Таблица 5. Чувство за принадлежност към териториални общности по страни

%

Таблица 5 показва, че само в една от изследваните страни чувството за принадлежност към континента като първи избор е над 10% - Люксембург (13.5%). Степента на идентификация с Европа не следва разделението: стари-нови-потенциални страни-членки, като населението в България и Хърватска се чувства много по-свързано с Европа, отколкото в Германия и Великобритания. Това, което е общо за новите страни членки от 2004 и 2007 и потенциалните членове от Източна Европа, е много по-слабото чувство за принадлежност към региона в сравнение със Западна Европа (респективно с по-старите страни членки на ЕС). Този факт отразява социалното и икономическото развитие на Източния блок от недалечното минало.

Регресионният модел за установяване на зависимостите между отделните фактори показва, че постигнатото образователно равнище на респондентите има значим принос за формиране на съзнание за принадлежност към определен географски регион. В рамките на нашия модел то се допълва също така от факторите възраст и доход.

Кростабулационният анализ установявя и значима връзка между статуса в заетостта и принадлежността към териториалните общности. Студентите, следвани от самонаетите, най-често се идентифицират с Европа, докато занимаващите се със земеделие обяснимо са най-привързани към малката местна общност. И двата метода - регресия и кростабулация – показват, че завършеното образование е най-силният фактор, стратифициращ респондентите в отношението им към различните териториални общности. С повишаване на образователното равнище склонността на респондентите да се идентифицират с най-малката общност по местоживеене намалява, а расте идентификацията им с Европа и света.

Доходът е друг социално стратифициращ фактор, който оказва значимо влияние върху процесите на идентификация с териториални общности. Моделът на връзката е подобен на този с образованието – колкото по-нисък е доходът, толково по-ниска е идентификацията с Европа и света и по-висока е идентификацията с местната общност. Най-висока степен на принадлежност към Европа изразяват двете най-високи подоходни категории във всяка страна. Това са и групите с най-висока идентификация със света. Кростабулационният анализ между двете променливи – доход и принедлежност към териториални общности – потвърждава връзката между формирането на европейската идентичност и космополитизма. Европейската и космополитичната идентичности се усилват зваимно, а не се подменят една друга. Колкото повече ресурси има индивидът, толкова по-склонен е да се идентифицира с Европа и света.

Ако анализираме само новите страни-членки от Източна Европа, географската принадлежност е повлияна до голяма степен от социалния и професионален статус на респондентите. При тях регресионният анализ показва значими връзки и с работата/професията на респондента, и с неговата субективно определена класова позиция. Данните потвърждават извода на Тилкиджиев (2006), направен въз основа на друго изследване „Демократичните ценности”, за склонността на високо статусните групи да се идентифицират с Европа в по-голяма степен от ниско статусните групи. Това може да се обясни с необходимостта от икономическо развитие, което да позволи да бъдат опознати и използвани новите възможности, предоставени от членството в Европейския Съюз. В този аспект можем да очакваме засилване на чувството за принадлежност към общност, надхвърлящ собствената национална държава, заедно с увеличаване стандарта на живот в новоприетите страни.

Когато анализираме втория избор на редпондентите за териториална общност, с която се чувстват най-силно свързани, Европа получава много по-голям дял от изборите. По този индикатор България е в групата страни, където респондентите давот много висок дял на чувстващите принадлежност към Европа. Направеният регресионен анализ, чиито данни не излагаме тук за краткост, показва, че образованието отново играе важна роля при определяне на географската принадлежност. Това съответства на резултатите от изследването на първия избор, като също така виждаме, че доходът и имиграционната политика оказват своето влияние. Значението на образователното равнище се потвърждава и при използването на регресия за изследване на най-слабата принадлежност към географска група. Следва да отбележим, че когато най-слабо изразената принадлежност е съпоставена със социо-икономическия статус на респондента, значимостта на фактора възраст нараства.