 2.1 Инсталиране на драйвери за SCSI или RAID устройства

  1. Ако се налага възстановяване на вече инсталирана операционна система, трябва да се натисне бутона F2, за да се стартира услугата за автоматично възстановяване на системата (Automated System Recovery). За да се използва тази услуга, е необходимо да е наличен предварително съставен архив, съставен от Windows XP, както и дискета за автоматично възстановяване на системата. Ако се извършва инсталация на ново копие на операционната система, не е необходимо да се предприема нищо (фиг. 2.2).



Фиг. 2.2 Автоматично възстановяване на системата

  1. Инсталаторът на Windows XP ще зареди всички необходими файлове и драйвери (фиг. 2.3).



Фиг. 2.3 Зареждане на файловете на операционната система

  1. За да се създаде нова инсталация на Windows XP Professional е необходимо да се натисне бутона Enter. Ако е необходимо да се извърши възстановяване или обновяване на вече съществуваща инсталация на Windows XP трябва да се натисне бутона ‘R’. Натискане на бутон F3 ще прекрати инсталацията (фиг. 2.4).



Фиг. 2.4 Инсталиране или възстановяване на вече съществуващ операционна система

  1. При избор за инсталиране на ново копие на операционната система, ще бъде показано лицензното споразумение за ползване на Windows XP Professional. За да бъдат приети условията за ползване е необходимо да бъде натиснат бутона F8 (фиг. 2.5).



Фиг. 2.8 Лицензно споразумение на Windows XP Professional

  1. На следващата стъпка трябва да се избере или създаде дял, върху който ще се инсталира Windows XP Professional. В зависимост от конфигурацията на твърдия диск, може да се избере един от следните варианти:

  • Ако твърдият диск не е разделен на дялове, трябва да се създаде дял, върху който да се инсталира Windows XP. Големината на този дял трябва да бъде не по-малка от минималната препоръчана в таблица 2.1. На фигури 2.9, 2.10 и 2.11 са показни стъпките за създаване на нов дял върху твърдия диск. Ако се създава нов дял по време на инсталацията, препоръчително е да се създаде само дяла, върху който ще се инсталира Windows XP. След завършване на инсталацията, може да се използва инструмента Disk Manager за разделяне на дялове на останалата част от твърдия диск.



Фиг. 2.9 Създаване на нов дял в незаделеното пространство с натискане на бутон ‘C’



Фиг. 2.10 Определяне на размера на новия дял



Фиг. 2.11 Избор на новосъздадения дял за инсталационен за операционната система

  • Ако твърдият диск вече е разделен на дялове, но има и достатъчно дисково пространство, което не е заделено, може да се създаде допълнителен дял върху него.

  • Ако твърдият диск има достатъчно голям дял, може да се инсталира Windows XP Professional върху този дял. Ако върху избрания дял има инсталиран Windows и се извърши инсталация в пътя по подразбиране, файловете на новата операционна система ще бъдат записани върху старата операционна система. Всички други файлове, освен файловете на операционната система, ще останат непрезаписани и незасегнати.

  • Ако твърдият диск има съществуващ дял, на който няма достатъчно свободно пространство, може да се изтрие стария дял, за да се създаде повече незаделено пространство. Изтриването на дял унищожава всички данни върху този дял.

  1. Следващата стъпка е да се избере файлова система за дяла, върху който ще се инсталира (фиг. 2.12). Освен FAT и FAT32, Windows XP Professional поддържа и NTFS файлова система. Windows Server 2003, Windows XP Professional, Windows 2000 и Windows NT са единствените операционни системи на Microsoft, които могат да се използват за получаване на достъп до данните на твърд диск, форматиран с файлова система NTFS. Ако е необходимо да се осигури достъп до данните на локалния твърд диск и от друга версия на Windows (например Windows 98 или Windows Millennium Edition), ще трябва да се форматира дяла с FAT или FAT32 файлова система. За текущата инсталация ще се използва NTFS.



Фиг. 2.12 Избор на файлова система за инсталационния дял

  1. Инсталационната програма ще форматира дяла с избраната файлова система (фиг. 2.13).



Фиг. 2.13 Форматиране на и инсталационния дял от твърдия диск


  1. След като инсталационният дял е подготвен, инсталиращата програма ще започне да копира необходимите файлове върху твърдия диск (фиг. 2.14) .



Фиг. 2.14 Копиране на инсталационните файлове върху твърдия диск

  1. Компютърът ще се рестартира и инсталацията на Windows ще продължи в графичен режим (фиг. 2.15).



Фиг. 2.15 Рестартиране на компютъра

Етап на инсталиране в графичен режим


  1. След рестартирането на компютъра започва графичната фаза на инсталацията. Ще започне инсталация на драйвери в зависимост от устройствата, намиращи се в компютъра (фиг. 2.16). Не е необходимо да се предприемат никакви действия на този етап от инсталацията.



Фиг. 2.16 Инсталация на драйвери за устройствата в компютъра

  1. След приключването на копирането на файловете и инсталацията на драйверите, инсталиращата програма ще зададе на потребителя серия от въпроси с цел персонализиране и локализиране на копието на операционната система. В първия диалогов прозорец (фиг. 2.17) са достъпни следните настройки:

  • Current System Locale (Локални настройки) – Определя как програмите визуализират дати, часове, валута и числа. Трябва да се изберат настройки, които отговарят на съответното географско положение (например локализиране за България).

  • Current Keyboard Layout (Клавиатурна подредба) – Приспособява специалните букви и символи, използвани в различните езици към стандартната клавиатурна подредба. Клавиатурната подредба определя кои букви ще се появят, когато бъде натиснат бутон от клавиатурата.

Ако не е необходимо да се правят промени, трябва да се натисне Next за продължаване на инсталацията.

Ако е необходимо да се направят промени, се натиска бутона Customize и се добавят необходимите локални настройки.





Фиг. 2.17 Локални настройки за Windows XP

  1. В следващият прозорец трябва да се напише име на компютъра и организацията (фиг. 2.18).



Фиг. 2.18 Въвеждане на име на компютър и организация

  1. В следващият прозорец се въвежда лицензния ключ на Windows (фиг. 2.19).



Фиг. 2.19 Въвеждане на лицензния ключ на Windows

  1. В следващият прозорец се въвежда потребителско име и парола за локалния административен акаунт “Administrator” (фиг. 2.20). Ако компютърът ще се включва в домейн, трябва да се въведе име на компютъра, което е било създадено предварително като потребителски акаунт в домейна.



Фиг. 2.20 Въвеждане на потребителско име и парола за акаунта Administrator

  1. На този етап се избира точна дата, час и часова зона (фиг. 2.21).



Фиг. 2.21 Избор на дата, час и часова зона

  1. След конфигурирането на настройките, инсталиращата програма ще инсталира мрежовите компоненти (фиг. 2.22).



Фиг. 2.22 Инсталиране на мрежови компоненти

След няколко секунди ще се получи съобщение от прозореца за мрежови настройки (фиг.2.23). Ако компютърът няма мрежова карта или мрежовата карта не е в списъка с поддържани устройства, инсталиращата програма ще пропусне тази стъпка и ще премине към финалната фаза от инсталационния процес.

При наличие на някоя от следните ситуации може да се натисне бутона Next, за да се приемат стандартните мрежови настройки и да се продължи с инсталацията:


  • В локалната мрежа има функциониращ DHCP сървър (сървър, който раздава адреси).

  • Компютъра ще ползва Internet Connection Sharing (споделяне на интернет връзка).

  • Ще се работи в работна група и не се планира да има сървъри или активна директория, и всички останали членове на мрежата са конфигурирани по същия начин.

  • Не е ясно какви трябва да бъдат настройките или не е необходимо да бъдат въвеждани в този момент .

В противен случай се избира “Custom settings” и се натиска “Next”, за да се въведат мрежовите настройки.



Фиг. 2.23 Избор на мрежови настройки

  1. При избор на Custom Settings на екрана ще се покаже прозореца от фигура 2.24. Трябва да се избере полето Internet Protocol (TCP/IP) и да се натисне бутона Properties. Това ще покаже диалог с настройките за протокола TCP/IP (фиг. 2.25).



Фиг. 2.24 Настройка на мрежовите протоколи



Фиг. 2.25 Настройки на протокола TCP/IP

На страницата “General” трябва да се посочи IP адрес на компютъра, мрежова маска, шлюз по подразбиране (Default gateway) и адрес на DNS сървър. Задължителни са само полетата за IP адрес и мрежова маска. Ако мрежовата маска не е предварително зададена, може да се постави курсора на мишката върху полето в празната кутийка “Subnet Mask” и да се щракне върху него. Операционната система автоматично ще избере стойност на маската, подходяща за IP адреса, който е въведен.



  1. В следващият прозорец трябва да се въведе името на работната група или на домейна, към който ще се включва компютъра (фиг. 2.26).

Работната група е малка група от равноправни компютри в мрежа, която позволява на потребителите да работят заедно и не поддържа централизирано администриране.

Домейн е логическа група от компютри в мрежа, която има централизирана защитена база данни за съхранение на информация. Централизирана защита и администриране са важни за компютри в домейн, защото те дават възможност на администратора лесно да управлява компютри, които са географски раздалечени. Домейнът се администрира като една цяла система с общи правила и процедури. Всеки домейн има уникално име, както и всеки компютър в домейна.



Ако компютърът, който се инсталира е самостоятелен (несвързан в мрежа), не е известно какво трябва да се въведе или не са налични необходимите права за включване на компютъра в домейн, може да се остави в полето това, което е въведено по подразбиране и да се натисне бутона Next.



Фиг. 2.26 Присъединяване на компютъра към работна група или домейн

  1. Инсталиращия процес ще завърши копирането на файловете и конфигурирането на настройките (фиг. 2.27). Не е необходимо да се предприема нищо до приключването на процеса.



Фиг. 2.27 Завършване на инсталацията на Windows XP

  1. Инсталиращата процедура приключва и се зарежда Windows XP Professional (фиг. 2.28).



Фиг. 2.28 Зареждане на Windows XP Professional

  1. Ще се покаже началния екран на Windows (фиг. 2.29), след което ще бъде проверена Интернет връзката (необходима за активация и регистрация на операционната система) (фиг 2.30). Операционната система ще попита потребителя по какъв начин ще се осъществява връзка към Интернет (фиг. 2.31). След това ще помоли да бъде регистрирана (фиг. 2.32). Тази стъпка не е задължителна и може да бъде извършена по-късно.



Фиг. 2.29 Началният екран на Windows XP



Фиг. 2.30 Проверка на Интернет връзка



Фиг. 2.31 Указване на вида връзка към Интернет



Фиг 2.32 Регистриране на операционната система

  1. На следващата стъпка операционната система ще помоли да бъде въведено потребителско име, с които да се влиза в компютъра (фиг. 2.33). На този етап могат да бъдат въведени до 5 потребителски имена, но след приключване на инсталацията могат да бъдат създадени и повече.



Фиг. 2.33 Въвеждане на имена на потребители на компютъра

  1. С това инсталирането на Windows XP приключва успешно!

Урок 3: Инсталиране на Windows Server 2003

Етап на инсталиране в текстов режим


Етапът на инсталиране в текстов режим Windows Server 2003 съвпада напълно с този при Windows XP Professional. За това постъпковото описание на инсталацията ще започне направо от етапа на инсталиране в графичен режим.

Етап на инсталиране в графичен режим


  1. След рестартирането на компютъра започва графичната фаза на инсталацията. Ще започне инсталация на драйвери в зависимост от устройствата намиращи се в компютъра (фиг. 2.34). Не е необходимо да се предприемат никакви действия на този етап от инсталацията.



Фиг. 2.34 Инсталация на драйвери за устройствата в компютъра

  1. След приключването на копирането на файловете и инсталацията на драйверите, инсталиращата програма ще зададе на потребителя серия от въпроси с цел персонализиране и локализиране на копието на операционната система. В първия диалогов прозорец (фиг. 2.35) са достъпни следните настройки:

  • Current System Locale (Локални настройки) – Определя как програмите визуализират дати, часове, валута и числа. Трябва да се изберат настройки, които отговарят на съответното географско положение (например локализиране за България).

  • Current Keyboard Layout (Клавиатурна подредба) – Приспособява специалните букви и символи използвани в различните езици към стандартната клавиатурна подредба. Клавиатурната подредба определя кои букви ще се появят, когато бъде натиснат бутон от клавиатурата.

Ако не е необходимо да се правят промени, трябва да се натисне Next за продължаване на инсталацията.

Ако е необходимо да се направят промени, се натиска бутона Customize и се добавят необходимите локални настройки.





Фиг. 2.35 Локални настройки за Windows Server 2003

  1. В следващият прозорец трябва да се напише име на компютъра и организацията (фиг. 2.36).



Фиг. 2.36 Въвеждане на име на компютър и организация

  1. В следващият прозорец се въвежда лицензния ключ на Windows (фиг. 2.37).



Фиг. 2.37 Въвеждане на лицензния ключ на Windows

  1. В следващият прозорец се въвежда потребителско име и парола за локалния административен акаунт “Administrator” (фиг. 2.38). Ако компютърът ще се включва в домейн, трябва да се въведе име на компютъра, което е било създадено предварително като потребителски акаунт в домейна.



Фиг. 2.38 Въвеждане на потребителско име и парола за акаунта Administrator

  1. В следващият прозорец се избира точна дата, час и часова зона (фиг. 2.39).



Фиг. 2.39 Избор на дата, час и часова зона

  1. След конфигурирането на настройките инсталиращата програма ще инсталира мрежовите компоненти (фиг. 2.40).



Фиг. 2.40 Инсталиране на мрежови компоненти

След няколко секунди ще се получи съобщение от прозореца за мрежови настройки (фиг.2.41). Ако компютърът няма мрежова карта или мрежовата карта не е в списъка с поддържани устройства, инсталиращата програма ще пропусне тази стъпка и ще премине към финалната фаза от инсталационния процес.

При наличие на някоя от следните ситуации може да се натисне бутона Next, за да се приемат стандартните мрежови настройки и да се продължи с инсталацията:


  • В локалната мрежа има функциониращ DHCP сървър (сървър, който раздава адреси).

  • Компютърът ще ползва Internet Connection Sharing (споделяне на интернет връзка).

  • Ще се работи в работна група и не се планира да има сървъри или активна директория, и всички останали членове на мрежата са конфигурирани по същия начин.

  • Не е ясно какви трябва да бъдат настройките или не е необходимо да бъдат въвеждани в този момент .

В противен случай се избира “Custom settings” и се натиска “Next”, за да се въведат мрежовите настройки.



Фиг. 2.41 Избор на мрежови настройки

  1. При избор на Custom Settings, на екрана ще се покаже прозореца от фигура 2.42. Трябва да се избере полето Internet Protocol (TCP/IP) и да се натисне бутона Properties. Това ще покаже диалог с настройките за протокола TCP/IP (фиг. 2.43).



Фиг. 2.42 Настройка на мрежовите протоколи



Фиг. 2.43 Настройки на протокола TCP/IP

На страницата “General” трябва да се посочи IP адрес на компютъра, мрежова маска, шлюз по подразбиране (Default gateway) и адрес на DNS сървър. Задължителни са само полетата за IP адрес и мрежова маска. Ако мрежовата маска не е предварително зададена, може да се постави курсора на мишката върху полето в празната кутийка “Subnet Mask” и да се щракне върху него. Операционната система автоматично ще избере стойност на маската, подходяща за IP адреса, който е въведен.



  1. В следващият прозорец трябва да се въведе името на работната група или на домейна, към който ще се включва компютъра (фиг. 2.44).

Работната група е малка група от равноправни компютри в мрежа, която позволява на потребителите да работят заедно и не поддържа централизирано администриране.

Домейн е логическа група от компютри в мрежа, която има централизирана защитена база данни за съхранение на информация. Централизирана защита и администриране са важни за компютри в домейн, защото те дават възможност на администратора лесно да управлява компютри, които са географски раздалечени. Домейнът се администрира, като една цяла система с общи правила и процедури. Всеки домейн има уникално име, както и всеки компютър в домейна.



Ако компютърът, който се инсталира е самостоятелен (несвързан в мрежа), не е известно какво трябва да се въведе или не са налични необходимите права за включване на компютъра в домейн, може да се остави в полето това, което е въведено по подразбиране и да се натисне бутона Next.



Фиг. 2.44 Присъединяване на компютъра към работна група или домейн

  1. Инсталиращият процес ще завърши копирането на файловете и конфигурирането на настройките (фиг. 2.45). Не е необходимо да се предприема нищо до приключването на процеса.



Фиг. 2.45 Завършване на инсталацията на Windows Server 2003

  1. Инсталиращата процедура приключва и се зарежда Windows Server 2003 (фиг. 2.46).



Фиг. 2.46 Зареждане на Windows Server 2003

  1. С това инсталирането на Windows Server 2003 приключва успешно!


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница