Таблица 3. Факторен анализ и редукция на модела

Точно обратното, използването на редукция на данните води след себе си значителни загуби – повече от 37.8% от заложената информация (100% - 62.194%, кумулативния процент в последната колона на Таблица 4). И този анализ потвърждава високата корелация между постигнатото образователно ниво, дохода и социалната класа, която следва да бъде отчитана и анализирана.

Представените резултати в Таблици 3 и 4 са валидни навсякъде, където се използва посоченият набор от независими променливи и на тях се позоваваме и в други части от изследването.

Данните сочат, че европейците чувстват най-силна обвързаност към населеното място, където живеят. Почти половината от изследваните се чувстват най-силно свързани със своето село/град, като ги поставят на първо място (49%), докато държавата е втора с едва 28% от изборите. Европа и светът като цяло събират общо 10% от предпочитанията. При условията на избор на следваща алтернатива, делът на изразяващите принадлежност към Европа се удвоява. Най-голямата дистанция - “географската група, към която най-малко принадлежите” - се приписва на света като цяло (52%), докато Европа избират едва 17% от анкетираните. Посочените индикатори показват слабо, но съществено усещане за принадлежност към Европа. Следвайки Брутър (Bruter, 2003) и Рисе (Risse, 2004), можем да интерпретираме тези резултати не като избор: или национална, или Европейска идентичност, а като многопластови идентичности, където най-малката географска общност, локалността, събира повече предпочитания от по-големите. За повечето граждани на европейските страни местната, националната и европейската идентичност се усилват взаимно, а не се изключват.

Съвместимостта на националната и европейската идентичности се потвърждава от данните, събрани по втория показател – мнението за влиянието на ЕС. Гражданите на Европа имат определено позитивно мнение за ролята на ЕС при защита на националната идентичност: 54% от анкетираните дават положителна оценка (в различна степен), докато само 27% смятат, че ЕС застрашава националната идентичност. Отново сме свидетели на факта, че идентификацията с Европа засилва, а не отслабва идентификацията със собствената нация.

По-подробният анализ на разликите по страни показва, че чувството за принадлежност към териториална общност не следва механизма (и клъстерите), обособени при измерването на отношението към чужденци. От групата на страните, където населението е най-толерантно към имигрантите, най-силно се идентифицират с Европа респондентите от Люксембург, Швеция, Холандия, Австрия и Италия, докато Дания и Испания изпадат от тази група, а нови страни влизат в нея като Франция и Словакия.