Местната власт и нейните институции осъществяват управлението на колективния живот в поднационалните териториални общности



Дата15.01.2018
Размер218.67 Kb.
Югозападен университет “Неофит Рилски” - Благоевград

КУРСОВА РАБОТА

МЕСТНА ВЛАСТ И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Упражняването на властта в съвременната демократична държава предполага децентрализация и децентрализация

на държавните функции, отговорности и права към по-долните права в йерархията на управленската система. Преходът от централизация към децентрализация е процес на балансиране отговорностите на управленската система. Принципите според които се извършва децентрализацията, най-общо се делят на две групи:


  1. Принципи от общ политически характер, отнасящ се до типа политическа система, в чиито рамки се изгражда управленска структура.

  2. Принципи от общ политически характер, отнасящ се до спецификата на управленската система.

Към първата група принципи най-общо трябва да бъдат отнесени онези основополагащи се елементи на политическата система, които безусловно и стабилно гарантират демократичността на политическия процес и са водещи критерии за определяне на една политическа система като демократична.


Втората група специфични принципи се отнасят до разпределението на властните функции, делегирането на правомощията, структурата на управленските органи, правилата за функциониране и взаимодействие местната, регионалната и централната власт. Те служат за установяване на демократични механизми за регулиране и контрол върху работата на местните органи на властта.

В демократичната политическа система тези принципи засягат функциите и задачите на местната власт в условията на политически плурализъм, установяването на правова държава, правилното разпределение върху територията на страната, административните органи, да се осигури реализация на държавните функции, местните власти да са достъпни и да стоят по-близко до населението за решаване на техните проблеми.


Местната власт и нейните институции осъществяват управлението на колективния живот в поднационалните териториални общности.
Територията е ключов термин при местната власт. Когато става дума за територия се приемат параметрите й, а именно нейният размер – определено число, измерено в кв.м. територията има важни за процеса на управлението особености, които правят решаването на проблемите уникални за всяка местна единица. Много е важно да се познават географското разположение, особеностите на релефа, близостта до море, реки, езера, гъстота на населението, залежите от природни изкопаеми и др.
В рамките на демократичната традиция самоуправлението се възприема принцип за упражняване на властта, която произтича от народа. Самоуправлението е свързано с организации и институции, намиращи се в определено съотношение помежду си. Самоуправлението се простира върху всички институции и учреждения, при които народът сам упражнява управителни функции, а не е субект, когото носителите на държавна власт управляват. То може да бъде установено в различни човешки общности и териториални обединения, за които общите проблеми имат публичен характер. Упражняването на властта се отнася до установяването на правила на взаимоотношения между различните нива на властта в държавата.
Самоуправлението за упражняването на властта се прилага в границите на държавата като политическа институция на гражданите.
Засилената роля на местната демокрация за самоуправление след Втората световна война допринася същественно и за развитие на местната власт. Европейските институции обръщат все по-сериозно внимание върху гаранцията за спазване правото на самоуправление на гражданите. Този продължителен процес се материализира в Европейската харта за местно самоуправление. Тя дава следната дефиниция за местно самоуправление:
Член3, ал.1. Под местно самоуправление се разбира правото и реалната способност на местните власти да регулират и управляват, в рамките на закона, същественна част от обществените дела на своята собствена отговорност и в полза на своето население.

ал.2. Това право се упражнява чрез съвети и събирания, чиито членове за избрани чрез свободни, тайни, равни, преки и общи избори, и които могат да разполагат с изпълнителните органи, отговорни за тях. Тази разпоредба не накърнява възможността да се прибягва до събирания на гражданите, до реферндуми или всяка друга форма на пряко участие на гражданите,като това е позволено от закона.”
Самоуправлението може да се разглежда като качествена характеристика на местната власт, отнасаща се до основни свойства и механизми за осъществяването й. Самоуправлението е и право на гражданите, и принцип на демократична местна власт. Местната власт е част от политическата система на демократичната държава.
Исторически са се обособили и наложили три главни системи на местно самоуправление: пруска, френска и англииска.

Характерно за английската система на местно управление е липсата на строго очертаване на териториалните поделения, в които действат местните институции. Първоначално английските самоуправителни тела са под контрола на парламента и са освободени от държавна намеса. Едва през XIX век държавният надзор спрямо тях се засилва. Отстояването на местните интереси се осъществява от събрания, комитети служби.


Френската система на местно самоуправление е най-широко разпространена сред другите европейски държави в Европа. След Великата френска революция от 1789 г., тя се въвежда напрактика чрез приемане на закон за градските и селските общини. Приема се, че общината изцяло може да бъде свободна, независимо спрямо централната държавна власт.
Пруската система се приема като примиряваща крайностите на другите две. Реформата на Щайн от 13.12.1872 г., наричана още „Magna charta” на местната администрация в Прусия, дават на местните органи вид отговарящ на съвременната държава. В общи линии се въвеждат идеите на френската система, като по-осбено внимание се отделя на околията.

В периода преди формирането на българска държава не може да се говори за местно самоуправление и местна администрация в съвременния смисъл на думата. По-скоро би могло да се счита, че са били налице белези на местна организираност, а не на териториална или административна организираност. С появата на териториалното групиране на населението и с оформянето на социална (родова, а после и икономическа) управленска прослойка, се заражда и местната администрация по нашите земи. През първите векове българската държава притежава сложно управление, което се осъществява на две равнища:

1. Местно - от племенни князе и вождове.

2. Централно – от хана и боилите.


В средновековна България, властта на съборите е била по-силна от тази на хана, но след приемане на хрстиянството.

Около XIII, XIV век България е разделена на области, наречени хори. Листата на служителите се води от севаста, които стоял начело на областта. Останалите служители в областта на севаста са носели наименованията: дука, кефалия, кастрофилик, побирчия, десяткари и др. Силната ханска власт и тази на севаста ограничават местното самоуправление и участието на населението в решаването на местните дела.


Османското присъствие по нашите земи през първите години не внася съществени промени в административното устройство. С течение на вековете, българските селски общини престават да бъдат форма за организиране на българското население. Те се превръщат в търпени от турските власти предимно църковни общини, с твърде ограничени права да съдят съселяните по правилата на местите обичаи за дребни престъпления.

С приемането на Хати Шерифа от 1839 г и Хатихумаюна от 1856 г. се възтановяват (но всъщност само прокламират) правата на местното християнско население.


За възтановяване на местно самоуправление по българските земи може да се говори едва след освобождението и след приемането на Търновската конституция.
При действието на Търновската конституция, самоуправлението е въведено не само в стопанската сфера, но и в адмистративно-териториалното устройство на страната. Приемат се редица закони като: Закон за общините и за градското управление ( ДВ, бр.117 от 12.X.1882), Закон за окръжните управители и околийските началници ( ДВ, бр.69 от 19. VII.1886), Закон за селските общини (ДВ, бр.70 от 22.VII.1886) и др. Нормативните актове посочват, че самоуправлението е въведено на ниво общини в административното устройство на страната. Основен орган на местното самоуправление е общинският съвет.

Около 30-те години се засилва тенденцията за централизация в държавното управление, което силно ограничава местното самоуправление за сметка на централната власт. Последователно са приети Наредба-закон за селските общини (ДВ, бр.100 от 3.08.1934), Наредба-закон за градските общини ( ДВ, бр.114 от 20.08.1934), съгласно които се изземват правомощията от общинските съвети и се предоставят на кмета. В същото време се преминава към системата назначаем кмет.

Конституцията от 1947 ( ДВ, бр. 284 от 6.12.1947 ) включва в системата на местните органи на държавната власт общинските и околийските народни съвети ( чл.48 ), а изпълнително-разпоредителни органи са общинските и околийските управи ( чл. 51 ). Последните са подчинени по хоризонтала на съответния народен съвет, а по вертикала на горните органи на държавно управление.

Опит за възтановяване на местното самоуправление прави Конституцията от 1971г. (ДВ, бр.95 от 18.5.1971), която обявява в чл.110, че органи на държавната власт и народното самоуправление в общините и окръзите и районни народни съвети.


С Конституцията от 1991г. (ДВ,бр.56 от 13.07.1991) се преутвърждават някои от основните начала на Търновската конституция, като разпределение на властите, защита на малцинствата, демокрация и др. Важно място сред тях заема и принципът за местно самоуправление.
Местното самоуправление е един от обективните принципи на конституционо установения у нас правен ред след 1991г. То е основно, ръководно начало, установено още чл.2, ал.1 от Конституцията ни: Република България е единна държава с местно самоуправление“.

Чл. 136, ал.1 от Конституцията посочва, че „общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление.

Конституционната уредба за местно самоуправление е основният жалон, по който се изгражда цялото законодателство, посветено на административното ни устройство, в това число Закона за местните избори, Закона за административно-териториално устройство.

Най-важен сред богатата в момента действаща правна уредба относно местното самоуправление, е текстът от закона за изменение и допълнение на закона за местното самоуправление и местната администрация (ДВ, бр.65 от 21.7.1995г.). с него за първи път легално определение на понятието местно самоуправление в нашето законодателство. Член 11 от ЗИДСМСМА гласи: Местното самоупровление в общината се изразява в правото на гражданите или на избрани от тях органи, в рамките на предоставената им компетеност да решават въпросите свързани със:



  1. общинското имущество, общинските предприятия, общински финанси, общинската администрация,

  2. устройство и развитието на територията на общината и населените в нея места,

  3. образованието – предучилищно възпитание, начално, основно, и средно образование,

  4. здравеопазването – амбулаторно – поликлинично и болнично обслужване, здравна профилактика, медико-социални грижи и санитарно-хигиенни дейности,

  5. културата – читалища, театри, оркестри, библиотеки, музеи и музейни сбирки, ритуали, местни традиции и обичаи,

  6. благоустрояването и комуналните дейности – водоснабдяване, канализация, електрификация, топлофикация, телефонизация, улици и площади, паркови, градини, улично осветление, озеленяване, корекция на реки и дерета, третиране на битови отпадаци, общински транспорт, хотели, гаражи и гробища,

  7. социално подпомагане – социални грижи и социални помощи, социално жилищно задоволяване и други социални дейности с общинско значение,

  8. опазване на околната среда и рационалното използване на природните ресурси с общинско значение,

  9. поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници с общинско значение,

10. развитието на спорта, отдиха и туризма с общинско значение.
Правото на местното самоуправление, съгласно чл.2, ал.1;чл.136, ал. 1 от конституцията и чл.11 от ЗИДЗМСМА е изградено като основно субективното право, установено в Конституцията, чийто носител са гражданите и общините.
Административно – териториална единица “област”.

Създава се със закон от НС – брой и граници. Конститутивни елементи на областта са административен център, съвпада с наименованието на населеното място. Наименованието и административният център се определя със закон. Територията обхваща териториите на включените в нея общини, население - жителите на общините. Границите и наименованието се определет със закон. При създаването на области се отчитат: физико-географските области и инфраструктура (търговия, транспорт). Областта е територия, върху която се намират съответните органи – областен управител, областни съвети.


Областен управител.

Фигурата на областния управител е традиционна. Съществува от І-ва и ІІ-ра българска държава, но са имали гръцки наименования. Според Търновската конституция областните управители са млади хора с висше юридическо образование или минимум икономическо, имуществен ценз, фигурата възниква по метода на назначението – Министър на вътрешните работи.

От 1951г. до 1991г. няма областни управители, а нещо, което е традиционно за България – окръжни народни съвети.

От 1991г. с приемането на Конституцията и ЗМСМА по-късно ЗА се утвърждава функцията му. Назначават се от изпълнителната власт (МС), безсрочно. Идея за изборност, но по-скоро непряка от областните съвети. Няма имуществен и образователен ценз – единствено се иска висше образование, но това е по единния класификатор на длъжността не по закона.



ПРАВОМОЩИЯ от ЗА:


  • Следи изпълнителните актове на органите

  • Издава актове за собственист

  • Контрол за законосъобразността на актовете, може да отменя актове на кмета и да следи решенията на общинските съвети. Общинският съвет не е държавен орган, а орган на местното самоуправление. Неговите решения се отменят от Окръжният съд

  • Разпореждания на началниците на полицейските управление

  • Заповеди на ръководители на учреждения

  • Обществена безопасност.

  • Може да действа и като представител на областната администрация

Правомощията се прекратяват при: смърт, трайна невъзможност от 3 до 6 мес. Уволнението не съществува като понятие, но се сменят с всяко правителство по принцип. Лоялността към властта е принцип на държавната служба.

Административно – териториална единица “община”.
Съгласно ЗАТУ у нас има две основни административно-териториални единици – област и община. Общината по сега действащото законодателство е в двойно правно положение. От една страна подобно на държавата се представя като юридическо лице на публичното право, а от друга е основна административно-териториална единица.

Първото й качество е, че е юридическо лице на публичното право, общината притежава белези, които по принцип са характерни за всички юридически лица.

  • Наименование

  • Територия (седалище)

  • Имущество

  • Органи за управление на имуществото

  • Носене на самостоятелна юридическа отговорност

  • Наличие на териториална власт спрямо хора и вещи намиращи се на съответната територия. Териториалната власт на една община изключва териториалната власт на друга община без да изключва териториалната власт на държавата

  • Създаване чрез държавн акт.

Другото качество на общината, като основна административно-теритериториална единица

  • наименование

  • територия

  • население

  • граници

  • административен център

Наименованието на общината обикновено съвпада с името на административния център. Отразява се в акта на утвърждаване на общината с указ на Президента.

Територията обхваща землищата, строителните и извънстроителните граници, включените в нея населени места. Населението са жителите на общината и тези, които временно пребивават.

Границите се определят с акт на учредяване външните граници, могат да се променят в рамките на съществуващите общини.

Видове общини:


  • население на 300 000 жители

  • население от 100 000 - 300 000 жители

  • население под 100 000 жители

Принципът е следният: с население от 100 000 нагоре съставните административно-териториалните единици са райони, с население под 100 000 кметства, отделно може да има и райони. Тази харектеристика е характерна само за общините.

Условия за създаване на общини:

  • минимаден брой жители

  • изградена инфраструктура

  • наличие на исторически, културни, етнографски традиции

  • наличие на център, което да гарантира административното обслужване на населението

Определен за създане на община ред: субекти, които могат да упражняват инициативата за създаване на общините са кмета, общински съвет, избирателите с минимум 25%, МС. Назависимо, кой от субектите е осъществил инициативата е следната:

  • Събрание на общинския съвет, които да приема решение за референдум.

  • Провеждане на референдум, ако вотът е положителен общинският съвет приема ново решение, с което приемат създаването на нова община

  • В 14-дневен срок областния управител упражнява контрол за законосъобразност, ако няма нарушения внасят решението в МС.

  • Възникване на общината предизвиква сложен фактически състав

  • Решение на МС, което се утвърждава с указ на Президента, акта се обнародва, определят се граници,територия, административният център.

Ред за преобразуване на общини: вливане, сливане, разделяне, отделяне. Всички те са допустими, редът за осъществяване е като реда за образуване на общини.

Общински съвет.

Принципът за разделение на властите, които го намираме на ниво общини в лицето на кмета и общинският съвет.

Общинският съвет е колективен орган, който движи и решава въпросите. Като колективен орган възниква по системата на прекия избор по ЗМИ, полагат клетва, клетвен лист, мандат 4г. Броят зависи от броя на населението, които винаги е нечетен.

Заседанията са 6 пъти в годината, първото заседание е 14 дни след изборите, общинския съвет се свиква от областния управител, в останалите случаи от председателя, 1/3 от общински съветници, 1/5 от избирателите, областен управител.

На първото заседание се конституира избора на председател, заместник кметове, постоянни и временни комисии, определя се и стратегия на работата.

Общинският съвет е решаващата власт в общината, решава всички въпроси от местното самоуправление, не е държавен орган. Неговите компетенции са записани в чл.20,21 от ЗМСМА .

Издава правилници, наредби, решения, инструкции. Решенията са специални актове. Анализа на цялостната дейност показва, че това не е едно волеизявление, а юридически акт пораждащ правни последици.

При МС решението е акт, с които действа спрямо други органи. НС също, когато урежда вътрешната си дейност приема решения. Решенията на общинския съвет са актове, с които се засягат права на гражданите, уреждат вътрешни отношения, по тази причина те не могат да се обжалват по съдебен ред. Наредбите се обжалват. Като колективен орган не издава индивидуални актове.

Правомощията на общинският съвет се прекратяват при изтичане на мандата.

Изискванията към общинския съветник са да е неосъждан за престъпления от общ характер, последните два месеца да е регистриран на територията на общината.

Кандидатите се издигат от местни партии или независими. Избират се по пропорционалната система. Фигурата възниква от деня на полагане на клетва.

Контрол върху законосъобразност за избора може да се обжалва в Областен Съд в 14 дневен срок. Общинският съветник не е самостоятелен орган, а колективен, следователно актовете се приемат като колективен орган.


Задължения:


  • Посещаване на заседанията на общинския съвет.

  • Може да избира и да бъде избиран в структурата на изпълнителната власт.

  • Има право на питания към кмета на общината.

  • Не пролучава възнаграждение. Трудовото правоотношение където работи се запазва и получава заплатата си от работодателя, като последния след 4годишен мандат ги възтановява от общинския бюджет.

  • Безплатни пътни разходи.

  • Поддържане на връзка с избирателите.


Статута се прекратява:


  • С изтичане на мандата.

  • Предсрочно: смърт, оставка пред общинския съвет, трайна невъзможност над 6 мес.



Правно положение на председателя.

ЗМС въздига фигурата на Председателя, който е член на общинския съвет. Избира се на І-во заседание.


Функции:


  • Подготвя заседанията.

  • Ръководи ги.

  • Подпомага дейността на постоянните и временни комисии.

  • Подпомага дейността на общинските съветници. При предсрочно освобождаване се замества от друг общински съветник до избора на нов с квалифициран кворум (1/2 +1) от целия членски състав на съвета.

  • Представителни функции пред други структури.


Правно положение на кмета.
Кмета е един от най-древните представители на властта на местно ниво. Той е традиционна фигура във всички местни системи (европейски). Кмета е изпълнителната власт на местно равнище.

Кметската институция съществува и по време на І и ІІ-ра българска държава. Преди османското робство, след Вилаедската спогодба кметове са били българи. След приемане на Търновската Конституция от 1886г. се приема легалното присъствие на кмета. Кмета е в двойно-правно положение, т.е. избира се пряко от народа, общински орган на изпълнителната власт. През 1991г. се приема сегашната Конституция и ЗМС и отново се връща двойно-правното положение на кмета.


Изисквания:


  • Пълнолетен. Да не е поставен под запрещение.

  • Последните 2 месеца да е живял в общината.

  • Да не е осъждан.

Фигурата възниква по системата на пряката изборност, мажоритарната система, полага клетва пред общинския съвет на І-во заселание, подписва клетвен лист. В сферата на изпълнителната власт, кмета единствено се избира, чрез пряка изборност.


Правомощия:


  • Общински орган, а не държавен.

  • Изпълнителна власт в общината.

  • Изпълнява всички решения на общински съвет.

  • Внася проекто-бюджета на общината.

  • Представителни функции.

  • Предлага заместник кметове и кметове на райони, секретарят, кметските наместници.

  • Назначава общинската администрация.

  • Следи за развитието на ВиК, детски градини, образованието, общинката собственост, управление, търговете и т.н.

Ветото с отсрочващо действие на кмета е равно на президентското вето, т.е. може да върне акта на общински съвет, но ако повторно се върне трябва да го прогласува Прекратяване на правомощията: изтичане на 4 годишен мандат, предсрочно – смърт, трайна невъзможност до 6 мес., поддава оставка пред общински съвет.



Правно положение на зам.кмета и секретаря на общината.
Заместник кметовете се избират по непряката изборност. Актовете на заместник кмета се обжалват пред кмета по административен ред. При изтичане на мандата на кмета се прекратяват и правомощията на заместник кмета.

Секретарят на общината трябва да е лице от общинската администрация и се назначава безсрочно. Изискванията са аналогични, както при другите постове: дееспособност, висше образование, да не е осъждан.

Функции: обществен служител, отговаря за дейността на цялата общинска администрация, по негово предложение се назначават други служители, отговаря за ЕГГАУН, за гражданската регистрация, воденето на избирателни списъци, подготвя предложенията за структурите. Не издава актове, за това не се обжалват. Те са с вътрешно-служебно естество. Освобождаването се извършва по Кодекса на труда.
Финансии на общината.
Бюджета на общината е отделен от републиканския. Всяка една община подготвя собствен бюджет. Кмета го внася на заседание на общинския съвет. Общинският бюджет трябва да е съгласуван с Министъра на финансиите. Бюджета е общ ненормативен акт, а финансов план на общината. Като ненормативен акт, субектите до които се отнася са ограничени, т.е. не до всички граждани. Независимо, че е общ ненормативен акт е задължителен за изпълнение.
Бюджетът има приходна и разходна част:


  • Приходна – всички местни данъци и такси, приходи от наеми, аренди, облигаци.

  • Разходна – заплати на администрацията, консумативи за сградите, дължимото на общината, когато е страна по договор.


Общинска собственост.
За да може да функционира общината, като юридическо лице е необходимо да притежва собственост. Новата Конституция от 1991г. и ЗМСМА налагат възтановяване на общинската собственост. Това на практика се извършва чрез изменение на Закона за собствеността. През 1996г. е приет и специален закон за общинска собственост. По силата на последния общинската собственост бива:


  • публична общинска – Вещи, които служат за местно самоуправление и местна администрация+ трайно преднозначение на обществения и местен интерес. Приходите също са мастна собственаст на общината.

  • Частно общинска – всички други.

Публичната собственост може да се отдава под наем в срок от 3г., както и на концесия (35г.). Самото отдаване на концесия предполага сложен фактически състав: решения на общински съвет, обявявянне, търг, сключване на специален договор между кмета и субекта. Общината може да внася едностранно промени в договора (специфично за концесията).

Частната собственост на общината са различни видове правни сделки: наем, аренда. Могат да са обект на прехвърлими сделки – продажба, замяна, но за реализацията задължително е решението на общинския съвет. Жилищата са четири категории: за продажба, оборотни, резервни, всички за определена категория лица.


Съставна административно-териториална единица “район”.
Района съществува от Конституцията от 1971г. Новият ЗАТУ също въвежда района, който е характерен за големите общини. По начало може да има в общини с население над 100 000 души. Редът е различен:


  • Над 300 000 души се създават райони със закон

  • От 100 000 до 300 000 – по решение на общински съвет.

Района е съставна единица само на общините, а не на областите.


Условията за създаването са:


  • население минимум 25 000 души

  • изградена инфраструктура

  • възможност за райониране

  • крайна отдалеченост на последните сгради не повече от 20км.

Изискват се точно определени процедури за възникване на района. Инициативата е на кмета пред общински съвет, следва решение на общинския съвет и контрол за законосъобразнаст от областния управител в 14-дневен срок. Накрая самият акт се обнародва в ДВ, като в решението се посочват и конститутивните елементи на района: наименование, граници, население, територия. Липсва административен център, както при общината и областта. Акта не подлежи на утвърждаването с указ на Президента. В самия район може да има и кметство.


Кметство.

Кметствата се появяват 1978г., но правната същност е различна от сегашната. Преди е бил държавен орган, а сега е част от територията на страната. Характерно е, че върху териториите на кметството се разполагат държавните органи.


Условия за възникване:

  • Население – минимум 100 души трайно отседнали.

  • Инфраструктура.

  • Инициативата за създаването е на кмета на общината или на самите жители, като се създава се гласува решение на общински съвет, следва контрол за законосъобразност, може да има и местен референдум (не е задължително) и при положителен вот пак има контрол за законосъобразност. Решението на общинския съвет и обнародването в ДВ са постоянните елементи, с наименованието, граници, население, територия, липсва административен центрър и указ на Президента.


Използвана литература


    1. Балабанова, Христина Тодорова. Местно самоуправление и местна - Варна : ТедИна, 1996

2. Блек, Сирил Едуин. Установяване на конституционно управление в България - София : Отворено о-во, 1996


3. Бобчев, Стефан Савов. История на старобългарското право изследвания - София : Албатрос, 1998
4. България. Закони и др. п. Местна власт Сб.нормат.актове

София : Сиби, 2007


5. Георгиева, Лидия Христова и др. Проблеми на регионалното развитие и управление: Русенски унив. Ангел Кънчев,2006
6. Диалогът между централната и местната власт - гаранция за

демократично управление и предпоставка за европейска интеграция. - София : Нац. сдружение на общините в Република България, 2001


7. История на българската държава и право :Извори 680-1944 изд. - [София] : Албатрос, 2002

8. Пантев, Андрей Лазаров и др. История на новото време - В. Търново : Абагар, 2002


9. Петрова, Гълъбина. История на българската държава и право : Ч.1- среновековие: София : Сиби, 2002
10. Проблеми на местното самоуправление и местната власт - София : Фонд. Фридрих Еберт ; Фонд. Алтернативи, 1997
11. Стефанова, Милена Христова. Местна власт и местно самоуправление - София : Ариадна, 2003
12. Стефанова, Милена Христова. Местната власт в България - София : Хейзъл, 1997
13. Сивков, Цветан Георгиев. Общината : Осн. публичноправни аспекти - София : Сиби, 2002

14. Сивков, Цветан Георгиев. Участие на гражданите в местната власт - София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2000


15. Стоева, Радостина. Правомощия, функции и санкционна компетентност на общинската администрация по Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия. - София : Фонд. за реформа в местното самоуправл., 2000
Летопис на статии от списания и периодични сборници

16. Богданова, Магдалена. Административната реформа в Република България в контекста на Европейската харта за местно самоуправление // Н а у ч. алманах ВСУ "Черноризец Храбър". 2002, N 3, с. 101-107


17. Вигенин, Кристиан. Местна власт и политика [в България] // Н о в о в р е м е, LXXVIII, 2003, N 10, с. 22-26
18. Великова, Мария. Държавното управление и местно самоуправление в България - историческо развитие и опит за периодизация // Г о д. Варн. свободен унив., Г. 4, 1998, N 1, с. 151-160
19. Калфин, Ивайло. Финансиране на органите на местно самоуправление [в България] // Н о в о в р е м е, LXXVIII, 2003, N 10, с. 51-68
20. Калчев, Димитър. Не може да има местно самоуправление без финансова самостоятелност // К а п и т а л, V, N 50, 15-21 дек. 1997, с. 13.
21. Каменова, Цвета. Реституция на собствеността и местно самоуправление // П р о б л. т р у д а, XXXII, 1991, N 12, с. 35-38
22. Конакчиев, Дончо. Ефективна регионална политика и силно местно самоуправление /Дума, VI, N 176, 29 юли 1995, с. 13.

23. Местното самоуправление у нас // П а р и п л ю с, II, N 17, 29 апр. 2002, с. 16-17.


24. Миланов, Живко. Местно самоуправление : Същност и характерни особености// А д м и н и с т р а ц и я, 1996, N 1, с. 27-29
25. Хрелев, Стефан. Неадминистративните териториални общности на България като форма на интегрирано местно самоуправление // И з в. С п. И к о н. у н и в. - В а р н а, 1995, N 3-4, с. 22-31
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница