Интернет на Нещата
Средства за идентификация
Изтегляне 0.6 Mb.
|
Свързани:
Spisak Bio Agenti, Antimikrobna Rezistentnost 2021-bul
- Навигация на страницата:
- Средства за измерване
| Средства за идентификация
Включването в „интернета на вещите“ на обектите от физическия свят, които не са непременно снабдени с интерфейс за свързване към мрежи за предаване на данни, изисква прилагане на технологии за идентификация на обектите („предметите“). Въпреки че начален тласък за появяването на концепцията дава технологията RFID, за целта могат да се използват всички средства, прилагани за автоматична идентификация: оптично разпознаваеми идентификатори (щрих кодове, Data Matrix, QR кодове), RTLS (средства за определяне местонахождението в режим на реално време). При всеобщо разпространение на „интернета на вещите“ е необходимо по принцип да се осигури уникалност на идентификаторите на обектите, което на свой ред изисква стандартизация. За обектите, непосредствено включени към интернет мрежите, традиционният идентификатор – MAC адресът на мрежовия адаптер, позволява да се идентифицира устройството на канално ниво, при това диапазонът на достъпните адреси на практика далеч не е неизчерпаем (248 адреса в пространството на MAC-48), освен това използването на идентификатора на канално ниво не е много удобно за прилагане. По-широки възможности за идентификация на такива устройства дава протоколът IPv6, осигуряващ уникални адреси на мрежово ниво за не по-малко от 300 млн. устройства на всеки жител на Земята. Средства за измерване Особена роля в Интернет на вещите играят средствата за измерване, осигуряващи преобразуването на данните за външната среда в машинночетими данни, изпълвайки в същото време изчислителната среда със значима информация. Използва се широк клас средства за измерване, от елементарни сензори (например за температура, налягане, осветеност), уреди за измерване на потреблението (например умни броячи) до сложни интегрирани измервателни системи. В рамките на концепцията за „Интернет на вещите“ средствата за измерване по принцип се обединяват в мрежи (например безпроводни сензорни мрежи, измервателни комплекси), вследствие на което е възможно построяването на системи за междумашинно взаимодействие. Като особен практически проблем при внедряването на „Интернет на вещите“ се отбелязва необходимостта да се осигури максимална автономност на средствата за измерване, преди всичко да се реши проблема за енергозахранването на сензорите. Намирането на ефективни решения, осигуряващи автономно захранване на сензорите (използване на фотоелементи, преобразуване на енергията на вибрациите, на въздушните потоци, използването на безпроводно предаване на електричество), ще позволи да се разширяват сензорните мрежи без да се повишават разходите за обслужване (например за смяна на батериите или презареждане на акумулаторите на датчиците). Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|